1.Къде са милионите на отбраната?



За да се придобие реална представа за размера на имотите, въоръжението и състоянието на българската армия в наверечието на 10 ноември 1989 година, ще трябва да се върна в годините назад и документираните доказателства за състоянието на въоръжените сили, докато България бе член на Варшавския договор. Какво струваше на България и икономиката й поддръжката на въоръжените сили, развитието на специално производство - изоставане на селското стопанство и икономиката, празни мощности на военните заводи. В този смисъл и имуществото на Министерство на отбраната не бе проблем, който можеше да бъде захвърлен с лека ръка, вместо да бъде намерено изгодно за държавата решение.
Натиснете тук за увеличение
Протокол "Б" №15


На 18 ноември 1954 година според Протокол "Б" №15 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП в дневния ред има една-единствена точка: "По доставката от съветския съюз на ново оръжие за нашата авиация".
По тази точка, Политбюро на ЦК на БКП решава: да се заяви съгласие за доставка от Съветския съюз на ново оръжие за нашата авиация, да се помоли съветското правителство да даде съгласие изплащането на доставката да стане по следния начин:...
Заседаващите са: Вълко Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Георги Чанков и други, като сред другите е и името на Тодор Живков. Заседанието се провежда две години преди Априлския пленум, който възцари начело на партия и държава - Живков.
Натиснете тук за увеличение
Решението на Политбюро за измененията в плана за развитието на въоръжените сили
На следващата 1955 година, пак с Решение "Б", №16, Политбюро на ЦК на БКП изслушва информация за работа на съвместно заседание между представители на СССР и НРБ, по съгласуване на измененията в плана за развитието на въоръжените сили на НРБ.

Върховният орган на комунистическата партия, решава въпроси за превъоръжаване на армията и ги свежда за сведение на правителството.
След Априлския пленум и поради съкращения на потребностите от въоръжение на страните-участнички във Варшавския договор се оказва, че е налице свободен капацитет за производство на въоръжения и боеприпаси в българските заводи за специална продукция.
Заместник-председателя на Държавната планова комисия пише молба, за да се реши и предприеме необходимото за запълване на капацитета на военните заводи, като се възложи на България производство за износ в някои страни в Близкия и Среден изток, посредством Съветския съюз!
Оказва се, че българската страна се моли на съветската държава да й бъде разрешено производство и износ ПОСРЕДСТВОМ СССР.
Това се вижда от документ, от мултимедийно СД-РОМ издание "България във Варшавския договор", под съставителство и редакция в колектив, с отговорен редактор, от доц. доктора по история и вицепрезидент на Асоциацията по военна история, Йордан Баев. /издаден в София, 2000, ИК "96+" - бел. Л. М./
1963 година е получено писмо от съветския ръководител Никита Сергеевич Хрушчов до Тодор Живков, относно удовлетворяване на молбата на българската страна за намаляване на разходите за отбраната на България. Отново е налице пряка икономическа зависимост от Съветския съюз, както за отбраната на НРБ, така и за икономиката на НРБ.
"Политбюро на ЦК на БКП и правителството на НРБ ми възложиха да поставя пред Вас въпроса за големите трудности, които изпитва нашата страна с издръжката на нейната отбрана" - пише Живков до Хрушчов.
Отбраната е лишила от средства селското стопанство, забавени са темповете на развитие на икономиката. Разходите за отбрана на НРБ, през 1963 година възлизат на 430 милиона лева, което е 12 на сто от бюджета на държавата!
Според Специален разузнавателен анализ на ЦРУ за съветската военна помощ в Източна Европа, публикуван в диска с документи, наречен "България във Варшавския договор" е записано между другото: "Целта на съветските програми за военна помощ е да въоръжи сателитите, така, че те да могат успешно да изпълняват отредената им подчинена роля в една голяма война. Съветският съюз не желае да създава значителен резерв от конвенционални оръжия в съюзниците си... така се ограничават възможностите на сателитите да предприемат независими "авантюри" или да използват тези оръжия за отстояване на своята собствена автономия от Съветския съюз...
Всички европейски сателити, с изключение на Албания, произвеждат пехотно оръжие и амуниции по съветски образец. Чехословакия и Полша произвеждат артилерия и танкове Т-54, както и значителен брой от ранните модели на изтребителите "МиГ"...
От 1955 до 1962 СССР има споразумения за военна помощ с дузина държави извън комунистическия блок на обща стойност 2 млрд. долара. Москва разглежда тази помощ като част от своята генерална линия за разширяване на съветското влияние в развиващите се страни на Азия, Африка и Латинска Америка..."

Какво се случва след свалянето на Тодор Живков?

След свалянето на Тодор Живков от власт, на Главно инженерно управление /ГИУ/ е назначена проверка, след която е взето решение то да прекрати дейността си, като е назначена ликвидационна комисия, но срок за ликвидация, така и не е указан! Този малък детайл става повод да потънат в небитието милиони от стокообмена на ГИУ, да останат неприключени договори и държавата да загуби много. Но, както е известно, в природата не се губи нищо, само преминава от едно състояние или място в друго...
Ето как се развиват събитията с цифри от документи, имена на действащи лица във властта и бизнеса:
С разпореждане на Министерския съвет от 3 септември 1972 се определя дейността на Главното инженерно управление - София /ГИУ/: внос на въоръжение и техника за Българската армия и други специални ведомства, внос на суровини и материали, комплектовки за военнопромишления комплекс и износ на изделия от тази промишленост. Ще цитирам данни за стокообмена на ГИУ за последните години, които ще дадат реална представа за какви цифри конкретно иде реч:
  • 1988 г. - 2 769 656 000 вал. лева,
  • 1989 г.- 2 355 567 000 вал. лв.,
  • и за 1990 г. - 1 543 671 000 вал. лв.
От 1991 година, с преминаването към нов механизъм на икономически отношения с бившия СССР и страните от Източна Европа договорите по плащанията се извършват в конвертируема валута. Следва разпадането на Варшавския договор и на 3 ноември1992 г., с Постановление на МС № 21 се прекратява дейността на ГИУ. Активите и пасивите се поемат от Министерството на отбраната /МО/. Създава се Ликвидационна комисия с председател зам.-министър на отбраната /тогава/ Димитър Тановски - доверено лице на министър Димитър Луджев.

Схема за източване на държавни пари

Никъде в документите на прекратеното ГИУ не се посочва срок за приключване на ликвидацията и тази подробност се оказва решаваща за милиони долари, които от държавни се превръщат в частни. Проведената ревизия от Министерство на финансите, с която имах възможност да се запозная сочи, че ГИУ работи /след прекратяването/ съгласно изискванията на Указ 56, но без съдебна регистрация. По тази причина Ликвидационната комисия не се регистрира в съда, констатират ревизорите. На практика се оказва, че в документите на прекратеното ГИУ липсва даже програма за събиране на вземанията.
Логично, активите и пасивите на ГИУ би трябвало да се прехвърлят на Министерството на отбраната /МО/, но това не се случва. В края на април 1992 МО получава подписани, но не и приключени, договори от ГИУ. Ще се цитирам няколко фрапантни случая на безстопанственост, възникнали по време на ликвидацията. Документите изпратих лично в Прокуратурата на Въоръжените сили, с очакване тя да направи проверка и накаже виновните лица. Годината бе 1993, 15 години след това никой нищо не бе предприел по изчезналите милиони...

Случаи с милиони

174 каси пристигат от ОНД - в тях има електроника и електроизмервателни прибори на стойност 474 570 щ. д. Пратката се получава през 1991 г. и повече от година престоява безстопанствена на митницата в София. Щетите от тази авантюра са: 200 000 лв. платени глоби за забавено изплащане на транспортни разходи; внесени стоки от ГУСК - Москва, на стойност 115 674 щ. д. /същите до края на 1992 се оказват нефактурирани на клиентите в страната/; доставени стоки от ГТУ - Москва, за 2 621 000 щ. д.
До съставянето на ревизионния акт от Ликвидационната комисия нямаше данни тя да е предприела каквото и да било, за да се фактурират стоките и да се събират парите от клиентите. Осведомени хора твърдяха анонимно пред мен, че част от стоката е била разпределена в "Терснаб" - София. Поради изтекъл срок бе твърде вероятно клиентите да откажат да платят сумата 2 621 000 щ. д.
14 ПМС от 1991 третира събирането на коефициентна разлика 2.45 лв. за 1 преводна рубла по вноса от СССР. Тази коефициентна разлика е трябвало да бъде внасяна в бюджета. В ГИУ не беше фактуриран вносът от СССР с к. р. Парите не се събираха от клиентите и бюджетът загуби 113 милиона лв., констатираха ревизорите. Тази сума по-късно вече бе несъбираема, поради изтекъл давностен срок.

*    *   *

За друга коефициентна разлика, главният счетоводител на ГИУ се бе разпоредил да не се внася в бюджета, а да се разходва. Неизвестно защо. Сумата бе 22 милиона и представляваше щета за бюджета.
Никой не попита или поиска съгласие от "Арсенал" - Казанлък, когато му му продават валутата. Временно изпълняващият длъжността генерален директор на ГИУ, Н. Р. и главният счетоводител И. Р. написват три "наредителни" писма до Българска външнотърговска банка да бъдат продадени на фирма "Диели" 2 549 660 долара. Това е валута на предприятието, постъпила срещу реализиран износ на специална продукция. След време се оказва, че въпросната фирма "Диели" изобщо не притежава лиценз за покупко-продажба на валута. От извършената сделка даже липсвал договорът за покупко-продажба на валута, документ, посочен в наредителните писма до банката.
Левовата равностойност на купената валута се изплаща на завод "Арсенал" - Казанлък. При анализ на тази и други валутни продажби става ясно, че "Диели" е заплатила 308 000 лв. по-малко.

*    *   *

На фирма "Васил Божков - ЕСЕЛВЕ" ГИУ продава валута в размер на 3 980 000 щ. д. Тази фирма има лиценз за продажба на валута, но продажбата не се извършва в обменните бюра на фирмата, което пък е нарушение на Наредба № 2 на БНБ. При операцията не се издават съответни бордера за курса при продажбата и левовата й равностойност. Част от тази валута е на "Арсенал" - 1 992 000 щ. д. - и е изплатена, но разрешение на завода за тази продажба така и не се открива при проверката в ГИУ. "Арсенал" получава чек за 8 747 800 лв., което е левовата равностойност на 382 000 щ. д. тогава. Едва година и два месеца след продажбата, ревизорите получават разрешително писмо по сделката.
ГИУ продава валута и на завод "Христо Ботев" - Калофер, в размер на 150 000 щ. д. - отново на "ЕСЕЛВЕ" и пак без разрешение... Щетите от тези продажби са 871 000 лв. за сметка на ГИУ.
Долари на "Арсенал" /без разрешение/ се продават и на фирма "Кумакс". В документите по сделката липсва бордеро за курса на валутата в момента на продажбата. Щетите за ГИУ от "Кумакс" по-късно са изчислени на 797 000 лв.
2 000 000 щ. д. на "Арсенал" /чрез ГИУ/ са продадени на търговска банка "Ямбол". Отново неефективно като сделка. Щетите за ГИУ възлизат на 1 825 000 лева. Отново липсват договори за продажба и данни за курса "купува-продава" за момента на сделката.
Това е малка част от документираните и констатирани щети, които понася едно държавно предприятие, респективно държавата. Преди да е завършила ликвидацията на ГИУ, Димитър Тановски подписва заповед за преминаване на главния юристконсулт на ГИУ в "Армимекс" ООД. Същото се случва и с главния счетоводител на ГИУ. Този човек се озовава в... Ликвидационната комисия, а оттам - в "Армимекс". По щетите в милиони така и няма посочено материалноотговорно лице. За заседанията на комисията се е водила протоколна книга, но действия за събиране на парите не са били предприети, сочат документите. За много от сумите предвидливо се изчаква "да изтече давностният срок". По други щети за огромни суми няма заведени арбитражни дела. Нищо не се прави за погасяване на задълженията на ГИУ към бюджета. Вина за това трябваше прокуратурата да потърси от зам.-министър Тановски, отговорните длъжностни лица от ГИУ, Димитър Луджев като министър на отбраната по онова време и от всички, които години наред мълчаха по случая с ликвидацията на ГИУ.


Следва продължение

 

Коментари 

 
0 #1 никола 2012-01-19 18:41
възмущение
Някои ще кажат,че тези далавери са дребна работа.Защо при такива кражби няма нито един със затворническа дреха?Мошениците си живеят охолно,и ехидно се подсмиват на "наивните"Работех ,като началник на отдел в
инженерно управление и главно инженерно управление до 1983 година.Корупция и далавери не са били възможни.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене