1. Министър и Главен прокурор да се запознаят с договора с Либия за "Булгаргеомин" преди да се възму

Лош договор от Живково време предопредели България да загуби милиони в Джамахирията * Никой от хората на Живков не се запозна с либийското законодателство преди да се подпише заробващия договор

Прокуратурата разпореди проверка за длъжностно присвояване в особено големи размери срещу пълномощника на "Булгаргеомин" в Либия Никола Гаганелов. С постановление на Софийска градска прокуратура № 9795 от 26.09.2007 г. е образувано досъдебно производство срещу Никола Гаганелов за това, че като длъжностно лице е присвоил чужди вещи, собственост на "Булгаргеомин" ЕАД, връчени му да ги управлява. Разследването ще бъде проведено за длъжностно присвояване по чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 201 от Наказателния кодекс. В тази връзка предстои и назначаването на експертизи. Разследването по делото е възложено на следователи от Националната следствена служба.

До започване на предварителна проверка по случая се стигна, след като министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров сезира главния прокурор Борис Велчев за неправомерна продажба на базата на "Булгаргеомин" в Джамахирията на либийска фирма. Сделката, която е на стойност около 900 000 долара, е извършена от Никола Гаганелов. Той обаче няма право да дава указания за продажба на имуществото, нито да го продава, мотивира се министър Петър Димитров, който отговаря за държавната фирма.
Предстои да се повдигне задочно обвинение срещу Гаганелов и да се поиска екстрадиция на лицето. По данни на прокуратурата Гаганелов отказва да се върне в България и трябва да се предприемат мерки, за да бъде той докаран законно от Либия, съобщи БГНЕС. Според обвинителите, либийската страна не би трябвало да откаже това на България.
Сигналът за неправомерното разпореждане с имущество на "Булгаргеомин" ЕАД в Либия бе депозиран в прокуратурата от името на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, на 24 септември 2007 г.

"Случаят с продажбата на имущество на "Булгаргеомин" е уникален по наглост на извършеното" - заяви Главният прокурор Борис Велчев, който е работил повече като учен, а не като действащ магистрат и хватките с пилеене на държавно имущество са му изненадващи.
"Нямам спомен откакто съм главен прокурор да е имало подобен случай по икономически мащаби и наглост на извършеното", категоричен бе Велчев, забравил за подаряването на националния превозвач, авиокомпания "Балкан" на един израелски бизнесмен с много съмнителна репутация. На журналистите министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров поясни, че въпросният Никола Гаганелов сключил договор за продажба с местна фирма, чрез който продава базата "Синауен", машини и оборудване - собственост на "Булгаргеомин". Сделката е била сключена в началото на август тази година.

Според Димитров, държавата притежава 100 процента от капитала на "Булгаргеомин" и за извършването на подобни действия било необходимо изрично разрешение от упражняващия правата на държавата в дружеството, какъвто в случая се министърът на икономиката и енергетиката. Според Димитров, Гаганелов е извършил неправомерно разпореждане с имущество, собственост на "Булгаргеомин", като е превишил предоставените му правомощия. Министър Димитров посочи, че ще се настоява договорът за продажба да бъде обявен за нищожен от либийска страна. След намесата на икономическото ведомство външно министерство и посолството ни в Триполи са връчили нота на Либия, с която уведомяват Джамахирията, че Гаганелов няма право да се разпорежда с имуществото на "Булгаргеомин", тъй като е разполагал с пълномощно само за уреждане на либийски плащания към "Булгаргеомин".
От близо 10 години "Булгаргеомин" почти няма дейност в Либия, а допреди месеци дружеството не се бе разплатило с работниците си. След редица протести едва през април 2007 г. Министерството на икономиката и енергетиката преведе 5 млн. лв. по банковите сметки на работниците. Това са парите на около 280 души, работили в Либия.

Какво се случваше в Либия с "Булгаргеомин" през годините?*

Всичко започва още през 1979 година, когато министърът на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов начело на делегация посещава Мароко и Либия. След завръщането си, Стаменов написва доклад, в който се чете: "...договорихме се в срок от два-три месеца да сключим договор за проучване, добив и продажба на петрол за срок от 24 години...Добивът на петрол е съвместен, като най-малко 15 на сто е наша собственост... Предложението е много изгодно за нашата страна и ще даде възможност за получаването на солидни валутни приходи по второ направление на страната ни".

Така се започва. Следват одобрение от Валутната комисия на Политбюро, проекти, програми, работни групи, подписи на предварителни споразумения за проучване и подялба на добива при откриване на нефт. На "Булгаргеомин" се дават милиони щатски долари, още 50,2 млн валутни лева, непрекъснато пътуват послания от Живков до президента на Либия Кадафи. Никой не слуша мнения и преценки на български специалисти за това колко безперспективни райони сме получили и колко неизгодни са условията по договореностите - шанс за промяна няма! Всичко е предрешено и то на много високо равнище.
Открити са находища малки по размер в запаси, намиращи се на големи разстояния едно от друго. От друга страна, откритото количество в находищата е крайно недостатъчно за рентабилна експлоатация. Към вече изхарчената сума за проучване на находището се прибавя и изчислението от още 900 млн щ. д. за българската страна - за изграждане на добивни мощности, нефтопроводи, експлоатационни разходи. До края на 1986 г. изразходваните пари от българска страна са 160 млн щатски долара.
В един момент Либия, /която също е в тежко икономическо положение/ се оказва не толкова заинтересована от капиталовложенията по това Споразумение.
Въпреки това, с Протокол се решава да продължат нефтопроучвателните работи, осигуряват се още средства в милиони долари. От 1985 до 1990 година в Министерски съвет се внасят 7 доклада за тревожното състояние на нефтената концесия в Либия. /От Т. Божинов, А. Луканов, Хр. Христов, Т. Чакъров, Радион Доков /3 докладни/, Ч. Александров, Хр. Минковски - бел Л. М./. На 13 декември 1989 г., на пленум на ЦК на БКП Андрей Луканов говори тревожно за несполуките в Либия.
В крайна сметка като наследство от безумието "Добиви на нефт и петрол за България в Либия" остават две тежки сметки: потрошените без резултат за държавата 200 милиона долара и неплатените заплати на работилите в Либия. Също в милиони долари. От 1982 до 1990 година сервизната дейност, която е извършвала /Българската нефтена компания/ БНК не е била регламентирана нормативно добре и в полза на българската страна. Например, съгласно необмислена клауза в договора се дава възможност на либийския партньор да има претенции за компенсации, свързани с българското оборудване. България е вложила 200 млн. долара, докарала е скъпо оборудване, което се намира на територията на извършените геологопроучвателни работи.

Два сигурни факта

За българската концесия в Либия се знаят със сигурност две неща, а именно, че: са изхарчени няколкостотин милиона долара и че работилите там не са получили за няколко години заплати. /Работилите в Либия чакаха 17 години заплатите си и бяха лъгани от много правителства. Сега се съобщава, че този проблем е изчистен през април 2007 г. - бел. Л.М./ Другото, което е неизвестно, но затова пък запечатано в документи е личният принос на въпросния гражданин Христо Минковски за изтичането на шест-седемцифрени суми в долари от България в определени посоки извън страната.

И така : БНК развива концесионна и сервизна дейност в Либия. След замразяване на концесията с наличната техника и кадрови потенциал, БНК продължава работата по договори в либийски нефтени компании. От 1982 до 1991 г. БНК извършва сервизна дейност извън рамките на либийските закони, според които съществува изискване, сервизната дейност да се отдели от концесионната. /Това изискване минава покрай ушите на Хр. Минковски, тогава фактор в БНК.- бел. мои. - Л. М./ Разделянето на двете дейности се извършва чак през 1991 година и либийците предявяват претенции за компенсации, като плащанията към българите по сервизната дейност са прекратени. Претенциите за компенсации /според мнение на специалисти през 1995 г./ могат да доведат до конфискация на имуществото на БНК и регистрираната по-късно "Геоком - Либия. Това става причина и заплатите на работилите в тази държава години наред да не се изплащат, проблем, който се наследяваше без да се реши със смяната на всяко следдесетоноемврийско правителство.

Какво остана скрито от пресата
още при управлението на кабинета на Жан Виденов?

Според документи и обяснения на специалисти, тогава са отчитани сондажни работи 102 на сто над плана и с обем 133 на сто. Не е уточнявано обаче къде е сондирано с такова преизпълнение, вдигаха рамене ревизори и служители на Комитета по геология /КГ/. "Аджоко", "Сирт" и "Зуентина" са имената на трите местни фирми, за които е работила БНК според документи и фактури.
Значителни суми, дължими на българите не са били изплащани с месеци и години, а едва 45 или 55 на сто от дължимото постъпвало в БНК показвали проверки на финансисти.
Към 31 декември 1991 г. вземанията за БНК възлизали на 1 млн либийски динара и 6 360 000 щатски долара. Сред длъжниците са били фирмите :"Аджоко", Сирт", както и чехословашката /към 1991/ "Стройекспорт". Навременното събиране на дължимите суми не би довело до криза в заплащането на заплати на хората, работили в Либия, бяха категорични от бившия Комитет по геология. Към хаоса около заплащането на реално свършена работа се прибавили и два договора на БНК с либийската фирма "Тибестибокс", които поставили в твърде неизгодна позиция БНК. Единият договор носи подписа от Хр. Минковски, а другият - на Чудомир Александров /2 януари 1990/. "Тибестибокс" е трябвало да върши услуги и да оказва помощ по отстраняване на проблеми, затрудняващи дейността на БНК в рамките на либийските закони. Не е ясно обаче, обясниха специалисти - доколко "Тибестибокс" е съдействала за отстраняване на каквито и да било проблеми на БНК. В същото време към тази либийска фирма изтекли законно: 14 000 л.д., 12 000 щ.д., 200 хил. л.д., и 400 000 щ. д., както и още много други подобни суми.

Друг прецедент, който също изпразва касата на БНК

Това е случаят с турския моторен кораб "Селих Топал", който разтоварва подадени заявки от БНК, като автомобили, сонди, цистерни камиони и други. Стоката престоява в склад около 4 месеца, за което БНК е изплаща 90 хил. л.д., равняващи се на над 300 000 щатски долара!

"Не съм знаел за получаването на вносни разрешения, това не влиза в моите задължения на директор - оправдава се Минковски за поредната солена щета на държавната БНК. - За мое голямо съжаление, точно по време на пристигането на този кораб аз съм бил в болнични /30 дни/." /За сведение на читателите престоят на стоката в склада е продължил 4 месеца - бел. а./.

*    *   *    *

"Добри услуги" - така наричат неминуемите подкупи в някои държави. Колко е платила за подобни услуги БНК в Либия научавах трудно, тъй като намирането на документи се затрудняваше от непрекъснатата смяна на правителства в България.
Какво научих от документите: парите са плащани с протоколи от Комисия и посочено основание. Въпреки това правеха впечатление следните факти и цифри:
В много от договорите за изплащане на "добри услуги" не е посочвано основанието, както и на коя фирма се дават сумите и кой ги получава. Документи, които намерих сочеха, че в БНК - Либия, при плащането на "добрите услуги" има разминаване между датата на извършената услуга и самото плащане. Така суми в хиляди долари или либийски динари бяха получили: "господин В", господата Реда и Арифи. На г-н Саад Мусмари са били предадени 20 000 л.д. от парите на БНК, без да е ясно за какво. Често пъти ролята на членове на комисиите по протоколите за "добри услуги" са изпълнявали: шофьор, диспечер и преводач. По времето на управлението на БНК от новия /стар/ директор Минковски се плащат и 16 000 л.д. и 13 000 щ.д. на някой си Златко Томич - за добри услуги, въпреки че самият Томич не е имал никакви документирани отношения с БНК! В архива си пазя и копие от документ за плащане на 71 000 щ.д. на Саад Мохамед по сметка в МИД-ВЕД Банк - Малта.
Вреда за БНК, с лична, персонална отговорност на Минковски представляват и едни 76 000 щатски долара - изплатени без основание и от добро сърце са констатирали ревизори. Това също остава без последствие...

Защо Главният прокурор Борис Велчев, вместо да се чуди и изненадва, не разпореди да се намерят ревизиите на "Булгаргеомин" и БНК?

Следва продължение

* Случаят е описан в излязлата моя книга "Външният дълг и 10 ноември в документи и факти" - бел. Л. М.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене