2. Още за милионите на отбраната

Продължение от 16 юни



Веднага след като бе свален Тодор Живков, в икономиката на страната настъпи хаос, а може би добре управлявана криза? Печелившите пера от износ, които вкарваха в държавата над милиард долара започнаха да отстъпват позиции. Така в отрасъл специално производство и износ на оръжие, в една от големите държавни фирми "Тератон" започна "тиха" приватизация.
От банковите сметки на фирмата се теглеха пари кеш, които след това се насочваха неизвестно къде.

В редица документи "Тератон" нарича чужди фирмите, "Икомев", "Отрейд", "Форинко", "Симтекс". Какви бяха тези фирми, с какво имущество бяха образувани, къде плащаха данъци - всичко това бе много интересно и в същото време - неясно. Само за "Икомев" ще спомена, че като планово задание са й били отпускани по 7 милиона долара годишно от страна на българската държава. Регистрирана в чужбина, "Икомев" работеше в България, но не съществуваха никакви данни да отчита в страната оборот и печалби. Нямаше данни "Икомев" да плаща някъде данъци. Преди ноември 1989 година в държавния народостопански план не се отчитаха всички постъпления от валутния износ на продукция.
"Икомев" и другите изброени фирми бяха част от смесените външнотърговски дружества, създадени с благословията на бившето Министерство на външноикономическите връзки /МВиВ/, и контролирани от съответните управления на Държавна сигурност. Част от дейността на "Икомев" бяха така наречените специфични външнотърговски операции.
Натиснете тук за увеличение
Превод на пари към "Тератон"

Документи, които намерих докато разследвах задграничните дружества сочеха, че през 1990 година, на "Тератон" са били прехвърлени парични средства в лева и валута от "чужди" фирми. От страна на въпросните "Чужди" фирми стоеше подписът на Божидар Йорданов като техен представител. Сумите бяха: 600 000 щ. д., и 2 500 000 лева. Преводът е бил извършен на 3 май 1990 година. Няколко месеца по-късно Мутафчийски сключва договор "Тератон" да представлява въпросните "чужди" фирми, както и да извършва сделки с техни стоки от свое име. За тяхна сметка и срещу комисионни, през периода 1990 - 1992 е бил направен голям оборот с внос на цигари и алкохол. Данни за облагането на тези сделки с данъци и акцизи обаче липсваха в документацията, която намерих. Същото потвърдиха пред мен и служители от "Тератон" добре осведомени за тези не извършени плащания.

Оказа се, че въпросните "чужди" фирми са работили по специален режим и правилник за митническия контрол, потвърден навремето от министър Белчо Белчев /финансовия министър на Живков - бел. Л. М./. За да работи под специален режим, фирма "Икомев", една от така наречените "чужди" фирми си е имала свои представители в митническите служби на гарата и аерогарата. На тях са били изплащани съответно хонорари от "Тератон" по реда на извън списъчния състав. Докога е действал този Правилник, кога е било спряно спазването му в митническите служби - това следваше да установи ревизия, ако се намереше кой да я разпореди.

Факт е, че и в годините: 1990, и 1991, 1992, 1993 Правилникът за скрита транзитна търговия продължаваше все още своето негласно действие. И никой от поредицата министри на финансите и вътрешните работи от периода на първите години на прехода /запознати с документите за транзитна търговия/ не понечи да предприеме каквото и да било. В посока минало - на неотчетени печалби, неплатени данъци и акцизи и още по-малко, в посока - бъдеще. Факт и то безспорен е, че превеждайки на държавната фирма "Тератон" пари, фирмите "ИКОМЕВ", "Олтрейд", Симитекс", "Форинко" са легитимирали огромни суми. Легитимирали са ги, но не като държавни, а като капитал на чужди фирми.

Намерих този документ, който узаконяваше преференции по вноса на т. наречените "чужди" фирми. Документа представих в Комисията по корупция, когато бях поканена от депутатите за да обясня част от документалните разследвания, които бях публикувала в "Демокрация".
Натиснете тук за увеличение
Документ, с който се легитимират така наречените "чужди" фирми
"Икомев", Олтрейд", "Симитекс" и "Форинко" превеждаха огромни суми на "Тератон" като ги легитимираха като чужди. Названието "чужди" даваше възможност да не се търсят данъци по проведени сделки на територията на България.

Случи се така, че след публикациите във в. "Демокрация", където работех тогава, от Кипър и Австрия ми позвъниха наши сънародници, възмутени, че "ИКОМЕВ" е предоставяла капитали като чужда фирма и че се е водила такава. Ето какво друго разказаха, за механизма на трансфери на суми преди 10 ноември, в разговори по телефона тези непознати българи, които помолиха да не споменавам имената им:
"Министерството на външноикономическите връзки, чрез министъра си Христо Христов, спускаше държавна валутна задача по специфични сделки в обем 12 млн валутни лева на ВТО ""Интеркомерс" и дружество "Икомев" /В документите се срещат два варианта на изписване на фирмата, като абревиатура и с малки букви - бел. Л. М./. за 1989 г. /Справка, която ми донесоха в редакцията показа, че за 1988 г. "Интеркомерс" е реализирала валутни приходи в размер на 5, 555 хил. вал. лв, а съвместно с "Икомев" - 12 949 000 вал. лв.- бел. Л. М./ Или разликата от 7 милиона държавни валутни лв бе насочена при... "Икомев"."

Документите, които намерих за "Тератон" показваха и как според Заповед №1485 от 27 декември 1985 г. на Министерство на външната търговия, на която има гриф "Поверително", в 4 екземпляра бе записано:
" В изпълнение на л. П. с. РМС №163/1985 г., с оглед продължаване на официализираната и легализирана дейност на фирмите "Сокотрейд", "Корестал" и "Гудекс", с цел получаване на допълнителни валутни постъпления за страната
Нареждам:
1. Да се открие представителство в София към ВТО "Интеркомерс" на фирмата "ИКОМЕВ", Лихтенщайн.
2. В рамките на общия предмет на дейност на фирмата "ИКОМЕВ", Лихтенщайн, определям следния предмет на дейност на представителството на същата в София в областта на специфичните операции, а именно:
- реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки,
- посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като: скъпоценни метали, скъпоценни камъни, /...не се чете/, медикаменти, цигари, напитки, часовници и ширпотребни стоки.
- сътрудничество в преработката на скъпоценни метали, скъпоценни камъни и перли.
3. Изброените в предходната точка операции ще се извършват по следния начин:
А/ За обемни малообемни стоки в големи количества

Стоката ще бъде изпращана от чужбина в НР България на името на клиента, респ. на името на неговата фирма, ако има такава или на представителството на чуждата транспортна къща "Елтранс" в София."
По-нататък се даваха указания как и къде да бъдат съхранявани тези стоки, как клиентът на входящ митнически пункт да получава на свое име като личен багаж съответната стока. Нареждаше се стоките, обект на специфични операции, да бъдат изцяло под митнически контрол, в съответствие с режима в НРБ.

Съществена част от заповедта по откриване на представителство на "ИКОМЕВ" в София представляват указанията активите пасивите и имуществото - движимо и недвижимо, на фирмите "Сокотрейд", "Корестал", "Гудекс" да бъдат прехвърлени безвъзмездно към представителството й в София. Прехвърлени бяха и наемните договори, обслужващи дейността на трите фирми, сключени от тях или от ВТО "Кинтекс" на представителството на "Икомев", Лихтенщайн в София. В заповедта се даваха указания текущите сделки на трите фирми да се реализират от досегашните им служители от името и за сметка на самите фирми.

Интересен момент в документите бе нареждането - финансирането и кредитирането на дейността на представителството в София на "ИКОМЕВ", Лихтенщайн да се извършва от Българска външнотърговска банка и Банката за стопански инициативи /Минералбанк/. Реализираната валутна печалба на представителството на "ИКОМЕВ" следвало да се отчита на ВТО "Интеркомерс" като валутни постъпления от специфични операции. В структурата на ВТО "Интеркомерс" бе утвърден щат и състав на представителството на "ИКОМЕВ", Лихтенщайн, като изброените поименно служители се приравняваха по щат към "Дирекция" на външнотърговска организация, първа категория. Седемте щатни бройки бяха прехвърлени от "Кинтекс" към "Интеркомерс". Годишният бюджет на представителството се утвърждаваше от генералния директор на "Интеркомерс".

На какъв хал е била държавната "Тератон" се разбира от писменото обяснение на главния счетоводител на фирмата Л. В., което имах възможност да намеря. В Обяснението си В. пояснява, че през 1991 и 1992 години, превес в относителния дял на стокооборота придобива износът на продукция от специален и военен характер, като например амониев нитрат - използуван за изкуствено наторяване, но и за производство на взривни вещества, готови експлозиви и други от този род, изнасяни за ливанската фирма RAWMATIMPEX със собственик г-н Луи Фарсун - съден и лежал по затворите в България за злоупотреби и задължения към български държавни фирми. Оказа се, че Фарсун е бил главен клиент на "Тератон" и като такъв е открил лична сметка на управителя на "Тератон", М. М. в банка в Дамаск. Този факт бе потвърден, както от самия Фарсун пред следователи, така и от писмо, което получих в редакцията докато пишех за "Тератон". Оказа се, че фирмата на Фарсун била е посредник в скандална сделка на "Тератон" по продажба на стоки със специално предназначение от ДФ "Арсенал" - Казанлък в Сирия. Главният счетоводител В. свидетелстваше в писмените си обяснения, че така наречените "чужди фирми", всъщност са били фирми, създадени с държавен капитал, инвестиран както зад граница, така и в страната.

Главният счетоводител Л. В. съобщаваше в писмените си обяснения и за апартамент, нает в столицата, който е бил ремонтиран за два милиона лева и пристроен в луксозен офис, като наемът е бил два пъти по-висок от нормалния за периода на наемане, като е бил предплатен години напред от държавната фирма "Тератон". В този случай, гл. счетоводителка на "Тератон" М. Бързашка, съпруга на зам.-министъра на търговията, Ст. Бързашки сторнира разходите около апартамента, ремонта и направената пристройка за 800 000 лв, от приходите, с цел да се прикрие историята, тъй като не било сигурно дали сградата е заприходена в активите, а като заприходена, от фирмата щели да дължат данъци. По-късно Бързашка преработва целия баланс, като посочената сграда бива извадена като придобит дълготраен актив.
Натиснете тук за увеличение
Превода на пари от фирма "Майорка"
Необяснимите действия на М. М. в държавната фирма продължават, когато без съгласие от принципала, той продава българския дял от смесената "Сънуейвс - травел" - Атина на гръцкия съдружник, П. К. Това действие на управителя на "Тератон" не е санкционирано.
Докато разговарях със свидетели по случващото се в "Тератон", получих писмо от служител на МВиВ, който ми позвъни по телефона, за да поясни, авторството. Ето какво пишеше в това писмо:
"1. Ливанският гражданин Луи Фарсун, излежавал присъда в българския затвор за злоупотреби и задължения към български държавни фирми има регистрирана фирма в България. Той е главният клиент на "Тератон" и той е открил лична сметка на Мутафчийски в банка в Дамаск /сам той признава това/.
Чрез Фарсун са били изнесени огромни количества амониев нитрат - за тротил, с кораба "Джево експрес" по линията Бургас-Бейрут. /1990-1992 г./.
2. Отново чрез депутата М. и Божидар Йорданов - в САЩ, чрез българина Чарлз Петров, който е открил сметка в Стопанка банка и със средства на "Тератон" е купен апартамент на името на фиктивната фирма "Майорка"...
3. Г-н М. е наел апартамент на ул. "Джеймс Баучер" 25, София е извършен ремонт за 2 млн лева, сключен е договор с архитект Михаил Бенчев, който е построил пристройка върху общинска земя за 800 000 лв, която е заприходена в баланса на "Тератон", но не е актувана.
Счетоводителката на "Тератон" г-жа М. Б. Сторнира тези разходи от приходите, укрива сградата, с цел да се укрие незаконно облагаемия доход.
По-нататък опитната счетоводителка преработва баланса, като посочената сграда бива извадена като дълготраен актив, като заедно с това са укрити и големите разходи за обзавеждането на зимната градина в тази сграда...
4. Божидар Йорданов има договор от Мутафчийски да представлява т. нар. "чужди" фирми, които се водят и в "Интеркомерс". От извлеченията по сметките се вижда, че има движение на големи суми, но никъде не е обяснено за каква търговска дейност става дума.
Никой досега не е дал отчет за тези огромни държавни средства."
Натиснете тук за увеличение
Броя на Държавен вестник


В разрез с Търговския закон, Младен Мутафчийски бе държавен служител и едновременно с това управляващ и представител на ЕООД - "Мейтрикс", която фирма беше със сходен предмет на дейност. Това показваше "Държавен вестник" брой 62 от 1992 година. През януари 1993 година, когато вече на власт е правителството на Любен Беров, Ст. Бързашки, зам.-министър на външната търговия и Валентин Карабашев - министър, работеха усилено по приватизацията на "Тератон".
За целта Бързашки бе наредил на свои служители от отдел "Правен" да се изготви заповед за преобразуване на "Тератон" от АД в ЕООД, с цел Младен Мутафчийски да остане едноличен управител. Служителите му отговарят, че законът /т. 3/изисква да са минали две години от предишната регистрация, за да се извърши подобно преобразуване. Източник от министерството потвърди, че след този отговор са били уволнени: Елица Стоева и две служителки от управлението "Външнотърговски дружества".
През юли 1993 отново е приготвено предложение за приватизация на "Тератон", но вместо в Агенцията по приватизация то е внесено в Икономическата комисия на парламента, където се е разчитало на Асен Мичковски. Депутати от СДС успяват да осуетят тези на пръв поглед благовидни намерения.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене