6.Във виното е истината

Продължение от 3 юни

Преди броени дни с поредица публикации започнах разказа си, как видни честни частници в началото на 90-те години от миналия век посегнаха и осиновиха без проблеми държавния винен износ. В хода на тези разследвания бе констатирано, че със съдействието на Великотърновския окръжен съд е било прекратено съществуването на държавната Лозаро-винарска фирма "Винпром" - Сухиндол, като остатъчният капитал от няколко милиона държавна суха пара най-"хуманно" бе прибран за "по-сигурно" при честните частници от лозарската кооперация "Гъмза"?! По законността на тази брилянтно изпълнена операция Върховният съд на Република България се произнесе на 18 ноември 1992 г., като обяви за незаконно прехвърлянето на държавен неколкомилионен капитал в частни ръце. Лозарската кооперация "Гъмза" "не е процесуално активно легитимирана", потвърди Върховният съд... Но само пет седмици след решението му Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение, според което частната "Гъмза" съществува, а държавната "Винпром" е... прекратила съществуването си?!

Износът на държавното задгранично дружество "Бългериен винтнерс къмпани" /ВVС/ заемаше 60 на сто от реализацията на държавно произведени вина от страна на също държавната външно-износна централа - "Винимпекс" ЕАД. Тези 60 на сто трябваше да минат в ръцете на предприемчивите частници около "Домейн Бояр".

С докладна до търговския министър Валентин Карабашев, изпълнителният директор на "Винимпекс", Иван Петров /бивш служител на Роза Георгиева/ поиска разрешение за вливане на частни пари в БВК - Лондон. След конкурс за съакциониране, на 10 декември 1993 /време на управление с мандата на ДПС и правителство на Любен Беров - бел. Л. М./, "Винимпекс" подписа договор с "Елтекс холдинг" АД и "Домейн Бойяр". С усмивката на Карабашев, като благословия, но без оценка на материални и нематериални активи се продаде част от държавно имущество зад граница. За всеки случай, с писмо от управление "Държавно участие в търговски дружества" бе поискано от Агенцията по приватизация съгласие за намаляване на държавното участие - два месеца след подписването на договора. Служебният премиер след Любен Беров, Ренета Инджова припомни Търговския закон на писмописците и страни по договора, че намаляването на държавното участие в задгранично дружество е въпрос на общото събрание на съответното дружество, а не на Агенцията по приватизация. С най-колегиални подбуди, Ренета Инджова препоръчва на страните по договора за винения износ имуществото на БВК да бъде експертно оценено.
Няма да се впускам в коментари за това с колко се увеличаваше капиталът на БВК след договора с частните "Елтекс" и "Домейн Бойяр", нито пък ще се спирам на проблема имало ли е оценка на имуществото на задграничното дружество или не /така, както го изисква законът/. Ще спомена единствено, че ВVС имаше в Лондон сгради, закупени с държавни пари във валута.
В тази история любопитен е фактът, че двама от Съвета на директорите на виноизносната фирма бяха и служители на управление "Приватизация" към Министерството на търговията. И точно това присъствие правеше трудно обясними пропуските при решението за подписване на договора от 10 декември 1993 година.

Фаталният пропуск по въпросния договор обаче открива министърът на финансите Стоян Александров, два месеца след подписването му. По повод молбата на "Елтекс холдинг" АД за издаване на разрешение за инвестиция в чужбина, чрез придобиване на дялове в задгранично търговско дружество, министър Александров пояснява:
"Подписаният договор от 10 декември 1993 г., не е съобразен със Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, съгласно който, без разрешение на Министерството на финансите не могат да бъдат извършвани сделки и действия, с които местни лица прехвърлят в собственост на чуждестранни или други местни лица имущества, намиращи се в чужбина." Поради тази причина и договорът според финансовия министър не можеше да се приеме за реален. Даже постфактум дадено съгласие от финансовия министър не би било в състояние да узакони извършената сделка.

След приемането на бюджета, твърдяха източници от Министерството на финансите, върху министър Александров бил засилен натискът да даде съгласието си с много задна дата. Срокът бил 10 март.
Така елегантно започна и последният етап от приватизацията на държавния винен износ. На министър Карабашев му бяха предложени вече конкретни кандидати за винената слава - изпратеният от Луканов за дълги години на държавно изгнание в Англия Маргарит Тодоров и фирма Елтекс АД - частна, свързана с лидери на "Подкрепа". Като верен тренчевист, младият Карабашев бе козирувал на предложението на Маргариттодоровата "Домейн Бояр" и предложението на шефа й... да го направи богат, като му даде в ръцете голямо дялово участие в лондонския филиал на "Винимпекс". На него, мъчил се години наред в английската столица, макар и на държавна сметка като шеф на задграничното дружество ВVС. С преминаването си в частния бизнес за износ на вино Маргарит Тодоров не се остави да го измъчват отрицателни чувства и като загърби Закона за защита на конкуренцията, продължи бившата си държавна дейност - този път на гърба на държавата: вземайки вино от държавни предприятия и ползвайки създадения с държавни пари за реклама авторитет на английския пазар.
На бюрото на Карабашев стоеше проект за приватизация на външнотърговската "Винимпекс" - автор бе частният конкурент на държавата - "Домейн Бояр" с Маргарит Тодоров. В. "Стандарт" обяви "благородните" приватизационни планове на "Домейн Бояр" и Елтекс. И министър Карабашев не се колеба дълго - внесе предложението за приватизация в Министерския съвет. А оттам отговорът бе положителен! Причината: съдружникът на М. Тодоров бе Роза Георгиева - член на ДПС и близка на Доган. Този кабинет бе с мандат на ДПС...
Простихме се с още няколко десетки милиона валута, които носеше на държавата виненият износ... Преодоляно бе силното раздразнение, което предизвикваше държавният монополист за износ на вино "Винимпекс" у появилия се частен кандидат за винен износ "Домейн Бояр". Търсиха се и лесно се намериха пътища към сърцето на държавни производители на вино: пред обаянието на частните износители склониха държавни предприятия и изби от Бургас, Преслав, Сухиндол и Стара Загора. Виното на тези четири производителя преминаваше вече границата с етикет "Домейн Бояр" - т. е. не "българско вино от еди-къде си", а "Домейн Бояр". На държавния монополист в износа на вино "Винимпекс" му се клатеха сериозно краката. И тъй като на частните претенденти за износ им беше писнало да обикалят около "Винимпекс", да правят лични сделки с държавните винопроизводители - собствениците на "Домейн Бояр" свалиха чуждия на тяхната кауза директор и поставиха нанегово място свой доверен човек. Така проблеми за оглавяването на "Винимпекс" вече нямаше. Как се развиха оттук нататък събитията.
На 13 април 1993 г. английският в. "Индипендънт" пусна на страниците си голямо интервю с Маргарит Тодоров, бившият комсомолски и партиен секретар на "Винимпекс", заминавал в началото на 80-те години на работа във филиала на "Винимпекс" - ВVС, където остава шест години.
През 1989 г. Тодоров е поканен да се завърне в България на по-висок пост - генерален директор на "Винимпекс". "Не назначаваше хора във фирмата, ако не са партийни членове - спомни си служител на "Винимпекс" времето на Тодоров. - След 10 ноември 1989 г. Тодоров не позволи във "Винимпекс" да се образува синдикат "Подкрепа"... Но това беше...
При Маргарит Тодоров нещата бяха ясни: не всеки биваше изпращан в западна страна на ръководна работа. Повишиха го за вярност към Българската комунистическа партия като го изпратиха в Лондон.
А ето какво излезе "Индипендънт", казано от самия Маргарит Тодоров: "Решенията се вземаха от хора, които не разбираха нищо. Те искаха твърда валута и не можеха да разберат защо трябва да се влага в реклама и маркетинг." За английския читател Тодоров не случайно пропуска факта, че българската държава бе вложила два милиона лири стерлинги за реклама на родното вино на английския пазар. Реклама, създадена с държавни пари, която той сръчно използва по-късно за частния си износ на вино от България!
Следващият цитат от "Индипендънт" бе по-любопитен: "Господин Тодоров бе отзован в София, обяснява журналистът, бъркайки връщането заради по-висок пост с отзоваването. И още - това бяха вече думи на самия Маргарит Тодоров: "Обясниха ми, че ще бъда изпратен в Сибир - ние имаме същия израз като руснаците"... "Сибир" за Маргарит Тодоров се оказа генералното директорство на "Винимпекс", а от него той си отиде, след като уреди до подробности частния си бизнес.
"Индипендънт" излезе на 13 април със заглавие "БРИТАНЦИТЕ ПИЯТ ЗА ХАОСА В БЪЛГАРСКАТА ВИНАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ", заглавие, подсказано от Маргарит Тодоров! Твърде "патриотично" този българин бе решил да се справи с държавния монопол в износа на вино. За целта господинът си бе съчинил "грандиозен" скандал при напускането на "Винимпекс" - скандал, за който никой у нас не бе чул, а още по-малко пък разбрал?! Тодоров се представяше като "единствен агент на четири водещи български винарски изби" - пропуснал бе само да напише, че става дума за изби, държавна собственост...
Три дни след тази публикация в "Индипендънт", на 16 април, от Министерството на търговията получих информация, че се подготвят документи за окончателно ликвидиране на АД "Винпром сервиз". Същата информация бе получил и Иван Петров, новият, прясно назначен изпълнителен директор на "Винимпекс", бивш служител на Роза Георгиева.
Защо се правеше тази стъпка - АД "Винпром сервиз" имаше предмет на дейност: външна и вътрешна търговия, внос на материали, машини, съоръжения и резервни части за лозарството и винарската промишленост, внос и преработка на коркови изделия, инженерингово, ресурсно, транспортно и друго обслужване на винарската промишленост. Това акционерно дружество определено пречеше на проспериращите частни износители на вино. Освен това "Винпром сервиз" имаше: фабрика за коркови изделия в село Надарево, както и основна складова база там, проектантско бюро "Винпромпроект", клуб-ресторант на улица "Лавеле" в София и масивна сграда над ресторанта на пет етажа. В тази сграда наемател бе... "Винимпекс".
Какво сочеха цифрите за "Винпром сервиз": основен капитал - 24 550 000 лв., внос, износ и услуги за 281 000 000 лв. За да се поевтини и производството, през 1991 г. "Винпром сервиз" докара в с. Надарево машини от Португалия за надписване, стерилизиране и пакетиране на корковите тапи. 6 работни места и с 50 лева по-евтини тапи - това бе резултатът от предприетото от държавната фирма. АД "Винпром сервиз", която не бе ползвала банкови заеми - освен основния си капитал.
И все пак - каква бе причината за да се тръгне към бъдещо поглъщане на "Винпром сервиз"? Част от неговите решения, като: ръководството на държавната фирма да активизира своята дейност по отношение на експорта и бартерните операции, да се търсят пазари за реализация на експортната дейност в размер на 10-15 млн. лв.; да се задължи изпълнителният директор да прекрати всички договори с частни фирми за доставка на напитки на консигнация и тази дейност да се прехвърли на "Винпром сервиз". Всички тези действия подронваха плановете на частните износители на вино да сложат ръка тотално на всичко държавно, свързано с винения износ. С една дума появява се държавна фирма, подобна на "Винимпекс", дори с повече контакти с винопроизводителите. Решението бе да се постигне договореност между Министерството на търговията и Министерството на промишлеността, та "Винпром сервиз" да мине към "Винимпекс". Независимо че министър Биков бе назначил на 11 март 1993 г. Съвет на директорите на "Винпром сервиз" /заповед № РД-18-80/. Независимо че на 16 април, министърът бе утвърдил конкретен управител на дружеството!
Основни средства за милиони, износ - също за милиони. Но доларите печалба щяха да бъдат частно, а не държавно достояние. Държавните винопроизводителни предприятия по принцип бяха самостоятелни, но когато една частна фирма започнеше да доставя тапи, етикети, машини, резервни части - износа си ще постепенно щяха да дават на ТАЗИ ЧАСТНА ФИРМА. Просто работа.
В Канада, Швеция и Норвегия, във Финландия съществуваха държавни спиртни монополи. Какъв монопол щеше има нашата държава, ако предприятията винопроизводители станеха зависими от частни износители? Имаше страни, в които се лицензираше търговията с вина и напитки. Как у нас да се въведе такъв лиценз? По отношение на износа лицензирането не бе разпространено. Който се занимаваше с износ, обикновено бе член на определена професионална организация - това създаваше или унищожаваше доверието в клиента. Лиценз се отнемаше при констатирани злоупотреби и нарушения. Когато две частни лица решиха да заграбят износа на българско вино, произведено от субсидирани от държавата винпроми, в българската икономика липсваха основни дадености - Министерството на външноикономическите връзки не съществуваше, правителството на Филип Димитров го бе закрило.

Кой пое функциите на това министерство? Не отиде ли огромна част от външната търговия в частни ръце след закриването му?
Това е краят на историята за началото на заграбването на винения износ от държавата. В нея бяха замесени политици, министри, синдикат, и купени длъжностни лица от различни ведомства. Непозволените удари не бяха един или два. Държавата губеше - печелеха частниците. Никой не потърси двата милиона лири стерлинги, дадени от държавата за реклама на вино в Англия. Дело №4 за националната катастрофа мина в архив без да стигне изобщо до съда. Днес от него се вадят папки и се преписва на поразия, за да могат набедени журналисти да издават книги с разследвания. Преписването бе назовано - разследване!

Англичаните казват, че онзи, който за една мисъл, дето може да се формулира с четири думи, използва пет, е способен на всякакво злодеяние. Логореята се разви в условията на прехода. А това си е чиста проба злодеяние.

Дали мозъкът на българина успяваше да обработи привидното, което му бе наложено, вместо действителното?


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене