Продължение от 15 септември 2006 година

Откриватели

Ще припомня как вчера обърнах внимание върху фанфарите около откриване на новото летище и колко гротескно и смехотворно бе това мероприятие. Всъщност управниците много обичат да откриват: когато беше премиер Иван Костов пристигна тържествено с антуража си и откри Единния център, т. е. водната стена, фонтанчето на ЕЦ, а вътре в свърхмодерната сграда нямаше нищо. Така беше и по време на царския режим - пристига Николай Василев и открива и той системата, а тя не работеше и в интерес на истината все още не работи. Та стигнахме до наши дни - прилъгаха младият Сергей Станишев и той да открива - този път ново летище, а то вътре работите наникъде. Недовършени, в сградата на летището липсва оборудване, залата за пътници, не работи - пристигащи и чакащи с в потрес къде да се насочат и откъде да минат. Окаченият таван си стои както си падна преди време. Само строителят липсваше, тъй като Щрабаг си вдигна багажа и се изнесе от този обект, където я свърши като кучето на нивата - общо взето. Но като разбра, че се колебаят от Министерството на транспорта и съобщенията дали да му дадат исканите още 15 млн евро допълнителни средства - австрийският строител Щрабаг отпътува и му видяхме гърба. Та думата ми беше, че министър-председателят хал хабер си нямаше, че му правят номер и им е необходимо неговото присъствие на откриване на летище, тъй като на транспортният министър и кохортата му напоследък сериозно се разклатиха краката и трябваше малко цимент - в случая - едно височайшо присъствие и нещата си заспаха - и за партия, и за присъствие в правителството. Откриватели.

Само че, Станишев така и не вдяна че го водят за парлама и че с откриването нещата ще минат отгоре-отгоре, без задълбочаване. А безобразията с новата писта бяха налице и продължават да са все така. Ескперти в строителството на летища и нови писти са наясно, че пътеките за рулиране си имат свои маркировки, най-различни, като основната е с боя с определен цвят. Тези маркировки указват на пилотите на кацащи и излитащи самолети, че тук трябва да вървят с летателната машина или там трябва да се насочат, и т. н., и т. н. Ето защо когато се затваря някоя от пистите задължително трябва да се изтрият маркировките, които са на нея и да се напишат няколко символа /хиксове с бяла боя например - бел. Л. М./, за да може отдалече пилотите да видят означенията и да знаят къде вече няма да минават и къде ще се насочват оттук нататък. Старата писта на летище София беше затворена, тя трябваше да е тази скоростна пътека за рулиране, един вид основна - което не се случи, защото в плана до 30 октомври тя не е описана, няма я, което означава, че ще става основна след това, кога точно, не е известно. Така на практика умни глави допуснаха - старата писта да се разрушава, за да се направи една пътека за рулиране, което е все едно да зариеш кладенеца преди да си изкопал нов.

Другото, което същите "умни глави" сътвориха около новата писта и старата, бе че вместо да използват всичко, което можеше да влезе в работа, например да се изтрият старите цифри и знаци, някой взел, че решил и го направили с някаква кафеникава боя, която поставена на пистата, дава лъжлива представа на пилотите отгоре, и когато слънцето идва под ъгъл - лявата да хванат или дясната пътека, а тя на практика е само една!

Говоря толкова подробно за този проблем, който не само, че е много важно да бъде правилно и овреме решен, но той е свързан с безопасността на полетите, а един полет приключва едва когато двигателите на летателната машина спрат на земята. Затова цитирах Сведението от 5 семтември т. г., което е официално, но вътрешно в РВД и в което е записано, че поради непроменена маркировка на перона на летище София, съгласно публикация на АИП /сборник по аеронавигационна информация и публикация, основната библия, която трябва да знаят и ползват пилотите, които идват или излитат тука - бел. Л. М./, където са посочени ясно правилата, по които се изпълнява излитане и кацане от и в България, и в която библия са указани митническите контроли, са вписани и изискванията, как точно да заходят за кацане, или след излитане какво трябва да правят. Та според това Сведение, макар и официално и вътрешно, екипажите на Еър Франс 2687 и на Еър България 437, отказали да рулират, а други екипажи са си поискали да им се подсказва за коя отсечка, как и какво - всичко това доведе до затруднения на работата на Ръководител полети на София - кула. А тези, които отказват да рулират, се е наложило с кола да ги разхождат и да им показват, това, което липсва в маркировките, защото е налице противоречие като печален резултат от несвършена работа.

Ето това е положението на новото летище София, където транспортни шефове си позволиха да разхождат премиера под обективите на телевизионните камери. Отвън - недовършени купища работи, вътре - разрушен таван и отново недовършени работи и неинсталирани системи и оборудване.

Ще бъде ли подновен договорът на генералния директор на РВД Цветан Дилов?

Договорите на работещите в РВД обикновено са петгодишни, а този на Цветан Дилов бе подписан на 30 или 31 октомври 2001 година, т. е. нищо чудно след малко повече от месец, РВД да си има друг генерален директор, във всички случаи назначен и одобрен от политическите сили. Подобно на висшите магистрати, които се назначават от Висшия съдебен съвет. Все пак не трябва да се забравя, че не друг, а самият Дилов има "в актив" свое изявление по телевизията, че полетите над българското въздушно пространство могат да се водят от всяка точка на Европа - т. е. може и без наш Единен център за управление на въздушното движение. Позиция доста странна, като се има в пред вид колко пари се пропиляха за строителството на ЕЦ на УВД, колко пари бяха похарчени за оборудване, внедряване на системата от "Аления Маркони системс" сегашна "SELEX", колко надежди остават неосъществени за превръщане на българския ЕЦ за УВД в единствен не само на Балканите, но и в Източна Европа. Необяснимо е, самият генерален директор на РВД да поставя под съмнение съществуването и функционирането на предприятието, в което той е начело. За подобно изявление може да е налице следната причина: прикриване на извършените злоупотреби в последните 10 години, продаване на безценица на имотите на РВД за рехабилитация на служителите и приключване на сагата "РВД" с фалит. Но това е само черен сценарий и аз не вярвам директорът Дилов да е имал в пред вид подобен сценарий за бъдещето на предприятието РВД.

Колкото до сегашния министър на транспорта и съобщенията, другаря Петър Мутафчиев, нарочен от някои свои другари от Висшия съвет на БСП за смяна, в момента той се окопава, сондира мнения и спасява собствения си пост, за да си върне доверието на партията. А че има за какво да се притеснява Мутафчиев - има. Като бивш зам.-председател на транспортната комисия в парламента, той е бил подробно и документално запознат с факта, че в ДП РВД за периода 1997-2001 г. /времето на управленския мандат на Иван Костов - бел. Л. М./ са били похарчени без търг или чрез съмнително проведени търгове над 100 млн долара грешни пари. Мутафчиев е бил в детайли запознат и с факта за две извършени проверки от министерството на транспорта, с уволненията, които са ги последвали, когато от длъжност са били освободени двама души от ръководството и за генерален директор се назначава Цветан Дилов с негов екип. Сегашният министър на транспорта е наясно и че вместо да разчисти РВД от последиците от дейността на уволнените ръководители от РВД, Дилов започва да действа в обратната посока - на прикриване на действията на предшествениците си, тъй като и той е имал дял в подписването и решаването на важни проблеми на РВД. Ето защо, ако някога управниците решат и разрешат да се приключи с проблемите на РВД, новият генерален директор трябва така да бъде подбран, че да е запознат с проблемите в предприятието от една страна и по никакъв начин да не е обвързан със сегашните шефове на РВД.

Делото за "Копитото" е в съда и е в ход

То се води от държавата, за лошо управление и благотворителността на транспортни шефове към едноличен търговец. За този вариант на рехабилитация, служителите в РВД научават от радиопредаване, в което бившата директор финансова дейност, Антонина Костова обяснява на водещия, че е бил сключен договор с хотел "Копитото" за 10 години за ползване на 10 или 20 стаи срещу сумата от 6-8 млн. долара. Дали е било изгодно да се дадат авансово тези милиони долари, при положение, че срещу сума от ? до 1 млн долара е можело да се купи цял хотел с толкова стаи в собственост.

След радиопредаването Костова извиква синдикатите и настоява те да се подпишат под декларация, че подкрепят социалната политика на ръководството на РВД. Синдикатите отказват и плащат за тази своя позиция при последвалите съкращения на персонала на РВД. Доводите на синдикатите тогава са сериозни: около "Копитото" няма спортни съоръжения, няма лифт, а в същото време РВД си има в собственост своя база за рехабилитация на служителите си в Банско. Най-сериозния довод обаче са цените, които се калкулират от този договор с предварително финансиране в пъти неизгодни за предприятието. Тук прибавям и факта, че след цели две години от авансовото финансиране на едноличния търговец "Найденов", хотелът на "Копитото" бе готов. Същата схема като с "Копитото" шефовете на РВД прилагат и към наемането на хотел "Морска звезда", където отново бяха дадени милиони, и служителите бяха задължени да почиват там, като за почивката на едно семейство за 10 дни пълен пансион, РВД е отпускало на собствениците на "Морска звезда" по 6000 лева! Пари, за които спокойно е можело служителите от РВД да почиват в който е да е европейски курорт. След като ръководството на РВД спира да задължава служителите си да почиват в "Морска звезда" няма случай някой да е отишъл там, на собствени разноски, разказаха работещи в РВД.

При "Копитото" ситуацията не е по-различна, освен плащането авансово за спане в бъдеще време за срок от 10 години, оказва се, че командировъчните отпускани от РВД на служителите не покриват храната в планинския хотел и се минава на вариант хранене, тип шведска маса, като храната на ден на човек излиза 90 лева! За да не секне посещаването на двата хотела от служители на РВД, а и за да оправдае хвърлените на вятъра милиони долари, ръководството на предприятието обявява, че е имало изискване от Евроконтрол, авиодиспечерите да почиват активно, в противен случай нямало да им се заверяват бриветите. Подобно изискване от Евроконтрол - няма и не е имало. Със същия довод командированите от провинцията се насочваха към Копитото, за да спят там, въпреки че размера на командировъчните за ден далеч не стига за храна. От РВД осъзнаваха, че трябва с цената на всичко да се осигурят хора в двата хотела, за да не лъсне истината, че са хвърлени милиони за неизгодна сделка.

Така докато в съда има дело по този вид източване и безстопанственост от бивши шефове на РВД, следващите ръководители на предприятието работят за удължаване на скандалния договор с "Копитото". Договор, според който цената на една стая е 460 лева и вече са хвърлени освен авансово дадените 6-8 милиона долара и други 25 милиона лева. Към тези огромни суми се прибавя и задължението след изтичане на договора, РВД да направи основен ремонт на хотела, което също ще струва следващите милиони, хвърлени на вятъра. Няма в Европа такъв случай, докато в съда се гледа дело за определен вид престъпление, това престъпление да продължава, със същите механизми и същите щети.

Не отварям дума за свикналите да почиват в двата хотела външни хора и семействата им, на които разходите се поемат от РВД. Затова пък ще спомена, че от Евроконтрол са с доста лошо впечатление от ръководството на РВД по отношение на огромните разходи и влошените показатели по т. н. ефективност. Вчера споменах, че Доклад на Еврокомисията за състоянието на Гражданската авиация на България е бил получен от Министерството на транспорта и скрит. Служители от транспортното ведомство предполагат, че покриването на доклада, съдържащ негативни оценки и констатации за несвършени предписания е скрит от високопоставена дама, бивша председателка на УС на РВД...

Следва продължение