4.Във виното е истината

Продължение от 30 май



Как продължи завземането на държавния износ на вино от частници? С какви действия бе съпроводен този грабеж? Още встъпвайки в премиерските си функции, г-н Любен Беров /дошъл на власт след като кабинетът на СДС поиска вот на доверие и изгуби - бел. Л. М./, заяви на журналистите, че предварително няма да се раздават материалите, които ще се обсъждат от Министерския съвет на заседанията! Без да погазвам премиерското нареждане преди едно заседание на Министерския съвет аз публикувах следните изумителни факти, първият от които бе, че министърът на промишлеността Румен Биков ще се занимава и с търговия!

Алармирах, че е е подготвено за внасяне, разглеждане и най-вече подпис разпореждане на Министерския съвет за промяна на живялото само три седмици разпореждане № 141, от 30 декември 1992 г.. Според това 141 ПМС държавната фирма "Винпром сервиз" предстоеше да се преобразува в еднолично търговско дружество с държавно имущество. В точка 4 на това 141 ПМС бе записано: "4. Министърът на търговията да сключи от името на Министерския съвет договор за възлагане управлението на дружеството с членовете на Съвета на директорите."
В подкрепа на това, че "Винпром сервиз" не принадлежи по никакъв параграф на промишлеността, изясних и че в предмета на дейност на това дружество са записани: външна и вътрешна търговия с грозде, вина, ракии и други напитки...
"Винпром сервиз" бе вписана като търговска фирма, според "Държавен вестник", бр. 13 от 1991 г., стр. 16. Там бе отбелязано, че СГС вписва в регистъра за стопанска дейност под № 273 от 10 януари 1991 г. ДФ "Винпром сервиз"!
В акционерното дружество с държавно участие, новият управител бе назначен на 27 юли 1992 г., на мястото на пенсионирания генерален директор! И след като по всички правила АД "Винпром сервиз" бе на подчинение на Министерството на търговията, някому щуква щурата идея да се измести цялото АД от едно министерство към друго?!
За целта в Министерския съвет постъпва Докладна записка от Румен Биков - министър на промишлеността, която гласи:
"Предлагам т. 4 да придобие следната редакция: "Министърът на промишлеността /вместо министърът на търговията, както е в 141 ПМС/ да сключи от името на Министерския съвет договор за възлагане управлението на дружеството с членовете на Съвета на директорите." Министър: Биков.
Не зная откъде се бе появило вдъхновението и "прозрението" на мининстър Румен Биков, че едно АД, с предмет на дейност външна и вътрешна търговия всъщност е промишлено предприятие. Причините за тези нелепи действия обаче бяха прозрачни като Рилските езера. Съществена част от тези причини беше, че г-н Биков бе надеждата на Групата за приватизация на държавния износ на вино, съставът на която бе следният - д-р Тренчев, Маргарит Тодоров, Стоян Денчев, Димитър Луджев и летецът-дистрибутор на уиски Роза Георгиева.

Една от основните причини да бъде свалено правителството на Филип Димитров бе: преминаването на оръжейния, винения износ и туризма в готовите за това ръце на синдиката "Подкрепа", ДПС и послушните отцепници СДС! Как можеше да бъде елиминирано АД "Винпром сервиз" - като се прехвърли незабелязано акционерното дружество от Министерство на търговията /където бе неговото естествено място - бел. Л. М./ към Министерство на промишлеността. И това ако не беше управленска веселба - здраве му кажи!
Още повече че "Винпром сервиз" АД бе собственик на солидна пететажна сграда на столичната улица "Лавеле" в центъра на София, АД бе собственик и на ресторант, на складова база в Надарево, разположена на 6000 кв. м, на стойност над 21 милиона лева!
Всяка крушка си има опашка - е казал народът. В случая опашката на крушката бе, частните износители на държавно произведено вино да гушнат това скъпо имущество, както имаха късмет да се случи с избата в Сухиндол.
Тогава и другата крепост - държавната външно-търговска фирма "Винимпекс", щеше падне без проблем в техните частни ръце и винопроизводителните предприятия, довчера държавни, щяха да заработят с частен плам за "честната" идея...

Натиснете тук за увеличение
Просъществувалото само три дни Постановление на Министерския съвет №141, с което държавната фирма "Винпром сервиз" се преобразуваше в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
Историята по заграбването на държавния износ на вино от частници със силни политически протекции продължава с разказа как Румен Биков подари държавно имущество за 137 милиона лева... Без наказано и от сърце.
На 26 октомври 1992 г. министърът на промишлеността Румен Биков нарежда на фирма "Винпром - Пловдив" - Перущица, да предаде на две районни потребителни кооперации имуществото си. Още от 1952 г. това имущество е било одържавено с постановление на Министерския съвет.
Районните потребителски кооперации "Нов живот" в с. Брестовица и "Успех" в Перущица, според нареждането на г-н Биков е трябвало да получат имущество на "Винпром", което възлиза на 137 087 821 лева. От тях в Перущица само дълготрайните материални активи бяха за около 63,5 млн. лева...
Осем месеца преди скрепения с министерския подпис дар за над 137 млн. лева "Успех" и "Винпром" подписват споразумение. Според него, възстановяването на собствеността на кооперацията е трябвало да стане първоначално чрез дялово участие във винарската изба. Министърът пренебрегва този факт, като си затваря очите за начина, по който се е разраствало държавното предприятие "Винпром - Пловдив". Фактите от документацията сочеха, че материалната база на "Винпром" не се състои само от винарски изби. С държавни средства на територията на завода в годините са били построени модерни цехове за бутилиране, съвременен цех за шампанско, пет автоматични линии за бутилкова продукция. Последната е била закупена с валутен кредит, който тепърва предстоеше да се погасява.
Внимателна проверка на документите показваше, че министър Биков не е бил наясно и че "Винпром - Пловдив" - Перущица, е търговско дружество, което владее и стопанисва винарски изби в градовете Стамболийски, Съединение, Брезово, Брестник и оцетна фабрика в град Стамболийски. Всичко това е било построено с държавни средства.
Завърта се един омагьосан кръг, когато в "Държавен вестник" публикува изменение на 192 ПМС и кооперацията "Успех" решава да предяви претенции не само върху цитираните в заповедта на Биков винарска изба, навес и жилищни постройки. Частните кооператори протягат ръце и към всички производствени мощности, сгради, складове, строени на територията на Перущица, независимо че тези обекти никога не са били кооперативен имот!
Държавният "Винпром -Пловдив" - Перущица, прави опит да спаси нещата и обжалва пред Върховния съд подписаните от г-н Биков заповеди от 26 октомври 1992 г. От Върховния съд отговарят, че споровете могат да се уредят само между министъра и бившия собственик. С една дума, подписаното от министъра не подлежи на съдебен контрол!?

Какво още не беше доогледал министър Биков, ощетявайки държавата с над 137 милиона?
Към 1 октомври 1992 г. бе извършена преоценка на стойността на винарска изба в Брестовица. Направените подобрения с държавни средства се оказаха на стойност 595 287 лв. и стойността на избата скочи на 6,5 млн. лева.
От текста на споразумителния протокол бе видно, че възраждащата се кооперация е била съгласна да възстанови собствеността си чрез дялово участие в търговското дружество "Винпром -*o Пловдив" - Перущица.
Тогава нямаше обяснение какво наложи г-н Биков да подарява държавно имущество за над 137 млн. лева под благовидния предлог, че уж възстановява "одържавено кооперативно имущество"? Нямаше обяснение, а и никой нямаше намерение да обясни този подарък на министъра.
Подобен случай се разиграва и в друг държавен имот. След прехвърлянето на 40 млн. лева държавни пари от "Лозаро-винарска кооперация" - Сухиндол, към частната кооперация "Гъмза", което прехвърляне извърши зам.-министърът на промишлеността Тодор Ненчев в края на 1992 г., случаят в Перущица бе следващият подарък от държавата на частния бизнес и то за над 137 млн. лева!
В хода на събитията, когато държавата подаряваше с лека ръка имущество за милиони, бившият министър на търговията от кабинета на СДС, г-н Александър Праматарски попита в парламента за 40-милионния дар към частната "Гъмза", като се позова на разследванията ми и документалните факти за раздаване на имущество на държавни предприятия на частни фирми. Откъм следствието и прокуратурата цареше мълчание.
Току що бях съобщила на страниците на в. "Демокрация" за прехвръкналите от държавата в скромен кооперативен джоб 137 милиона суха пара - мълчанието откъм прокуратурата продължаваше... Парите в случая Сухиндол, които частниците получиха бяха ни повече, ни по-малко - 140 милиона!
Толкова се оказа в крайна сметка реалната цена на държавната ЛВК "Сухиндол". Същата държавна фирма, която на 28 декември 1992 г., когато вече бе ясно, че кабинетът на СДС е паднал от власт, зам.- министърът на промишлеността Тодор Ненчев със заповед ликвидира, като не възрази възстановената лозарска кооперация "Гъмза" да приеме имуществото на Държавната Лозаро-винарска "Сухиндол" само срещу 4 862 000 лв.! Въпреки, че цената на закритата държавна фирма не беше четири милиона, а 138 514 000.

Как получих тази цифра за имуществото на ЛВК "Сухиндол":
Според справка от неплатени експортни фактури по предоставено вино за износ към ЗО ноември 1992 г. държавната фирма "Винпром" - Сухиндол, е имала да получава З 403 545.20 щатски долара! По курс 26.60 към този момент, това правеше точно 90 534 302 лева - пари, за които и дума не се споменаваше в заповедта на зам.-министъра на промишлеността от 28 декември 1992 г. Тези суми кооперацията си ги получи даром, на четири очи, под тезгяха.
Другите подаръци на заместник-министъра на промишлеността Тодор Ненчев, засипали "честните частни" кооператори от "Гъмза", бяха: цех за безалкохолни напитки с нова сграда, машини и съоръжения на стойност 300 000 щатски долара. Или още 7 980 000 лева по курса на долара към момента на подписа. Към това се прибавяха и пет милиона лева стойност на сградата, както и пет милиона, дадени за строеж на колбасарница и оборудването й. Всичко бе изградено с държавни пари, когато кооперация "Гъмза" не бе съществувала.
Та дотук сметката за Тодор-Ненчевия подарък излезе така: в левове - 90 534 302 + 7 980 000 + 10 000 000... Веднага прибавих и виното в избата на Сухиндол, което беше 3 000 000 литра по 10 лева най-малко за бутилка и подаръкът се закръгли на 138 514 000 лв.

Тук се налага да развенчая и един мит, който дълги години се изграждаше със социалистически усилия - митът, че всичкото вино, което изнасяше България, е все от Сухиндол, само защото така пишеше на бутилките. Истината бе, че извън България се водеше рекламна кампания за изграждане на име на българското вино и в ЦК на БКП бяха решили то да е с едно наименование - сухиндолско. Държавата ни изнасяше годишно 12 милиона бутилки сухиндолско вино при реално получавани 3 милиона литра от района на Сухиндол! Откъде тогава се вземаше останалото вино, което минаваше границата прекръстено на сухиндолско? Ето какво сочеха доставките към Сухиндол по видове: от Видин - каберне и гъмза, от Павликени - каберне и гъмза, от Стара Загора - каберне и мерло, от Хасково - мерло, от Благоевград - каберне и мелник, от Ямбол - каберне и мерло /избата в Елхово/, от Сливен - каберне. Това бяха и истинските производители, които се задължаваха да дават виното си на сухиндолци за бутилиране и престижен износ. Марката беше само: вино от Сухиндол! Но тя бе събирателна за вината от много райони на страната. Причина за тази търговска "хватка" бе невъзможността на държавата да рекламира вината от всички райони зад граница. Като вариант бе измислен този, всички вина от различните градове да носят марката на избата в Сухиндол!
Освен чуждо производство, сухиндолци привилегировано получаваха и вина от избите за стареене в: Михайловград /Монтана/, Ловеч, Александрово, Враца и Стара Загора. Избата "Крамолин" от Габрово беше прехвърлена безвъзмездно на облагодетелстваните отвсякъде сухиндолци. Питах: след като подари някакви си 138 милиона, зам.-министър Ненчев поразмисли ли, че към тях вървят и изграденият с милиони държавни лири стерлинги рекламен пазар навън, както и доставките от различни винопроизводителни предприятия и изби? Или друг въпрос: прочете ли г-н Ненчев, че при регистрацията си още в 1990 г. по фирмено дело № 3333 от 18 декември уставният фонд /капитал/, вписан в търговския регистър е бил 17 978 000 лева за ДФ "Винпром" - Сухиндол?
Другото, което бе затворило силно очите на зам.-министъра на промишлеността бе фактът, че генералният директор на ДФ "Винпром" - Сухиндол, Трифон Драгиев се "преобразува" в рамките на едно денонощие в председател на УС на ЛВК "Гъмза"! Или - подготвил човекът "приватизацията" и хоп! седна от държавния стол пак в същия, но вече частен!
Г-н Ненчев си бе стиснал силно очите и за други неприятни за един зам.-министър с меко сърце факти: още през 1992 г. министърът на земеделието, удовлетворявайки молбата на възстановената ЛВК "Гъмза" за възстановяване правото й на собственост, приема, че размерът на собствеността на кооперацията е в размер на 920 000 лв,, т. е. 1/5,28 идеални части от основните промишлени средства на ДФ "Винпром"! Ни повече, ни по-малко.

Как се стигна тогава до тук - имущество от 900 000 да прерастне в 137 милиона? С писмо от 11 ноември1990 г., кооперацията пожелава да наеме цялото държавно имущество или да го изкупи, но получава отказ.
Следващият ход е по-смел и арогантен: със свое решение, кооперация "Гъмза" иска да получи държавното имущество безвъзмездно. На събрание на УС на държавната фирма "Винпром" генералният й директор Трифон Драгиев подписва прехвърлянето на държавното имущество на кооперацията там, където той е също начело в ръководството?! Кооперацията става приемник на държавната фирма, започва да продава вино от свое име и завежда дело срещу държавния износител "Винимпекс" за неизплатена изнесена продукция. Блокирани са сметките на "Винимпекс" за 3 403 545.20 щ. д. Експроприацията е в ход...
Ама че:
Министърът на земеделието, без да е в ресора му, е издавал заповеди за прехвърляне на имущество! Че един човек: Трифон Драгиев, едновременно е подписвал и бил председател на частна кооперация и генерален директор на държавна фирма /в нарушение на чл. 15 от Закона за кооперациите/ и още много други нормативни актове, че Върховният съд обяви прехвърлянето на имуществото на ДФ "Винпром" -Сухиндол, към частната кооперация "Гъмза" за нелегитимно със свое Определение № 151 от 18 ноември1992 г.?
Всичко това в един момент се оказа без значение за устремните частници...
Смешното и жалкото бе друго: зам.-министьр Ненчев бе определил на око имуществото на държавната фирма за някакви си 4 862 000 лв., от които "Гъмза" в крайна сметка плати само 3 942 000! Четири милиона срещу имущество, струващо 138 милиона!

Периодът на така наречения демократичен преход, се оказа период на първоначално натрупване на капитала. А демократичния преход бе криминален.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене