1.Разказ за това как милиони потънаха в пясъците на Либия



Това е една история за афери от нашия и други континенти. От нея ще научите как един нов /стар/ генерален директор на Българска нефтена компания в Либия нанесе щети, в стотици хиляди долара. Ще разберете и защо едно правителство години след 10 ноември назначи гражданина Христо Минковски в пенсионна възраст и с двойно по-голяма заплата. И най-накрая ще узнаете защо съдбата на концесията ни попадна отново в ръцете на човек, който винаги се е старал да замрази дейността й. В тази история има случаи на подкупи, заплати на несъществуващи служители - всичко, което човешният мозък може да роди за да пилее безогледно държавна валута. Документите в нея са автентични, разказите на свидетели - също...
Новият стар директор Христо Минковски Разправяха ми че вицепремиерът Дончо Конакчиев /вицепремиер в кабинета на Жан Виденов - бел. моя/ се е почувствал като насаден на пачи яйца при едно свое посещение в Либия. Свидетелствата са на членове от делегацията на Конакчиев, които са го придружавали. На среща на вицепремиера Конакчиев с Ахмед Абдулкерим, /шеф на работната сила в Либийската арабска Джамахирия/, домакинът се е държал доста грубо за разбиранията на гостоприемството след като видял в състава на българската делегация лицето Христо Минковски. /Последният бе преназначен от кабинета "Беров", за нов генерален на Българската нефтена компания в Либия едва ли с жест за социално подпомагане - /на пенсионна възраст/.
"Кой е този човек?", сърдито се обърнал Абдулкерим към Дончо Конакчиев, имайки предвид Минковски. "Какво прави тук, неговото място не е тук!"
На смаяният и нищо неподозиращ български вицепремиер едва ли му е светнало в момента за ехото от гафа с назначаването на Минковски.
"На Минковски все още не му беше издадена работна виза от либийската страна" - съобщиха тогава мои източници от Комитета по геология. На въпросната среща на Конакчиев с Абдулкерим, у останалите участници, присъствали там, било оставено впечатлението, че заради Минковски либийците не зачели както се полага ранга на българския вицепремиер.
Ако някой се класира за Книгата на Гинес по докладни до държавни глави и премиери, то сред номинираните за постижение спокойно би могъл да се окаже Христо Минковски. Минковски е писал Докладни до Тодор Живков, до Андрей Луканов, до Филип Димитров, до Любен Беров, до Ренета Инджова и така, докато кабинетът на Жан Виденов не сгафи да го върне на стария му пост, но вече като нов генерален директор на Българска нефтена компания /БНК/ в Либия. Откъде можеха да знаят и чуят Виденов и Конакчиев, че лицето Минковски е главен герой на ревизионни актове и твърде неприятни констатации за щети, нанесени на държавата? В годините, когато шефът на БНК е писал и се е вихрил - Виденов навярно е налягал на учението в пловдивската гимназия или най-много да е удрял крак в казармата.

Двадесет години по-рано

Всичко започва още в далечната 1979 година, когато министърът на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов посещава Мароко и Либия начело на делегация. След завърщането си, Стаменов написва доклад, в който записва: "...договорихме се в срок от два-три месеца да сключим договор за проучване, добив и продажба на петрол за срок от 24 години... Добивът на петрол е съвместен, като най-малко 15 на сто е наша собственост... Предложението е много изгодно за нашата страна и ще даде възможност за получаването на солидни валутни приходи по второ направление на страната ни".
Така се започва. Следват одобрение от Валутната комисия на Политбюро, проекти, програми, работни групи, подписи на предварителни споразумения за проучване и подялба на добива при откриване на нефт. На "Булгаргеомин" се дават милиони щатски долари, още 50,2 млн валутни лева, непрекъснато пътуват послания от Живков до президента на Либия Кадафи. Никой не слуша мнения и преценки на български специалисти за това колко безперспективни райони сме получили и колко неизгодни са условията по договореностите - шанс за промяна няма! Всичко е предрешено и то на много високо равнище.
Открити са находища малки по размер в запаси, намиращи се на големи разстояния едно от друго. Освен това, откритото количество в находищата е крайно недостатъчно за рентабилна експлоатация. Към вече изхарчената сума за проучаване на находището се прибавя и изчислението от още 900 млн щ. д. за българската страна - за изграждане на добивни мощности, нефтопроводи, експлоатационни разходи. До края на 1986 г. изразходваните пари от българска страна вече са 160 млн щатски долара.
В един момент Либия, /която е в тежко икономическо положение/ се оказва не толкова заинтересована от капиталовложенията по това Споразумение.
Въпреки това с Протокол се решава да продължат нефтопроучвателните работи, осигуряват се още средства в милиони долари. От 1985 до 1990 година в Министерски съвет се внасят 7 доклада за тревожното състояние на нефтената концесия в Либия. /От Тодор Божинов, Андрей Луканов, Христо Христов, Тончо Чакъров, Радион Доков /3 докладни/, Чудомир Александров, Христо Минковски - бел Л. М./.
На 13 декември 1989 г., на пленум на ЦК на БКП Андрей Луканов говори тревожно за несполуките в Либия.
Натиснете тук за увеличение
Снимка от оборудването на злополучната концесия
В крайна сметка като наследство от безумието "Добиви на нефт и петрол за България в Либия" остават две тежки сметки: потрошените без разултат за държавата 200 милиона долара и неплатените заплати на работилите в Либия. Също в милиони долари. От 1982 до 1990 година сервизната дейност, която е извършвала /Българската нефтена компания/ БНК не е била регламентирана нормативно добре и в полза на българската страна. Така например, съгласно необмислена клауза в Споразумението се дава възможност на либийския партньор да има претенции за компенсации, свързани с българското оборудване. България е вложила 200 млн долара, докарала е скъпо оборудване, което се намира на територията на извършените геологопроучвателни работи.

Два сигурни факта

За българската концесия в Либия са известни със сигурност две неща, а именно, че: са изхарчени няколкостотин милиона долара и че работилите там не са получили за няколко години заплати. Другото, което е неизвестно, но затова пък запечатано в документи е големият личен "принос" на въпросния гражданин Христо Минковски за изтичането на шест-седемцифрени суми в долари от България в определени посоки извън страната.
И така: БНК развива концесионна и сервизна дейност в Либия. След замразяване на концесията с наличната техника и кадрови потенциал, БНК продължава работата по договори в либийски нефтени компании. От 1982 до 1991 година БНК извършва сервизна дейност извън рамките на либийските закони, според които съществува изискване, сервизната дейност да е отделна от концесионната. /Това изискване минава покрай ушите на Хр. Минковски, тогава фактор в БНК.- Л. М/. Разделянето на двете дейности се извършва чак през 1991 година и либийците предявяват претенции за компенсации, като плащанията към българите по сервизната дейност са прекратени. През 1995 година специалисти предупреждават, че претенциите за компенсации могат да доведат до конфискация на имуществото на БНК и регистрираната по-късно също държавна "Геоком - Либия". Това става причина и заплатите на работилите в тази държава години наред да не се изплащат, проблем, който се наследяваше без да се реши със смяната на всяко следдесетоноемврийско правителство.

Какво още остана скрито от пресата при управлението на кабинета на Жан Виденов?

Според запазени документи и обяснения на специалисти става ясно, че са отчитани сондажни работи 102 на сто над плана и с обем 133 на сто. Не е уточнявано обаче къде е сондирано с такова преизпълнение, вдигаха рамене ревизори и служители на Комитета по геология /КГ/. "Аджоко", "Сирт" и "Зуентина" са трите местни фирми, за които е работи БНК според документи и фактури. Значителни суми, дължими на българите не са били изплащани с месеци и години, а едва 45 или 55 на сто от дължимото е постъпвало в БНК сочели проверки на финансисти.
Към 31 декември 1991 г. вземанията за БНК възлизали вече на 1 млн либийски динара и 6 360 000 щатски долара. Сред длъжниците са били фирмите :"Аджоко", Сирт", както и чехословашката /към 1991/ "Стройекспорт". Навременното събиране на дължимите суми не би довело до криза в заплащането на заплати на хората, работили в Либия, са категорични от КГ, но то не е било извършвано.
Към хаоса около заплащането на реално свършена работа се прибавили и два договора на БНК с либийската фирма "Тибестибокс", които поставили в твърде неизгодна позиция БНК. Единият договор носи подписа от Христо Минковски, а другият - на Чудомир Александров /2 януари 1990/. "Тибестибокс" е трябвало да върши услуги и да оказва помощ по отстраняване на проблеми, затрудняващи дейността на БНК в рамките на либийските закони. Не е ясно обаче, обясниха специалисти - доколко "Тибестибокс" е съдействала за отстраняване на каквито и да било проблеми на БНК. В същото време към тази либийска фирма изтекли съвсем законно: 14 000 л. д., 12 000 щ. д., 200 хил. л. д., и 400 000 щ. д., както и още много други подобни суми.

Друг прецедент, който също изпразва касата на БНК

Това е случаят с турския моторен кораб "Селих Топал", който разтоварва подадени заявки от БНК: автомобили, сонди, цистерни камиони и други. Стоката престояла в склад около четири месеца, за което БНК е изплатила 90 хил. л. д., равняващи се на над 300 000 щатски долара! "Не съм знаел за получаването на вносни разрешения, това не влиза в моите задължения на директор - оправдава се Минковски за поредната солена щета на държавната БНК. - За мое голямо съжаление, точно по време на пристигането на този кораб аз съм бил в болнични /30 дни/." /За сведение на читателите престоят на стоката в склада е продължил четири месеца, далеч не толкова, колкото са били болничните на Минковски - бел. Л. М/.

*   *    *    *

"Добри услуги" - така се наричат неминуемите подкупи в някои държави. Колко е платила за подобни "добри услуги" БНК в Либия?
Проверка в БНК сочи, че парите са плащани с протоколи от Комисия и посочено основание. Въпреки това правят впечатление следните факти и цифри:
В много от договорите за изплащане на "добри услуги" не е посочвано основанието, както и на коя фирма се дават сумите и кой ги получава. Документи, с които разполагам сочат, че в БНК - Либия, при плащането на така наречените "добри услуги" има разминаване между датата на извършената услуга и самото плащане. Така суми в хиляди долари или либийски динари получават: "господин В", господата Реда и Арифи.
На г-н Саад Мусмари са предадени 20 000 л.д. от парите на БНК, без да е ясно за какво. Често пъти членове на комисиите по протоколите за "добри услуги" са: шофьор, диспечер и преводач. По времето на управлението на БНК от новия /стар/ директор Минковски се плащат и 16 000 л.д. и 13 000 щ.д. на някой си Златко Томич - за добри услуги, докато самият Томич не е имал никакви документирани отношения с БНК!
Натиснете тук за увеличение
На обикновено листче от тефтер самият г-н Саад Мохамед записва банковата си сметка, на която да му изпратят пари за "добра услуга". Листчето е запазено от участник в срещата - копие -личен архив.
В архива си пазя и копие от документ за плащане на 71 000 щ.д. на Саад Мохамед по сметка в МИД-ВЕД Банк - Малта.
Вреда за БНК, с лична, персонална отговорност на Минковски са над 76 000 щатски долара - изплатени без основание и от добро сърце са констатират ревизори. Констатацията им остава без последствие.

Интересна е историята с пътуването във времето, което даже учените още не са осъществили. Ето я: документи и свидетелства сочат, че не било възможно Минковски да не е знаел за вписването на построен обект за 40 000 л. д. в основните средства на фирмата през 1990 г. - Това потвърдиха и в срещи с мен хора, работили с Минковски рамо до рамо. Парадоксът бе, че този обект е бил въведен в експлоатация едва година по-късно след вписването в основните средства на БНК. Нещо като историята с вълшебната лампа на Аладин, духът от която си е свършил работата назад във времето, т. е. първо се случва чудото, а след това духът излиза от бутилката.

Друг случай. Камион "Мерцедес" и лек автомобил "Тойота" са били откраднати от БНК по времето на ръководството на Минковски - колите дълго и безрезултатно са се издирвали от либийската полиция.

Черно на бяло и от сърце

Ще цитирам откъси от докладни на Хр. Минковски без коментар, като откъсите ще покажат защо авторът им е оцелявал вечно: 21 април 1990
Из писмото на Минковски до Андрей Луканов: "Който и да спечели изборите, аз съм дълбоко убеден, че и Вие можете да изведете нашата икономика на правия път."
16 юни 1990
Из докладна на Минковски до Чудомир Александров: "Нашият приятел Заул е много доволен от изборната победа на Социалистическата партия. Изразявайки общото становище, те всички считат, че най-добрият вариант е да бъдат на власт нашите приятели социалисти, защото СДС, това значи американски агенти."
4 декември 1991 г.
До министър - председателя Филип Димитров и Желю Желев, относно: незаконосъобразното, икономически неоправдано /след цитираните по-горе щети - бел.а./ - непрофесионално, неетично, несоциално, неполитично, тоталитарно освобождаване от дължността ми директор на БНК... Прогресивните демократични форми ще заличат миришещите на мухъл тоталитарни отношения... Даже да изпадна в ролята на нескромен ръководител, аз ще си позволя да отбележа, че всички тези успехи за развитието на компанията в най-голяма степен се дължат на моя дългогодишен труд... Аз никога не съм бил комунист - бил съм казионен земеделец, това действително ми е създало някакво предимство, но то е трудно измеримо. Така или иначе обаче аз съм демократ, аз съм син на демократ... А сега, какво става, - дай да махнем един демократ, един некомунист, един професионалист, за да сложим един комунист! Това политично ли е? Сигурно някои хора не могат да ми простят, че преди изборите аз открито заявих подръжката си на Съюза на демократичните сили и казах, че аз и моето семейство ще гласуваме за СДС."

И така като фойерверки са летели още писма до Любен Беров, до Ренета Инджова, до всеки, който вземе властта.
Всъщност - нищо ново под слънцето. Слънчогледи има и сред хората - въртят се според изгрева на политическата сцена. Лошо е другото - в Либия българската държава хвърли 200 милиона долара в предварително проучване на нефтени концесии по един заробващ държавата ни договор. Преразходвани са били средства над 2 пъти повече от нормалната практика - сочат специалисти по нефтодобива. И когато се стигна до експлоатация - ръцете ни се оказаха вързани, както с неизгодния процент от добива, така и с неправилно внесеното оборудване за концесионна дейност.

И в момент, когато "Геоком" в България намери фирма кандидат да ни измъкне от тресавището и тръгна към преговори за изглаждане на отношенията ни с Либия, някой на върха на изпълнителната власт измъкна един от виновниците за бъркотията и хаоса на нефтената компания и го върна на отговорен пост. В съзвучие с безумията на следдесетоноемврийските правителства, в българския печат, на първа страница на роден ежедневник се появи публикация, според която либийски високопоставен министър бил взел подкуп, за да бъдат преодолени несъвършенствата по първоначалните договорености. След публикацията, Националната нефтена компания /Либия/ забрани всякакви плащания за българския си партньор.

За преговори с либийците бе изпратен инж. Александър Цонев /управител на "Геоком" тогава - бел Л. М./. "Правихме опити да разрешим все пак нещата с партньорите ни. Пречеше ни се вмешателството на либийска почва на бивши шефове на "Геоком". Хората там чакаха парите си вече две години, бяха в бедствено положение и те, и семействата им. Внесох тогава доклад по случая до правителството /на Л. Беров - бел моя/. Написах с аргументи, че България може да си върне вложеното, може и да спечели. Ние не биваше да се отказваме, а да преговаряме и само да преговаряме - до резултат. докато се промени съотношението 15:85 на по-изгодно за нас. Не биваше да оставяме с лека ръка и апаратурата си. Трябваше да се запретнем и да оправяме бели отпреди повече от 10 години" - разказа ми Цонев.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене