В тази история, която вече има и рецидив на морето, с чужди инвеститори, ще прочетете за събития, на които няма да повярвате веднага. В следващите редове на разследването ми ще станете свидетели на невероятни каскади в тълкуването на законите. Действащи лица в нея са: придворен съдия изпълнител, който работи частно по време на болнични, банкер, който минава границата под чуждо име със закани, че се връща, за да изтрие своето, адвокат евреин, който позори професията си с лъжи и далавери, фалшиви документи, които се пробутват с претенции за собственост, милиони, препрани през един апартамент в центъра на София, обявен за банка, други милиони дръпнати от Държавен резерв в частна полза и още по-други милиони, изнесени от страната - за здраве и дълголетие на "износителите-перачи", един убит кредитен милионер, и друг убит поръчково дилър, жителка на столичен квартал, която има имоти почти колкото царя, цяла дузина покупко-продавачи на имот, който е собствен на обикновени хора, безброй заинтересовани съдии от районен, градски, апелативен мащаб, които под чадъра на своята независимост са вземали решения и са писали определения с гръб към действащите закони, и прочие, и прочие.

Снимка на сградата на хотела, направена през 1992 година

Всичко започва от една банка,

която получава лиценз без да има паричен салон, гишета и трезор. На другия край на тази история е полуразрушената сграда на хотел на столичния булевард "Мария Луиза" №30. Сграда, строена с гредоред, с избивани стени, която всеки момент може да падне върху колата или главите на нищо неподозиращи минувачи.

Сядам да пиша за този скандален случай, само защото все още съм потресена от смъртта на двете млади жени, премазани от отломки на рушащата се сграда на ул. "Алабин" №30 в центъра на столицата.

Сядам да пиша за този безпрецедентен случай, защото в момента, на прага на Европа родни политици и магистрати се бият в гърдите, че всичко е наред в съдебната система.

Захващам тази тема, защото преди ден прочетох, че в община "Оборище" нямало сгради, застрашени от срутване.

И най-после посягам към тази необятна тема, защото бе обявено официално, че 30 дела за пране на пари влизат в съда, а този скандален случай уви, не е сред тях! Въпреки, че Главна прокуратура, чрез електронния адрес на говорителя си, е получила всички разследвания по случая с бившия "банкер" Васко Нинов.

Снимка на прозорец от сградата, който вее от вятъра счупено стъкло и става повод, прогонената от претендиращи за собственици банка, фирми и други подобни, собственичката Белинска да подаде сигнал до Пето районно, разтревожена, че стъклото може да убие минувач

"Стреляй на месо!"

и "няма данни за престъпление" - така започва тази тъжна история, в която хора, които не са собственици на хотела на бул. "Мария Луиза" №30 си водят съдия-изпълнител от друг район, за да изхвърли легитимните собственици. Ето как започва всичко:

През лятото на далечната 1992 година, когато е започнал своето действие приетият закон за реституцията, оправни хора с комбинативно мислене запретват ръкави и с фалшиви документи, натиск и съдействие на гладни магистрати започват да грабят чужди имоти. Така на 24 юли, в Годината на реституцията /1992 г. - Л. М./в Столична община кметът Александър Янчулев получава Докладна от генералния директор на фирма "Хотели", Стоян Джубелиев. В нея г-н Джубелиев пише следното:

"На 15 юли във фирмата ни постъпи молба от собствениците /израелски граждани/ на бившия хотел "Париж", сега "Здравец", находящ се на бул. "Мария Луиза" №30, отчужден им по Закона за отчуждаване на едрата градска собственост със следното искане: 1. Предаване на вледеенето на хотела 2. Заплащане на наем за времето от 24 02. 1992 г. до фактическото предаване на владението. Собствениците на хотела са подали молба пред ДИ на ТОА "Оборище" и СГО за възстановяване на собствеността върху отчуждания им хотел, но до този момент не са представили документ, че имота е отписан от актовите книги на общината."

Докладна от генералния директор на фирма "Хотели" за претенции на някакви собственици

Всъщност така наречените собственици нямат и понятие, че някой си служи с тяхното име. Представител на така наречените собственици се явява гражданинът Жак Ешкенази, който се е вписал в регистъра на пълномощниците на чуждестранни лица при Данъчна служба "Възраждане", въпреки че имотът, за който става дума в това разследване се намира на територията на община "Оборище". Пълномощното от така наречените собственици не съдържа лични данни или необходимата актуална адресна регистрация - доказателства, че реално са съществували към момента на подписване на пълномощните.

Справка от Главна данъчна дирекция кои са декралирали имота и кои не са го декларирали

Ето такова Пълномощно е пробутано на Столична голяма община, за връщане на собствеността. С подобно "пълномощно", Жак Ешкенази реституира сградата на хотела, като впоследствие се оказва, че Ешкенази реституира имота, без да е упълномощен от собствениците братята Коен за такава реституция. За целта, Ешкенази си е осигурил две пълномощни /на български език, заверени в българското посолство в Израел/, в които не е упоменат хотела като собственост на братята Коен, а съвсем други техни имоти. Тези пълномощни са уважени от Столична община по реституцията на хотела, като без да е упълномощен от братя Коен, адвокат Жак Ешкенази подава молба до кмета Александър Янчулев от тяхно име. При последвалата покупко-продажба на хотела от Жак Ешкенази, като пълномощник на братя Коен, пълномощното на съпругата на единия брат Коен липсва. Другото представено пълномощно е на дъщерята и сина на другия брат Коен, като в него изобщо не се споменават думи и изрази като "продажба", или имот на "Мария Луиза".

Стига се дотам, че второто пълномощно, което представя Жак Ешкенази се оказва Акт за раждане. /От Синагогата е повикан равинът Йосиф Аврамов, в следствието, превежда документа от иврит и преводът му е изведен под №938. По-късно, при проверка от следствието е иззет документът от Нотариуса и е съставен Протокол от показанията на равина, че представеният документ при изповядване на сделката за покупко-продажба представлява следното: едната половина е на иврит, а на другата има превод от български на иврит, като преводът на български няма нищо общо с текста на иврит. Т. е. на иврит има текст на Акт за раждане, а на български пълномощно на името на Жак Ешкенази за стопанисване и продажба на имоти. Сред тези имоти хотелът на бул. "Мария Луиза" № 30 изобщо не е упоменат.

Тези факти не са известни на генералния директор на фирма "Хотели" Стоян Джубелиев, който пише в докладната си до кмета Янчулев:

"В хода на преговорите се установи, че собствениците категорично отказват да заплатят разходите за извършените от нас подобрения, ремонтни и реставрационни работи в хотела....които възлизат...на 7 288 867 лева...Тези разходи са били абсолютно необходими за запазване на сградата от разрушаване и монократно завишават нейната стойност."

Към курса на долара за деня това са 364 400 долара. В друга докладна Стоян Джубелиев допълва, че "имотът е в процес на деактуване и собствениците не разполагат с официален документ за възстановяване на собствеността"... Извършено е принудително запечатване на сградата от съдебен изпълнител, който не взема никакви мерки за охраняването на сградата и намиращото се в нея имущество.

Така преди да бъде извършена реституцията на въпросната сграда, някакви така наречени собственици изявяват претенции за пари, запечатват с помощта на съдия-изпълнител сградата на бул. "Мария Луиза" още преди да имат какъвто и да било документ, който черно на бяло да доказва, че са собственици. Реституцията е извършена на два етапа: 1/2 от хотела се реституира със заповед на СГО - РД-57-205 от 20 януари 1993 г. и с втора заповед РД - 57 - 323 от 25 януари 1995 г.довършва реституцията. Така в условията на демокрация, през 1992 година някакви хора с претенции за собственици на имот запечатват сграда, ремонтирана от държавна фирма на стойност над 360 000 долара. Три години по-късно Столична община реституира въпросната собственост, като се позовава на пълномощно с текст на иврит, Акт за раждане и друго пълномощно, в което не е споменат въпросният имот, а е записана нива в краен столичен квартал!

Защо братята Коен не биха дали пълномощно за хотела на "Мария Луиза"?

Защото на Нисим и Сабах Коен са броени 4 милиона от българския гражданин Въшо Белински при заминаването им от България и с предварителен договор той става собственик на хотела, като го стопанисва като такъв от 1942 до 1947 година. Това е потвърдено, нотариално от две свидетелки, Тодорка Цветкова и Роза Моис Якова, присъствали лично на подписването на предварителния договор и на броенето на парите.

През 1996 г. е подадена в Софийски районен съд молба предварителният договор да стане окончателен и след 29 дни съдът се произнася в полза на внучката и другите наследници на Белински по отношение на собствеността. Ето това е причината братята Коен да не са вписали в каквито и да било пълномощни хотела като своя собственост.

По изискванията на закона тръгват наследниците на Въшо Белински

след решението на СРС. Внучката на Белински иска от Пето РПУ съдействие за влизане в хотела, тъй като е имало изпочупени стъкла и сградата е била пуста и необитаема. В сградата е имало изнасилване, спели са наркомани разказват полицаи на собственичката. Внучката на В. Белински поставя стъкла на прозорците и наема човек, който да пази сградата 24 часа.

Тя отива в община "Оборище" и там е вписана като собственик, като декларира имота си и отварят данъчна партида на нейно име. До този момент в данъчната служба на общината не е имало заявен никакъв друг собственик. Според Справка от Главна данъчна дирекция - София, Белинска е първата, която декларира имотът като собственост.

Подадени са молби до "Електроснабдяване", БТК и ВиК за прокарване на електричество, вода и телефон в сградата. Белинска сключва договор с охранителна фирма. Подаден е работен проект с молба за извършване на ремонтно-възстановителни работи в имота на собствениците Белински. Общината го одобрява и ремонтът е в ход, до 22 май 1998, когато съдия-изпълнител Стоян Беламезов е доведен с мерцедеса на Балканска универсална банка, за да извърши смяна на пазачите в имота. Собственичката Белинска се обръща към съдия-изпълнител Беламезов и го пита, как така той идва в болнични от чужд район за да сменя пазачи на имот. Беламезов изплашен, че е разкрита малката му часта поръчка се качва на мерцедеса на банката и изчезва, като написва "Протокол за принудителна смяна на пазача" с мнение "отказвам да извърша смяна на пазача".

Протокол на съдия-изпълнител Беламезов с цитата "отказвам да извърша смяна на пазача"

На 22 май 1998 година собственичката на имота разбира, че междувременно имотът е реституиран на някакви хора, които са го продали на кредитния милионер Мариян Първи /убит малко след това поръчково от неизвестен извършител/, пълномощник на Мариян, Иван Ангелов / арестуван за контрабанда/ продава хотела на Дияна Николова /за която тепърва ще разказваме интересни истории/, Николова го продава на Балканска универсална банка /фалирала, след като дръпнала милиони от Държавния резерв - бел. Л. М./. Николова ипотекира имота за 1 млн долара и въпреки това отново е продаден на следващ собственик, който също бърза да го продаде, след това имотът се озовава в ръцете на Росен Керемидчиев, оттам в ръцете на Румен Костадинов и още, и още препродажби - без край. Към 22 май 1998 година, адвокат на банка БУБ води с мерцедеса на банката съдия-изпълнител, който е в болнични и обслужва друг район, за да сменят охраната, поставена от собственичката Белинска!

Разбрала за честата смяна на собственоста й собственичката Белинска завежда дело в съда, но близката до банката Д. Н. се бие в гърдите, че тя разпределя делата, тя назначава съдебните състави и от нея зависи как се решават делата от които е заинтересована!

И ако на 22 май нещата със смяна на пазача не протичат така, както са очаквали от банка БУБ, то пет месеца по-късно, сцената със съдия-изпънителя Беламезов се повтаря и е толкова бурна, че един от свидетелите е записал как пазач, близък до банка БУБ, в присъствието на двама полицаи вика: "Стреляй на месо!" За тази заплаха в Прокуратурата Белинска подава оплакване, но прокурорът отговаря "няма състав на престъпление"!

Показанията на свидетеля

Днес сградата е дадена в реклами за продажба с предложение за 3 млн евро. Едни дела са спрени, други чакат дати, трети са качват в по-горни инстанции. Има и възбрани за продажба на имота, но както твърдят собствениците Беленски: той винаги е имал възбрана и винаги е продаван докато има висящо съдопроизводство и наложени възбрани!

Това е възможно само в България.

Претендиращите за собственици, дузина прокупко-продавачи, кръгът около фалиралата банка БУБ, изобщо не се интересуват от състоянието на сградата. А при ремонта, извършен от държавна фирма "Хотели" фоайето на хотела е изтърбушено, за да се получи височина близо 5 метра. От високото висят балкони, навън също балконите не са стабилни и се нуждаят от укрепване, на единия преди време е било прорастнало дърво! Прогонената легитимна собственичка Белинска събира документи по състоянието на сградата и смята да алармира кмета Бойко Борисов за тази потенциално готова да рухне сграда.

Следва продължение