3. Къде са милионите на отбраната?

Продължение от 10 юни



Продължава историята за това как се били присвоени държавни пари при обявена ликвидация на Главно инженерно управление /ГИУ/, ликвидация, която макар и обявена е нямала определен срок на приключване. Това именно става повод от ГИУ да се извлекат милиони в неизвестна посока. Безнаказано.

Ревизия в ГИУ установява, че сума от 1663 494 заедно с лихви от 15 април 1991 г. за ценови разлики по вноса на метали не е разчетена от Управлението. Това според специалисти е било приход за ГИУ и би следвало да се разчете като печалба за финансовата 1991 г., но отчитането така и не се случва.
Ревизори констатират, че главният счетоводител на ГИУ е прихващал ценови разлики по вноса с несъбрани преки разходи от клиенти в страната. Така сума от 1 941 280 лв. с дължимите лихви върху данъци, такси й други вноски от бюджета в размер на 2 069 437 са дълг към бюджета. Общо 4 милиона лева! По фонд "Професионална квалификация и безработица" /ПКБ/ за 1990 г. ГИУ не е внесло нито лев, сочеха документи. За 1991 г. е бил начислен данък по фонд ПКБ еднократно, само за декември. Внесената сума е била с 31 700 по-малко - констатират финансисти. За 1992 г. ПКБ са в стотици хиляди левове.

За периода 1991-1992 г. ГИУ не е представя данъчни декларации - установяват проверяващите документите на ГИУ. Данъкът върху печалбата на ГИУ също се оказва суми, които или не са начислявани, или не са отчитани своевременно, или не са внасяни. Забавянето на големи по размер суми и по-късното им плащане е печалба знае всеки начинаещ икономист. Такова забавяне е констатирано и в ГИУ за 758 556 лева.

За 1992 г. от ГИУ не са внесени в бюджета 4 366 616 лв. дължими данъци. Обяснението, което дава главният счетоводител И. Р., е, че няма нямал пари!
Договор между ГИУ и Банка за земеделски кредит се превръща в повод да бъде внесена на депозит сума от 1 200 000 лв. Срочният влог за ГИУ е подписан от прехвърлените в ликвидационната комисия главен счетоводител и юрисконсулт на ГИУ! Така вместо да се платят данъците на ГИУ в бюджета, парите заминават на срочен влог.

КАКВО ПОКАЗВАХА ДОКУМЕНТИТЕ?

При ликвидацията на ГИУ е създадена Ликвидационна комисия, чието основно задължение би трябвало да бъде уреждане на вземанията и задълженията на прекратеното предприятие. Вместо това ликвидаторите не правят нищо за уреждане на плащането на износ за ОНД. Сумата е 47 854 477 щ. д. В същото време в този период, а и по-късно, от ОНД има внос на горива: нефт, газ, стратегически суровини, но няма и документален намек за оправдаването на авансовото изплащане на 47 милиона щ. д., за които ОНД е получил български стоки! Стоки, изнесени в разстояние на 10 месеца. В крайна сметка ощетени остават предприятията, чиято стока е изнесена за ОНД...

ГИУ беше в ликвидация, но договорите, които са минали и осъществени чрез него, ощетяват заводи, доставчици на специална продукция. Споменатият договор за износ на стоки за 47 млн. долара е между ГИУ и ГУСК - Москва, съгласно Междуправителствена спогодба от 28 декември 1990 г. Кое беше правителството в България тогава - кой бе подписал договора и спогодбата, това са хора, днес имотни и състоятелни. С падането им от власт никой не потърси сметка как се подписват спогодби и кой ще плаща щетите по тях по-късно. Щети за държавата и държавни предприятия.
Ревизията, която е направена от ГИУ, констатира, че на преговорите в София по износа на специална продукция са присъствали представители на част от заводите доставчици. Те са парафирали външния договор между ГИУ и ГУСК при инкасова форма на плащане. Това се оказва фатално: ГИУ няма вина за това, че инкасовото плащане не гарантира преводи на суми, както би било например с акредитиви! По този начин условията по въпросния договор се превръщат в неизгодни за България, т. е. причиняват се щети.

14 милиона лева са присъдените на ГИУ вземания към 31 януари 1992 г. За 6 милиона от тях имаше подписани споразумения с ответниците - ликвидаторите обаче не си мръднаха пръста да приберат и стотинка от присъдените вземания, които не бяха нищо друго освен държавна пара.
През 1988 г. са доставени метали на ПСП "Металснаб" - Русе. Две години чуждестранният доставчик не фактурира стоката. Въпреки това сумата за тази доставка 720 000 бе приход за русенци и заедно с лихвата следваше да се внесе в бюджета.
Не бяха една и две сделките на ГИУ, за които имаше сметка "Доставчици по нефактурирани доставки от чужбина". Сумите по тези доставки заедно с лихвите бяха дължими на бюджета - нещо, което ликвидаторите не осигуриха!
Несъбираемо вземане за ГИУ в ликвидация се оказват и 53 000 щ.д. поради изтекъл давностен срок за събирането и вземането им по съдебен ред. Това вземане за ГИУ е от ДФ "Електронна техника" - Пловдив, и е във връзка с проведени в Минск /СССР/ изпитания на български изделия. Непостигната договореност, писмо за отказ и какво ли не съпътстваха тази щета за ГИУ в ликвидация.

ГИУ И "АРМИМЕКС" ООД

Източници, запознати с прекратяването на ГИУ, твърдят, че документирано са били прехвърляни активи на ГИУ в "Армимекс" - операции, твърде неправомерни, тъй като правоприемник на ГИУ не беше "Армимекс". Как е ставало това:
Договор между ГИУ и ГУСК - Москва е бил изпълняван до 22 юни от служители на ГИУ, след което на същата дата договорът е приподписан от "Армимекс" ООД. Това става повод комисионни по извършен износ да се приберат от "Армимекс", а сумата не е малка - 723 000 лв.
Други 4 900 000 комисионни, свързани с реализиран внос /месец преди приподписването на договора ГИУ - ГУСК - бел. Л. М./имат същата съдба -извършен внос от ГИУ, но след преподписване на договора - комисионните се насочват не в ГИУ, а в "Армимекс". Общо 5 милиона и 648 дължеше "Армимекс" на ГИУ в ликвидация констатираха ревизори, проверяващи ГИУ и всико спря до тези констатации.
Ликвидационната комисия на МО извърши пълна инвентаризация на имуществото на прекратеното ГИУ. Така стана ясно, че част от имуществото на стойност 246 000 лева, вместо да бъде продадено на търг, е било предоставено на "Армимекс" ООД. Описът на това имущество утвърждава Димитър Тановски като председател на Ликвидационната комисия. "Армимекс" ООД, без да е правоприемник на прекратеното ГИУ, ползва имуществото му до края на 1992 година. Като щети от това предоставено неправомерно имущество, финансова проверка констатирала 28 000 амортизационни отчисления за сметка на ГИУ.
Димитър Луджев бе вицепремиер в правителството на Димитър Попов. По- късно по странен натиск и настоявания влезе в листите на СДС, а оттам и в правителството на Филип Димитров като министър на отбраната. След няколко месеца Луджев бе отстранен от поста си, не мина време и се явиха прозренията му, че това СДС не е точно СДС.

В събитията около разграбването на ГИУ няма нищо случайно. Ревизията на ГИУ /плътно свързано с МО/ завършва няколко дни след като пада правителството на Филип Димитров. Констатациите от ревизията са изпратени на правителствената Комисия за контрол върху режима на производството и търговия с военна и специална продукция. Близо година по-късно по ликвидацията на бившето ГИУ се мълчи. Хора, запознати със случая твърдяха, че в Прокуратурата на Въоръжените сили имало данни около злоупотребите на ГИУ и се очаквала проверка.
В същото време бе изградена структура, която имаше за цел да изземе функциите на обявеното за ликвидация ГИУ. Без да се афишира тази структура като правоприемник, а и юридически никъде не се споменаваше, че тя ще има това качество. Официално Тановски предложи за правоприемник на ГИУ Министерство на отбраната, но там не влизат парите, за които споменах по-горе. Те официално не се насочват и към "Армимекс" - тогава къде отиват тези суми във валута от вземанията на ГИУ? Няма яснота. Хаосът по неизпълнението на договорите на ликвидираното ГИУ, хаосът около освобождаването на доставената специална продукция от СССР на митницата и фактурирането на тази стока на клиентите в страната дава възможност тези пари да бъдат изгубени неизвестно къде и в чия полза. Известно остава, че изчезването на парите на ликвидиращото се ГИУ не попадат нито в предприятията производители и собственици на изнесена продукция, нито в хазната. Това даваше основание на информирани специалисти от бранша твърдят, че случващото се с ГИУ е част от изпълнението на плана за ликвидиране на военно-промишления комплекс на България. План, който бе замислен и написан извън граница и снет за изпълнение на не случайно оторизирани хора във властта. Успехът и печалбите на България от износ на специална продукция дразнеха и то основателно редица западни държави, в това число и САЩ. Малцина си спомнят днес как Филип Димитров, като премиер стъпи на Голанските възвишения /огромен дипломатически гаф/ и обеща страната ни да престане за изнася оръжие. След това обещание-изявление редица щатски фирми се намърдаха в освободената ниша за търговия с оръжие в арабските държави.
Не отварям дума за това, че докато в България се сочеха като престъпници износителите на оръжие от времето на Живков, заинтересовани лица подклаждаха тези настроения и военните заводи спираха производство, оказваха се без средства за заплати на служителите си. Всичко това бе внимателно обмислена и детайлно провеждана кампания за дискредитиране на българските производители на специална продукция. Клеймото "комунистическа страна, износител на оръжие и смърт" се лепваше непрекъснато в поръчкови статии в българския печат.
Това се правеше в момент, когато конкуренцията от Щатите за износ на специална продукция открито признаваше, че качеството на произведената в България специална продукция е много високо, а автоматите "Калашников" нямат равни в пазара на оръжие.
Част от имуществото на ГИУ, с разрешението на председателя на ликвидационната комисия Димитър Тановски, бе прехвърлено в образуваното дружество за търговия със спец-продукция "Армимекс" ООД.

Милионите на отбраната уви, не се изчерпваха с източените пари от ГИУ. По време на разследванията за това скандално източване генерал Лилко Йоцов, като шеф на Прокуратурата на въоръжените сили преживяваше трудни моменти, защото трябваше да не прави нищо по изнесените публикации и изпратените му от мен документи. В същото време той бе познат като сътрапезник на Борислав Божилов - така наречения Боби Бец /днес вече покойник, но взел дейно участие в редица мероприятия на "Кинтекс" преди 10 ноември 1989 г. - бел. Л. М./, Йоцов бе сътрапезник и на Иван Кочев - Чомбе. Около разстрела на приятеля на генерал Лилко Йоцов - доцент Цветан Цветанов се понесе и слух, че показното убийство е трябвало да послужи на Лилко Йоцов за поука.

Докато президент на страната и главнокомандващ беше Желю Желев от ГИУ се източиха милиони. В същото време той прие Лилко Йоцов, за да му рапортува как Прокуратурата на въоръжените сили /ПВС/ се скъсва от работа в името на националните интереси. Но на чии национални интереси?
ПВС протака с месеци и години дела и сигнали за щети на държавата. Две години отлежа Ревизионният акт на ГИУ във Военна прокуратура. Часове след изнасянето на фактите за ГИУ, вместо коментар, генерал Лилко Йоцов ми заяви по телефона, че нямам право да притежавам и изнасям данни за ГИУ.
Но милиони за отбраната имаше не само в ГИУ, милиони имаше и в обявената за ликвидация Организация за съдействие на отбраната, милиони имаше и в държавна фирма "Тератон". За тези милиони четете в следващото разследване: "Още за изчезналите милиони на отбраната"

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене