3.Политиците не нарушават безнаказано законите от вчера

Продължение от 10 юни

40 стачки вдига "КТ "Подкрепа" по време на управлението на СДС през 1991-1992 година. Това прегрешение става повод, хора от върховете на изпълнителната власт да вземат в свои ръце дейността на Следствието, да диктуват на полиция, ЦСБОП и Главен прокурор.
Конфедерален секретар на синдиката е задържан без санкция от прокурор, без да има предварителна проверка - без каквото и да било законово основание.
Как продължава тази история в дъното на която е фактът, че Тренчев се опитва да решава и действа сам срещу безумията на властта.
В края на юли 1992 година, съветникът към Изпълнителния комитет /ИК/ на КТ "Подкрепа" Никола Мутафчиев напуска синдиката, притеснен от появилите се публикации в печата срещу организацията и негативното обществено отношение към хората в "Подкрепа". Мутафчиев е твърдо решен да докаже на околните и познатите си, че няма нищо общо с неверните писания в печата и че той не е бил изгонен от "Подкрепа".

За целта Мутафчиев решава да обясни истината на отговорен държавен служител, за да бъде оставен на спокойствие. Това става повод той да осъществи три срещи, от които става ясно, че високопоставени хора във властта са силно заинтересовани да бъде ударена "Подкрепа".
В началото на м. август, бившият съветник към ИК на "Подкрепа" попада на съветника Константин Мишев, който го кани в Министерския съвет. Десет дни по-късно Мишев определя нова среща, на която Н. Мутафчиев занася около 10 страници документи /договори за спонсорство/. Същите документи не са тайна и са били представени на пресконференцията на "Подкрепа", проведена през м. април същата година.

Щом се срещат, Мишев уведомява Мутафчиев, че министър-председателят Филип Димитров иска да го види и го завежда в кабинета на премиера. На срещата и разговора, който следва, в кабинета присъстват: Филип Димитров, Светослав Лучников и Илко Ешкенази, т. е. премиер, вицепремиер и министър на правосъдието и вицепремиер и първи главен преговарящ с Европейския съюз. Хора не случайни като политици и експерти.

Присъстващите разговарят с Мутафчиев върху донесените от него договори, предлагат му среща с прокурор, както и да го охраняват, но Мутафчиев отказва.
Най-накрая му предлагат и среща с адвокат, за да се разбере най-после истината около "Подкрепа" - и тук Мутафчиев отстъпва и приема.
Третата среща на Мутафчиев с Константин Мишев се провежда извън Министерския съвет, на която вече синдикалният съветник отказва да отиде, но е вкаран насила в кабинета на К. Мишев, в който кабинет съветникът на премиера го запознава с Костадинка Терзийска, представила му се за експерт и адвокат.
След първата си среща с Никола Мутафчиев, Терзийска се среща и разговаря с Иван Костов. Разговорът е по повод информацията, която се е очаквало да бъде получена от Мутафчиев.
В същото време Тихомир Стойчев е бил изпратен да докладва разследването на Свилен Маринов на обявилия се за координатор на Министерския съвет по това разследване, министър на финансите, Иван Костов.
Костов запознава в кабинета си адвокат Терзийска с Тихомир Стойчев и му нарежда да я обучи да работи с агентурата, тъй като те имали един сътрудник, който щял да обясни как стават нещата де факто в КТ "Подкрепа".

Всяка власт винаги се е стремяла да получи още повече власт

След указанията, които са дадени на Терзийска, тя кани Мутафчиев в своя дом, където го разпитва и си води съответно бележки.
След няколко дни, Терзийска иска среща с Филип Димитров, за която среща по-късно разказва следното: "Той /Филип/ ме попита аз преценявам ли, че в КТ "Подкрепа" е извършено нещо нередно, на което аз отговорих, че всъщност става дума за безмитен внос на стоки от името на "Подкрепа"... изразих становище като юрист, бе безспорно, че е ощетена държавата от неплатени данъци и мита, но не бих могла да твърдя, че се отнася до извършени престъпления и нарушения на Наказателния кодекс"...

След това Терзийска изготвя документ във връзка с проведения разговор с Мутафчиев и отразява разказаното от него в дома й. Този документ Терзийска предава на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов, като му пояснява, че е разговаряла с Тихомир Стойчев по тези въпроси". Копия от документа на Терзийска, Главният прокурор, Иван Татарчев дава на следователя Иван Коцев - това се случва през месец ноември 1992 година.

Малко отклонение - другата страна на медала

Докато министри викат на отчет съответни лица и водят "разследване", дават указания на следователи, директора на ЦСБОП и прокурори - в същото време гръмва аферата "Сапио". Афера, в която държавата отново губи от безмитен внос стотици милиони лева не внесени мита, данъци, такси и акцизи, поради факта, че едно писмо на финансовия министър Иван Костов освобождава фондация "Сапио" от плащането на тези суми!

Ани Крулева докладва в пленарна зала за неправомерните намеси на не оторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията на Република България разделение на властите. Тя дава факти и обстоятелства в изслушването си, продължило два дена за неправомерна намеса на хора от изпълнителната власт в работата на следствие, полиция, ЦСБОП и прокуратура.
И тук възниква един спонтанен въпрос: а какво прави самата Крулева, като директор в Националната следствена служба срещу тези случаи на намеса на не оторизирани лица? В парламента не намерих никаква документална следа Крулева да се е възмутила, да се е намесила по натиска, който е бил оказван върху подчинените й следователи. В двудневното изслушване, на 25 и 26 февруари 1993 година, Крулева не съобщава пред депутатите нито един факт за нейна реакция срещу неправомерната намеса на членове на кабинета във водено разследване. По всички нейни интервюта, споделени преживявания от този период, в който тя е била директор на Следствието, си личи, че тя се е съобразила с висши политици, замълчала си е по събития, свързани с нарушаването на Конституцията, т. е. Крулева е приела да бъде употребена с определени политически цели. В ущърб на институцията, която тя е ръководила.
До момента, в който траят всички действия на членове на кабинета по намеса в разследването по КТ "Подкрепа", Ани Крулева мълчи, тъй като кабинетът е бил все още непоклатим. В момента, когато става ясно, че ДПС ще оттегли поддръжката си за правителството на СДС - Крулева изведнъж започва да "проглежда" и да "осъзнава" противозаконните действия на изпълнителната власт спрямо съдебната.

"Цяла България, всички полицаи - бивши и настоящи, ходеха при президента и при Филип Димитров - от "Личен състав" на едно районно управление до бивши и настоящи да се клепат - заявява в разговора си с Георги Коритаров, 15 години по-късно бившата директорка на НСлС, Ани Крулева. - ... Аз смятам, че в онова време и при тези хора нови в изпълнителната власт, например, те са смятали, че службите, както и преди, както впрочем и преди са смятали, че службите са трябвали да им служат и трябва да извършват това, което на тях им е необходимо и да компрометират онзи...".

Оперативни офицери карат премиер, президент, председател на парламента да отидат на крак в болница, в който лежи човек, замесен с показанията си в случая "Оня списък" - пояснява пред Коритаров Ани Крулева и продължава: "Искам да Ви кажа, че аз съм виждала, че в Президентството, когато вицепремиер беше Семерджиев и президент Желев, престъпник, осъден на 20 г. лишаване от свобода за множество измами, рецидивист води двойките за регистрация. След това работиха службите по този въпрос. Виждала съм хора, които не е следвало да имат никакъв достъп до властите, че са непрекъснато там. Така че не ми обяснявайте. Естествено, че е нарушена субординацията. Щом Чавдар Петков, лека му пръст, са го карали не на Филип Димитров, той не е бил приет от него, а на някакъв си Косьо Мишев да докладва... хората са били поставени в тази ситуация. Аз не ги обвинявам. Службите са били поставени в тази ситуация, разбирате ли? Страхувайки се за работата си тогава, да го правят."
Никой не иска да рискува службата си. Никой не се противопоставя на неправомерната намеса на не оторизирани лица в работата на следствие, прокуратура и полиция.

Продължавам със случая с "Подкрепа"

На 20 август двама следователи - Владимиров и Иван Коцев са извикани от министъра на финансите в кабинета му. На срещата Костов ги уведомява, че при него вече са били оперативни служители на ЦСБОП, с които вече се бил разбрал и че няма да има никакви проблеми. Пред Владимиров и Коцев, Иван Костов заявява, че е определен за координатор на разследването, и за общ координатор между службите на МВР и Следствието.

В следващите дни следователите по делото "Свилен Маринов" са изпратени по нареждане на Иван Костов във Видин, за да потърсят допълнителни документи в дома му. Веднага след завръщането им, Костов ги вика на доклад в Министерски съвет. Там се оказва и Тодор Вълчев, който се противопоставя на исканото от Иван Костов "влизане в банките", позовавайки се на Закона за банките и кредитното дело.

Следовател подготвя писмо, адресирано чрез Прокуратурата до Районния съд, който дава разрешение за извършване на проверка по банковите сметки на КТ "Подкрепа". В получените данни - при проверка на банковите сметки на синдиката, в това число и на данъчно-облагателния акт - липсват обаче очакваните резултати и Иван Костов след като се запознава с проверката, губи интерес към случая.

На 28 август 1992 г. следователят Иван Коцев докладва делото пред прокурора Петър Петров, включително и това, че Свилен Маринов е бил задържан три дни преди образуване на делото. Коцев докладва, също така и че единствените "доказателства", които подкрепят обвинението са документите, предадени от задържания.

След този доклад, прокурорът се среща служебно с арестанта и променя мярката му за неотклонение "задържане под стража" в парична гаранция от 2000 лева.
Главният прокурор Иван Татарчев още същия ден е информиран от зам.-директора на НСлС, Румен Георгиев за изменената мярка за неотклонение. Татарчев нарежда на зав. Отдел "Следствен" в Прокуратурата, Ангел Ганев да бъде извършена проверка - при какви обстоятелства е била изменена мярката за неотклонение. 
Ето как следователят описва какво се случва около проверката на променената мярка за неотклонение: "Един-два часа след това настъпи един ужас. Екип ми се изпраща от Пресцентъра на МВР да дам изявление срещу изменението на мярката от страна на Прокуратурата. Нареди ми се да бъде задържан отново /става дума за Свилен Маринов - бел. Л. М./, да се издири и въобще едни неща... те са просто несъвместими.

Главният прокурор разпоредил, Богомил Бонев разпоредил, Соколов разпоредил, аз да атакувам изменението на мярката. Този човек, Маринов, трябваше преди шест месеца според тях да е в ареста, за да...чрез натиск, както по-късно вече, някъде месец ноември, ни беше открито заявено в присъствието на наблюдаващия прокурор - друг беше, Порфиров и Несторов - че сме направили гаф. Ако го държали, натискали шест месеца, той щеше да разкаже за Тренчев, за съучастие на Тренчев. Аз смаян поставям въпроса - г-н Главен прокурор, как си представяте този човек да бъде натискан, след като знаете, че се явява с адвокат на разпит! Отговорът беше: "А бе Вие си знаете. Вие щяхте да го натискате".

Няколкократно повтори /Татарчев/ това, че ако той бил натискан, щеше да разкаже съучастническата дейност. Няколко пъти го повтори "на Тренчев". Аз казвам: "Ние нямаме доказателства за извършване на престъпление от Свилен Маринов, а какво съучастие може да има от страна на Тренчев в този случай, за който става дума".
31 август 1992 година, понеделник. На съвещание в кабинета на Ангел Ганев с участието на П. Павлов, К. Владимиров, Иван Коцев и Петър Петров, всички единодушно заявяват, че мярката е правилно изменена в парична гаранция. Веднага след това се провежда съвещание при Главния прокурор, с участието на Ангел Ганев, П. Павлов, К. Владимиров и П. Петров. Прокурори и следователи защитават позицията си пред Главния прокурор. Татарчев е недоволен и настоява Свилен Маринов да се натиска в ареста да признае за престъпленията, извършени не само от него, но и от неговите началници в "Подкрепа".

В справката на следователя Иван Коцев, по повод изменената мярка на Маринов е записано черно на бяло: "...Предвид политическите интереси по делото, поемам цялата отговорност за това... лично не възразявам по мярката за неотклонение". В същата справка на Коцев са изложени всички съществени данни по следственото дело.

1 септември 1992 г. В кабинета на генерал Богомил Бонев се провежда обсъждане на делото, в присъствието на П. Павлов, Т. Стойчев и двама оперативни работници от ЦСБОП.
В друг кабинет, този на Йордан Соколов, в който присъства и Иван Татарчев - следователят по делото, Иван Коцев докладва наличните данни и факти. Вътрешният министър Соколов проявява интерес не към Свилен Маринов, а какви доказателства има за д-р Тренчев и какво да се прави с него... Звучат заклинания от рода на: "това е задача, политическа", "...утре започва работа парламентът. Този човек ни пречи!... Цяла България знае, че той пречи на правителството! Само Следствието не знае!"

След това "съвещание" всички подготвят рапортите си за напускане, осъзнали, че управниците искат да си служат с тях като оръдия срещу синдиката "Подкрепа"...

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене