2. Министър и Главен прокурор да се запознаят с договора с Либия за "Булгаргеомин" преди да се възму

Лош договор от Живково време предопредели България да загуби милиони в Джамахирията * Никой от хората на Живков не се запозна с либийското законодателство преди да се подпише заробващия договор

Продължение от 28 септември

Мнозинството от българите, опознаха Либия и чуха за порядките й в законодателството, едва в последните години, когато в тамошен затвор бяха задържани и осъдени на смърт български медицински сестри с много тежки обвинения. Всъщност с либийската държава България има отношения и по времето на властването на Тодор Живков, когато хора от върховете на комунистическото управление подписаха заробващ договор, в следствие на който държавата ни остави в Джамахирията над 200 милиона долара, във вид на оборудване. Голямата грешка на подписалите договора е, че не проучват либийското законодателство и тънкостите му, което автоматично ограбва България с подписания договор за търсене на петрол...

Интересна е историята с пътуването във времето, което даже учените още не са осъществили. Ето я в либийския вариант: обект в Джамахирията на стойност 40 000 либийски долара, бива вписан като построен през 1990 г. в основните средства на фирмата, разказаха хора, работили с Христо Минковски рамо до рамо. Парадоксът е, че този обект бива въведен в експлоатация едва година по-късно. Но това не изненадва или шокира никого.

Друг случай. Камион "Мерцедес" и лек автомобил "Тойота" са откраднати от БНК българска нефтена компания - бел. Л. М./ по време на ръководството на Минковски - колите дълго и безрезултатно са се издирвали от либийската полиция, но сякаш са потънали вдън земя.

Черно на бяло и от сърце

Ще цитирам откъси от докладни на Хр. Минковски без коментар, като откъсите ще покажат защо авторът им е оцелявал непрекъснато:
21 април 1990. Из писмото на Минковски до Андрей Луканов: "Който и да спечели изборите, аз съм дълбоко убеден, че и Вие можете да изведете нашата икономика на правия път."

16 юни 1990. Из докладна на Минковски до Чудомир Александров: "Нашият приятел Заул е много доволен от изборната победа на Социалистическата партия. Изразявайки общото становище, те всички считат, че най-добрият вариант е да бъдат на власт нашите приятели социалисти, защото СДС това значи американски агенти."

4 декември 1991 г. До министър - председателя Филип Димитров и Желю Желев, относно: незаконосъобразното, икономически неоправдано /след цитираните по-горе щети - бел.а./ - непрофесионално, не етично, не социално, неполитично, тоталитарно освобождаване от длъжността ми директор на БНК... Прогресивните демократични форми ще заличат миришещите на мухъл тоталитарни отношения... Даже да изпадна в ролята на нескромен ръководител, аз ще си позволя да отбележа, че всички тези успехи за развитието на компанията в най-голяма степен се дължат на моя дългогодишен труд... Аз никога не съм бил комунист - бил съм казионен земеделец, това действително ми е създало някакво предимство, но то е трудно измеримо. Така или иначе обаче аз съм демократ, аз съм син на демократ... А сега, какво става, - дай да махнем един демократ, един некомунист, един професионалист, за да сложим един комунист! Това политично ли е? Сигурно някои хора не могат да ми простят, че преди изборите аз открито заявих подръжката си на Съюза на демократичните сили и казах, че аз и моето семейство ще гласуваме за СДС."

И така като фойерверки са летели още писма и до Любен Беров, до Ренета Инджова, до ... който вземе властта.

Всъщност - нищо ново под слънцето. Слънчогледи има и сред хората - въртят се според изгрева на политическата сцена. Лошо е другото - в Либия българската държава хвърли 200 милиона долара в предварително проучване на нефтени концесии по един заробващ държавата ни договор. Преразходвани са били средства над 2 пъти повече от нормалната практика - сочат специалисти по нефтодобива. И когато се стигна до експлоатация - ръцете ни се оказаха вързани, както с неизгодния процент от добива, така и с неправилно внесеното българско оборудване на стойност милиони, за концесионна дейност.
След години, в момент, когато "Геоком" в България намери фирма кандидат да ни измъкне от тресавището и тръгна към преговори за изглаждане на отношенията ни с Либия, някой на върха на изпълнителната власт измъкна един от виновниците за бъркотията и хаоса на нефтената компания и го върна на отговорен пост. В съзвучие с безумствата на след десетоноемврийските правителства, в българския печат, на първа страница на ежедневника "Стандарт" се появи публикация, според която либийски високопоставен министър бил взел подкуп, за да бъдат преодолени несъвършенствата по първоначалните договорености, като резултат, Националната нефтена компания /Либия/ забрани всякакви плащания за българския си партньор. За преговори с либийците бе изпратен инж. Александър Цонев /управител на "Геоком" тогава - бел моя/.
"Правихме опити да разрешим все пак нещата с партньорите ни - разказа пред мен Александър Цонев. - Пречеше ни се вмешателството на либийска почва на бивши шефове на "Геоком". Хората работили там чакаха парите си вече две години, бяха в бедствено положение и те, и семействата им. Ето защо внесох доклад по случая до правителството /на Л. Беров - бел моя/. Написах с аргументи, че България може да си върне вложеното, може и да спечели. Ние не биваше да се отказваме, а да преговаряме и само да преговаряме - до резултат. докато се промени съотношението 15:85 до по-изгодно за нас. Не биваше да оставяме с лека ръка и апаратурата си. Трябваше да се запретнем и да оправяме бели сътворени отпреди повече от 10 години."
Доларови вземания за "Геоком" закъсняват още по времето, когато генерален директор е Марко Балджиев. В ревизионен акт на Министерство на финансите е забелязан един твърде интересен договор, за който малцина от работилите в Либия са подозирали. Според текста на този документ Комитетът по геология и минерални ресурси /КГМР/ е превел като временна финансова помощ от 500 000 щ. д. за посрещане на неотложни нужди за развитие на дейността на фирмата в Либия. С тези пари е трябвало да се изплатят заплати на работниците, но вместо да се изпълни предназначението на превода, 190 и 200 хиляди долара са били сменени за левове и внесени като дялово участие на "Геоком" в някаква новообразувана фирма "Йод". От остатъка на същия превод били изплатени и премии на служители и работници в Сирия, а през това време 500 семейства остават в очакване на парите по вече изработени заплати.

Коя е фирмата, погълнала неправомерно 390 000 долара?

Според ревизионен акт на Министерство на финансите, тази фирма е била създадена с пари на "Геоком" за производство на дезинфекционни препарати и е била свързана с очакването да влезе в експлоатация строящ се завод от Долнокамчийското находище. Много скоро след ентусиазираните инвестиции става ясно, че строителството на завода е замразено - поради липса на средства. "Йод" отчита загуби и средствата на "Геоком" в размер на 390 000 долара отиват на вятъра.
"Един ли е случаят, в който България е губила и губи? - коментира тогава пред мен депутатът икономист Венцислав Димитров. - И виновните са известни, и щетите. Както виждате никой не търси виновниците!"

Нещо като епилог или как вицепремиерът Дончо Конакчиев направи голям гаф

На 5 юли 1995 г. /по време на кабинета "Виденов"-бел. Л. М./ за Либия отлетя българската част от Смесената междуправителствена комисия. Към Триполи се отправиха тогавашните вицепремиер Дончо Конакчиев, председател на Комитета по геология - Симеон Калайджиев, главен секретар на КГ - Кольо Тонев и други държавни служители.
Часове преди заминаването си вицепремиерът Конакчиев направи гаф, като се изказа неподготвен по отношение на задълженията на Либия към нашата страна. Според заместника на премиера Виденов, България имала да си търси дълг от $150 - 170 млн. борч по концесиите за добив на нефт.
Специалисти и запознати със случая потвърдиха категорично пред мен, че подобни претенции към Либия били абсолютно несъстоятелни. Според двустранния концесионен договор от 1979 г. /утвърден през март 1980 г. от либийското правителство - бел.а./ проучвателният етап по нефтената концесия бил завършен и то изцяло за сметка на България и на български риск. Либийските партньори не допуснали клауза за възстановяване на проучвателните разходи. "Всяко твърдение за либийски дълг в този смисъл е груба грешка - коментираха пред мен висши служители от КГ и "Геоком".- Широко известно в средите на геолозите било, че новоназначеният шеф на Българска нефтена компания /БНК/в Либия Христо Минковски предлагал още на Тодор Живков тази нефтена концесия да бъде замразена - факт, който аз първа припомних щом излезе съобщението за заемането на поста от Минковски. Получи се следният абсурд: вицепремиер от кабинета на социалистите афишира, че е против замразяването на концесиите ни за добив на нефт. В същото време, като оглавяващ БНК в Либия БСП постави точно човек, с виждания за замразяване на концесията и то на след пенсионна възраст!
Друг немаловажен момент е, че в навечерието на работата на смесената българо-либийска комисия в Триполи, заминавайки за преговорите, вицепремиерът Конакчиев се изказва абсолютно неподготвен. На практика той афишира, че държи да не се замразява концесията ни в Либия, а едновременно с това свое виждане той обяви, че партньорите ни имали да ни дължат $ 150-170 млн по концесията! Борч, който не съществува в клаузите на договора. Не е трудно да се досетим как е щял бъде посрещнат Конакчиев на летището и в залата за преговори от либийските домакини, които имат навика винаги да са добре осведомени, а освен това и са чувствителни към несъстоятелни обвинения.

Някой не иска концесията да проработи

Часове преди въпросното заминаване на българската делегация за Либия в няколко вестника бе тиражирано и лъжливо обяснение относно поведението на българската фирма "Геоком" към бъдещето на концесията. Документи, които успях да намеря сочеха обратното на написаното. Така например през 1993 г. не е имало разправии с Триполи за дела ни в нефтената концесия. През 1993 г. "Геоком" намира на два пъти кандидати и двата пъти обаче "нещо" проваля усилията на "Геоком" проблемите с концесиите да бъдат уредени.
Още при преговорите с първия кандидат, с който от "Геоком" започват консултации през 1993 г., името на канадската фирма "Хъски", се появява в клеветническа публикация в български вестник - "случайно". Според написаното, ресорният либийски министър Бедри трябвало да получи големи пари ако преговорите на "Геоком" с "Хъски" минели добре! Засегнат Бедри реагира, а от "Хъски" се отдръпват от българите.
Вторият случай на преговори по концесията от страна на "Геоком" е с "Канадиън оксидентал", като нещата стигат до обсъждане на цените. Точно тогава социалистите не подновяват договора на шефа на "Геоком" Ал. Цонев /тъй като бил назначен от правителството на Ф. Димитров на този пост./ Месец след това политическо уволнение от КГ и "Геоком" поискват умишлено невъзможно високи цени на чуждата фирма и канадците се оттеглят безкрайно огорчени. "Като че ли някой нарочно проваляше всякакъв опит да се даде рамо на концесията и България да се измъкне от законодателния лабиринт като "спаси" вложените над 200 милиона долара" - коментираха специалисти от КГ и "Геоком" случилото се.

Била ли е някога печеливша концесията с подписания от 1979 г. договор?

Поне 10 години след 10 ноември бе известно, че в проучвателните работи по нефтената концесия и внесено оборудване от българска страна са инвестирани над $ 200 млн. от наша страна. В един момент се оказа, че предстои да се хвърлят милиони долари и за изграждане на инфраструктура на мястото на находището. Разходите по разработката и това, което по договор е следвало да получаваме /15 на сто от добития петрол/ показват, че България е щяла да даде повече отколкото ще получи в тази сделка. Това е причината и "Геоком" да търси и преговаря с чужди партньори инвеститори - усилия, които определени заинтересовани кръгове в България систематично провалят.

Според либийското законодателство, оборудването, което българската страна внася за концесията остава за тяхно ползване. Така държавата ни се озовава в капан: нито може да изтегли
оборудването, нито го използва ефективно. Не зная защо нароченият за прокурорска проверка Никола Гаганелов е продал имущество в Джамахирията, но това, което сочат ревизиите и документите от 1979 година досега показва, че благодарение на нечие височайше тъпоумие от Живково време, България е заровила с лека ръка и засега безвъзвратно над 200 млн. щатски долара.

Така, че за да проверява и стигне донякъде - добре е Главният прокурор Борис Велчев, заедно с министъра на икономиката и енергетиката да седнат и поискат за сведение ревизиите от Министерство на финансите, проведени по концесията.

* Случаят е описан в излязлата моя книга "Външният дълг и 10 ноември в документи и факти" - бел. Л. М.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене