2. Кой да спре навика да се краде държавата?

В последните 17 години, най-големи щети на държавната хазна нанесоха политици в парламента и правителствата, както и прокурори, полиция и съд

Продължение от 20 юни

Всяко правителство на България твърди, че няма пари, а в същото време губи милиарди годишно от корупция, измами и икономически престъпления. Наскоро Центърът за изследване на демокрацията изнесе данни, цитирани от американския посланик у нас, че страната ни губи 1 млрд. лв. годишно от корупцията в обществените поръчки, още 800 млн. лв. - от неизгодни замени на терени и недвижими имоти, загуби от некадърно управление на държавната и общинската собственост, 300-400 млн. лв. - от безмитната търговия и т.н. Изброените суми са колкото бюджета на няколко министерства, взети заедно и са далеч по-големи от парите, отделени за армията и съдебната власт.

За неправителствените институции, занимаващи се сериозно с проблема, не е тайна, че размерът на подкупите, които вървят по сделки в държавната сфера, е твърде голям. Това е по данни на фирми, пострадали от подобни предложения. Според 7,4 на сто от бизнеса, имало случаи, в които подкупите достигат до над 20 на сто от стойността на договора. Тази реалност е съчетана с друга: пазарът на поръчки е картелизиран и победителите са ясни преди търговете - от търгове отпадат "случайните" играчи, а корупцията все повече се движи от средните етажи на властта към високите, сочи Центърът за изследване на демокрацията.
И ако от източване и измами с ДДС годишно държавата губи поне 1 млрд. лв., от неплатени мита и от контрабанда - още толкова годишно, то 2 млрд. лв. са неиздължените суми по приватизационни сделки, които необяснимо защо никой не търси.

Експерти от ЦИД на база на свои проучвания твърдят, че корупцията е и легална, като посочват, че при замените и апортирането на държавно и общинско имущество, в закона не е предвидено общинският съвет, който взема решението за апорт в дадена общинско-частна фирма, да поема и отговорността по възникналите след време загуби. Това положение се улеснява от факта, че голяма част от сделките нямат финансова обосновка, не са публични, да не споменавам, че апортът като форма на договореност дори не се регистрира!
При замените в последно време, държавата и общините замениха стотици декари земи и гори по морето, в планинските курорти за неизползваеми земи на смешни цени. И всичко е в рамките на закона.

При обществените поръчки разпоредбите позволяват голяма доза субективизъм, като предварително е известно, че единствената възможност за обжалване е по законосъобразността на сделката. При положение, че процедурите са спазени, никой не може да оспорва или да проверява дали дадена сделка е икономически изгодна и дали впоследствие ангажиментите са спазват. Така обществените поръчки си остават област, в която мнозина са наясно, че са раздавани подкупи, но търсене на отговорност и наказани за това няма как да има. Т. е. налице е законова защита.
В повечето случаи при обществените поръчки или замени на държавно и общинско имущество, съществуват отработени с годините възможности да се нагласяват условията така, че точно определена фирма да отпадне от състезанието, а предварително известният и предпочитан "фаворит" да спечели.

Проблемът с обществените поръчки в България е толкова голям, че наскоро с него се занимава и Съветът за координация на противодействието на корупцията, в който влизат председателят на правителствената комисия и министър на вътрешните работи, Румен Петков, председателят на Комисията за борба с корупцията в парламента, Бойко Великов, както и антикорупционната структура на Висшия съдебен съвет, представена от Румен Ненков.
Така за пред Европейския съюз България се бори с корупцията, има съответен орган, създаден, за да нищи проблемите, свързани с нея, но това са неща от сферата на приказките и мероприятията - нито действени, а още по-малко пък ефективни. Конкретна стратегия за подобна борба все още в държавата липсва и не е създадена. Няма и виждане кой институции от кои власти /законодателна, изпълнителна, съдебна-бел. Л. М./ могат да противодействат - засега, въпреки лошата слава на страната ни във връзка с корупцията. Нещата все още са на етап: виждания, предложения, разсъждения и запознаване със статистиката по проблема.

Да вземем Министерството на финансите - то призна, че загубите за държавната хазна от безмитните бензиностанции са 90 млн лева годишно и толкова. А цяла България знаеше от медиите, че един Фуат Гювен, държал безмитни бензиностанции по границата с години, се превърна в милионер и банкер! Никой от политиците, докато се изнасяха факти за това как и по какъв начин Гювен ощетява държавата, не се помръдна да пресече този скандал. В парламента през 90-те години на миналия век по щетите, които нанесе Гювен на държавата бяха чути не едно или две депутатски питания. Но нещата стигнаха само дотук и спряха.
Причината за това е повече от прозрачна: Гювен спонсорираше правилните политици в редица правителства, правилната политическа сила и по тази причина безнаказано ощетяваше държавната хазна с не внесени данъци, мита, такси и акцизи. В случая бе ясно очертана връзката на Гювен с политици и връзката на ограбване на държавата с липсата на законодателство вече 17 години по финансирането на политици и партии.
Това разбира се не можа да се превърне в причина да се работи законодателно за пресичане на редовното ощетяване на хазната. Всички политици от законодателна и изпълнителната власт виждаха как се ощетява държавата и в същото време никой не тръгна да настоява за разследване на Гювен и доходите му. А кой може да свърши това освен полиция, прокуратура и съд?

Така години наред неизгодни договори, подписани от държавата в лицето на изпълнителната власт не даваха повод за разследване и съдебно дирене на виновниците. Към институционното безхаберие се прибавяше и конкретното - това на лицата, оторизирани да защитават интересите на държавата.
Да вземем сделката по продажбата на държавната авиокомпания "Балкан". Пред очите на целокупния български народ, правителството на Иван Костов погази законите не един или два пъти. Купувачът "Зееви бе очевадно толериран от премиера и министри. Купена за жълти стотинки, авиокомпанията изчезна от правния и икономически мир, като настоящият Главен прокурор обяви, че не можел да търси колективна отговорност от министрите в кабинета и случаят "Балкан" мина в архив.

Няма да опонирам на Главния прокурор по неговите твърдения за колективна безнаказаност, тук на тази електронна страница, под заглавие "Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен", публикувано от 9 до 13 септември 2006 г., с документи и факти бе доказано, че има за какво да се търси отговорност и въпреки това, такава не бе потърсена.

Историята с летище "Божурище"

започна преди две години, в края на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава кабинетът направи опит да размени 248 дка до Божурище срещу 44 апартамента, собственост на фирмите "Жасмин Пропъртис" и "Сфера Дивеъпмънтс". Опита и замяна на други 1000 дка земя на военното летище в Божурище срещу около 100 жилища. /Както вече отбелязах вчера, в сделките около летището в Божурище се говори за земеделска земя, като никъде не е било отбелязяно, че върху тази земя има летище, писта, и сгради.

Преди две години, след публикации в пресата, прокуратурата се заинтересува от замените, самосезира се и започна проверка, като за целта спря двете сделки. Самосезирането стана на 8 юли 2005 г. след Решение на Министерския съвет от 7 юни 2005 г. за замяна. Мотивът имотът да бъде заменен, бе, че той не се използва по предназначение от българската армия.
Един от мотивите на прокуратурата бе, и че фирмите са регистрирани на един и същи адрес и са свързани с известния адвокат Борислав Боянов и сина му - 26-годишния Веселин Боянов. Младият Боянов, бе включен в компания "Свети Йоан", с офиси във Варна и София. Справка в ДАКСИ сочеше тогава, че въпросната строителна компания е стопроцентово собственост на "Трейшън клифс голф енд спа резорт", в което дружество фигурираха имената на бившия заместник на финансовия министър от кабинета на Симеон С., - Красимир Катев, и съпругата му Лилия Махмуд Абдула. В същото дружество бе и името на приятеля на министрите Милен Велчев и Николай Василев - Георг Цветански. Същият Цветански, бе известен като фаворит на министри от "царското" правителство, бе участвал в неуспешния опит да бъде приватизиран "Булгартабак".
Другата фирма, която бе определена да замени земя срещу апартаменти - "Сфера дивелълмънт", също се оказа интересна заради познати имена. В нея 26-годишният адвокатски син, Веселин Боянов участваше заедно със Захари Кайков, а Кайков бе известен с това, че е един от малкото българи, имащ обща фирма с милионера от ирански произход Ескандер Малеки.
Замените "земя срещу апартаменти" бяха вкарани в Министерския съвет от военния министър Николай Свинаров и от финансовия - Милен Велчев, който бе написал становище колко изгодни са сделките за държавата.
Цифрите обаче сочеха друго: справка в сайтовете за недвижими имоти сочеше, че земята до Божурище, върви по около 7 евро квадратния метър поради близостта на мястото до столицата. Приблизителната площ от 1250 дка отговаря на 1 250 000 метъра, умножена по 7 евро сочи сума от 8,7 млн. евро, или над 17 млн. лв. Докато в същото време, оценката на Велчев и Свинаров за апартаментите бе 10 млн. лв!

След началото на проверката от страна на прокуратурата, адвокат Борислав Боянов заяви, че замените на Министерство на отбраната "земи-имоти" са много добри, но той изрази опасение, че заради прокурорското разследване, необявените инвеститори може да се оттеглят, от което страната щяла да загуби 200 млн. евро, тъй като зад инвеститорите стояли две банки. Кой бяха тези големи западни компании, и защо настояваха да се запазят в тайна имената им - това наведе на мисълта, че в цялата тази история нещо не е както трябва.
Впоследствие Софийска градска прокуратура, с Постановление №15 от юни 2006 година отказа да образува предварително производство и прекрати преписката на Софийска военно-окръжна прокуратура по сделката на Министерство на отбраната "земя срещу апартаменти". Да не забравяме, че във визирания от мен период за горните събития след май 2005 година, главен прокурор бе Никола Филчев, а той твърдеше, че политиците не бива да се разследват, тъй като не са престъпници.

Запитан за ползата от въпросната замяна, директорът на Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" към Изпълнителната агенция "Държавна собственост" на Министерство на отбраната, Тома Иванов уточни за журналисти от различни медии, че стойността на замяната е 13 млн. лева без ДДС и е на базата на актуализирана експертна оценка на имота на Министерството, направена от лицензиран оценител след конкурс по Закона за обществените поръчки.
И така: в последния ден от управлението си през 2005 година, министър-председателят Симеон Сакскобургготски подписва документ за замяна на летище Божурище и околни имоти срещу апартаменти. Започнатата от Симеон С. сделка бе потвърдена от Министерския съвет на следващото правителство на 23 декември 2006 г. като последна точка от дневния ред, в последния работен ден за годината. Сделката бе изкарана до финал от правителството на тройната коалиция, с премиер Сергей Станишев. Според експерти, земята на летище Божурище е била оценена по държавни цени, което прави замяната изключително неравностойна и ощетява държавния бюджет.

Според инж. Тони Илиев, известен като човек, който в момента конструира, строи и продава български самолети, реалната цена на квадратен метър от летище Божурище е 100 - 150 евро, докато за замяната военните са правили калкулацията при цени по-ниски от 7 евро за кв. м. /7 евро бе цената, посочена в сайтове за имоти-бел. Л.М./. С обиграни хватки, за промяна на статута от публична държавна в частна държавна собственост на имота в Божурище и последвалото превръщане на имота в земеделски земи - юристи докараха до успешен финал сделката по летище "Божурище". Започналата прокурорската проверка бе спряна и замяната на земи срещу апартаменти вече е факт.

Както отбелязах по-горе - законно се ощетява държавата. А кой кога и как ще спре кражбата на държавата - това е въпрос, който години наред нито една политическа сила не желае да се заеме да разреши.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене