Продължение от 27 септември 2006 година

Всичко, изброено в подзаглавието разкрива една картина на българския преход в условията на диво първоначално натрупване на капитала. Реституция с фалшиво пълномощно, продажба на един обречен кредитен милионер, договори, разправии държат от 1992 година хотела запуснат, с риск, един ден да започне срутване, тъй като е пипано грубо и непрофесионално при ремонта му...

Та докато в Столична община е в ход реституция на имота на бул. "Мария Луиза" №30, хотел "Здравец", реституция по молба на адвокат Жак Ешкенази - от Министерство на финансите същият адвокат получава писмо. В него от МФ го уведомява, че по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, след като е пълномощник на цитираните в предишните глави израелски граждани, то може да извърши продажба на притежавания от тях имот /описана е сградата на хотела/ при условие, че купувачът е местно лице. Местното лице се явява не друг, а въпросният Мариян Петров /Мариян Първи, кредитен милионер от Сливен, който след това е убит.

И така без да е упълномощаван от когото и да било, Ешкенази реституира имота на "Мария Луиза" №30 и го продава на Мариян Първи. Вече отбелязах, че конкретно споменаване на хотела в каквото и да било пълномощно на името на Ешкенази от братята Коен и техни наследници изобщо липсва. Това не пречи в смутното време на първите години демокрация, Столична община да върне имота и то без да преведе пълномощните или да се провери как връща нещо, което не е посочено и указано конкретно? Т. е. СО връща имот за няколко милиона срещу документ на иврит, представен за пълномощно, но всъщност записаното вътре е само Акт за раждане!

Върнатият имот е продаден тутакси на Мариан Първи, пари от продажбата Ешкенази не внася по сметка 11 "Местни лева/ в ДСК на името на чуждестранното лице - в случая наследници на братята Коен! Всъщност Ешкенази не е продал хотела, за да внася каквито и да било пари по сметки и да спазва Закона за сделките с валутни ценности, както е поискал служител на МФ писмено от него. Реализирана продажба на хотел "Здравец" на книга има, но внесени пари в ДСК, по сметка 11 - не.

Получени и броени кеш милиони

В купчината документи по историята на собствеността на хотела, които събирах дълго следва Пълномощно от Мариян Първи до някакъв мъж, че видите ли Мариян е получил три милиона и 270 000 лева от гражданката Дияна Николова, заради което той й дава току що купения хотел! Отново само писано - документ за постъпили пари черно на бяло няма издаден.

Гражданката Дияна Николова, според написаното от Мариян Първи, плаща 3 милиона при положение, че живее в панелка в мъжа си, деца, и още няколко роднини. Това бяха чудесата на прехода - милионерки от панелки да ги вписват, че са броили милиони кеш...

Сумата по продажбата на хотела от Мариян на Д. Николова е "изплатена в брой и напълно според написаното от втория нотариален акт по продажбата на хотел "Здравец", находящ се на "Мария Луиза". Минали са две години от излизане на Закона за реституцията и една година от реституцията на половината хотел и той вече е собственост на второ лице - Д. Николова.

В годината на "покупката" и "плащането в брой" на три милиона, новата собственичка ипотекира имота за един милион долара в банка БУБ - банката на Васко Нинов. Така на 27 юни 1994 Д. Н. брои три милиона на Мариян Първи за хотела, а на 14 октомври същата година тя ипотекира хотела за един милион долара. Била е собственичка има-няма и четири месеца...

Пълномощни и нотариални актове безброй

В схемата по заграбването на хотела следва ново пълномощно - този път от ипотекиралата имота Д. Н. Тя дава документа не на друг а на същия Иван Ангелов, който е бил пълномощник и на Мариян Първи. Този път Ангелов получава пълномощно да се разпорежда с имота, за който е забравено да се спомене, че междувременно е ипотекиран срещу един милион долара в банка БУБ!

Следва нов нотариален акт, в който Д. Н. и съпругът й срез пълномощника си Иван Ангелов продават ипотекирания в банка БУБ хотел на сина на Ангелов.

Следва поредното пълномощно - този път синът на Иван Ангелов упълномощава баща си да се разпорежда с хотела, който е току що е купен от Д. Н. и съпруга й. Банката е позабравена в тези документи. Как така държавен нотариус не проверява състоянието на имота и прави нови покупко-продажби е необяснимо, но е факт и то повтарящ се непрекъснато в тази история.

Следва още по-интересна сделка: синът на Иван Ангелов, който веднъж е упълномощил баща си за ипотекирания хотел, упълномощава този път самата Д. Николова /купувачка и ипотекирала хотела - бел. Л. М./да продаде въпросния имот на съпруга на Д. Николова! Денят е 25 август 1995 година и нотаруис е Ксения Белазелкова.

Следват още девет месеца и сина на Иван Ангелов продава отново същия имот, този път обаче само 2/3 от него на фирма "Арес". Следва заведено дело в съда, по сделката за продажбата на хотела от сина на Иван Ангелов на съпруга на Д. Николова. Тогава се разбира, че процесният имот е всъщност предмет на публична продан по заведено изпълнително дело, че има прокурорска преписка по прехвърлянето на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Графологична експертиза доказва, че с фалшив подпис на пълномощното Д. Николова е легитимирана като представител на сина на Иван Ангелов. Съдът обявява за нищожна покупко-продажбата на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Двамата съпрузи са осъдени да заплатят разноските по делото.

Съдът понякога не е наясно с много неща

Съдът не е наясно и че е продаван ипотекиран имот в банка БУБ.

Съдът не е наясно и че пълномощници и продавачи пълномощници и купувачи се преплитат и сменят местата си в тази уникална драма по собствеността на един имот, който на всичкото отгоре е продаден с три милиона изплатени в брой.

Съдът не е наясно и че при реституцията на същия имот са били използвани фалшиви пълномощни, дадени уж от чужди граждани на един адвокат. Съдът не е наясно и че същият адвокат, след като е продал хотела, реституиран с фалшиви пълномощни, не е внесъл парите по сметка 11 в ДСК, както е бил длъжен да постъпи. Но кой постъпваше според изискванията на Закона в първите години на демокрацията - само наивниците!

Съдът с много неща не е наясно. Той решава само и единствено конкретен казус, решава го правилно, още повече, че са налице фалшиво пълномощно и обявена за нищожна продажба на хотел в центъра на София.

В историята се появява вече и обезпечителна заповед от истинските собственици на хотела срещу съпрузите Д. Николова и В. Петров.

Така се стига до продажба на хотела от сина на Иван Ангелов на банка БУБ, отново! Банката отново купува имота, който е ипотекиран при нея за 1 милион долара на 14 октомври 1994. Сега покупката от страна на банка БУБ е 24 юни 1998 година, т. е. почти четири години по-късно. По въпросната ипотека първоначално, в нотариалния акт, с който банката купува хотела не е записано нищо. А в друг вариант на същия нотариален акт е записано, че няма вземания по изпълнително дело - делото срещу Д. Николова. Вчера стана дума, че от писмо на БНБ, е била уведомена прокуратурата за двата еднакви нотариални акта и дописването в единия на ръка. Според това дописване /"според изп. дело няма вземания"/, което БНБ не уважава, Д. Николова би следвало да е върнала взетия милион долара. Но за това няма документални данни никъде.

Половин година след тази странна покупко-продажба от страна на банка БУБ на имот, който би следвало заради документирана ипотека да е неин, хотелът отново е продаден - този път от банката на някакъв гражданин Румен Костадинов... Спирам за сега продажбите, пълномощните и неизплатени, но вписани за върнати милиони, за да обърна внимание на читателите за следното: схемата по кражбата на един имот, какъвто е хотел "Здравец" на "Мария Луиза" е проста. С бързи прехвърляния на собствеността, независимо дали са плащани изобщо някакви пари на някого, чрез ипотека, и чрез "забравяне" на ипотеката един имот сменя много често и бързо собствениците си, докато реалните собственици даже не подозират за това. Защо се правят тези маневри из дебрите на закона? Причината може да е една и проста: с маневрите е трябвало да се размие истинската собственост, да се размие документално извършена с фалшиви пълномощни реституция, с маневрите е трябвало да се "забрави" че не са внесени в МФ парите от първата продажба на имота. Много неща е трябвало да се умъглят и единственият начин за това е бясна продажба и препродажби.

Не е ясно дали реално са извършвани плащания при смяната на собствеността на хотела, не е ясно и дали е била изплатена ипотеката на хотела, ясно е, че банката, която е броила 1 милион долара по ипотека, купува имот, който всъщност вероятно й е принадлежал! А това се прави в случаи, когато се източва банка...

Следва продължение, в което вече ще стане дума и за това взела ли е лиценз банка БУБ с имота на "Мария Луиза" като апортна вноска, за колко купува банката имота и за колко го предлага за продажба сега, когато го е оставила да се руши с години?