2.Къде са милионите на отбраната?

Продължение от 9 юни



Трета година продължаваше ликвидацията на Главно инженерно управление /ГИУ/и бе на път да откара още толкова. Причината за този бюрократичен фокус се криеше във факта, че при започване на ликвидацията НЕ БЕ ПОСТАВЕН СРОК ЗА НЕЙНОТО ЗАВЪРШВАНЕ!
Ревизия на Министерство на финансите установи скандални факти, след което въпреки нежеланието на мастити висши военни сановници, на страниците на в. "Демокрация" публикувах данни от Ревизионния акт на ГИУ.
В разговор с шефа на Военна прокуратура по това време, генерал Лилко Йоцов, усетих, че е силно раздразнен от изваждането на фактите на дневна светлина. Йоцов се закани да постави мошениците и виновните по историята на ГИУ на място. Оттогава минаха 10 месеца, след тях още толкова, и още толкова...
От Военна прокуратура не идваше никакъв знак за резултат от приключено следствие по ГИУ и изчезналите 47 милиона долара, по раздаваните пак милиони долари на частни лица и търговци за ползване. Най-краткият срок за провеждане на следствие, според закона е два месеца - в случая с ГИУ, времето за разследване се измерваше в години. За какво става дума:
  • от 1 януари 1991, ГИУ не бе фактурирало нито един внос, като по този начин не бяха събрани от клиенти 113 милиона лева;
  • стока на стойност 474 570 щатски долара бе престояла безстопанствена на Столична митница. Тази стока беше разпределена по-късно, но не беше платена от получателя;
  • според Договор между българското ГИУ и руското ГУСК се оказа, че са били платени предварително 47 милиона щ. д. за износ. Председателят на назначената Ликвидационна комисия за ГИУ Димитър Тановски /след това съветник на премиера Беров/ и колегата му по ликвидирането, Симеон Симеонов не правеха нищо за връщането на тези 47 милиона щ. д. на българските предприятия, произвели изнесената продукция.

След публикацията за ГИУ във в. "Демокрация", съветникът на Беров Тановски уж си подаде оставката. Мъдри люде от кабинета го успокоиха и му подсказаха, че от тази изнесена във вестника публикация, едва ли ще излезе нещо сериозно... Така Тановски остана да съветва премиера! "Чиновници с пагони разчитаха на хора от Военна прокуратура тази история да притихне, и да се забрави" - ми съобщи източник, запознат с отлежаването на прокурорската проверка за ГИУ. След това в печата се появи съобщение, че нов човек поемал ликвидацията на ГИУ - за краен срок на процедурата, не се чу нито дума.

*   *   *

Във времето на своя мандат премиерът Любен Беров хвърли прах в очите на сънародниците си, като сформира в Министерския съвет "Група за спешни проверки по сигнали за корупция в държавната администрация". От този порив на премиера остана само протокол №86 от 20 септември. След няколкомесечни напъни да свърши или поне имитира дейност, тази група бе разпусната, както и бе създадена - със заповед на министър-председателя. Малцина бяха гражданите, които знаеха, че Беров, както създаде Групата, така и сам отмени заповедта си за откриване на корупция в правителствените среди...
И всичко това - защото десетки милиони държавни долари бяха пръснати и нямаше кой да ги потърси,събере и върне.
Когато г-н Димитър Луджев стана министър на отбраната в правителството на г-н Филип Димитров, той се зае активно с чистки във военно-промишления комплекс. Една от жертвите се оказа Главно инженерно управление /ГИУ/, което като свърталище на "болшевишки елементи", както го наричаха чиновници с пагони, биде предложено с Докладна записка на Д. Луджев на заседание на Министерския съвет за ликвидация.
По внушение на зам.-министъра на отбраната Димитър Тановски /съветник на Димитър Луджев в правителството на Димитър Попов и съветник в кабинета "Беров" - бел. Л. М./ в Министерството на отбраната започна изграждането на структура, която имаше за цел да изземе функциите по ликвидирането на ГИУ. Предложението за ликвидация беше без никакви основателни мотиви и конкретни данни за нарушения. Самата ликвидация изпревари създаването на Търговска дирекция в Министерството на отбраната, поради което нямаше и кой да осъществи изпълнението на договорите на ликвидираното ГИУ, освобождаването на доставената спецпродукция от СССР на митницата и фактурирането на тази стока на клиентите в страната.

Назначената в началото на 1992 год. от Министерския съвет Ликвидационна комисия, с председател Димитър Тановски, въобще не се събра, за да обсъди и извърши ликвидация на предприятието и единствено правоприемникът, Министерството на отбраната инвентаризира имуществото в ликвидираното ГИУ. Част от това имущество, с разрешението на председателя на Ликвидационната комисия Димитър Тановски, бе прехвърлено в образуваното /с активна помощ на председателя на КТ "Подкрепа" д-р Тренчев - бел. Л. М./ дружество за търговия със специална продукция, "Армимекс" ООД. Същото имущество и до момента на образуването се ползуваше безвъзмездно от "Аримекс" ООД. В това дружество работеха членовете на новата Ликвидационна комисия - Симеон Симеонов - управител, Илия Райнов - главен счетоводител и Георги Мавров - главен юрист. Главен мотив за благоразположението на г-н Тановски към дружеството бе назначаването на неговата съпруга в "Аримекс" ООД, с прилична за онези години заплата /над 5 000 лева - бел. Л. М./, при положение, че дългогодишни служители на ГИУ бяха съкратени и изхвърлени на улицата без работа.

Като зам.-министър по икономическите въпроси в Министерството на отбраната, според ревизорите, г-н Тановски е трябвало преди предложението за ликвидация на ГИУ да направи анализ на финансовото състояние на предприятието - неговите вземания и задължения. Или пък, може би точно вземанията на ГИУ от бившия СССР, в размер на 48 млн. щ. д. бяха поблазнили някои хора в сянка около Тановски да предложат за правоприемник Министерството на отбраната. Фактите и документите сочеха, че за времето, за което г-н Тановски е бил председател на Ликвидационната комисия, не са били предприети никакви конкретни мерки за уреждане на този дълг. В резултат, най-потърпевши се оказаха заводите производители на специална продукция, изнесена през 1991 г. чрез ГИУ.
Добре информирани специалисти от бранша потвърдиха пред мен, че това е част от изпълнението на плана за ликвидиране на военно-промишления комплекс на България.
Към датата на ликвидационния баланс - 31 декември 1992 г., ГИУ имаше присъдени вземания в размер на 15 млн. лева, които по необясними причини не бяха инкасирани от Ликивидационната комисия. Точно обратното - Комисията бе раздала кредити, без гаранции, в размер на 22 млн. лева на неплатежоспособни предприятия. Тези пари бяха дължими към бюджета, съгласно ПМС 14 от 1991г., изискващо вносните стоки да се заплащат по 3.50 лева за 1 рубла, вместо по 1.05 лева за рубла.
Докато Димитър Тановски бе в командировка в Алжир, никой не разпореди освобождаването от митницата в град София на електроника, доставена от ОНД на стойност 470 хил. щ. д.
Вносни стоки от ГУСК и ГТУ - Москва, на стойност 2 800 хил. щ. д. не бяха фактурирани на клиентите в страната по вина на Ликвидационната комисия. От тази безстопанственост за сметка на ГИУ се бяха натрупали глоби в размер на 200 хил. лева за изплащане на транспортни разходи.
Преди да бе свършила ликвидацията, Тановски освобождава члена на комисията и главния юрист консулт Георги Мавров, който веднага е назначен на същата длъжност в "Армимекс" ООД. По същата схема председателят на Ликвидационната комисия - главният счетоводител на ГИУ - Илия Райков беше освободен от комисията и назначен отново като главен счетоводител, но вече в "Армимекс" ООД.
Посредством това съвместяване на длъжности се прехвърлиха сделки на ГИУ в "Армимекс" ООД, чрез преподписване на договор на 22 юни1992 год. с ГУСК-Москва. Комисионните, в размер на 5 млн. лева по този договор, неправомерно бяха фактурирани на името на "Армимекс" ООД. Пред очите и със знанието на председателя на Ликвидационната комисия зам.-министър Тановски. И в този случай правоприемникът - Министерство на отбраната се оказа ощетено с още няколко милиона.
Обяснима бе липсата на интерес у господата Илия Райков и Георги Мавров към ликвидацията на ГИУ. Документи показваха, че на тях им е било необходимо време, за да прехвърлят активи от ГИУ към новия си покрив "Армимекс" ООД, с управител г-н Симеон Симеонов. Главен съдружник в "Армимекс" ООД беше ВМЗ-гр. Сопот и по тази причина председател на Управителния съвет на дружеството бе директорът на ВМЗ-Ангел Писков. Въпреки некомпетентното ръководство в лицето на г-н Симеон Симеонов, г-н Писков мълчаливо търпя факта, че "Армимекс" ООД яде от основния си капитал, и заплатите на неговите служители са неколкократно по-високи от тези на работниците, произвеждащи специална продукция за износ.
Мълчеше Писков, мълчеше и търпеше старият-нов главен счетоводител Илия Райнов, който без разрешение на ВМЗ - гр. Сопот продаде на фирма "Кумакс" валута на завода в размер на 7.5 млн. щ.д., с която сделка ощети ВМЗ с 1.2 млн. лева от курсовата разлика. Знаеха ли обикновените работници във ВМЗ - гр. Сопот защо не вземат заплати и кой беше виновен за тяхното финансово положение?
Какво свързваше господата Писков, Симеонов и Райнов и осигуряваше тяхното мълчание. Чак след като се вдигна шум за дейността на гл. счетоводител и неговите груби финансови нарушения, той остана несменяем на поста си и продължи своя алъш-вериш с частната фирма "Монивекс", на която даде в брой, без никакво основание 200 000 щ. д.? Навярно натрупания опит във валутни далавери правеше Райнов незаменим кадър в "Армимекс" ООД.
Кръгът се затвори. Верните хора на зам.-министър Тановски от Ликвидационната комисия на ГИУ продължаваха да действуват под топлото му крило...

*   *   *

Как попаднах на тази история? Всичко започна от мига, в който получих анонимно писмо. Последваха настоятелни телефонни обаждания на непознат мъжки глас с молба за проверка...

Ето какво пишеше в писмото:
"Убеден съм, че търсите къде са парите на България. Необходимо е да настъпи все пак някаква справедливост - защо да се облагодетелстват едни, които нищо не работят в продължение на три години? ТЕ имат единственото задължение да идват на работа, да стоят 8 часа и... средно за 1992 г. да получат по 100 000 лв. заплати... Главно инженерно управление - София е предприятието, за което Ви пиша... още не е дошъл денят да се подписваме свободно под истината."
След няколко дни от получаването на писмото по телефона в редакцията ме потърси мъжки глас, който, след като се увери, че съм аз, ме попита дали съм получила въпросното писмо. Мъжът от телефона се заинтересува, дали съм получила и прочела писмото. След това телефонът щракна и разговорът прекъсна.
Главно инженерно управление бе държавната фирма, която се занимаваше с осигуровката на въоръжението и техниката за Българската народна армия /БНА/. Като фирма, ГИУ не бе позната на мнозинството от българите. 10 ноември се оказа и за ГИУ фатална дата, тъй като след разпадането на Варшавския договор, ГИУ бе обречено. И въпреки че се преустройваше и преструктурираше, за Управлението бе създадена Ликвидационна комисия към Министерството на отбраната. Министър по време на създаването й беше Димитър Луджев, а зам.-министър - Димитър Тановски.
Начинът, по който се регламентираха действията и срокът на тази Ликвидационна комисия, както и последиците от нея, бяха толкова несъвършено създадени на пръв поглед, че милиони от това Управление изобщо не влязоха в държавата. В същото време моделът на това ликвидиране бе определено успешен за някои хора в сянка. Ето защо днес мога спокойно да кажа следното: нещата с ГИУ започнаха и поради успеха и печалбите му. Схемите на източване и ликвидация бяха приложени и при други държавни фирми.

Как се случваше това на практика? Документите, с които се запознах сочеха, че 22 милиона лева ГИУ бе успяло да събере, съгласно едно Постановление на МС. Тези пари не бяха внесени в бюджета - т. е. те се дължаха с лихвите и бяха раздадени на предприятия, като временна финансова помощ. Предприятията бяха: - "Пима" - Михайловград, 14,9 млн. лв.; "Електрон" - Плевен - 2 млн. лв.; "Електрон" - Шумен - 2,5 млн. лв. и ЗАО - Плевен -1,5 млн. лева.

В документацията на ГИУ имаше погрешни банкови бордера, авансови суми срещу износ. Що се отнася до милионите, цитирани по-горе, те бяха и си останаха дълг към бюджета - точните констатации по тази щета бе констатирала както ревизия на ГИУ, така и Ликвидационната комисия към МО. До съставянето на Ревизионния акт, сумите не бяха възстановени на ГИУ. Висши представители на изпълнителната власт си позволяваха да източват от държавата милиони във валута. А изпълнителната власт няма как да бъде осъдена.

И това далеч не беше всичко...


Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене