4.Политиците не нарушават безнаказано законите от вчера

Продължение от 12 юни

"Цяла България знае, че Тренчев пречи на правителството! Само Следствието не знае!" Това са думите, които са принудени да слушат следователят Иван Коцев, П. Павлов, Тихомир Стойчев в кабинета на министъра на вътрешните работи, Йордан Соколов. Датата е 1 септември, 1992 година.

В този кабинет е и: Главният прокурор, Иван Татарчев, темата е делото по Свилен Маринов, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа", а причината за укорите към следователя Иван Коцев е, че министър Соколов се е интересувал не точно от Свилен Маринов, а какви доказателства има за д-р Константин Тренчев и какво може да се направи по въпроса за неговото набеждаване.
Пак на 1 септември на следователя Иван Коцев е посочен един свидетел за разпит - Никола Мутафчиев, който по думите на министър Соколов "да им отвори очите по много въпроси". По време на разпита, Никола Мутафчиев започва да говори, без да го питат за това как е бил извикан при Константин Мишев, съветник на премиера Филип Димитров. Мутафчиев разказва и как Мишев го е представил на премиера, как са го разпитвали, в присъствието на Мишев, Филип Димитров, Светослав Лучников и Илко Ешкенази. Как след това са го свързали с адвокат Костадинка Терзийска, която завела Мутафчиев в дома си и го е разпитвала с часове.
След този разпит на посочения и препоръчан свидетел Никола Мутафчиев, следователят Иван Коцев изразява становище, че свидетелят не е говорил за извършени престъпления от който и да е от КТ "Подкрепа" и че този човек не е полезен за Следствието, както и че не намира никакви съществени нови данни от неговите показания.

Пак на 1 септември, прокурор Ангел Ганев възлага чрез изпълняващия длъжността градски прокурор Вичо Станев на прокурорката Нели Арабаджиева спешно да проучи материалите по следствието, за да провери дали има доказателства за привличане към наказателна отговорност на д-р Тренчев. И още: прокурор Ганев възлага на Арабаджиева да докладва на Главния прокурор, Иван Татарчев още същия ден за установените слабости по следствието.

Прокурор Нели Арабаджиева, се запознава още същия ден с наличните материали и стига до извода, че липсват данни - камо ли доказателства - за привличане на Тренчев като обвиняем. Заедно с Вичо Станев и Ангел Ганев, тя докладва своето лично становище на Иван Татарчев, По време на доклада в кабинета присъстват и външни лица - Председателят на Софийския адвокатски колектив и още един адвокат.
Вичо Станев и Ангел Ганев подкрепят становището на Арабаджиева. Предмет на обсъждането изобщо не е обвиняемия Свилен Маринов.

Татарчев, в присъствието на зам.-главния прокурор Владислав Славов настоява още същия ден да се реши въпроса и д-р Тренчев да бъде привлечен под наказателна отговорност. Татарчев нарежда същият ден да излезе съобщение по телевизията, че срещу Тренчев има образувано предварително производство и, че е привлечен. Това да стане преди очакваното след няколко дни излизане на "Рикошет", който се появява като вестник, пълен с компромати.
Така завършва и денят - с решението да се образува ново предварително производство срещу Тренчев по събраните вече материали по делото "Свилен Маринов".
2 септември 1992 г. С подписа на Ангел Ганев е изпратен документ до Следствието със следното съдържание: "материалите по преписката в доказателствата по следствено дело, докладвано от следователя Иван Коцев, се съдържат данни за извършени престъпления и с други длъжностни лица и членове на Конфедеративния съвет на КТ "Подкрепа".
Става ясно, че по следственото дело се разследва и установява извършени ли са престъпления по членове 282, 250, 210, 209 от президента на КТ "Подкрепа", д-р Константин Тренчев и други членове на конфедеративния съвет на синдиката.

Съдържанието на този документ е оповестено чрез съобщение във в. "Демокрация" със заглавие на първа страница "Веднъж стомничка за вода, втори път... Константин Тренчев ще отговаря за валутни престъпления и измами".

Същият документ е получен в НСлС едва след пет дни, на 7 септември 1992 г.

Междувременно в страната ескалират събития, твърде неблагоприятни за правителството на Ф. Димитров.
  • На 9 февруари гръмва аферата "Оня списък".
  • Провежда се Варненска среща на 39-те от СДС, които са гладували за Конституцията. Ф. Димитров не е поканен на нея. Приета е Декларация срещу Ж. Желев.
  • Пак февруари месец, "Подкрепа" атакува кабинета с искания за оставка на двамата министри Иван Костов и Иван Пушкаров.
  • Атаки на Стефан Савов и Г. Марков срещу Ж. Желев.
  • 12 февруари. Предстои посещение на Желев във Франция. Той настоява Ф. Димитров да го придружи, но парламентарната група на СДС е против и Димитров отстъпва.
  • 22 март. Миньорска стачка на "Подкрепа". Доган и Мичковски застават срещу правителството на СДС. ПГ дава временна подкрепа на премиера. Георги Марков произнася фразата: "Може10 кабинета на СДС да сменим". Луджев минава на страната на д-р Тренчев.
  • Април. Назначени са Главен прокурор - Иван Татарчев и председател на Върховния съд - Иван Григоров.
  • Април. IV национална конференция на СДС. Димитров е принуден да жертва министър Пушкаров, но запазва Иван Костов.
  • 7 май. България е приета в Съвета на Европа.
  • 20 май. Филип Димитров сменя Димитър Луджев. Кандидатурите на Ф. Димитров за министър на индустрията е Муравей Радев, на отбраната - Христо Бисеров или Петър Стоянов са отхвърлени, а също и предложението на Стефан Савов за министър на търговията Теодор Димитров. Отхвърлено е и предложението за министър на отбраната да е Владислав Даскалов, и то по противопоставяне на ДПС.
  • Илко Ешкенази отказва да поеме министерство, но става вицепремиер. Румен Биков е избран за министър на индустрията, Ал. Праматарски - за министър на търговията, Г. Стоянов - на земеделието и Ал. Сталийски по ултимативно настояване на ДПС - за министър на отбраната.
  • Юни. Йордан Соколов изгонва Тренчев от резиденция "Бистрица" с барети. Извършени са проверки в "Химимпорт" и "Нефтоимпекс" пак с барети.
  • 8 юли. Отнет е имунитетът на Андрей Луканов. Шефът на БНБ, Т. Вълчев подава оставка, която парламентът не приема.
  • 15-20 юли. Транспортна стачка на "Подкрепа"
  • 21 юли - в парламента е внесено предложение за сваляне на председателя на парламента Стефан Савов.
  • 23 гласувано и отхвърлено е първото искане за оставка на Савов.
  • 24 юли. Отхвърлен е вот на недоверие. Доган гласува против кабинета.
  • Юли-август. Проверки срещу "Подкрепа" по незаконни сделки и обвързването на синдиката с Първа частна банка. Установява се контрол върху търговията в оръжие. Съобщава се за разкрития за сделки, одобрени от Д. Луджев с несъществуващ партньор от Боливия и Филипините.
  • 27 август. Уволнен е Здравко Попов, съветник на президента, след разкриване на специално посещение в Ливан за преговори с доставчик на оръжие за ембаргови държави /вероятно Либия и Ирак/.
  • 30 август. Боянските ливади - Желю Желев обвинява кабинета в забавяне на реформите, война с всички и заявява искане за кардинални промени в кабинета. Вечерта на Боянските ливади Филип Димитров е на прожекция на филма "Хук" и няма понятие какво се случва.
  • 3 септември. Пускат се съобщения от "Подкрепа" за подготвен от правителството военен преврат, Любен Петров се появява по телевизията, за да опровергае твърденията на Тренчев, но вместо това ги популяризира.
  • 4 септември. Вот срещу Стефан Савов в парламента е отхвърлен с един глас.
  • Септември. Кампания във всички медии срещу кабинета, обвинения в подготовка за преврат, тайни подслушвания, създаване на тайни полицейски отряди.
  • 17 септември. Ново предложение за смяната на Стефан Савов.
  • 18 септември. Пресконференция на Бриго Аспарухов с първи обвинения по сделката с оръжие за Македония.
  • 18-19 септември. Съвещание на СДС. Президентът напуска залата. Предложен и избран веднага е Иван Куртев за главен секретар в Националния координационен съвет. Потвърждава се заплахата от сваляне на кабинета, от СДС е утвърден отново Ф. Димитров за кандидат за премиер при евентуален нов кабинет.
  • 23 септември. Среща на Доган с Нора Ананиева и Чавдар Кюранов.
  • 23 септември. Доган съобщава, че снема доверието си от Филип Димитров и го обвинява в "син фашизъм". Иван Куртев обяснява, че не изключва и нови избори.
  • 23 септември. В телевизионно изявление Ани Крулева обвинява Филип Димитров, че е създал и искал да използва "оня списък" за разправа с политически противници.
  • 24 септември. Оставка на Стефан Савов.
  • 25 септември. Луджев и АСП искат оставката на Асен Агов от БНТ.
  • 1 октомври. Министрите Николай Василев и Никола Василев /на образованието и на здравеопазването - бел. Л. М./ се обявяват срещу политиката на кабинета.
  • 5 октомври. Учителска стачка.
  • 5 октомври. Желев обявява пред в. "24 часа", че не иска служебно правителство, настоява СДС да промени кабинета или да състави друг и съобщава, че среди от СДС искали да дестабилизират страната.
  • 7 октомври. В ресторант "Крим" Ф. Димитров се среща с Ахмед Доган, който демонстрира готовност да затопли отношенията със СДС.
  • Пристига Виктор Шарапов, бивш съветски посланик и отсяда в парк-хотел "Москва" до края на октомври.
  • 8 октомври. Ф. Димитров иска закрито заседание за действията на Бриго Аспарухов и то след като на заседание на Комисията по национална сигурност Аспарухов е похвален за обвиненията си на пресконференцията.
  • 9 октомври. Среща при Желев и извинения на Аспарухов. В това време Доган заявява, че доверието не е възстановено.
  • 10 октомври. Интервю на Желев в "Панорама", в което заявява, че прокуратурата е единствено компетентна да се произнесе за Ф. Димитров.
  • 14 октомври. Стачкуващи оръжейници пристигат в София пред МС.
  • 15 октомври. Парламентът отхвърля искането за закрито заседание по действията на Бриго Аспарухов срещу правителството.
  • 20 октомври. Закрито заседание срещу премиера, което го осъжда, че е поставил под заплаха националните интереси.
  • 21 октомври. След решение на кабинета и одобрение от НКС, Ф. Димитров внася искане за вот на недоверие.
  • 22 октомври. ДПС иска време.
  • 24 октомври. По националната телевизия Ахмед Доган, след среща с президента заявява, че е необходим "ляв завой" и обещава "депесарски шут".
  • 28 октомври вот на недоверие е гласуван и кабинетът пада.
  • 4 ноември. Номинация за Ф. Димитров отново за премиер.
  • 5 ноември. Ал. Йорданов е избран за председател на парламента.
Това са хронологично събитията около траещата проверка по делото "Свилен Маринов".

В средата на ноември, следователят Иван Коцев е извикан от Иван Татарчев на доклад по делото, при което му е подчертано, че ако е бил натискан Маринов - да си е разказал за съучастието на г-н Тренчев. И в тази връзка Татарчев изважда от касата си и представя материал, който започва "от разговора с лицето Мутафчиев, дадени от същия сведения и представените документи, могат да се направят следните обобщения..."

Това всъщност е написаният от адвокат Костадинка Терзийска материал. Татарчев е бил убеден, че в този материал, изготвен от Терзийска, се съдържа нещо, което нито даващият информация Мутафчиев го казва, нито самата Терзийска го твърди - т. е., че има данни за престъпление.
Тогава, на 4 декември 1992 г., във в. "Труд" се появява публикация със заглавие: "Според Филип Димитров, тайната на секретните служби била на път да потъне в Следствието".

Димитров съобщава, че още през месец септември били събрани доста сериозни доказателства за не правомерна дейност на лица, свързани със синдикатите. Между уличените нарушители бил и д-р Тренчев. Точно в този случай, Следствието за втори път се показало неспособно да приложи нещата, да придвижи нещата напред.
Това е хронологията по проверките на случая "Свилен Маринов".

Какви изводи си прави от събраните данни и доказателства Временната анкетна комисия при парламента по проверката и намесата на не оторизирани лица, ще стане дума в следващата публикация.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене