2. Защо Главният прокурор Борис Велчев се направи на изненадан за Мирчо Циганина?

Бивш комсомолски кадър пусна поръчково следващия скандал в държавата * Набедените от него руснаци все още чакат Прокуратурата да задейства жалбата им * Спонсорирани от Мирчо политици побързаха да отрекат изнесеното и се покриха по домовете си

Продължение от 1 юни

Всичко започна по познатия напоследък начин - в сутрешно телевизионно предаване се развя копие от документ, в който малък процент истина се преплита с голям процент от неистини и скандалът се заформи - стар, претоплен, но скандал.

На следващия ден в същото студио седна и самият главен герой на документа менте, като изрече главно неистини, но пък му бяха спестени и доста неудобни питания.
В предишната част от публикацията започнах с въпроса: кой е Мирчо Петков - или Мирчо Циганина? Днес продължавам изясняването на всички известни факти и събития около това лице. И така: Мирчо Петков от Койнаре, кадър на ЦК на Комсомола, който в един момент се оказва собственик на военния завод "Бета" в Червен бряг и собственик на резиденцията в Правец. За останалите фирми и негови собствености и как чрез тези фирми той източи Държавния резерв, за близостта на Мирчо с политици - засега няма да отварям дума.

В края на август миналата година български седмичник съобщи за състояла се неофициална среща на министъра на вътрешните работи Румен Петков с посланика на Русия, на която среща му бил поставен от МВР-министъра въпроса: "Може ли г-н посланикът да накара руския гражданин Андрей Смирнов да престане с писането на доноси срещу Мирчо Петков?" тази публикация впоследствие не бе опровергана от Румен Петков и затова я приемам за вярна и цитирам тук. Тази среща е предшествана от следните събития:

В първите дни на август 2006 г., Софийската градска прокуратура не позволи на Столичната следствена служба да привлече Мирчо Циганина като обвиняем по две дела за източването на Държавния резерв и да го задържи за 72 часа. След скандали, траяли цяла седмица, въпросните две наказателни производства срещу Мирчо Петков са били изтеглени в Националната следствена служба и бяха обединени в едно дело, а малко по-късно, столичен всекидневник публикува интервю с Мирчо Петков, в което той говори за себе си едва ли не като за най-честния крупен бизнесмен в бившия соцлагер, като обвини руския си съдружник Андрей Смирнов в доста грехове.

Защо се стига до неофициалната среща на министър с посланик на чужда държава? Причината е била в очакването в най-скоро време в България да долетят дузина руски адвокати, които трябвало да установят докъде са стигнали МВР и Прокуратура в проверките и делата по същото лице - Мирчо Петков, измамил с милиони техен сънародник. Така стигаме до момента, в който се изяснява, че руският съдружник на Мирчо Петков Андрей Смирнов е завел жалби в Главна прокуратура - жалби, които по всичко личи, че за близо девет месеца не са мръднали от нечие бюро. Но тук ще се наложи да се върнем още малко в годините назад, когато Мирчо Петков начева бизнесавантюрите си.

Годината е 1991, а мястото на действие е Москва, където се е озовал Мирчо Петков, търсещ бизнес и руска подкрепа. Легендата която би могла да мине и за виц, разказва за някакво много скъпо кожено палто, което не друг, а самият Вячеслав Иванков - Япончик закупил и помолил приятеля си Борис Хаймовски да занесе до новата му изгора. По зла съдба с Хаймовски, в момента на получаване на поръчката е не друг, а Мирчо Петков. Палтото вместо при любимата на Япончик се озовава в заложна къща и е заменено за два пъти по-евтино друго кожено палто. Следва среща на Япончик с девойката, на която Япончик вижда, че тя не е с неговия подарък, а с нещо доста евтино и различно. Разразява се скандал, истината излиза на бял свят и двамата "предприемачи" - Хаймовски и Петков попадат при Андрей Смирнов с оплакване, че Япончик ги търси, за да ги рекетира, защото те му отказали да правят бизнес с него! Смирнов скрива двамата в правителствена резиденция в Рязан за месец под ключ, Открити по-късно от Япончик двамата получават ултимативно заявка да се издължат, като сцената, закоято се носят легенди е, че с пистолет, опрян в слепоочието, Мирчо се озовава в краката на Япончик, като се очаквало да "кихне" незабавно 200 000 долара - 100 000 за замененото палто и 100 000 долара глоба за измамата. Само съдбовната намеса на бивш офицер от КГБ и охранител на Смирнов спасява Мирчо от летален изход. Така Мирчо Петков се завръща в родината с руски протекции, завързани приятелски и бизнес отношения, няколко милиона по-богат и живеещ втори живот. Дали Смирнов крие Мирчо в рязанската правителствена резиденция преди или след сцената с опряния пистолет в слепоочието на Мирчо Петков - това не е толкова съществено, важното е, че именно човек на Смирнов спасява Мирчо Петков от сигурна смърт, когато българинът измамва Япончик. Спасение, за което пък самият Мирчо "се отблагодарява" доста странно.
Следва закупуване с руски пари на резиденцията в Правец, която Смирнов и Петков закупуват като съдружници...
Това се започва една драматична одисея в далечната 1991 година. 15 години по-късно нещата са на коренно противоположи позиции: измамени от Петков руски фирми вкарват жалба в Софийската градска прокуратура, с която искат наказателно преследване на родения в с. Койнаре бизнесмен за най-малко $12 млн. пари , взети от тях, без лихвите от 1992-1994 г. насам. Адвокатите на руснаците завеждат общо 7 дела.
"Измамите на Мирчо са толкова големи, че за всяка от тях би трябвало да лежи в затвора най-малко по 10 години", казва бившият негов партньор и съдружник Андрей Смирнов по повод подадената жалба. Оказва се, че срещу 12 млн. долара руснаците са получили обратно едва 30 000 лв. и нито един квадратен метър собственост.
В годините за този период става ясно, че Мирчо изпраща само един превод за $193 100 през 1996 г., но седмица по-късно се оказва, че Балканбанк е фалирала година по-рано, а документът е фалшив.
Развилите се бизнесконтакти на Мирчо в Русия затъмняват стореното от героя на Илф и Петров, Остап Бендер.
Петков успява да замае със сладки приказки руснаците, сред които са шефовете на Рязанската нефтена рафинерия, собственикът на компанията "Транссуперавио", шефът на завода за преработка на цветни метали, дори един заслужил летец на СССР и герой на соцтруда, който по това време е шеф на "Обединен авиоотряд". Това публикува български всекидневник за нашия герой. Идеята на петролната рафинерия се оказва на дело доста прозаична - Мирчо обещава да купи плевенската фабрика "Боряна" за $500 000, за да могат руснаците да шият работни облекла за 6000 служители. За $1 млн. трябвало да купи бившата резиденция на Тодор Живков край Правец, за да могат рязанци да я ползват като почивна база. Отделно искали да търгуват със захар и тирове със стока. Един дори дал на Мирчо да продаде у нас 12 тира с електрически крушки за $120 000. Мирчо става основен акционер с 51 на сто от капитала на общо 5 съвместни дружества.
Първият превод от Русия към Мирчо Петков за $500 000 e на 3 август 1992 г. На следващия ден му пращат още $4,5 млн. За тях трябвало да купи 12 000 тона захар по 313$ и фабрика "Боряна". Мирчо обаче доставя точно 5860 тона, тъй като уж искал да достави останалите, но се получили затруднения. Затова отишъл при шефа на рафинерията Юрий Василенко и поискал $200 000 назаем за 3 месеца за мито и транспорт на партидата. След това естествено не върнал тези пари.
До ден днешен Мирчо връща на руските си партньори едва 30 000 и то защото успяват да го хванат на летището в София. За изпратените през 1996 г. $193 100 вече обясних, че подписът върху фалшивото платежно нареждане се оказал на шефа на клона в Ботевград Веселин Цеков, назначен там от Мирчо Петков.

"Нямам партньори, на които да дължа пари, не дължа нищо на фирма "Амела". Това е рекет, който продължава от четири години", твърди Петков. Той обясни и отношенията си с руските си партньори Андрей Смирнов и фирма "Амела". "Със Смирнов и фирма "Амела" бяхме добри партньори, имахме бизнес и финансови отношения до 1996 г. През 2004 г. си уточнихме финансовите отношения, те бяха уредени с заверен документ от руския консул. Исках този документ да бъде заверен на руски от консула за моя сигурност", каза бизнесменът на 1 юни.

Но какво се разиграва в резиденцията в Правец, с какви пари купи Мирчо Петков военния завод "Бета", кои бяха неговите закрилници от властта и какво причини Мирчо Петков на семейството на Андрей Смирнов - това тепърва ще стане ясно.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене