2.Разказ за това как милиони потънаха в пясъците на Либия

Продължение от 26 юни



Доларови вземания за държавна фирма "Геоком" закъсняваха още по времето, когато генерален директор бе Марко Балджиев, поясниха служители на "Геоком".
В Ревизионен акт на Министерство на финансите бе забелязан един твърде интересен договор, за който малцина от работилите в Либия са подозирали. Според текста на този документ, Комитетът по геология и минерални ресурси /КГМР/ е превел като временна финансова помощ 500 000 щ. д. за посрещане на неотложни нужди за развитие на дейността на фирмата в Либия. С тези пари е трябвало да се изплатят заплати на работници, но вместо да се изпълни предназначението на превода, 190 и 200 хиляди долара са били сменени за левове и внесени като дялово участие на "Геоком" в някаква новообразувана фирма "Йод". От остатъка на същия превод били изплатени и премии на служители и работници в Сирия, а през това време 500 семейства на работници по концесията си останали в очакване на парите по вече изработени заплати.

Коя бе фирмата погълнала неправомерно 390 000 долара?


Според ревизионния акт, тази фирма е била създадена с пари на "Геоком" за производство на дезинфекционни препарати и е била свързана с очакването да влезе в експлоатация строящ се завод от Долно камчийското находище. Много скоро след ентусиазираните инвестиции става ясно, че строителството на завода е замразено - поради липса на средства. "Йод" отчита загуби и средствата на "Геоком", т. е. на държавата отиват на вятъра.
Какво се случи с концесията в Либия, погълнала над 200 милиона долара, как министри се опитаха да я продадат тихомълком за жълти стотинки и след свалянето на Живков безумията продължаваха.
"Един ли е случаят, в който България е губила и губи? - коментира тогава пред мен кратко и ясно депутатът икономист Венцислав Димитров. - И виновните са известни, и щетите. Както виждате никой не търси виновниците!"

Нещо като епилог или как вицепремиерът Конакчиев направи голям гаф


На 5 юли 1995 г. за Либия отлетя българската част от Смесената междуправителствена комисия. Към Триполи се отправиха вицепремиерът Дончо Конакчиев, председателят на Комитета по геология - Симеон Калайджиев, главният секретар на КГ - Кольо Тонев и други държавни служители. Часове преди заминаването си вицепремиерът Конакчиев направи гаф, като се изказа неподготвен по отношение на задълженията на Либия към нашата страна. Според заместника на премиера Виденов, България имала да си търси дълг от $150 - 170 млн. борч по концесиите за добив на нефт. Специалисти и запознати със случая потвърдиха документално пред мен, че подобни претенции към Либия били абсолютно несъстоятелни, тъй като според двустранния концесионен договор от 1979 г. /утвърден през март 1980 г. и от либийското правителство - бел. Л. М./ проучвателният етап по нефтената концесия бил завършен и то изцяло за сметка на България и на български риск. Либийските партньори нямали клауза за възстановяване на проучвателните разходи. "Всяко твърдение за либийски дълг в този смисъл е груба грешка - коментираха пред мен висши служители от КГ и "Геоком".- Широко известно в средите на геолозите било, че новоназначеният шеф на Българска нефтена компания /БНК/в Либия Христо Минковски предлагал още на Тодор Живков тази нефтена концесия да бъде замразена - факт, който в. "Демокрация" припомни още при съобщението за заемането на поста от Минковски. Получаваше се следният абсурд: вицепремиерът от кабинета на социалистите, Дончо Конакчиев афишира, че е против замразяването на концесиите ни за добив на нефт в Джамахирията. В същото време, като оглавяващ БНК в Либия, БСП постави точно човек, с виждания за замразяване на концесията и то на след пенсионна възраст!
Друг немаловажен момент бе, че в навечерието на работата на смесената Българо-либийска комисия в Триполи, заминавайки за преговорите, вицепремиерът Конакчиев се изказва абсолютно неподготвен. На практика той афишира, че държи да не се замразява концесията ни в Либия, а едновременно с това свое виждане той обяви, че партньорите ни имали да ни дължат $ 150-170 млн по концесията! Борч, който не съществуваше в клаузите на договора.
Не бе трудно след тези изявления да се досетим как е щял бъде посрещнат Конакчиев на летището и в залата за преговори от либийските домакини, които имат навика винаги да са добре осведомени, а освен това и са твърде чувствителни към несъстоятелни обвинения.

Някой не искаше концесията да проработи



Часове преди заминаването на българската делегация за Либия в няколко вестника бе тиражирано и лъжливо обяснение относно поведението на българската фирма "Геоком" към бъдещето на концесията. Документи, които успях да намеря сочеха обратното на написаното от други вестници. Така например през 1993 г. не е имало разправии с Триполи за дела ни в нефтената концесия. Вече в 1993 г., от страна на "Геоком" са били намерени на два пъти кандидати и двата пъти обаче "нещо" проваляло усилията на "Геоком" проблемите с концесиите да бъдат уредени.
Още при преговорите с първия кандидат, с който през 1993 г. "Геоком" започна консултации, канадската фирма "Хъски", се появи тутакси и клеветническа публикация в български вестник - "случайно". Според нея, ресорният либийски министър Бедри трябвало да получи големи пари, ако преговорите на "Геоком" с "Хъски" минели добре! Засегнат високопоставеният либийски служител Бедри реагира, а от "Хъски" се отдръпват от българите…
Вторият случай на преговори по концесията от страна на "Геоком" беше с "Канадиън оксидентал", като нещата стигнаха до обсъждане на цените. Точно тогава социалистите не подновиха трудовия договор на шефа на "Геоком" Александър Цонев, тъй като бил назначен от правителството на Ф. Димитров на този пост!
Месец след това политическо уволнение, от КГ и "Геоком" поискаха умишлено невъзможно високи цени на чуждата фирма и канадците се оттеглиха безкрайно огорчени. "Като че ли някой нарочно проваля всякакъв опит да се даде рамо на концесията - коментираха специалисти от КГ и "Геоком" случилото се.

Печеливша ли бе на този етап и с подписания от 1979 г. договор концесията?
До 1995 година, в проучвателните работи по нефтената концесия са били инвестирани над $ 200 млн. Предстоеше да се хвърлят милиони долари и за изграждане на инфраструктура на мястото на находището. Разходите по разработката и това, което по договор щяхме да получаваме /15 на сто от добития петрол/ показваха, че България ще даде повече, отколкото ще получи в тази сделка. Точно това беше причината "Геоком" да търси и преговаря с чужди партньори инвеститори - усилия, които определени заинтересовани кръгове в България систематично проваляха.
В началото на месец декември 1995 година, с мисия обвита в секретност, за Канада заминават Главният секретар на Комитета по геология и минерални ресурси Кольо Тонев /съученик и верен другар на Николай Добрев/, и управителят на "Геоком", Иван Вачков. Двамата държавни служители пътуват, за да договорят продажбата на българската нефтена концесия в Либия, ми съобщи тогава висш служител на Комитета по геология.
След 10 дни, на 18 декември двамата вече бяха в родината. На оперативно съвещание в Комитета по геология, членове на ръководството на ведомството и експерти надигнаха глас двамата да докладват за свършеното в Канада. Симеон Калайджиев, председател на КГМР отговори тогава на всички, които очакват отчет: "Мисията беше секретна и завърналите се ще докладват и се отчетат директно на вицепремиера Дончо Конакчиев.
"Българската Концесия в Либия е едно от най-мъчителните свидетелства за управленска некомпетентност - коментираха специалисти по нефта пред мен. - Към концесията има залежало и неизползвано добре оборудване за около 200 млн долара, за което от Беровия кабинет, както и от страна на много други кабинети се нехаеше. Нехаеше се на високо равнище за заплатите на работниците в Либия, които с години не се изплащаха..."
"Идеята за продажба на концесионните права не е откритие на Дончо Конакчиев - припомниха ми висши служители на КГМР. - Още 1995 година е имало определена изходна цена за водене на евентуални преговори за продажба на концесията. Въпреки това, по настояване на проф. Христо Дабовски от КГМР са били платени около 20 000 щ. д. за чуждестранна консултантска фирма за повторно определяне на цената на концесията ни."
Цели 10 месеца лежа не стартиран договор на АД "Геоком" с италианската петролна компания Аджип", която също имаше интерес и работеше в Либия. Според този договор, се възлагаше сервизната дейност от "Геоком" за 12 милиона долара - пари, които биха изплатили заплатите на работниците от фирмата.
450 000 долара и договор с италианците остави уволненият от кабинета на БСП управител на "Геоком", Александър Цонев, сочеха документи, които имах възможност да прегледам. Приемникът на Цонев - Иван Вачков загърби спасяващият контракт с "Аджип" и го удари на активно бездействие.
"Италианците искаха да бъдат партньори и в експлоатацията на концесията - обясниха ми служители на "Геоком". - Те имаха предложения и за използване на залежалото ни скъпо оборудване при добива на нефт.
Главният секретар на Комитета по геология Кольо Тонев и управителят на "Геоком", от времето на Виденовото управление, Иван Вачков се бяха срещнали по време на командировката си с другият кандидат за покупка на концесията ни - Канедиън Оксидентал", съобщиха ми в първите дни на януари 1996 година от Канада, източници, запознати с хода на срещите на секретно изпратената делегация. "Канадците искат много ниска цена на концесията и предлагат първоначално заплащане на 1 милион долара и известен процент от добива след време" - коментираха тук експерти офертата, получена от секретното пътуване.
Оказа се, че по използването на залежалото българско оборудване канадците нямали определено виждане. Малко след завръщането на българската делегация от Канада - нямаше друг източник, който да потвърди офертата, направена от канадците.

Защо мисията на хората на Конакчиев в Канада бе обвита в секретност: твърде вероятно бе, при продажбата на българската нефтена концесия, парите да отидат директно в държавата. АД "Геоком" и очакващите своите заплати работници едва ли щяха да получат нещо. "Вачков бе начело на стачката за заплатите - припомниха негови подчинени, но канадската му секретна мисия бе повод за тревога, тъй като всичко сочеше, че той си е променил позицията по проблема с неизплатените заплати. На това навеждаше и фактът, че не се даде ход на вече подписания за 12 милиона договор с "Аджип". Договор, от който можеше поне да се изплатят заплатите на работниците от Либия.
Това са историите около натрупването на дълга на Либия към България - сума за над 200 милиона, която остави неизползвано оборудване там, не започналата да работи концесия и най вече - един скандално неграмотно сключен договор между България и Либия от времето на Живков, договор от който тръгва всичко...


В това разследване бяха използвани следните източници:
1. Фактури за изплатени суми на "Тибести бокс" за периода 1. 09. - 31. 12. 1990 г., в размер на 143 хил. щатски долара и друга фактура от 28. 03. 1991 г. за изплащане на 292 921 щ. долара. Личен архив.
2. Справка за изпълнение по Договор №1 и Справка по изпълнение Договор №2 за сътрудничество и помощ, свързани с проучванията за вода, услуги и други видове работа с Тибести бокс, подписани от Хр. Минковски и гл. счетоводител Г. Георгиев. Личен архив.
3. Ревизионен акт за кораба "Селих Тепал". Личен архив.
4. Обяснение от Хр. Минковски, директор на БНК "Геоком" до Министерство на финансите, във връзка с проведена ревизия на Държавен финансов контрол по случая с кораба "Селих Тепал" /04. 03. 1992 г.. Личен архив.
5. Изложение до президента Ж. Желев от Хр. Минковски. 11. 05. 1993 г. Личен архив
6. Докладна записка от Хр. Минковски до Чудомир Александров от 16 юни 1990 г. Личен архив.
7. "Канадска фирма иска да купи евтино нефтената компания в Либия", в. "Стандарт" 14 юни 1993 г.
8. Както и всички мои публикации по темата във в. "Демокрация"



 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене