"Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия Ленко Ленков, от фондация "Дими Паница" и поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца, но Ленков не е служител в нито една от изброените институции - канцелария на двореца не съществува към днешна дата. Проблемът около тези документи е, че не се знае какво точно съдържат, не се знае и какво точно е отнето, не се знае какво е върнато в различните периоди, обясни Ленков и допълни, че никой не може да си представи възстановяването на събитията през Втората световна война без тези архиви.

"Исканата от Русия документация е свързана с влизането на България във Втората световна война и касае съветската страна - контрира Ленков, Боряна Божашка, председател на Главно управление на архивите към МС. - Това не са документи, свързани с дейността на България, а с участието й във войната. След 1944 година в страната ни работи Съюзническа комисия и първоначално част от документите са предадени на тази комисия. Не очаквам сензации или преобръщане на нашите представи за онези години от тази документация, подчерта Божашка. Има документи, които са създадени от българските институции, но има и такива, към които българските изследователи имат интерес, но те не са дело на българските институции - например разпитите на тримата регенти са съветска документация, въпреки че касаят български исторически личности."
Оказва се, че в Русия днес действа Закон, според който подобни архивни единици принадлежат на държавата и това е факт, който никакви подписки и напъни не могат да променят. За въпросните архиви, които не се знае какви са и колко са следва да се преговаря като между цивилизовани партньори - поне така е в нормалния свят.

Друг въпрос е, защо президентът, който ако го обвинят, че му е купен апартамент веднага излиза с опровержение, а откакто се говори и шуми за въпросната подписка, историкът Първанов се държи странно и не коментира.
Историк съм и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история има нещо много смущаващо. Защо точно Паница се занимава с изискването на тези архиви - на този въпрос никой няма отговор?

Ще припомня за пореден път, че същият Паница, спонсорира Клеър Стърлинг да напише книгата, позоряща България "Времето на убийците". Заради тази книга и самата Стърлинг държавата ни дълго време бе сочена с пръст като терористична държава, организирала покушението на главата на римо-католическата църква. Историята около Паница и Стърлинг е интересна с това, че преди време излезе публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща - бел. Л. М./. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел направи впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти".

С неограничен бюджет, благодарение на Джон Паница, Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се оказа днес - това е факт, както е неоспорим факт и следното, върху което обръща внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности". Марчевски обръща внимание на връзката Стърлинг - Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и Камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър /държавен секретар на САЩ от 22 септември 1973 г. до 20 януари 1977 г.- бел. Л. М./, на генерал Александър Хейг /държавен секретар при президента Рейгън - бел. Л. М./, работил е със Збигнев Бжежински /политолог, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност 1977-1981 г. - бел. Л. М./. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. Та на процеса срещу генерал Музумечи, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. Генералът пропуска името на щедрия спонсор Паница, който има навика много да се засяга, когато стане дума за неговото "родолюбие".
И така: стриктно спазваща формулировката на ЦРУ, Стърлинг смесва действителни факти с манипулирани и неверни твърдения в книгата си, платена от Паница.

Въпреки оповестяването на публичния Доклад на ЦРУ, Паница не намери време и достойнство да се извини за тиражираните лъжи с негови пари и за негова сметка. Сърлинг не е между живите, но Паница - е.
Вместо това, той оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава. Така че тук въпросът е: на Паница или на американските спецслужби са необходими агресията и нападките в навечерието на пристигането на руския президент Владимир Путин?
Ще припомня, че бившият държавен глава Петър Стоянов върна безценната "История славяноболгарская" на Гърция - подписка нямаше, а още по-малко пък Паница се обади да поиска историята да остане в родината.
В Лондон, в Британския музей се намира ценното "Четвероевагелие", но никой не си го е поискал досега с подписка.

Архиви за България има в МИ-6, в ЦРУ и къде ли не - за тях никой не се тръшка да се върнат в родината, за да се запълнят празни бели петна от историята ни.
Но когато нещата опряха до идване на Путин - вдигна се пушилка, протести, без още никой да е наясно за колко и какви документи иде реч.
Вярно е, че предсказанията на директора на руската и евроазиатската програма на Центъра за стратегически изследвания - Ендрю Хъчинс, за убийство на Путин на 7 януари т. г. на изхода на храма "Христос Спасител" не се сбъднаха, и той е на път да пристигне в България жив и здрав. Но това едва ли може да бъде повод за протести и подписки за връщане на архиви. Все пак не вчера стана ясно, че такива архиви има в Русия. Президентът Георги Първанов бе на посещение на в Русия - тогава никой не се сети да прави подписки и организира протести, за да си иска архивите...
Явно нещо не е променило и то не за Русия, а за САЩ и единственият начин да се спасява падналия под дъното авторитет на Буш е да се напада неговия руски колега.

Вярно е, че властта в родината не се престарава много и за охраната около това посещение, след като стана ясно, че ще бъдат ангажирани по-малко полицаи, отколкото при футболно дерби "Левски-ЦСКА". Вярно е и, че когато грузинският президент Михаил Саакашвили би опозицията по улиците на Тбилиси и спря тока по време на живо предаване в телевизията на Мърдок "Имеди", провождайки командоси - никой от тукашната телевизия на австралиеца не пророни и дума за този побой насилие над журналисти, нямаше подписка, нямаше протести, нямаше и Паница. Новините на българската Мърдокова телевизия показваха как от тавана на една църква тече мед и хората го си събират в бурканчета!
Далеч съм от мисълта, че български архивни документи не трябва да се връщат у дома, за да работят историците, но нито институциите, нито президентът не са казали и дума още, а подписката вече е факт. Спомням си, че България има лошия късмет да се поставят неподходящи хора на отговорни постове. Така бившият председател на Комисията по досиетата, Методи Андреев разказа пред "Кориере дела сера", че тайните от атентата срещу папата се пазят в бункер в София!

Папата дойде в края на живота си в България и каза, че страната ни няма пръст в опита за убийство. Веднага се намериха хора, които нарекоха този жест - учтивост. Може и да е така, но едва ли наместникът на Христос ще седне да говори неистини за покушението, което беше извършено срещу самия него!
Докато се чака пристигането на Путин и разговорите му с президента и премиера, ще обърна внимание върху някои факти около покушението над папа Йоан павел Втори - неизвестни и малко познати.
Надявам се, че и проблемът с архивите ще бъде засегнат в тези срещу и разговори. И най- вече се надявам - Паница да не получава архивни документи от Москва, за което има основателна причина в близкото минало.

В продължението очаквайте за първи път публикация на неизвестен документ за покушението срещу папата и обстановката преди това...