Продължение от 14 януари

Понякога живеем с мисълта, че всичко около една загадка е ясно, но идва ден, в който разбираме, че това не е така. Случаят с покушението срещу папа Йоан Павел Втори и така наречената "българска следа", тиражирана от книгата на американска журналистка Клеър Стърлинг e пример за това, че винаги остава нещо скрито и неясно и най-неочаквано излизат наяве нови факти и преобръщат всичко известно досега на 180 градуса.

Историята, която ще разкажа днес започва със едно самоубийство, това на генерал Стоян Савов, който на 6 януари на 1992 година се простреля на гроба на загинал партизанин от родното си село Лесичево, Пазарджишко. Зловещият начин да сложи по този начин край на живота си генералът описа в предсмъртно писмо, от което ставаше ясно, че е изпаднал в депресия от събитията, които се случваха в България, както и от фалша на така наречените демократични промени. Генералът предпочете да си отиде като мъж на честта, запазил идеалите на живота си, като човек, който не прие да бъде съден и обвиняван за неща, по които не носеше вина. Самият Савов не бе от почитателите на Тодор Живков, но процесът за смъртта на Георги Марков и хвърлената върху генерала вина явно бяха капката, преляла чашата на търпението му. "Вярвайте в Съветския съюз, руския и съветски народи... Боли ме душата, повече не мога ..." бе написал до близките си генерал Савов.
О. з. генерал-лейтенант, заместник-министър на вътрешните работи по времето на Живковия министър Димитър Стоянов, Савов бе обвинен заедно с друг генерал, Владо Тодоров за смъртта на писателя Георги Марков. Делото за убийството на писателя Георги Марков, дълго крити подробности и забулената в неизвестни смърт на сънародника ни в Лондон, версиите, помощта, която първоначално Скотланд Ярд ни обеща - всичко това завърши в Обвинителен акт, който фиксира като обвиняеми генералите Владимир Тодоров и Стоян Савов. По-късно отпадна обвинението персонално срещу Савов, а другият генерал се озова с присъда за унищожени документи.

Писмото на ген. Стоян Савов

Минаха години и по случайност се натъкнах на документ, който звучеше невероятно. Оказа се, че генерал Савов, ден преди да посегне на живота си е написал и друго писмо, на 5 януари 1992 г. Това писмо преобръща много версии в така наречената "българска следа" в покушението на папа Йоан Павел Втори, но и дава нови факти по случая. Писмото на генерал Савов е адресирано до Леонид Кацамунски и се публикува за първи път. Ето какво е написал ден преди да напусне този свят генерал Стоян Савов, един мъж с достойно за уважение мъжество и патриотизъм /правописът на автора на писмото е запазен - бел. Л. М./.

"За господин Кацамунски
или който ще го замести
като началник на следств. у-ние

Относно - някои известни и неизвестни факти относно покушението срещу римския папа и процесите за това

I. Обстановката преди покушението за турските дипломати в чужбина беше станала не тежка , а непоносима - убитите бяха няколко десетки, между 30 и 50 души. Стига се до откази да заемат задгранични постове. За турското политическо р-во проблема стана национален.
Турския съвет за национална сигурност взима решение чрез покушение върху папата да се противопостави католицизма на арменците /силна релегиозна вражда/, да се удари и парализира дейноста на "Асала"*, да се отклони вниманието й от турските обекти и се насочи с/у католицизма.
Изпълнението е възложено на МИТ**, който подбира и изпълнителя Агджа - фанатизиран мюсюлманин, убиец на Ипекчи, шизофреник който отправял закани, че ще убие папата. Извеждането му от затвора и бягството му в Иран е организирано от МИТ, подготовката също. /подробно описание на "бягството" от затвора има в материалите в разузн. у-ния, а факта, че Агджа се предстовя за арменец се намира в първия протокол за разпит веднага след залавянето му, който също се намира там. Агджа крещи "Аз съм арменец" - т. е. "Асала" е автор на покушението. А за какво говори телеграмата от Анкара до военният аташе на Турция в Рим с която му нареждат да се обърне за помощ към американския си колега с молба, да се ускори приключването на процеса с/у Агджа-?
а/ - че зад него е МИТ
б/- че поради лабилната му нервна система той може да проговори и да разкрие истината.
II. Не зная кога се включва ЦРУ - дали в самото начало или на втори етап малко по-късно! Това трябва да установи следствието, което вече се ползва от сътрудничеството на американските си колеги. /много неща пиша по памет, но доказателства могат да се намерят в материалите, ако се търси сериозно/,
В обстановката на 1982 г. /издигането на Андропов като ген. секретар, положението в Полша и соц.страните/, ЦРУ и МИТ организират и провеждат най-широкомащабната разузнавателна пропагандистка операция срещу България и СССР.
Сега, през 1992 год след повече от 10 години от покушението, при съвременните реалности в света и новите взаимоотношения на държавите, следствието има широки възможности да докаже посочената по-горе теза - и по такъв начин до известна степен да измие лицето на България от онази кал която бе изсипвана в продължение на години. Така най-добре ще изпълните поръчението на президента Желев. Пак повтарям има много факти, които трябва да се изкарат на бял свят. Има и хора които трябва да се попитат. Много честни хора освен у нас в България има и в Италия и в други страни, но трябва сериозно да се търсят и разпитат.
Аз само поставям въпроса. Задача на истинските патриоти на България да довършат работата по това дело и по такъв начин да послужат на родината.

5/01.1992 г.                                       Подпис:
с. Лесичово                                             Савов/не се чете/"
обл. Пловдивска

Това е дословно писмото на един човек, който на другия ден след като го написва, отива на гроба на загинал партизанин и се застрелва. Ден преди да се отправи в Отвъдното генералът оставя горното писмо като свое Завещание - да се измие лицето на България от калта, изсипвана с години.
Кой изсипваше тази кал? На първо място е американката Клеър Стърлинг, с парите на Д.Паница, един бивш българин. След него следват и други имена, но не това е целта на тази публикация.
Същият Паница, който плати, за да бъде очернена България днес е в дъното на инициатива за връщане на български архиви от Русия. Що ще този човек във въпросното начинание? Там ли му е мястото?
Защо точно сега се искат тези архиви, които с години си стоят в Русия? Въпросите са много... Аз също искам да се върнат архивните документи от Русия, но в подписка, в зад която стои Паница не мога да поставя своето име - все пак човек трябва да спазва хигиена на духа.
Надявам се институциите, които са пряко заинтересовани от връщането на българските архивни документи от Русия да си свършат работата и документите да се получат, но тези документи нямат работа при Паница, а в ръцете на учените историци.

Що се отнася до Паница - крайно време е той публично да се извини, че спонсорира написването на книгата на Стърлинг "Времето на убийците", с изфабрикувана българска следа в покушението срещу главата на римо-католическата църква, Йоан Павел Втори. Ако иска да го броим за българин. Дължи извинение не само към България, но и към паметта на един мъченик, който си отиде забравен от този свят - Сергей Антонов...

---

*Асала - Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia или Тайна армия за освобождение на Армения, активна в периода 1975-1986 г. Официалната цел на организацията е да накара Турция да признае арменския геноцид, да плати обезщетения и да върне арменските територии от "Уилсъновия договор", сключен през 1920, който не влиза в сила. Организацията е основана през 1975 в Бейрут, Ливан, по време на гражданската война. Подпомогнат е от арменски емигранти и интелектуалци, както и от съпричастни палестинци. Целта и били убийства на турски дипломати, същите, на които обръща внимание ген Савов в писмото си.
** МИТ - турската разузнавателна служба