Продължение от 26 ноември 2006 година

Локва кръв пред заключената тоалетна вижда клиент в офиса на Централна кооперативна банка във Велинград. Денят е четвъртък, 16 декември, 2004 година, малко преди 17 часа. Охраната изкъртва заключената врата. На пода лежи мъртъв директорът на клона Петър Илиев. Прострелян е в слепоочието. В ръката си държи пистолет. Вратата е била заключена отвътре.

Няма никакво съмнение, че е самоубийство, въпреки че предстоят експертизи и се изясняват мотивите признаха полицаи и следовател след трагедията. От разговори с близките и колегите става ясно, че нищо в поведението на Илиев през последните дни не е подсказвало колко е отчаян - коментираха други служители от полицията във Велинград. До последно Илиев вървял из града елегантен и със самочувствие на истински банкер, но в същото време старателно подготвил последните си мигове. Банкерът успява да се снабди с оръжие, напълно законно. Фаталният изстрел не се чува в офиса, тъй като пистолетът, приближен плътно до слепоочието създавал ефект на заглушител.

Петър Илиев оставил в джоба на сакото си предсмъртно писмо, предназначено за съпругата и двете му деца, в което той моли за прошка. След като започва разследването става ясно, че лоши кредити са в дъното на решението банкерът да посегне на живота си. Петър Илиев като шеф на клона на ЦКБ във Велинград отпуска необезпечени кредити на месарската фирма "Демеко" , където са били налети над 1,6 млн. лева от банката. Само лихвите по заемите били над 10 хил. лева всеки месец, твърдяха отлично запознати служители от офиса на банката. Заложеното имущество като обезпечение на парите едва покривало една трета от дадените пари. Със самоубийството си, банкерът Петър Илиев продължи черната серия от банкерски трупове, която започнах вчера с аферата "Акрам". Подобно на Илиев, заради раздадени необезпечени кредити колегата му от Габрово Николай Колев решава да се обеси у дома си! Колев е шеф на Балканска популярна банка, като на 13 октомври банкерът е задържан от полицията, но по-късно е пуснат под гаранция. Така се стига до фаталния 24 ноември, когато той решава да сложи край на живота си.

Бившият шеф на Банка за земеделски кредит Янко Янев също бе задържан в следствието за неправомерно раздадени 20 млн щатски долара. Банкерът обаче не е разпитван и държането му в ареста се оказа само психологически натиск, за да не изкара той наяве данни за източване на национален капитал в чужбина и тайна приватизация на задгранични дружества чрез частни фирми на една синдикална централа.

Покрай самоубийствата на банкери, някои от които бяха самоубити, се оказа, че на финала е и следствието за опита за тайна приватизация на Биохим - покрай който Интерпол ни върна обвиняемия Дилян Буновски - Дорон от Швейцария. Според предварителните данни Дорон бе обвинен за подбудителство и съучастие в присвояване на 10 млн. USD заедно с екс-шефовете на банката Живко Вълчев и Илиян Шаматанов. В ареста се оказа и бившият шеф на фирма ИНКО, Стамен Петров. Петров и Дорон бяха успели да изкарат 17 млн. USD от фирмата на научно-техническото разузнаване, като с тях се бяха опитали тайно да приватизират Биохим - напомни тогава Ангел Ганев. Бившата шефка на Националната следствена служба Ани Крулева пък бе на мнение, че Дорон сътрудничил на следствието в оперативни разработки на корумпирани ченгета и държавни служители.

Покрай задържането на Дорон и ИНКО тогава се оказаха забъркани и контраразузнавачи от бившия турски отдел на Държавна сигурност /ДС/, но това бе във връзка с историята "Агробизнесбанк". След като БНБ купи пловдивската банка за 1 лв. и проф. Тодор Вълчев заяви, че пловдивските брокери са за прокуратурата, се заговори за вкарани пари на ДПС в този трезор. В борда на директорите на "Агробизнесбанк" беше популярната фигура от икономическите лидери на ДПС Шерифе Мустафа, която блесна и загасна на политическия небосклон и повече никой не чу за нея.

Що се отнася до фирма ИНКО, тя имаше над 25 милиона долара и работеше под контрола на външното разузнаване. По време на управлението на Филип Димитров определени лица от властта разбраха, че там има пари, смениха директора и изпратиха Стамен Петров да я оглави. С или без негова помощ бяха изтеглени пари от ИНКО и изхарчени. Стамен Петров избяга в Испания и Португалия, върна се, беше задържан и се опита да се изкара невменяем, за да не му бъде търсена отговорност от никой. Екстрадираният от Португалия Петров бе посъветван и посочи, че мизерствал месеци наред в Ещорил и доброволно се върнал в България, а обвиненията срещу него били несъстоятелни, тъй като милионите на държавната ИНКО били в държавни банки и нямало никакво престъпление. Според Петров, той станал жертва на спецслужбите и личната неприязън на бившия си шеф Бриго Аспарухов.

Политически отенък в още самоубийства и убийства

Вероятно мнозина от читателите си спомнят как македонският президент Киро Глигоров се размина на косъм от смъртта в бомбен атентат на 3 октомври 1995 г. Дни по-късно македонски и гръцки медии подеха бурна кампания срещу "Мултигруп", като повод за атаките станаха думите на вътрешния министър в Скопие Любомир Фръчковски, че зад покушението стояла "мултинационална

финансово-икономическа групировка". Скандалът бързо набра скорост и се наложи българската компания "Мултигруп" да дава пресконференции в Атина и Скопие, за да опровергава инсинуациите. Човекът, който водеше брифинга в Скопие, месец след атентата, бе представителят на групировката за Македония Иво Янчев. /По-запалените почитатели на спорта го помнят като бивш републикански и балкански шампион на овчарски скок с най-добро постижение 5.70 м - бел. Л. М./. Освен това Янчев бе член на управителния съвет на Атлантическия клуб и бивш зам.-шеф на офицерската легия "Раковски". За малцина посветени тогава, Иво Янчев бе и бивш служител на контраразузнаването, уволнен от Национална служба "Сигурност" със заповед на вътрешния министър Йордан Соколов през май 1992 г. Като офицер в Държавна сигурност кариерата на Янчев бе започнала в прословутото Шесто управление по линия на религиозния екстремизъм, но той е бил там само 2 месеца, докато тече стажът му.

Като резидент и шеф на "Мулти" в Македония Иво Янчев отива през 1994 г. - според съдебната регистрация той е изпълнителен директор на "Мултигруп" - Скопие, където представителството е регистрирано в началото на предишната, 1993 година. Дипломиран психолог, Янчев е движел дейността на групировката в Македония - търговия със захар и метали, хазарт. В началото на април 1996 г. директорът на "Мулти" за Македония, Иво Янчев идва в София и отсяда в бившата резиденция "Бистрица", в която са настанени и хора на "Мултигруп". Причина за пътуването му, според хора от холдинга е била, че е направил големи разходи и е бил извикан да дава обяснения от своите шефове. В "Мулти" твърдели, че Янчев не е представял отчети за дейността си през последните 2 години.

На Разпети петък, 12 април, Иво Янчев изглеждал потиснат в очите на персонала в резиденцията. По някое време си поръчал обяд по телефона. Когато около 14 часа сервитьорът пристига с храната и почукал на вратата, никой не отворил. С помощта на охраната вратата била разбита и Янчев бил намерен обесен на лирата за топлата вода в банята, като използвал кабела, който свързвал телевизора със сателитната чиния. Пристигналите полицаи намират и предсмъртно писмо, адресирано до шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, в което Янчев пише: "Съжалявам, че не оправдах оказаното ми доверие." В писмото служителят моли Павлов да се помага на съпругата му и 14-годишната му дъщеря. След като започна следствието, графолози бяха категорични, че почеркът на предсмъртното писмо е на Янчев. Инцидентът обаче по необясними причини няколко дни бе крит от обществото, като междувременно по случая бе образувано следствено дело срещу неизвестен извършител за склоняване към самоубийство.

Когато обаче медиите научиха за смъртта на Янчев, темата стана номер едно за македонския печат. Не мина много и малко неочаквано, въпреки сериозните според разследващите улики, делото набързо бе спряно от прокуратурата. А следствието бе открило няколко факта, които са били достатъчни, за да хвърлят сянка на съмнение върху официалната версия за самоубийство.

Височайша политическа намеса, за да бъде спрян скандалът, инспириран в македонския печат "приключи" набързо следствието със заключението, че смъртта на Янчев е била доброволен избор предизвикан от обективни обстоятелства.

Първото, което е направило впечатление на пристигналите на оглед полицаи и следователи бил изборът на Янчев да сложи край на живота си по този начин. Жертвата беше с висок ръст - 1.86 м, и по тази причина краката му почти са опирали в земята, когато е бил намерен обесен. Т. е. той е трябвало да положи големи усилия, за да стигне до смъртта чрез обесване, а краят му е настъпил твърде мъчително. Янчев е бил намерен с леко подгънати колена, закачен на лирата в банята, което изключва възможност за самообесване, разказаха тогава служители от резиденцията пожелали анонимност.

Друго смущаващо обстоятелство, на което се натъкнаха тогава съдебните медици бе, че в областта на гръдния кош на Янчев е имало следи от травми - синини, кръвонасядания, характерни за удари с юмруци или с твърд предмет, които според тях не са били резултат от самонараняване. Спряното без време следствие не даде отговор как и кога и от кого Янчев е получил тези травми.

Разследващите самоубийството установявяват и друг твърде смущаващ факт, че младият мъж е живеел почти изолирано няколко дни в Бистрица, сякаш е бил в плен. Той е бил настанен с готвача и шофьора в стая с 3 легла на резиденцията, въпреки, че е имало празни стаи. През въпросните няколко дни Янчев се е обаждал на съпругата си, като твърдял, че е в командировка в Украйна, а всъщност се е намирал в резиденцията. Постъпил е така вероятно, за да не притеснява семейството си, но в същото време той е бил под страхотно напрежение. И близките му усетили това в телефонните разговори с него. Покрай тази смърт бяха пуснати слухове за намерени пари в куфарче, за създадени смесени дружества с македонски политици. Никой от приятелите на Янчев не можеше да повярва, че той се е самоубил и поради факта, че този млад, жизнерадостен и позитивно мислещ мъж е бил със стабилната психика на бивш кадрови контраразузнавач. Янчев е хубаво семейство с любяща съпруга и силно привързана към него дъщеря. Не е страдал от сериозно заболяване., "Иво не бе човек, който би посегнал на живота си", твърдяха в дните след трагедията и негови бивши колеги от НСС и легия "Раковски".

Съпругата му Татяна Янчева, която бе преподавател по спортна психология и консултант на футболния отбор на "Левски" също отказваше да коментира мистериите около смъртта на Иво. Много от приятелите му не вярваха, че той се е самоубил. Шокирани и потресени от трагичния изход са били и свидетели, разпитвани по делото, споделиха източници от прокуратурата.

След покушението срещу Киро Глигоров и слуховете за намеса на мултинационална компания в атентата, нещата за фирмите на "Мултигруп" в западната ни съседка тръгват на зле. Две седмици след смъртта на Янчев кореспондентът на югославската агенция ТАНЮГ в Скопие цитира негови познати в македонската столица: "Изглежда, Янчев е знаел много неща и очевидно е пречел на някого, затова е изчезнал във водовъртежа на тези смутни времена... Някои спекулации, според които той сам е отнел живота си - както се твърди заради неуспешната дейност на ръководения от него филиал и заради дългове от комар в Скопие, тук никой не възприема като сериозни и основателни."

Янчев бе човекът, който като член на Легия "Раковски" бе против старите кадри в армията и се бореше срещу усилията им нищо да не се променя нито в армията, нито в МВР. В тази посока имаше далеч по-смислени причини някой да пожелае смъртта му. Но да му се приписват дългове от хазарт, липси във фирмите в Скопие - това е било върхът на цинизма смятаха негови приятели и членове на офицерската легия.

Така това "самоубийство" се нареди до другите неразгадани докрай, които съпътстваха българския преход. Следствието бе прекратено поради липса на състав на престъпление - много въпросителни останаха да висят във въздуха.

Опити за елиминиране чрез взривове

Покрай трагедията в Бистрица ще припомня и атентата срещу самия Илия Павлов, когато експлозия отвори 7-метров кратер по шосето от София за Бистрица, по което президентът на холдинга обикновено се е прибирал към резиденция Бистрица. Взривът заложен под пътната настилка напомни убийството на италианския комисар Фалконе, който се бореше с мафията и бе убит по същия начин. По случайност, две от БМВ-тата на "Мулти" се разминават на метри с взрива, заложен на пътя. Нямаше жертви, но цялата столична полиция бе на крак да оглежда изпотрошените от детонацията стъкла на ресторант "Шумако" и огромната дупка в натрошения асфалт. Спецслужбите бяха категорични, че всичко е било добре планирано. Властта бе в ръцете на кабинета на Иван Костов, който воюваше с Мултигруп, Андрей Луканов бе убит девет месеца по-рано, усилията на Илия Павлов да представи холдинга си като национално отговорен капитал се удряха в стена и ефектът бе нулев.

"Ние сме икономическото правителство на Виденов, ние писахме програмата на БСП за изборите, имам хора за четири правителства и ще ги отстъпя в името на България" - всички тези декларации на Павлов оставаха глас в пустиня.

Връзките на лица от бизнеса с политици и политически събития не винаги са безопасни. Така на два пъти бяха взривявани автомобилите на адвоката Хараламби Анчев, който не криеше политическите си пристрастия към СДС. Анчев бе синдик в банката на "Орион", секретар на Централната избирателна комисия, юридически съветник на фирма за кетъринг "Лили кетъринг", която бе на покойния маркиз Жиралди, а след това бе поета от Франко Маркио. Маркио се бе свързал с известна групировка, след като бе разбрал, че се готви измама с парите му на мажоритарен собственик във фирмата. Бомбата срещу Анчев бе подобна на тази срещу бившия военен прокурор Лилко Йоцов, вече в битността му на адвокат. Анчев бе служебен министър на правосъдието в кабинета на Софиянски и негов вицепремиер, като името му бе замесено с източването на завода "Полимери" в Девня, приватизацията на "Бороспорт", конфликти с приватизационен фонд "АКБ Форес" на Николай Банев. Анчев бе и председател на Надзорния съвет на приватизационен фонд Българска холдингова компания, който с холдинг "Света София" бяха най-близо до столичния кмет и общински фирми.

"Сбъркали са колата, човека, времето и мястото" - коментира Анчев взрива, но когато този взрив се повтаря вече трудно може да се приеме обяснение, че е станала грешка.

Така човек, свързан с политици, сам пребивавал във властта, докоснал се до големите пари на приватизацията стана мишена и само чудо го остави жив след два поредни силни взрива, на поставеното в автомобилите му взривно вещество.

Следва продължение