5.Във виното е истината

Продължение от 2 юни

Докато публикувах документално разследване на заграбването на винения износ от държавните предприятия от частни лица, държавата губеше лири стерлинги. Случаят беше елементарен. Две бяха държавните фирми, заети с износа на вино, произведено от държавни предприятия: "Винимпекс" в София и задграничното дружество ВVС в Лондон. Привидно, конкурент в износа на марково, държавно произведено вино бе частната фирма "Домейн Бояр" на Маргарит Тодоров и Роза Георгиева. Бившият изпълнителен директор на "Винимпекс" и шеф на ВVС Маргарит Тодоров продължи дейността си от държавната служба, която бе заемал, за да се обърне като частник отново към износа на вино, посягайки на произведеното от държавата.

Комисията по защита на конкуренцията в лицето на Стефан Нешев писмено обяви, че няма нарушение. Оттук нататък бе лесно: държавният служител, шеф на ВVС, Владимир Ишпеков /син на депутата Филип Ишпеков - БСП/ стана редови трудещ се в "Домейн Бояр" - и отново не бе нарушена конкуренцията.
С подписа на Карабашев във "Винимпекс" бе поставен Иван Петров - появил се от частния бизнес на М. Тодоров и Р. Георгиева. Домогванията за приватизация на "Винимпекс" от "Домейн Бояр" бяха започнали вече от ВVС в Лондон. Там "Домейн Бояр" правеше дъмпинг на държавно произведени вина с държавни вина! Докато траеше представянето на "Каберне Совиньон" във веригите "Сейнсбъри" и "Теско", цените на виното, което изнасяше "Винимпекс" бяха 2.99 лири стерлинги, а 1.99 бяха тези, на конкурента "Домейн Бояр". 20 вида сортови български, държавно произведени вина предлагаше фирмата на М. Тодоров, като постигнатите от държавния "Винимпекс" цени от 2.99 до 2.49 се удряха с 1.99 от частния конкурент. Продажбата бе на загуба за "Домейн Бояр", но тази загуба рикошираше във "Винимпекс" и държавата. Англичани в търговския бизнес си задаваха въпроса как и по каква причина една фирма си позволяваше да продава на загуба, и то подбивайки цени, постигнати от държавен износител. Единственото, което се разбра бе, че загубите от тези представяния се погасяваха с пари от България на частните износители на държавно произведено вино. Дали парите бяха от неплатените акцизи по внос на уиски чрез фондации и кооперации на другата фирма на Маргарит Тодоров и Роза Георгиева? Дали това не бяха милионите, за които смело говореше Ст. Александров в парламента, това беше неясно.

Известното бе, че винпромите в Бургас, Сухиндол, Стара Загора и Преслав бяха първите, които си дадоха продукцията на частния износител "Домейн Бояр". Към тях се бяха присъединили "Винекс" - Славянци, "Винпром" - Асеновград, "Винпром" - Ямбол, и "Черноморско злато" - Поморие. Източник от тези предприятия твърдеше, че "Винимпекс" отказвал да сключва договори за износ и препращал предприятията барабар с продукцията им към "Домейн Бояр"! Нещо, което бе далеч от истината, но всички други изложени факти бяха реалност. Така вървеше скритата приватизация на производството и износа на вино, която вече беше явна и бе на път да се узакони... Припомняме: от дело № 4 за националната катастрофа бе отделена преписка по изчезнали 1,5 милиона лири стерлинги от времето на Маргарит Тодоров във ВVС. Водеше я следователят Пламен Цанков, който по-късно се прехвърли в адвокатурата по наказателни дела, а делото се озова в архив.

Междувременно получих бутилки и етикети в уверение на това, че френската фирма "Кастел фререс", регистрирана в Полша, произвежда вина с марката на вече известната серия "София". Произведените вина се разпространяваха в търговската мрежа на Полша, като използването на българската марка удряше силно имиджа и завоюваните пазари от родните производители. "Завели сме две дела срещу това драстично нарушаване на патентното право на нашата серия вина марка "София" - съобщиха от държавна фирма "Винимпекс". Едното дело е срещу "Кастел фререс", а другото - срещу "Велки Брос". Използването на утвърдената марка серия вина "София" по този начин не беше нищо друго освен явен опит да бъде изместена България като основен производител и вносител на полския пазар.
"Наели сме детективи, адвокати и воюваме с марката "София"" твърдяха от държавната външнотърговска централа "Винимпекс". Знакът на етикета на френската фирма бе твърде подобен на българския знак, докато вкусът и качеството на виното, продавано в Полша беше далеч от аромата и вкуса на оригиналното българско вино "София".
С помощта на български адвокати и държавни институции, в Полша бе подета кампания за охрана на марки-патент на чужди производители - съобщиха от Сдружението на винопроизводителите. Тогава се чу, че се е появило и македонско вино, пак с марка "София". 100 000 щатски долара предстоеше да отидат за защита на марката на серията български вина "София", средства, които българските предприятия, производители и износители на вина от тази марка, бяха готови да дадат. Една група от представители на тези предприятия предстоеше да осъществява контрол, като периодично щели да се провеждат дегустации.
Българските производители от Русе, Лясковец и други изнасяха по 40 милиона бутилки в Полша - припомниха хора от винения бранш. Този износ по-късно спадна до 20 милиона. "Естествено е да се търсят начини да се удари пазарът на българско вино в бившата соцстрана, още повече че с качествата си виното, произведено в България, бе сериозен конкурент на традиционните винопроизводители - държави от Европа, сред които бе и Франция.

Българското правителство имаше намерение реши с винен износ да бъде погасен дългът ни към Полша. След ситуацията, в която бяха поставени българските виноизносители вместо да погасяват външния дълг, започна една трудна битка за оцеляване на българската марка вина на пазара в Полша.
След удара в Полша дойде и следващият удар - Русия постави условие българският износ на вина, коняк, шампанско да има задължителен бандерол. Това неочаквано изискване стана причина да бъдат върнати обратно в България 300 000 бутилки, произведени от предприятията в Шумен, Бургас и Поморие. 80 на сто от целия винен износ на нашата страна бе предназначен за Русия, коментират директори на държавни винопроизводителни предприятия. Изненадващото изискване за поставяне на бандерол бе затруднило много от предприятията ни и ги бе принудило да спрат временно производството си, докато въведат ред в износа за Русия.
Недоумение предизвика тогава и фактът, че изискването за наличие на бандерол руснаците поставиха само пред българските виноизносители, докато напитки от западни държави като Португалия, Испания, Италия се внасяха в Русия без бандероли.
За да има бандероли върху произведените у нас напитки, поясниха специалисти, бандеролите трябва да бъдат доставени от руските партньори, с което те удостоверяваха, че са платили акциз за бъдещия внос в руската държава. Три месеца след връщането на 300 000 бутилки вино в България, руските купувачи все още не бяха доставили нито един бандерол, който нашите производители да могат да поставят на бутилките.

Проблем се оказаха и машините за бандероли, тъй като у нас тогава те все още липсваха, а цената на една такава машина варираше между 35 000 и 50 000 щатски долара и първите машини щяха да влязат във винопроизводителните предприятия реално след известно време.
Износът на вино бе едно от печелившите пера на българската икономика. Правителството на Жан Виденов бе запознато с проблемите, които постави Русия пред виноизносните ни предприятия. Оставаше час по-скоро те да бъдат решени, защото всяко изчакване бе изгубена печалба в милиони валута.

Но преди Жан Виденов да поеме властта, в Сухиндол се случи инцидент, който трябва да бъде разказан. На 7 юли 1993 три въоръжени лица отиват в късните часове на вилата на Пламен Петров от Сухиндол. Намеренията им са - да застрелят или да сплашат съгражданина си. Пламен успява въпреки стрелбата да се измъкне и под прикритието на нощта успява да се добере до заведението в местността Острок. Там работи братовчед на нападнатия. Пред присъстващите, дошли в този час да се почерпят, Пламен разказва как и от кого е бил нападнат. По-късно въпреки случилото се, Петров се връща в Сухиндол, за да остави камиончето си и да вземе личния си автомобил.
По пътя Пламен е пресрещнат от нападателите си, раздразнени, че са го изпуснали. Пламен успява да се прикрие и да обезоръжи единият от нападателите си, като му отнема пистолета. "Единият от тези, които ме нападнаха съм го отгледал като дете - разказваше по-късно жертвата пред мен. - Откакто започна работа при Трифон Драгиев, /бившият шеф на държавния "Винпром" в Сухиндол, преминал в частната кооперация "Гъмза" - бел. Л. М./ се промени. Драгиев, както вече стана дума в първите части на това разследване бе разписал сам на себе си да се предаде имуществото на държавното предприятие на частната кооперация. Същата кооперация "Гъмза", която Върховният съд обяви за нелегитимна...
"Да знаеш, копеле, тази нощ ще те пусна в Стоенчин вир!" обещават нападателите на успелия да избегне куршумите Пламен. След втората престрелка Пламен Петров отново се връща в заведението в Острок и за втори път разказва, че нападателите му са го причакали и го дебнат, за да го убият!
Двама души, съграждани на Пламен - Митко Дянков и Марин Анев стават и тръгват с него към Сухиндол. Преследвачите ги очакват, но този път с ловна пушка. Пламен носи в себе си, пистолета, който е взел при втората престрелка.
На пътя светват фарове на кола - започва преследване, като нападателите търсят да осветят Пламен и придружаващите го с фаровете. Започва стрелба, нападнатите бягат, по време на схватката единият придружител на Пламен - Марин Анев обезоръжава нападателя с ловна пушка. Обаждат се в полицията, но оттам им отговарят: "Извикайте местния полицай, нямаме коли!"
Остава страхът у Пламен и двамата му съграждани - някоя нощ нападателите отново да тръгнат да ги убиват... междувременно започва следствие и единият от нападателите е вкаран в болница.
Полицай от Сухиндол изземва от Пламен пистолета срещу квитанция. Всъщност този полицай е бъдещ зет на самия притежател на оръжието... Дело за нападението - не стига до съда.
Защо се стигна до това нападение? Населението в Сухиндол по документи имаше собствена земя за връщане, но така и не успя да си я получи. Причината беше проста: земята бе засята незаконно с лозя на нелегитимната кооперация "Гъмза", без да бъде взето съгласието на собствениците.
Самият Марин Анев дойде в София и ми разказа: "Драгиев ми даде списък - да мина при хората, за да ги накарам да се откажат от земята си и да я дадат в кооперация "Гъмза". Аз не го направих, а и много от нашите не бяха съгласни".

Искането и натискът за отказ от собствена земя, хората на Драгиев съчетават с телефонен тероризъм, заплахи, отровени крави - всичко възможно е пуснато в действие. Самият Пламен Петров е пребит дни преди престрелката от единия си нападател и местни братя. Прегрешението на Петров е приятелството му със сваления областен управител Цоню Ботев, назначен от правителството на СДС.

Това е накратко малка част от живата история на проведената "приватизация" на виненото производство в Сухиндол. Комунизмът в Сухиндол не си бе тръгвал. Хора на бившия партиен секретар и шеф на държавната винопроизводителна фирма Драгиев изнудваха, заплашваха, стреляха.

Когато Филип Димитров сам свали правителството си с искан вот на доверие, дошлият на негово място премиер Беров подкрепи частните износители на държавно вино и тогава в Сухиндол настана ад.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене