5. Кой трябва да се чувства омерзен - ние или Чирков?

Продължение от 22 април

Дотук често споменавах примери със сериозни нарушения във Втори кардиологичен център. За да стане ясно на читателя какво точно се е случвало в тази клиника, ще се върна към едно Разпореждане на Министерски съвет на НРБ /№14 от 2 август 1989 г. - бел. Л.М./, с което към Медицинска академия се образува Втори кардиологичен център като юридическо лице, със седалище в София. В Разпореждането на МС изрично е записано да провежда лечението на българските граждани безплатно, като средствата му се предоставят от целевия фонд на МНЗСГ и Министерство на икономиката и планирането /МИП/. В този фонд се предвижда и валута за консумативни материали, лечение на чужди граждани срещу заплащане. На този Втори кардиологичен център и парите му слага здрава ръка д-р Александър Чирков.
Ето как се случва това:
В разпореждането на МС изрично се упоменава, че Втори кардиологичен център /ВКЦ/ е следвало да изготви Правилник за устройство и дейността си, който да съгласува с Министерството на здравеопазването и социалните грижи /МНЗСГ/. Правилникът е приет, но не е съгласуван с нито едно от посочените в министерското разпореждане ведомства. Освен това във ВКЦ идва и заповед на председателя на МА тогава, проф. Асен Жабленски, с която се забранява да се назначават служители в Центъра до утвърждаването на Правилника от Президиума на МА.
Временно в Центъра е назначен Кръстьо Сентов, който без да има правомощия назначава главен счетоводител. Въпреки заповедта на проф. Жабленски, Сентов и главната счетоводителка на Центъра Кънева пускат молба без дата до БНБ за откриване на разплащателна сметка. В молбата си двамата подчертават, че тяхната здравна организация е фирмена, на самоиздръжка и самофинансиране, което противоречи на първоначалното разпореждане на МС - Центърът да се финансира от няколко ведомства от държавата. Молбата е подписана от проф. Чирков, който бил избран според някакъв протокол за председател на Управителния съвет. В същото време във фирмено отделение на Софийски градски съд липсва регистрация на Втори кардиологичен център, което от своя страна прави всички действия и решения на негови служители незаконосъобразни. Налице е несъществуваща в правния мир фирма, чийто решения и действия не могат да пораждат правни последици. Въпреки това, така нареченият директор на Втори кардиологичен център Сентов представя в БНБ нов картон със спесимени, отново без отбелязана дата. Спесименът съдържа подписите на д-р Чирков, и главния счетоводител. Сентов е свършил каквото трябва и е елиминиран от възможността да се разпорежда със средствата на Центъра, а поводът е скандал между Сентов и Чирков...

Така д-р Чирков си присвоява правото да се разпорежда със средствата на Втори кардиологичен център без да има сключен договор с Президиума на МА, както го повеляват правилата. В крайна сметка служителката в Софийския клон на БНБ, Катя Иванова открива разплащателна сметка на ВКЦ.
По подобен начин се процедира и за откриване на валутна разплащателна сметка във Българска външно-търговска банка /БВТБ/. Само два дни след издадената заповед на проф. Асен Жабленски да не се назначават служители във ВКЦ, със заповед д-р Чирков в качеството му на "председател" на Управителния съвет на Центъра разпорежда заплащане на трудови възнаграждения на всички служители на ВКЦ. Размерът на тези заплати е определен от самия Чирков, а не от Президиума на МА, както изисквали нормативните документи.
Издадена е нова заповед на председателя на Президиума на МА, съгласувана с профсъюзите и въз основа на Разпореждането на Министерски съвет, но главният счетоводител на Центъра пренебрегва и нея. В Центъра заплатите определял Чирков, по свое лично осмотрение, и по щатно разписание, утвърдено от самия него - без да има правомощия за това.

Така във Втори кардиологичен център са изплатени незаконосъобразно само за три месеца заплати в размер на 116 500 лева, като посочената сума е разликата, която се получава от трудовите възнаграждения на медиците от МА и тези от Центъра на Чирков. На самия хирург Председателят на МА определя заплата от 700 лева, но главният счетоводител му изплаща всеки месец 1200 лева без каквото и да било правно основание. Чирков нямал сключен договор с МА, не бил продължен срокът на договора му с МНЗСГ, и въпреки това - той ръководи цял кардиологичен център и се разпорежда с финансите му както сметне за нужно!

Чирков получава заплата и за длъжност "професор", въпреки че проверка установява, че няма правно основание за това. Хирургът е представил диплом от Камарата на Хесен, ФРГ, въз основа на завършена квалификация, заради която му се разрешава във връзка със званието "лекар" със специалност хирургия, да получи звание "специалист в областта на торакалната и сърдечно-съдова хирургия".
Освен това Чирков представя и документ за присъдено звание от 1978 г. "частен доцент" от Факултета по хуманна медицина при Университета във Франкфурт на Майн. Представя и диплом за присъдено звание "извънпланов професор" за времетраенето на преподавателската му дейност в университета във Фрайбург. По повод запитване на член кореспондент проф. д-р Томов до проф. Шлосер /медицински директор на клиника във Фрайбург . бел. Л. М./се получава отговор, в който Шлосер обяснява, че Чирков е работил в неговата клиника като главен асистент, а хабилитацията за "главен асистент" получил в самия университет. Освен това Шлосер уточнява, че Чирков е бил признат за извънпланов сътрудник чрез прехабилитиране, но на него не му е била присъждана "една редовна професура".
Отделно от това, проф. Иван Черноземски отговаря на проф. Илия Томов, по повод на негово запитване, че във ВАК /Висша атестационна комисия/ не е постъпвало искане от д-р Чирков за даване на научно звание или легализиране на такова, придобито в чужбина. Защо Чирков не подава молба за легализиране на званието "професор" става известно след отговора на проф. Шлосер от Фрайбург. Такова искане постъпва по-късно, но отговор по него не се получава дълго време. С две думи, заплата за професор, Чирков не е следвало да получава.

Междувременно касиерката на Центъра Анка Саздова Нецова признава пред ревизори, че е изтеглила пари за премии на персонала на Центъра, но Чирков й наредил хората да се подпишат без да им се дават парите! Саздова отказва и тогава Чирков нарежда Нецова да предаде сумата на старша медицинска сестра Пенчева и секретарката му Райкова. Двете подписват разходни ордери и вземат парите, дали обаче те стигат до персонала - ревизорите дълго време установяват.
Освен присвояване на правомощия с разпореждане на финансите на цяла Клиника, Чирков си присвоява и правото да раздава настанителни заповеди за жилища. Тези жилища той издейства от първия секретар на ГК на БКП, Иван Панев като му пише в писмо: "Както се уговорихме, те моля да осигуриш гърба на моите сътрудници, без които не мога". Катедрата получава ведомствени жилища със съдействието на Панев, а самият д-р Чирков издава настанителни заповеди! Заповедите са за неговите сътрудници, без които не може - личния му шофьор и някакво лице, което не е лекар. Заповедите и кореспонденцията по случая с жилищата са подпечатани с елипсовиден печат, предназначен за подпечатване на рецепти.
Под предлог, че ще преценява качеството на внесени техника, медикаменти и медицинско оборудване д-р Чирков се заема и с осъществяването на контакти с фирми вносители, с което пренебрегва ред, установен от Президиума на МА. Така Чирков лично осъществява вноса на техника, медикаменти и консумативи за нуждите на Клиника по сърдечно-съдова хирургия /КССХ/, превърнала се впоследствие във Втори кардиологичен център. Валутата по вноса осигурява Чирков чрез лични ходатайства до МИП, МВИВ, МНЗСГ и фондация "Сърце". Той осъзнава колко е важно да поддържа създадените връзки с високопоставени длъжностни лица от комунистическия елит.
Средствата във валута, които Чирков получава са като планова валута, заявките за доставки през "Маймекс" се получават лично от хирурга и се изпълнявали само след негово нареждане и подпис на платежния документ за БВТБ.

Благодарение на компромисите, които са му правени на Столична митница, Чирков внася стоки лично, без посредничеството на "Маймекс". За да осъществи безпрепятствено вноса и да не се плащат мита, такси и прочие, Чирков в писма до митницата заявява, че внасяната стока е дарение от него самия. Впоследствие той представя фактурите в "Маймекс" за оформяне на вноса и разплащанията с фирмите.
По този начин той внася инструменти от фирма "Фелинг" - ФРГ за периода 1985-1988, фактурите за които представя за плащане едва през 1989 г., въпреки, че вносът им не е минал през "Маймекс". Наредено е заприходяване в Клиниката фактурите по този нееднократен внос да бъдат изплатени. Както и става.
Освен това към "Маймекс" е създаден консигнационен склад за консумативи, който се е издържал от "Маймекс". Лошото е, че някои от фирмите, в сключените комисионни договори не отстъпвали комисионен процент на "Маймекс", каквато е практиката в международната търговия. Най-голям оборот в този склад правят фирмите "Браун" и "Хиликес" - около 3-4 милиона годишно. Това означава, че "Маймекс" губи от тези две фирми годишно около 200 000 валутни лева, а за периода - около 1 млн лева.
Във връзка с липсващи сърдечни клапи /за което е имало отделна прокурорска проверка - бел. Л. М./, д-р Чирков представя на ревизорите писмо от фирма "Кардия", в което се третират отношения на "Кардия" с "Маймекс". Писмото обаче не е получавано във ВТО "Маймекс"...

В него се посочва, че договорът с "Маймекс", наречен консигнационен е бил сключен за обезпечаване на нуждите на проф. Чирков и неговия екип. В това писмо се декларира, че за периода 1984 - 1990 фирмата е заплатила 248 000 щатски долара за обучение на хирурзи, медицински сестри и други служители извън България. Така че нерде клапи нерде обучение...
Последва среща разговор на 11 юли 1990 г. на търговския директор на "Кардия" г-н Ливе с генералния директор на "Маймекс" Георгачев, където Ливе заявява, че "Кардия" е негова фирма и съществува от две години, а на "Хиликес" той е само представител. Появява се противоречие: в разбивката на дадената не адресирана декларация от д-р Чирков на ревизорите, Ливе посочва направени разходи от 1984 г., въпреки че тогава тя все още не е съществувала!
Ливе пояснява, че разходите са направени за обучение на български персонал за сметка на фирмата, без какъвто и да било договор с "Маймекс". Впоследствие става ясно, че разходите за обучение, които прави фирмата на Ливе всъщност са неплатените комисионни на "Маймекс" за издръжка на консигнационния склад. По споразумение с Чирков, който лично контактувал с фирмата, комисионен процент не бил включен в договора, а останал на разположение на Чирков. Тук ревизорите доста се потят, докато установят къде и защо отиват парите от не отделения консигнационен процент от фирми, които обслужвали Чирков.

Ще завърша тази дълга история с един класически случай на измама. На 17 октомври 1989 г. в кантора "Консумативи" на ВТО "Маймекс" е получена заявка за внос на кухненски пособия от фирма "Шаферер, ФРГ за нуждите на центъра на Чирков. Служителката, която са заема да обработи сделката установява, че представената от Чирков оферта на фирмата е с цени, многократно надвишаващи тези на подобни артикули на международния пазар. Служителката отказва да извърши сделката и информира за това д-р Чирков и директора на Центъра Сентов, които й нареждат да върне офертата, с обяснение, че стоката ще бъде внесена като натурален рабат по друга сделка. След това Сентов възлага сделката на "Технокомерс", където служителка също установява, че цените са многократно завишени, както и че предлаганите за внос /кофи за боклук, рафтове, кърпи и прочие/ могат да се закупят на вътрешния пазар. Тази служителка също отказва да оформи сделката. Сентов предлага на хирурга да се откаже от вноса и Чирков прибира офертата в себе си.
В края на февруари следващата 1990 година, Чирков се обажда от чужбина по телефона на Сентов и го моли да освободи пратка от Митницата. Това е същата стока, по която две външно-търговски централи са вдигнали ръце от неколкократно завишените цени и са отказали да направят сделка по внос. Сделката не е оформена по законен ред, т. е. липсва разрешение за внос и прочие необходими документи. За да преодолее тази препятствия и освободи пратката Чирков заявява, че пратката е дарение от него самия и е закупена със негови собствени средства!
След два месеца Чирков изпраща до БВТБ писмо, с които нарежда банката да преведе от сметката на ВКЦ валута на фирма "Шаферер" в размер на 40 000 немски марки. Впоследствие се разбира че фирма "Шаферер" не е външнотърговска, а осъществява само търговия на едро на територията на ФРГ, град Фрайбург. Това е поводът в цената на стоката да бъде включен и данък върху оборота, който във ФРГ се възстановява на купувача, изнасящ стоката извън пределите на страната. Специалистка от "Маймекс" изчислява, че сумата на данък върху оборота е около 2000 валутни лева. Във валутната сметка на Центъра такава сума не е преведена... Кой взема данъка, защо се стига до измама, че един внос е дарение, а впоследствие е заплатен от БВТБ - така и остава на Главна прокуратура да реши.

Ревизорите се натъкнаха и на редица случаи чужди граждани да плащат своето лечение в банки в Париж и Ню Йорк по договаряне с д-р Чирков. Лихвите от внесените суми в тези две чужди банки липсваха.
Друг превод от Центъра към сметка в банка в Париж в размер на 10 000 долара отива без да е ясно защо. Проверката установява, че парите отиват при проф. Клиуа Захер, от Университетска клиника в Алжир. Договор на Центъра с Алжир няма, за да се оправдае подобен превод. Такъв договор има сключен с МА... Започнах с едно интервю на Чирков за неговата прабаба, която била професор в Московския университет и лекувала Толстой, история, в която и той едва ли си вярва.

Случаите с машинации на Александър Чирков не са един и два. Президентът Желев пред 1990 г. настоява дебелата папка, внесена в Народното събрание да бъде прибрана. Чирков, влязъл в парламента след нарушение остава с имунитета на депутат и всичко е скрито-покрито.
Докато проф. Радослав Гайдарски не настоя да се проверят някои от делата на хирурга...
Висока смъртност, липсващи документи от проведени трансплантации - бяха основните обвинения, за които бе съобщено по възбудената проверка на хирурга. А той отиде във вестниците, за да сподели колко е омерзен!

Кой трябва да се чувства омерзен - Чирков или ние?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене