Едва ли ще дойде скоро времето, когато официално ще бъде признато, че румънският комунистически ръководител Николае Чаушеску е бил против външна намеса на войските на Варшавския договор в Полша. Все още е пресен споменът от разстрела на Чаушеску и мътните събития, които доведоха до този разстрел. В компактдиска "България във Варшавския договор" съществува документ озаглавен: "Шифрограма от посолството на САЩ в Белград, относно възгледите на Чаушеску за евентуална външна намеса в Полша". Датата на този документ е 21 ноември 1980 година и източникът му е Посолството на САЩ в Белград. Документът е адресиран до Държавния секретар във Вашингтон и копия от него са изпратени до посолствата на Щатите в Берлин, Букурещ, Будапеща, Москва, Прага, София, Варшава, мисията в НАТО, мисията в ООН и прочие... в горния край на документа е написано "Поверително" и е под номер 09493
В точка втора от въпросния документ е записано буквално следното:

"...По време на посещението си в Швеция и Норвегия, обсъждайки положението в Полша, Чаушеску е казал, че Румъния е твърдо против външна намеса в Полша, при каквито и да е обстоятелства. Чаушеску счита, че поляците трябва да решат собствените си проблеми сами и той няма да подкрепи каквато и да е интервенция от страна на Варшавския пакт.
3. В разговорите си с представители на Варшавския договор Чаушеску твърдо е заставал на тази позиция. Публичните изявления на Чаушеску в Румъния, които дават основание да се смята, че той ще подкрепи интервенция в Полша, ако полската партия не овладее положението са били предназначени изключително за вътрешна консумация в Румъния. Съвсем ясно личи загрижеността на Чаушеску, че Движението на независимите профсъюзи в Полша ще насърчи към неподчинение недоволните елементи в Румъния и за това неговото изказване има за цел да послужи като предупреждение към тези елементи. Въпреки това той остава верен на основния си принцип да се противопоставя на евентуална военна намеса в страна от Варшавския договор по каквато и да е причина.
4. Коментар: Считаме, че направеният по-горе коментар напълно съвпада с анализа от посолството ни в Букурещ, относно гледната точка на Чаушеску за събитията в Полша.
Игълбъргър" *

Защо цитирам този документ?
Причината е една: често събитията, на които сме свидетели имат и друга страна, истинската, документалната. Първоначално тя е позната на специалните служби, след разсекретяването на документацията им става достояние на учените историци и често минават десетилетия, докато исторически документирана истина достигне до обикновения читател. За това са необходими време и подходящи политически условия.
Другата причина за цитирането на този документ се отнася до интереса, който са проявявали САЩ към държавите-членки на Варшавския договор и в случая по-специално към Румъния.
Щатите са следили движението на войските на Варшавския договор по време на събитията в Чехословакия 1968 година. Щатите са проявявали интерес към споровете между България и Югославия относно българския етнически корен на населението в Македония. Щатите са били наясно, че докато Съветският съюз доставя оръжие на дузина държави в Африка и други райони на света, не винаги правителствата на тази държави са били комунистически. САЩ и Съветският съюз се превъоръжаваха непрекъснато и това бе една надпревара, която бе за сметка на стандарта ни живот на населението, особено това в така наречения социалистически блок. Развитието на въоръжените сили и доктрината на Варшавския договор са сред разузнавателните приоритети на ЦРУ, тъй като Варшавският договор е конкурентът на другия военен блок, НАТО.
На съвещанието на Политическия консултативен комитет на страните-членки на Варшавския договор в Букурещ, на 12 юли 1989 година, румънският комунистически държавен ръководител Николае Чаушеску се обявява против едностранно разпускане на Варшавския договор и посочва, че и след премахването на военните съюзи в Европа, страните-членки на Варшавския договор трябва да продължат да си взаимодействат, включително и във военната област.
Взаимодействието на страните-членки след като Варшавския договор се разпада, преминава в рамките на НАТО, но това в 1989 година почти никой не е в състояние да предвиди. При разпада на ВД се правят предложения Пактът да се трансформира в политическа организация, но това силите, стоящи зад Североатлантическия пакт нямат намерение да допуснат.
Всичко в документите, които са ни оставили политиците ли е истина? Ето едно опровержение, което можем да направим чак сега, 18 години след свалянето на Тодор Живков от власт:
В Шифрограма от Държавния секретар Дж. Бейкър до посланика на Щатите в Белград Игърбъргър, относно свалянето на Живков четем:

"СЕКРЕТНО
Относно: ролята на Шеварнадзе в свалянето на Живков
В неформален разговор... разказа на помощник-държавния секретар Шифтър, че
/а/ Младенов поел личен риск, предизвиквайки Живков, и
/б/ съветският външен министър Шеварнадзе се намесил активно в подкрепа на Младенов... добави, че въпросът е бил достатъчно спешен за Шеварнадзе, за да се намеси без допълнителни консултации.
Бейкър"

/Документът е цитиран и преведен от историка доц. д-р Йордан Баев и е част от документите в компактдиска, издаден с негово съдействие "България във Варшавския договор" - бел. Л. М./.

Днес е известно, че смелостта на Петър Младенов е била мит и част от раздухваните десетоноемврийски легенди, а участието му в свалянето на Живков е част от вътрешнопартийния заговор в Политбюро, който е толкова силно подкрепен от Горбачов, че Живков не прави нищо друго, освен сам да се оттегли от постовете си.

Историята, която следва е част от необявената "приватизация" на оръжейния комплекс и се отнася до една известна фирма и американското рамо, която получава нейният директор. Но да караме поред на събитията:
В Комисията за корупция към 36-ото народно събрание бяха внесени документи, както и мои публикации в печата, които доказваха, че държавна фирма "Тератон" е преливала свои, т. е. държавни капитали във фирми, които са наричани "чужди". За тези само привидно "чужди" фирми пред Комисията бе доказано по безспорен начин, с документи, публикации и разговори, че са били създадени с държавни капитали. Комисията бе запозната с факта, че управителят на "Тератон" Младен Мутафчийски е бил едновременно и управляващ фирмата с държавна заплата и управител и представител на друга, подобна, но частна фирма - "Мейтрикс" ЕООД. Данните за този скандален и несъвместим със законите на Република България факт излязоха публикувани в "Държавен вестник".
В началото на така наречения демократичен преход, генералният директор на държавна фирма "Тератон", Младен Мутафчийски възлага с договор на депутата Асен Мичковски и Валентин Карабашев да разработят концепция за приватизация на "Тератон". Тази услуга е била заплатена от фирмата с 16 000 лева. Защо споменавам този наглед дребен факт? Борбата за приватизация на "Тератон" се води дълго и безуспешно, като едновременно с нея се правят опити и за ревизия на фирмата.

Какво показаха документите, които внесох в Комисията за корупция?
В края на 1991 г. /29. декември/ е сключен договор със СД "ТБД - Добротица и сие" за 100 000 немски марки. Към края на 1992 г. заемът по въпросния договор не е погасен от "Тератон" и е на стойност 119 850 ДМ с левова равностойност 1 818 124,50 лева.От източник на Министерство на външната търговия, пожелал анонимност, сумата не е била възстановена и през 1993 година.
По друг договор /от 21 януари 1991 г. / "Тератон" отпуска заем на "Байер Електроник" в размер на 100 000 ДМ. Към 1992 година този заем също не е погасен и сумата вече е 200 000 ДМ - по тогавашния курс - 3 034 000 лева. Забавянето на възстановяването на тези два заема към 1993 година, става повод зам.-главната счетоводителка на "Тератон" Мария Бързашка да поиска от генералния директор Мутафчийски събирането на сумите по принудителен ред като съдебни вземания.
Въпросът дали отпускането на тези заеми, които в законния срок не са били погасени и възстановени остана някак без отговор в годините. Дали сумите бяха отнесени към несъбираеми плащания за сметка на "Тератон" и дали с тези заеми бе започнала "приватизация" на държавната фирма се оказа безинтересно както за депутатите в парламента, така и за Главна прокуратура, където документите бяха изпратени.
Междувременно съпругът на г-жа Мария Бързашка вече бе зам.-министър на търговията, Ст. Бързашки. Същият най-откровено си призна /19 февруари 1993 г. в интервю - бел. Л. М./, че "истинската мафия се подвизава във външната търговия"!
В края на 1992 г. Младен Мутафчийски нарежда на Стопанска банка да изплати в брой 500 000 лева на Силва Б. Пешева, която в писмото му е назована "касиерка". Източник от "Тератон" тогава потвърди, че въпросната г-жа е била началник на валутен отдел във фирмата.
Във връзка с писмото на Мутафчийски, от банката са изтеглени 421 500 лева, сума, която обаче не постъпва в касата на "Тератон" и към 31 декември 1992 година, /когато правителството на Филип Димитров вече е паднало след вота на недоверие -бел. Л. М./сумата се води "липса". Впоследствие се оказва, че сумата е била предадена на ръка на самият генерален директор.
Пак в края на 1992 г. се теглят 312 908 лева, като парите са изтеглени в брой от "Стройбанк" и също са връчени на генералния директор. Разписка за предаването на тази сума също липсва в документацията на "Тератон", констатират проверяващи.
Сумите са оправдани на 9 февруари 1993 година /много след изготвяне на счетоводния баланс на "Тератон"/ с една служебна бележка. Според нея се оправдават теглените суми, като се документира, че това е станало по "искане на представител на чужди фирми"
В разрез със Закона за счетоводството в служебната бележка се оправдават суми от края на 1992 година и то като получени за стоки, задължени от 1991 г.
За периода декември 1992 - януари 1993 лихвата по изтеглените пари от служителки е шест цифрена.
Междувременно Мутафчийски е летял за Щатите и е имал лична среща с президента Джордж Буш - баща. А този факт за крехката ни демокрация е повече от оправдателен за депутати, прокурор и следствие.

Още от времето на съществуването на Варшавския договор Щатите имаха значителен интерес към този пакт, търговията с оръжие, производството му и въоръжаването. Каква беше връзката на Щатите с така наречената "приватизация" на една от държавните оръжейни фирми остана за сведение единствено на няколко души. Но факт и то безспорен е, че след управлението на Филип Димитров, и следващият кабинет, с мандата на ДПС и премиер Любен Беров, тези операции за трансформация на държавни капитали в частни на ръба на закона, останаха без последствие.
В същото време на освободените от България ниши на пазара за износ на оръжие се настаняваха американски фирми.

Варшавският договор бе в историята, единственият военен блок бе НАТО и влиянието на една бивша социалистическа държава като България в пазара на оръжие бе минало. Поставено бе началото на разрухата, която леко и безболезнено доведе до "приватизация" на оръжейните фирми износителки и преминаването на дейността им в частни ръце.
След управлението на Ф. Димитров, външната търговия, за хората на която зам.-министър Ст. Бързашки се изказа, че са "мафия" мина в частни ръце. Износът - също. Всяка година България печелеше близо милиард долара от износ на специална продукция, този милиард постепенно мина в частни ръце и на държавата се подхвърляха трохи.


Следва продължение