2.Как бяха изнесени два милиарда долара преди мораториума върху плащанията на външния дълг?

Продължение от 27 юни


Натиснете тук за увеличение
Оригиналното писмо за покана в Комисията за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт
В годината на разследването за двата изнесени милиарда бе 1994, отзивите по публикацията бяха повече от странни: на 31 май същата година, с писмо /ВКК-1, 96/ бях извикана от членовете на Комисията по корупция при 36-тото Народно събрание. Ето какво пишеше в това писмо:
"Уважаема г-жо Манолова,
На основание чл. 88 и 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви каним на разговор с членовете на Временната анкетна комисия...на 7 юни 1994 от 14 часа в зала 412 на бул. Дондуков 2.
Бихме желали да разговаряме с Вас във връзка с публикуваните от Вас в медиите материали... В тези материали Вие посочвате, че разполагате и с доказателства, поради което молим да подкрепите Вашите обяснения с такива доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Анна Караиванова/
СЕКРЕТАР: /Владислав Даскалов/"


Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого!
На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата:
- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...
"Спомням си този случай - каза Иван Костов веднъж, когато го срещнах в парламента. - Точно той даде повод да бъде извършена ревизия на банката". Костов замълча и не продължи. "Резултатът от ревизията не е дошъл до Вас - отвърнах му аз, тъй като докладът е бил готов на 4 май 1993. Получил го е изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев! "Е, за това аз вече нямам вина!" вдигна тогава ръце Костов и отмина.

*  *  *

За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:

Свидетелите
- Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми."

Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени."
Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!"

В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки.
Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума...
Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната!
С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута:
"Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват".
Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ".
На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу.

Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю:
На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:
- Вижте, аз се отнасям с недоверие към извадки от протоколи, справки, стенограми и т. н. Трудно ми е да кажа, дали съм виждал тази Справка, трябва да се публикува целият документ. Не знам доколко е точен терминът изтичане. Вероятно са плащания, които сме имали да вършим. Износ на средства в такъв размер не би могъл да се осъществи...Правителството, когато се формира на 8 февруари 1990 г. завари наистина между 500 и 700 млн. долара.
- Добре, кого да попитаме за автентичността на тези публикувани в "Демокрация" документи според Вас? - запита "колегата" от "Свободна Европа.
- Питайте г-н Белчо Белчев /финансов министър тогава/... Много се спекулира с начина, по който стана мораториума. Аз не зная такъв документ, в който България да е обявила едностранно, че прекратява плащанията... Валутният резерв какъв е бил не ми е известно, тъй като тогава това беше от категориите на големите тайни... Дългът, който имаше по това време България не надхвърляше 400 млн. долара."
Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса...
В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.

Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров:
- Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...
- Ама, сега не говорим за това...опита се да го спре момчето от РСЕ.
- Точно за същото говорим, нека да се уважаваме - постави го най-изненадващо на място Луканов и продължи - та, аз не мога да не благодаря на Вашата колежка, че подходи много делово и документално по случая, като коментирайки мои изявления не каза, "Г-н Луканов излъга, а каза "Андрей Луканов говори на границата на лъжата!" Това е точното. Има лъжа, има и граници. Да говориш на границата на лъжата е далеч от това да лъжеш и аз съм доволен от една такава толерантност."
От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа!
Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила.
Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе...
Мораториумът
  • На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;
  • Мина седмица и пристигна вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
  • На 23 март 1990 година Валутният резерв на държавата беше вече само 284 милиона долара;
  • Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е било решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
  • Според високопоставени правителствени служители, разговаряли с министри от кабинета Луканов, чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" са направили следното заключение: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
  • На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвика остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест бе прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - призна по-късно Луканов и изтъкна, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.
Колкото до тази история и причината, поради която реших да я напиша, като погледнах назад и върнах лентата... Пред мен изникна силуетът на един непознат мъж. Той е обичал страната, в която се е родил и живял - тревожил се е за бъдещето й, без да е политик. След смъртта му бе ясно, че този човек напразно е сигнализирал за стопяването на Валутния държавен резерв. Когато се заех със случая, този мъж вече не бе между живите. Усещах смътно, че никой, няма да предприеме каквото и да било за издирване и връщане на тези пари. И все пак писах. Направих го може би заради този човек, в негова памет...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене