1.Как бяха изнесени два милиарда долара преди мораториума върху плащанията на външния дълг?



Натиснете тук за увеличение
Решението за Никарагуа
На 10 ноември 1989 Тодор Живков се оттегля от поста си, но инерцията за даване на помощи на така наречените "братски" страни, в България, както и в Съветския съюз продължава. С Решение 191 от 21 декември 1989 година се утвърждават спогодби за предоставяне на стоков и паричен кредит на Никарагуа. Размерът на тези кредити липсва, както в самото решение, така и в други документи за помощи на "братски" държави.

На 12 септември 1990 премиер на България вече е Андрей Луканов и с Постановление №97 на Министерския съвет България става член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно, на 16 януари 1991 г., при управлението на премиера Димитър Попов е създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея влизат: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в Министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември, 10 години по-късно, Гаврийски ще поеме БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ, а другите икономисти ще минат встрани от държавното управление на финансите. България ще надене ярема на Валутния борд и чак тогава ще започне стопяването на външния дълг. 10 години след 10 ноември 1989 година, страната ще остане на точката на замръзване по икономически и структурни реформи. Но това предстои...

"Не са изнасяни пари от България!" - коментира пред Би Би Си в биографичната книга за Максуел на Р. Дейвис и Огнян Дойнов, един друг, добре запознат в износа на държавни капитали в периода 1985 - 1989 година. Дойнов даже твърди /за разлика от Луканов/, че Максуел не е правил търговски сделки с България! "Смятам, че е невъзможно от някоя държава да се изнесат пари - продължава спомените си Дойнов. - А представяте ли си, че ако имаше не милиарди, а 200 000 долара изнесени, че това нямаше да се разбере и че нямаше да съдят 100 души?"
В същата биография на Роберт Максуел "Чуждо тяло" авторът, Ръсел Дейвис, говори за документ в три екземпляра с гриф "Строго секретно", където се давали инструкции на българските тайни служби "да координират и контролират движението на парите зад граница". Дейвис има предвид приходите в долари от новосъздадените секретни фирми, които е трябвало да бъдат внесени по сметки в западни банки. Тези сметки били под контрола, според автора, на българското Министерство на вътрешните работи.
Откъс от биографията излезе в английския "Гардиън" и като отзвук от това, бившият премиер на България Андрей Луканов бе толкова разгневен, че побърза да заяви във вестникарско интервю: "Няма нито една истина в писанията за Максуел!... Той беше партньор на България и това не е тайна. Затова го приемаше президентът Желев, преди това президентът Младенов, аз, като премиер, а и лидерът на опозицията Филип Димитров".
В същото интервю А. Луканов нарече басня твърдението, че в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва. В следващите си признания Андрей Карлович, характерно по своему, витиевато допълва: "есента на 1989 имахме 1 млрд, а към март 1990 вече около 300 милиона". Както и това, че "вярно е, извършвали сме плащания, което могат да са равни на два милиарда, но те не бяха плащания, извършени от собствените средства на България".
Кое е вярно, и кое - не отговаря на истината: вече 18 години все се появява някое и друго "сензационно разследване", в което се твърди, че 1 млрд и 350 милиона долара са раздадени в куфарчета, или пък се излиза с версията, че 3 милиарда долара кредит България била дала на Либия! Твърдя, че България не е давала на Либия 3 милиарда долара кредит и че съществува случай с изчезнали близо два милиарда долара, но той е съвсем друг и няма нищо общо с държавата Либия!

Два милиарда долара изчезват в навечерието на мораториума, по плащанията на външния дълг. Тези два милиарда никой не потърси...

На историята до износа на 2-та милиарда долара попаднах ето как:
През 1994 година умира един мъж - Николай Савов Данчев, жител на българската столица София. В този момент едва ли някой от съгражданите му е подозирал, че от света си отива човек, който е знаел една голяма тайна. Тайна, свързана с износа на държавна валута зад граница, и то в размера на една пета от наследения от бившия диктатор Живков български външен дълг... За близките на починалия Николай Данчев не знам дали са били наясно с Тайната му, когато го изпращат в последния му път - самата аз така и не разбрах как бе починал този човек. Когато го потърсих по телефона в дома му, женски глас глухо ми съобщи за смъртта му, след което разговорът прекъсна.

Как продължава историята? Какво съдържаха документите по износа на двата милиарда долара?

В края на месец октомври 1991 българският финансов министър Иван Костов получава сигнал от гражданина, Николай Данчев, сигнал за стопяването на Валутния резерв на държавата! Авторът на писмото-сигнал описва, че има данни, как в края на 1990 г. главният счетоводител на банката Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност.
Второто, за което сигнализира Никола Данчев, е, как във Враца било открито съкровище /злато, кюлчета, златни предмети и монети. Как откривателят бил награден, но му било забранено да говори. "В БНБ няма данни да е постъпвало това злато - пише Данчев. - То е ползувано от МВР или ЦК на БКП. Може да посочим имената на някои бивши служители на МВР, запознати със случая." По този втори сигнал на Данчев не се прави проверка...
Тук ще се върна малко назад, за да припомня какво е положението в България през 1990 г. в България.
Годината 1990 остава в съзнанието на българите с тъмните/ без ток/, мразовити, и гладни дни и нощи. В същата година, в края на месец март Андрей Луканов, в качеството си на премиер обявява мораториум по плащанията от страна на българската държава по външния дълг. Два месеца преди това съдбовно решение от държавата са изнесени 2 милиарда долара - в неизвестна посока и по още по-неизвестни причини...
След сигнала до Иван Костов от гражданина Николай Данчев е назначена проверка на служба "Вътрешен контрол" в БНБ, която да проучи по случая.
"Действително средствата на Валутния фонд на БНБ /Българска народна банка/, воден по сметка в БВТБ /Българска външнотърговска банка/ са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума" - пише управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев до финансовия министър Иван Костов. - "Извършените плащания обаче - признава професорът - не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение" - допълва Вълчев в обяснението си до Иван Костов.
Как се е стигнало до използването на два милиарда долара не "по предназначение"? Основание за използването на близо два милиарда щатски долара дава и Решението от заседание на Управителния съвет на БНБ, взето на 3 декември 1990 година. Близо девет месеца след като са извършени плащанията и са изнесени въпросните близо два милиарда!
В изпълнение на това Решение, УС на БНБ, председателят на БВТБ тогава изпраща писмо с данни, за да докаже плащанията, които са били извършени с въпросните близо два милиарда долара.
Ръководител служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева, докладва до Тодор Вълчев, управителя на БНБ следното:
Натиснете тук за увеличение
БВТБ пише до Централно управление на БНБ за приключване на салдото по сметка 325 003 3991 и дава отчет на сметките
"Установи се, че с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари, т. е. по време на годишното приключване на сметките на банката, е извършен превод от БВТБ със съдържание: "за приключване салдото по сметка 325 003 399-1... с левовата равностойност в размер на ... лева. Копие на бордерото прилагам към записката. От данните по бордерото се вижда, че в случая е извършено връщане на левовата равностойност на откупена от БНБ валута, а не, че са отписани 2 милиарда долара, както се твърди в сигнала. Основание за това действие на Външнотърговска банка е послужило решението на Управителния съвет на БНБ, взето с Протокол №83-Б от 3 декември 1990 г., копие от който прилагам..."

При срещи и разговори с банкови служители по разследването научих, че от БВТБ признават, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара. Основен източник за посрещане на тези валутни разходи /при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990 години - бел. Л. М./ са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
След като се запознава с документите по случая, ръководителката на служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева признава, че са използвани 1 милиард и няколкостотин милиона долара от валутната сметка на БНБ, която се е намирала в БВТБ. С банково бордеро пък БВТБ изплаща левовата равностойност на използваната валута, по курс 74 стотинки за долар! На пръв поглед всичко е наред: имало е Решение на Управителния съвет на БНБ за въпросната операция /макар и с деветмесечно закъснение - бел. Л. М./. На това Решение главният счетоводител на БНБ, Ст. Млъзев се подписва с уточнение "Не съм съгласен". Не е съгласен и началникът на управление "Банков надзор" Владимир Владимиров.
Натиснете тук за увеличение
БНБ -Централно управление. Протокол №83-Б на заседанието от 3 декември 1990 година - първа и втора страница. При подписите ясно се вижда мнението "Не съм съгласен".
В точка 1.1. на Протокола от решението на БНБ е записано:
"Във връзка с използваната от БВТБ ефективно валута по Валутния фонд на БНБ... за плащания по външния дълг на държавата, преди установяване на мораториума, БВТБ да отрази тези плащания след доказването им и във валутната сметка на БНБ, като едновременно с това се възстанови левовата равностойност на валутата по курса към деня на взетите операции във валутата." Точно за тази точка 1.1. двама от служителите на БНБ подписват Протокола с "Не съм съгласен".
Основното съображение за предложението на БВТБ е обстоятелството, че "валутните средства, съответстващи на кредиторската им задлъжнялост към БНБ, са използвани за обслужване на външния дълг и плащанията на страната, но при тези плащания никога не е намаляван валутният източник, т. е. валутните фондове на БНБ, в резултат на което по баланса на БВТБ продължава да се отчита кредиторската й задлъжнялост към БНБ, която следва да бъде ликвидирана". Това също констатира Яна Калъчева и го докладва на Тодор Вълчев.
Ето какво сочеха данните от документи, които успях да намеря, за плащанията по валутния фонд на БНБ:
  • За Единния държавен план на страната за 1989 година - утвърдени валутни разходи в размер на 150 милиона валутни лева;
  • Извършени разходи, отчетени по специалната сметка в БВТБ - 144,0 млн валутни лева или това е правело 193, 4 млн. щ. д., по курса 100 щ. д. = 74,46 лева уточниха банкери;
  • За периода януари-март 1990 г. Българска външно-търговска банка /БВТБ/ изплаща на чуждестранни кредитори следните суми: инвестиционни кредити - 79,5 млн. щ. д., стокови кредити - 562,2 млн. щ. д., финансови кредити - 296,8 млн. щ. д., краткосрочни финансови кредити /депозити/ - 386,7 млн. щ. д., лихви по кредитите 205, 2 млн. щ. д. Общо по този параграф са похарчени 1 млрд 325,2 млрд долара, които с лихвите правеха 1 млрд и 530, 4 млн. щ. д.;
Натиснете тук за увеличение
Българска външнотърговска банка пише до БНБ за извършени плащания от средствата на Валутния фонд

Веднага изникват въпроси: на кои банки са дадени въпросните инвестиционни кредити, точно от България, и то в началото на 1990 година, когато страната е без ток, стоки и пари? Този период бе времето на празните магазини, на опашките и мизерията, на режима на тока, на купоните за храна и какво ли още не. Това бе времето на комунистическата власт, която започваше първоначално натрупване на капитала. Не става ясно и на кои фирми са били платени стокови кредити и за какви стоки? В каква валута, на какво основание и на кого точно ние, бедстващите българи в момент на дълбока криза сме отпуснали финансови кредити - кого сме кредитирали и то краткосрочно?
Спомням си изборите и агитките на социалистическата партия: на симпатизантите се раздаваха захар и тоалетна хартия, готвеше се голямото доразграбване и спечелването на изборите от 1990 година. Луканов поддържаше ниски цени, по магазините се пускаха стоки колкото да не измрем от глад. И в същото време управниците са раздавали кредити, инвестирали са и са купували стоки за стотици милиони долари...
"Основен източник за посрещане на тези валутни разходи, при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990, бяха средствата по Валутния фонд и частично ново договаряне на краткосрочни финансови кредити" - докладва на Тодор Вълчев Яна Калъчева.
Стефан Млъзев пише "не съм съгласен" по повод решеното закриване на Валутния фонд, тъй като го счита за неправомерно и противоречащо на статута на този фонд - т. е. ползването на средствата на фонда не отговаря на целите, за които са били презназначени. За да си мълчи Млъзев е преназначен на длъжност зам.-директор При Софийска търговска банка.
Извършени плащания, без да се намалява валутният източник. Продължава да се отчита кредитна задължнялост, която следва да бъде ликвидирана, при положение, че е внесена левова равностойност на плащанията. Нещо не както трябва има в цялата тази операция. Освен, че средства на Валутния фонд не са използвани по предназначение, и освен, че девет месеца след проведените операции, УС на БНБ взема Решение.
Извършени са плащания като са били използвани остатъците по сметките на Външно-търговската банка в чужди банки, независимо дали тези средства са били вложени от граждани, от фирми, както и от наличните средства по фондовете на БВТБ, включително и на Валутния фонд на БНБ. По баланса на БВТБ се е отчитало, че гражданите, фирмите и банките имат вложена валута, но на практика валутата я е нямало!
"При това положение - пише Тодор Вълчев до Иван Костов, възниква въпросът, какво би могло да се направи, с оглед да се установи конкретния състав на отделните плащания, при това целево. Считам, че това би могло да се постигне чрез извършване на пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 г., през който период се стопява Валутният фонд на БНБ, всъщност Валутния резерв на страната."
Вълчев не изключва вероятността, че при една пълна ревизия би могло да се установят плащания за цели, извън посочените от БВТБ и неприсъщи на статута на Валутния фонд.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене