3. Още за милионите на отбраната

Продължение от 17 юни



Натиснете тук за увеличение
Писмото за превода на парите от "чуждите" фирми по сметки на "Тератон".
Къде са милионите на отбраната? Отговор на този въпрос търсих и в задграничните дружества, тъй като според документи на държавна фирма "Тератон", така наречените "чужди" фирми са й прехвърляли суми, без да е ясно винаги защо и по каква причина. "Чуждите" фирми, както ги назовава в различни документи шефът на "Тератон", Младен Мутафчийски, всъщност са задгранични дружества, които са имали отношения с държавната "Интеркомерс". Когато правителството определя предмета на дейност на една от "чуждите" фирми, - Икомев става ясно, че тя работи в областта на специфичните външнотърговски операции. Ако Икомев беше наистина чужда фирма, едва ли Министерството на външната търговия би издало заповед, за да определи с какво ще се занимава тя.
Документ на Банка за стопанска инициатива "Минералбанк" сочи, че "чуждите" фирми Олтрейд, Икомев, Симитекс и Форинко са прехвърлили на основание на писмо, суми по сметки на "Тератон".
Друг документ, от фирма Олтрейд до БСИ Минералбанк сочи, че от Олтрейд са поискали да им се закрият сметките във валута /швейцарски франкове и щатски долари/ и салдата да им бъдат прехвърлени в доларовата сметка на "Тератон".
За бизнес отношенията си с така наречените "чужди" фирми Младен Мутафчийски е имал сключен договор. Но защо тези фирми, с държавни капитали са били наричани "чужди" - остава загадка.
Натиснете тук за увеличение
Писмото от Олтрейд до Минералбанк
В друг случай, управляващият директор на "Тератон" пише до Стопанска банка писмо, да бъдат изплатени 500 000 щатски долара на касиерката на фирма "Тератон", Силвия Пешева. Датата е 23 декември 1992 година. Парите са изтеглени и само месец по-късно става ясно, че нещо не е в ред.
Счетоводителката на Тератон" сяда и пише до управляващия директор, че изтегления половин милион е бил получен от упълномощено неправомерно лице. Счетоводителката уведомява ръководството на "Тератон", че сумата не е постъпила в касата на предприятието към 31 декември 1992 година и се явява липса за "Тератон".
Ядосан от това писмо, управляващият директор поставя резолюция: "Вместо да ангажирате вашите служители да губят ценно време в писане на докладни без да е изяснен случая, да се прави възможното за срочно изготвяне на баланса на предприятието..."
Половин милион неправомерно изтеглени и отправени незнайно къде е за управляващия директор Мутафчийски губене на ценно време!

Преди време в ефира на Дарик радио се сблъскаха две мнения по мита за изнесените пари от България. Едното бе на Костадин Чакъров, който бе убеден, че износ на пари в куфарчета е мит, а другото, на главния ревизор на БНБ, Кольо Парамов, който обясни точно как стоят нещата.
Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение
Писмото за теглена на сумата от половин милион, нареждане-разписка за теглената сума, докладна от счетоводителката на "Тератон"

Ето част от разговора на Кольо Парамов в ефира на Дарик радио:
"Парамов: ...Вашия въпрос, той е малко по-сложен и изисква малко по-допълнително тълкувание. А това тълкувание можеше да бъде успешно днеска при условие, че се беше направила сериозна ревизия на Външнотърговска банка, по сметките и по разчетите на външнотърговските дружества, които така или иначе не успяха да се засекат. Междувременно след свършване на голямата златна ревизия в Националната банка, през лятото на 97 година, аз подготвих една много детайлна програма, която целеше, чрез Валутно управление на БНБ да се стигне до парите на част от сметките на външнотърговските дружества, за да видиме чрез тяхните остатъци и по какъв начин, и кога през годините, и особено след 85-та година, са били разпределяни част от получените заеми от българската държава, и насочени към външно-търговските дружества. Това така или иначе не стана, ръководството на БНБ беше заменено, управител стана господин Гаврийски и след неговото идване аз бях причислен към групата на старите представители на социалистическата партия в БНБ и се изискваше да бъда освободен задължително от временния си пост като Главен ревизор на Банката. Не успях да осъществя ревизията, защото остана един гол, неосъществен план... много съжалявам, че тази ревизия не беше осъществена през 97, 98 година, тъй като в продължение на пет години впоследствие нямаше главен ревизор, който, съгласно член 22 на Закона за Българската народна банка и в неговите изискуеми клаузи, такива каквито ги беше осигурил Международният валутен фонд, като детайлизация и проверка на всички активи на банката, в преходния основно и бивши периоди, тая моя дейност не се увенча с успех. Не се увенча с успех и съжалявам много, защото днеска България щеше да знае от 393 външнотърговски дружества колко пари са били насочени към тях, колко пари са били изразходвани по тяхната ангажирана пряка работа, колко пари са останали по тези сметки и по какъв начин са били разпределени и в последствие използвани от самите разпоредители. В писмото си до Главния прокурор аз изрично твърдя и настоявам да се направи тази проверка, защото имам съмнения, сериозни, че част от тези пари са използвани впоследствие за приватизация и за осигуряване на покупка на предприятия у нас във връзка с промяна на собствеността, а днеска част от тези пари регулируемо се връщат при част от политическата класа, а тя, чрез тези пари успява много сериозно да моделира поведение и да внася коренно различни условия в управлението на държавата. Значи връзката - външнотърговски дружества- получени пари, изразходвани по целесъобразност, остатъци, които не са усвоени и не са използвани по целесъобразност - т. е. използвани са не за държавна кауза, а за лични цели е дилемата, която стои пред българската държавна машина, било то прокуратура, било то - съд, било то Българска народна банка, Министерство на финансите и всички онези институции, които са длъжни да докажат условията и възможностите като една сериозна държавна практика да намерят своите пари и да си ги върнат обратно, за да могат да бъдат използвани от България - целесъобразно...
- Господин Парамов, тези 393 са имали разпоредители, що за лица са това - държавни служители ли са да речем към 97 година, за която говорите за Златната ревизия, официално имат ли ангажимент към държавата, има ли ... да се върнат тези пари...
- ... не мога да отговоря на този въпрос, защото нито успях да получа описа, аз просто не започнах ревизията... Ако бях започнал ревизията, щях да отворя Голямата архива на Министерство на финансите, щях да я сравня с изходящата информация на Централна банка, оттам щях да взема описите на Външнотърговска банка и по разчетните сметки щях да стигна до всеки разпоредител, поименно, и днеска щях да зная кой по какъв начин е реализирал това. Аз не мога днеска да Ви кажа нито имената на разпоредителите, нито имената на фирмите, нито остатъците по сметките, нито и целесъобразността, нито разходването и на всички суми, които са попадали в тези дружества.
- Във валутния отдел на БНБ има ли следи и възможно ли е тази съпоставка все още да се направи? Питам, защото доста пъти мина информация в общественото пространство, че тези архиви и за тези валутни преводи на външнотърговските дружества са изчезнали от бившата Външно-търговска банка.

- Днеска сме 2006 година. Аз Ви говоря за 1997 година, девет години са минали оттогава и ще бъде много неточно, като бивш Главен ревизор да говоря с догадки..
- ..да кажем към 97 година имало ли е възможност тези следи да се махнат...
- към 97 година имаше възможност, аз засякох личности, остатъци, да не говорим за.. златото беше засечено до грам, до грам, т. е. 31 тона и кусур, ... 97 имаше възможности това да се направи и организационен опит беше набран, но някой от Сметната палата тогава, бяха целево подготвени, аз да бъда възспрян..."

Къде са милионите на отбраната?

Нито едно правителство или парламент не пожела в периода от 18-19 години да даде отговор на този въпрос. Още по-сложно стоеше този въпрос, когато една държавна фирма, износителка на специална продукция като "Тератон" работеше със задгранични държавни дружества, наричайки ги "чужди" фирми, кой знае защо.
В отрасъла отбранителна промишленост, който носеше много пари на България по времето на Живков се намесиха хора, които разпоредиха на четири очи как да бъде приватизиран тихомълком този отрасъл. Било с безсрочна ликвидация, било с тиха приватизация.
Другата безсрочна ликвидация на Министерство на отбраната касаеше Организацията за съдействие на отбраната или така нареченото ОСО.
Специалисти, запознати отвътре с проблемите по ликвидацията на ОСО твърдяха, че ако цялата машина на Прокуратурата на въоръжените сили беше заработила истински върху безобразията, извършени при ликвидацията на ОСО, щяха да са нужни поне пет години срок, за да могат да се хванат всички нарушения на закона и щети, които беше понесла държавата от безсрочната ликвидация на ОСО.

Какво бе интересното в случая с ОСО?
В началото на ликвидацията на ОСО, с Указ на президента на РБ, към Министерство на отбраната се създава управление "Предказармена подготовка на младежта", което след приключване на въпросната ликвидация се яви приемник на бившето ОСО. Това управление не съществуваше единствено на хартия, а включваше: работилници, складове в 28 регионални центъра, 292 стрелкови клуба, 83 радиоклуба, 13 наборни автомобилни школи 128 авто-мото клуба, 17 аероклуба, 13 морски клуба и 23 школи за начално военно обучение, в това число - основни фондове с активи и пасиви от системата ОСО, които представляваха 640 обекта на стойност десетки милиарди левове/към 1992 година - бел. Л. М./.
За началник на новосъздаденото управление "Предказармена подготовка на младежта" бе назначен генерал-майор Борис Вакавлиев. Същият офицер, по-късно влезе в служебното правителство на Ренета Инджова като секретар в МВР, а след това стана съветник в Президентството.
Генерал Вакавлиев сигнализира всички възможни институции за това, че "Механизмът и принципите на работа, възприети за ликвидацията на ОСО са порочни". Какво бе имал в пред вид генералът с това свое твърдение - Вакавлиев предупреждаваше, че са дублирани длъжностните лица, извършващи ликвидацията и приемащи имуществото. Това предупреждение на генерала стана причина по-късно да се разрази една истинска война между него и Прокуратурата на въоръжените сили /ПВС/. Израз на това противопоставяне бе завеждането на прокурорски преписки... срещу самия Вакавлиев, вместо да бъде назначена проверка на сигналите, които самият генерал подаваше на ПВС.
Получи се парадокс: този, който се бореше да се запазят интересите на държавата и да не се разпиляват милиарди държавна пара изпадна в ролята на потърпевш от страна на органите, които бе следвало да бдят за законността в държавата!
Бъркотиите около ликвидацията на ОСО имаха и драматичен резултат. В една умишлено създадена обстановка на липсваща нормативна база по ликвидацията, в една обстановка, когато все още не бяха решени проблемите със статута и застраховката на личния състав, загинаха двама души летци, загина един парашутист, потъна корабът "Патриот", а пожар и градушка унищожиха два самолета "Ан-2". Връх в бъркотиите и безобразията при ликвидирането на ОСО бяха и следните два случая:
Първи случай. Лавина от постановления, жалби и сигнали за ОСО бяха изпратени до всички възможни етажи на институции и различните видове власти. В резултат, вместо да се вземат мерки от страна на ПВС или от страна на министъра на отбраната Валентин Александров, на 9 юли 1993 година се провежда заседание на Висшия военен съвет, на което се дискутира как да се ликвидира приемника на ОСО, управлението за "Предказармена подготовка". Спори се дали да се даде, или да не се дава базата, която струва милиарди левове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса!

Другият изумителен случай, който доказва, че министър В. Александров изобщо не е бил наясно с това как трябва да се оползотворят милиардите на ОСО, е когато той предлага на Министерския съвет, базата на ОСО да се предостави на Комитета за младежта и спорта. Според това предложение на Александров, цялата българска младеж, която в годините на преход бе твърде далеч от КМС, би следвало да се втурне ден и нощ да придобива военна подготовка!
Давам тези примери, за да илюстрирам не друго, а как инфантилни и непрофесионални набези на случайни лица в професията "военен министър" пречеха за нормалната ликвидация на имущество за милиарди, от което губеше единствено държавата.
На практика, в отбраната, след свалянето на Тодор Живков се получи следното: във време, когато от държавния бюджет се отделяха мизерни средства и джобни пари за отбраната на страната, министър, парламентарна комисия по национална сигурност, прокуратура нехаеха за имущество и средства, които са били държавна собственост. Това имущество, при правилно стопанисване би носило милиони доходи. Защото зад абревиатурата ОСО стояха реално: самолети, яхти, кораби, леки автомобили, почивни бази, бойни единици и боеприпаси, както и клубове със съответната авто-, авио-, мото-, електронна и всякаква друга скъпа техника.
Вместо да се върви към развиване на стопанска дейност с наличната собственост на ОСО и така да се стигне до самофинансиране на приемника, че даже и подпомагане на самото Министерство на отбраната - институции и ликвидационна комисия тръгнаха в обратната посока. Да се пилее, да се нехае и да се губят милиони държавна пара.
"Одисеята на управление "Предказармена подготовка на младежта" продължи и е една моя лична драма - каза генерал Борис Вакавлиев по този повод. - Драма, в смисъл на неприятности, мълчаливо пренебрежение и унижения. Ако не представих рапорта си за освобождаване от длъжност близо две години, то причина за това беше амбицията ми да противостоя на навлизането на анархията в армията. Амбицията ми да съхраня база и личен състав на системата. Корумпираните, хамелеоните и блюдолизците направиха всичко възможно да се откажат от борбата, надявам се те да си получат заслуженото".
Генерал Вакавлиев продължи борбата сам, както и сам я водеше...

Редица постановления доведоха до ликвидацията на ОСО. Едно от тях, №72 бе изготвено така, че не обхвана цялото имущество на ОСО, т. е. в нито един етап на ликвидацията на ОСО не бе изготвен цялостен списък на имуществото на тази организация.
Точно това стана причина при приключване на ликвидацията да се получи един предопределен резултат - да липсва имущество, оръжие, боеприпаси.
Освен това по време на ликвидацията бяха изоставени или неясно как бяха използвани самолети, яхти, бази, а също така бойни единици, боеприпаси. С една дума - беше създаден един умишлен хаос, който облагодетелстваше отделни частни лица, направи някои хора милионери и всичко това бе за сметка на българската държава и в частност на Министерство на отбраната.


Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене