Продължение от 24 ноември 2006 година

В края на август 2000 година в местността "Дъбовете" край Добрич бе намерен обесен петролният бизнесмен Юлиян Оприков, на 38 години. Оприков е притежавал 33 на сто от акциит в местния добрички вестник "Нова добруджанска трибуна" и три бензиностанции в града. По тялото му при проведената съдебно-медицивска експертиза не са били открити никакви следи от насилие, съобщиха източници от следствието тогава. В същото време, приятели на Оприков бяха убедени, че той не е човек, който би изоставил съпругата и двамата си сина и че би им причинил такава мъка с жестокото решение да сложи край на живота си.

Сигнал за изчезването на бизнесмена подал съдружникът му, който се обадил на полицията и съобщил че джипът на Оприков е изоставен на КПП-то край село Владимирово. Час по-късно полицаите откриват Оприков обесен в гористата местност "Дъбовете".

Полицаите, които успяват да разпитат подробно близки и приятели на Юлиян Оприков са били убедени, че бизнесменът е бил принуден насилствено да сложи такъв край на живота си, още повече, че същия ден, броени часове преди да бъде намерен Оприков обесен, в една от бензиностанциите му се изсипали много мутри.

Към съмнението, че жертвата сама е посегнала на живота си се прибави и фактът, че Оприков е имал пистолет и ако е тръгнал да слага сам край на живота си, то би използвал пистолета, но всеобщото мнение било, че жертвата не е била депресирана нито пред последния ден, нито пък когато и да било преди това.

Според близки до Оприков, напоследък той имал дългове и даже опитал да продаде едната от трите бензиностанции, но ниската цена, която му предложили го отказала от сделката. В бизнеса с петрол Оприков включил и съпругата си, но явно други хора от петролния бранш са се опитали да го изтласкат, използвайки дълговете, които той натрупал - обяснили пред следствието близки до жертвата. Странно обстоятелство след погребението му навело билзки до Оприков на мисълта, че той е бил притискан и изнудван. Адвокати и бодигардове на петролна фирма нахлули в една от бензиностанцията, като разровили без проблем документацията му от офиса. Сред документите на Оприков адвокатите извадили и показали някакъв предварителен договор за продажба на една от бензиностанциите, за която предлагали преди смъртта на Оприков 150 000 долара и той се отказал, тъй като очаквал да получи поне 200 000 долара. В документите за предварителната продажба обаче цената, на която се съгласил Оприков с подписа си била ...80 000 долара!

Фирмата купувач на бензиностанцията трябвало да влезе във владение на имота на 28 август, това бил денят и на смъртта на Оприков. След трагичния край никой не посмял да коментира или изразява съмнение дали Оприков е умрял убит или сам е посегнал на живота си. Запознати с делото споделиха, че зад купувачите на банзиностанцията имало хора от властта, членуващи в една от големите партии в страната, но документални връзки на жертвата и новите собственици с някакви политици, взели на безценица бензиностанцията така и не били открити.

За смъртта на един прокурор

С куршум в сърцето се е самоубил прокурорът от Върховна касационна прокуратура Николай Колев Джамбов, съобщи пресцентърът на МВР на 24 април 2000 година. Трагедията се е разиграла в сградата на Върховния административен съд около 19.00 часа, като до тялото на прокурора е намерено оръжие - пистолет "Валтер". Джамбов е оставил и предсмъртно писмо, чието съдържание бе следствена тайна, пишеше в съобщението на МВР.

Според запознати от Съдебната палата, към 18 ч. в деня на самоубийството си 24 април 2000 г. Джамбов се приготвил да си тръгва. Негова колежка обаче го накарала да се върне в кабинета и след 45 минути прокурорът посяга на живота си в "присъствието на две жени". Джамбов се самоуби в присъствието на съпругата си Агнес Джамбова и на прокурорката Ана Банкова, но веднага след трагедията вдовицата му публично опроверга подхвърлянията за "лични проблеми". Двете жени са били разпитвани от следовател и са обяснили точно какво се е случило.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов бе магистратът, оплакал се от действията на главния прокурор Никола Филчев, затова че е бил командирован от него на два пъти и то без основание. На 29 март, почти месец преди трагичния край, Джамбов бе изслушан от Висшия съдебен съвет, като говорителят на ВСС Здравко Трифонов каза тогава пред журналисти, че според Николай Джамбов в прокуратурата се е била създала обстановка на страх и смут.

Броени часове преди да се застреля, прокурорът Николай Джамбов внесъл във Висшия съдебен съвет възражение срещу предложение на главния прокурор Филчев, в което той възразявал срещу желанието на Филчев да го накаже за немарливост и забавяне на дела.

След смъртта на прокурора Джамбов, Главният прокурор е бил разпитван като свидетел във връзка със самоубийството му съобщи зам-главният прокурор Христо Манчев пред bTV. Този факт не бе съобщен веднага след разпита. Оказа се, че в предсмъртното си писмо от 24 април 2000 г. Джамбов е приканил главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. Дълго време не се знаеше Филчев да е давал показания по случая. Разследването приключи, след проверка по 6 версии, като остана версията за самоубийство, колкото до причините довели до него - информация така и не бе разпространена. След смъртта на прокурора Джамбов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков обясни пред журналисти, че е убеден, че главният прокурор Никола Филчев е отговорен за смъртта на прокурора Николай Джамбов. "В тази насока вече има доказателства по следственото дело", каза в дните след смъртта на колегата си пред радио "Дарик" самият Миков. По-късно пред БТА той потвърди думите си и уточни, че става въпрос за свидетелски показания. Миков отказа да назове източника си на информация, но сподели, че гарантира за нейната достоверност. Следственото дело за самоубийството на Джамбов в началото се разследваше от Столичната следствена служба, но впоследствие се разбра, че е било изпратено във Върховната касационна прокуратура. "За мен е необичайно, че делото е образувано за убийство, а не за склоняване към самоубийство, след като е имало двама очевидци на смъртта на Джамбов", заяви Миков пред БТА в коментар по случая. Васил Миков и Николай Джамбов публично обявиха преди време, че главният прокурор Никола Филчев чрез свои приближени прокурори им е оказвал натиск да напуснат постовете си. Те критикуваха методите на работа на Филчев и го обвиниха, че създава атмосфера на страх и несигурност в прокуратурата. Вероятно във връзка с тези изявления на двамата прокурори, по-късно кантората на нотариус Анета Микова, съпруга на Васил Миков, първо бе подпалена, а по-късно и взривена от неизвестни престъпници. Никола Филчев мълчеше и продължаваше да мълчи.

Прокурор за лично ползване

Има една история, в която днешният министър Румен Петков, като червен кмет на Плевен разрешава на състезателя Богдан Николов да положи необичайна грижа за Кайлъка, като построи насред природната забележителност мотописта. Този височайша намеса в околната среда е била окачествена от прокуратурата като престъпление по чл. 282 от НК и срещу Румен Петков е повдигнато обвинение. С приятелския си жест към Николов, според обвинението, плевенският кмет е нанесъл на държавата и общината вреда в размер на общо 90 милиона лева, от които почти 30 милиона са санкцията от Министерството на околната среда. По този начин кметът Петков драстично нарушил правомощията си, което дава основание на окръжната прокурорка Евелина Попова да го отстрани от длъжността му. Нейното решение отменя шефът на отдел "Следствен" в главна прокуратура Михаил Дойчев. /Дойчев е прокурорът, прекратил и делото срещу синдика на пловдивската "Агробизнесбанк" Огнян Герджиков, по-късно избран за председател на Народното събрание в миналия 39-и парламент. - бел. Л. М./

"Благотворителността" на Михайл Дойчев не е разбрана от Висшият съдебен съвет, който не намери смислено обяснение защо и как този висш магистрат се е появявал в критични моменти из съдилищата и следствените служби в страната. Ето защо ВСС преценява на 19 май 1999, че прокурорът Дойчев е прекалил и заедно с други двама прокурори го понижава в длъжност.

Аферата "Акрам" остави червени следи

През 1993 екип местни социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново "усвояват" 93 млн. лева /по тогавашния курс, без лихвите - бел. Л. М./ с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тези пари Абулибде взема с благословията на Румен Петков, в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията по източването на редица банки в споменатите по-горе градове се спрягаше тогава името на Андрей Луканов. Аферата "Акрам" бе като че ли единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите "куфарчета с пари", които сложиха началото на посткомунистическия "национално отговорен капитал".

Кой бе Абулибде? Чужденец, изучил се за десантчик в търновското военно училище и веднага след това станал сервитьор в луксозните заведения на старопрестолния град. Абулибде се оженва за българка и сменя името си на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те вече са популярни фирмите като "Акрам къмпъни", а също като "Пирамида", "Вавилон", "Марка комерс" или "Шанс 58" -според случая. Кредитите от банките Златанов-Абулибде тегли сам, като за целта е получавал препоръки от местните БСП-босове. Парите след изгеглянето им се вкарвали в партийните каси на солиацилстите и там, по нечия воля се пълнели съответните куфарчета, за да бъдат раздадени.

Акрам и Луканов отнесоха тайната за аферата в гроба си

Със смъртта на Ангел Златанов - Акрам умря истината за изчезналите няколко милиона долара народна пара. През 1992-1993 г. тази сума се равняваше на 93 млн. лв. Толкова пари са били изтеглени с фалшиви документи от 7 банки в Северна България, установява следствието. Едва ли ще се разбере някога къде са отишли парите. Финансирана ли е била с част от тях БСП? Криминална ли е аферата, или е с политически привкус? Акрам се обеси в затвора край Мадрид на 6 май, дни преди да бъде екстрадиран в България. Първото съобщение за смъртта му излезе на следващия ден в мадридския вестник "Ел Мундо".

На 4 октомври 1996 г. бе екзекутиран показно пред дома си и Андрей Луканов, за когото се говореше, че е бил "мозъкът" на аферата. Със случая "Акрам" последваха и други неизяснени смъртни случаи - като епизамия е, сподели следовател по делото пред мен, при командировката ми в един от градовете, свързан с аферата.

На 4 февруари 1994 г. в Ловеч бе намерен прострелян с пистолет шефът на местната Кредитна банка Михо Михов. С ловна пушка се самоуби Ангел Кабаиванов, шеф на ПЧБ - Павликени. Мъртъв в колата си бе и шефът на ЦКБ - Враца, Александър Банков.

Естествена смърт или професионално извършени убийства пратиха в набитието банкерите по аферата "Акрам" - четете утре, както и за още жертви по този случай, в който Главна прокуратура не направи нищо