3. Боянското убийство

Връзки с политици от целия спектър на дъгата, както и с криминално проявени босове, много от които вече в Отвъдното - това са пътищата по разкриване на поредното поръчково убийство * Кой ще бъде следващият - Таки?

Продължение от 16 май

Интереси около боклука на Радомир оставиха общината без кмет. Побой, палеж и взрив стреснаха града преди местната общинска избирателна комисия да свали от власт Златко Стойчев. Ден преди свалянето на кмета бе подпален апартаментът на шефката на ОИК Елвира Христова.
"Получавах предупреждения чрез трети лица да внимавам какво ще е решението за Стойчев. Казваха: Не се набърквай в това нещо, имаш достатъчно аргументи да отстраниш кмета", заяви вчера пред "Стандарт" Елвира Христова. Всъщност радомирският кмет трябва да черпи - той е само отстранен, но затова пък е жив. А напоследък сме свидетели на елиминирането на кметове, председател на Общински съвет, бизнесмен, пожелал да вземе участие в търг за газифициране. Тези хора бяха ликвидирани, а не отстранени, какъвто "късмет" е извадил Златко Стойчев. Стойчев със сигурност ще си намери препитание, а фактът че е изместен от креслото на градоначалник трябва да му подскаже силно, че поне няма да му вървят бавно с цветя и венци близки и приятели, което си е все едно да удариш джапота. Имена на политици, сделки в бизнеса - това изскочи веднага след убийството на поредния, трети споминал шеф на плодивския футболен Локомотив, Александър Тасев. Депутати, приятели, близки изпратиха в последния му земен път убитият в Бояна Александър Тасев. От Македония дойдоха за погребението му и негови приятели. "Александър Тасев ми е приятел от години, много голям приятел на Охрид, идваше в нашия град. Стана ни много тежко, когато разбрахме за случилото се", заяви пред "Фокус" Митко Пендов. Той допълни, че е предал на близките на Тасев съболезнованията на всички граждани на Охрид. "Александър Тасев обичаше хората. Ние в Охрид, за съжаление, загубихме един голям приятел", допълни Митко Пендов.
Той допълни, че е разговарял с Александър Тасев за Великден "Заедно празнувахме. Той се радваше се, че България вече е европейска страна, че няма нужда от охрана, и че ще върви напред в Европа, а престъпността в България вече е приключила. За съжаление, обаче, явно не е така", посочи още Митко Пендов.

Истината обаче за спокойствието в последния път и тук бе нарушена. Още неизстинал Тасев, и министър на вътрешните работи и депутат се скараха, че Тасев бил разработван от районната служба за сигурност, но разработката била прекъсната. Защо чак сега министърът узна, че тази разработка е прекъсната, защо веднага след като прозвучаха куршумите той вече бе готов със справката - за мъртвия е без значение, както и за останалите живи около него. Кой кого и с какво по политическа линия - за Тасев вече е без значение. Но да се кръстосват шпаги над пресния гроб със стари спрени разработки - това едва ли е най-нормалното за отишлия си без време бизнесмен.
Познанства с хора от подземния свят, връзки с други хора от сенчестия бизнес - кой точно изпрати убиеца до спрялата кола на Тасев в Бояна, за да стреля в него? И за връзки и познанства убиват ли? Та повечето журналисти, които работят в ресора престъпност, по естествени причини познават добре облечени бизнесмени - трябва ли и тези журналисти да бъдат застреляни?
"Имаше нюх към всеки бизнес, но нямаше врагове", заяви легендарният волейболист Любо Ганев в предаването "Здравей, България" на Нова ТВ по повод смъртта на Тасев. Ганев е бивш съдружник в изграждането на мрежа от метан-станции с убития Александър Тасев. "Той е бил извикан от познат човек, защото Тасев не отговаряше на непознати номера - допълни Ганев.
Тасев осигуряваше цигански гласове на политиците за изборите - съобщи Емил Кошлуков. - Той беше известен с това и за това го търсеха политици. Купени гласове, спонсорства на политически партии - за други държави подобни факти са скандални, но за България е ежедневие и по тази причина и никой не реагира след признанията на Емил Кошлуков. Всъщност Тасев не е бил с еднопартийни пристрастия човек - помагал е на партии от всички цветове. За това ли убиват?

След смъртта на Тасев стана ясно, че Обувният завод в Кюстендил е бил негов, Винпромът - също. Бил е най-големият изкупвач на череши в България. Покрай черешите имаше скандали, но те стихнаха с времето. Все пак едно е да изкупуваш череши на 50-60 стотинки за килограм, а съвсем друго - да ги продаваш в Италия за суми в евро. Но Тасев е намерил как да го прави и го е вършил. А от това се печели, много - но дали се убива?
Обществената газификация е била най-новият бизнес на убития Александър Тасев. В последните месеци той успял да се пребори с конкуренцията на шефа на "Овергаз" Сашо Дончев в няколко града - съобщиха общински служители веднага след разстрела.
С фирмата си "Промишлена газификация" Тасев успява да спечели битката за синьото гориво в Сливен, където основен конкурент му е фирмата с общинско участие "Газификация Сливен", в която 80 на сто от дяловете държи Сашо Дончев.
След убийството през януари на кмета на Елин Пелин - Янко Янков, местната община започва преговори на кого да продаде дял от общинската фирма за газификация. Общинарите са разговаряли с четирима кандидати, сред които "Овергаз", призна пред "Стандарт" шефът на общинското дружество Иван Кокалов. За най-малък дял в съвместната компания "Газо-енергийно дружество Елин Пелин" е настоявал Александър Тасев. Местните общинари склоняват да му дадат 34 на сто от дяловете и да вдигнат капитала на 600 000 лв. Общински съветници от Елин Пелин били притиснати да гласуват за Тасев, твърди съветничката Валентина Паликова, която след убийството на кмета Янко Янков подаде оставка като зам.-шеф на местния парламент. "Преди няколко години Сашо Дончев искаше 70 на сто от дяловете, но сега падна на 34, колкото и Тасев, а кметът Емил Бозев изнуди общинските съветници да приемат Александър Тасев. Той настояваше, че нямаме време преди сесията на 26 март на ДКЕВР, и затова спешно трябва да гласуваме за Тасев. Той взел газа на Сливен, той щял да газифицира и Елин Пелин" - разказа Паликова.
Елин Пелин все още няма лиценз за газификация, а смъртта на Тасев фактически осуетява досегашните бизнес планове на вече убития бизнесмен.
Приживе Александър Тасев е имал най-много метан-станции в България. Винаги е искал да се занимава със спокоен бизнес, а не да се движи с охрана. Но бизнесът с газ не е спокоен, от него се печели, и кандидати за такива печалби винаги се намират. Тогава, заради газа, от който се печели много - дали убиват?
Започнал с доставки на горива по време на югоембаргото, притежавал верига от обменни бюра - Александър Тасев е бил човеът, който е знаел как и от какво да прави пари. По време на ембаргото също се трупаха много пари. В търговията с петрол бяха определени хора, но за това не убиваха. Само се печелеше добре.

Дотук, погледнато прагматично, всеки един от бизнес интересите на Тасев е бил чист, легитимен и добре печеливш. Но точно няколко събрани на едно място, добре разработени и добре печеливши бизнес ниши, които носят добри, даже големи печалби вече са основателна причина за определени кръгове и хора - да елиминират собственика, за да заемат мястото му, разработения бизнес и добри печалби. Няколко вида бизнес, който носи добри, даже отлични доходи - вече е основателна причина за убийство и елиминиране. Така се случи неведнъж в годините на преход: така бе с Илия Павлов, така бе с Кюлев и с десетки добре работещи бизнесмени. Те бяха отстранени, за да заемат местата и бизнеса им.
"Тенденцията убийството да се използва като икономически инструмент, я има още от 2000 - 2001 година, когато започнаха убийствата на всякакви относително известни предприемачи, които имаха контакти с криминалния свят, но не бяха негови представители." Това заяви в интервю за Агенция "Фокус" Тихомир Безлов, старши експерт в Центъра за изследването на демокрацията.

Ето защо на въпроса кой и защо около поредното показно убийство - отговорът е: наблюдавайте кой ще поеме бизнеса и какво ще се случи с бизнес наследството на жертвата в близко време. Прехвърлянето ще е постепенно чрез различни механизми, но важното за поръчителите е, че Тасев няма да е собственикът и движещият бизнес интересите на газовите фирми, изкупвачите на череши, винпрома, обувния завод, спортния футболен клуб, фабриката за ролетни щори, веригата магазини.

Другата линия, която може да отговори на въпроса защо бе елиминиран Александър Тасев е познанството му с лица от политическия спектър. В политиката са важни средствата, и след тях идва останалото - фактът, че политическа партия и отделни партийци получават спонсорства, е добър за получателите, но често самите спонсори са в незавидна позиция, тъй като носят доста тайни в себе си. А това нито един от политиците не обича да се знае. В този смисъл и досегът и благоразположението на политици към бизнесмени често е с горчив привкус за бизнесмените, тези, които държат и дават парите. Причини за този горчив привкус дал Господ - като се започне от това, че политиката е бездънна яма и политиците винаги са недоволни, та чак до ситуацията, че представителите на политически сили обичат да получават, но не и да се знае това. Прекрасен пример в това отношение е това, което се разигра след вестта за смъртта на Александър Тасев - някои политици, които са имали връзки или са познавали жертвата се дистанцираха с мълчание, други се оплетоха в смешни обяснения защо са снимани до убития, депутат пък се хвърли да отрича всичко, след като в колата на застреляния Тасев бе намерен пропуск от парламента носещ неговото име.
От парламента също тръгна разследване кой, как, защо е издал пропуска, което разследване направи смешни първоначалните твърдения за намерения пропуск.
Дотук се очертава една традиция: в последните години в България - колчем убият някого - поръчково и показно, тутакси му се вменяват различни вини, посмъртно. Няма човек, който да се е родил и живял и да не е грешен, но да се вменяват грешки и вина посмъртно си е чисто български патент, когато застрелят някого показно.
Три са основните версии, по които започна да работи полицията стана ясно часове след разстрела. Според едната Тасев бил близък с лица от наркобизнеса и дори станал гарант на такава сделка. Тя обаче се провалила.

Според втората, убийството било свързано с преструктурирането на Локомотив Пд, тъй като откакто Тасев поел управлението, съгражданинът му Наков, който бил сочен за довереник на покойния Георги Илиев, бил понижен в редови член на борда на директорите, а с управлението на средствата се занимавал само Атанас Узунов.
Третата версия, за която бе съобщено, бе настъпени интереси в търговията с горива, с каквато дейност се е занимавал и Тасев.
БНР също съобщи, че сред вероятните версии за убийството на Тасев, е провалена сделка с наркотици. Националното радио цитира неназовани източници от разследването, според които не са били тайна близките връзки на кюстендилския бизнесмен с Христофорос Амантанидис-Таки. Именно бизнесменът от гръцки произход беше сред основните финансови благодетели на футболния клуб Локомотив Пловдив след убийството на бившия му собственик Георги Илиев.

В тази версия има два момента: единият е свързан с футбола и твърденията, че лично Таки е искал да поеме Локомотив Пд. Поемането на един футболен клуб е дълга процедура, изисква се съгласие и на други хора, пререгистрация, заседания, гласуване, но нищо за подобни събития в публичното пространство не се чу, нито пък някой съобщи. Вярно е, че по-краткия път е да се говори на четири очи и след такъв разговор Тасев най-малко да е споделил с някого или съобщил на хора, близки до отбора. И такива данни не бяха съобщени.

Другият момент е, че Таки често се цитира в печата като човек, поел бизнеса с наркотици. Но Таки е на свобода, често пътува до чужбина, задържан е няколко пъти по различни поводи и е пускан. Приказките за търговия с дрога остават засега само приказки.

В същото време Таки ходи с бронирано одеало, каска, охраната му е на всеки 50 метра по Околовръстното, когато предстои да премине по даден маршрут, а щом влезе в някоя стая бърза да поиска да се спуснат щорите. Поведението на Таки е поведение на човек, който не е само набеден, но и човек, който има основателна причина да се страхува за живота си. Мнозина от неговите партньори бяха убити, други живеят в чужбина - зад граница често пътува и самият Амантанидис - Таки.

Адвокат на Таки е известният защитник на босове от сенчестия бизнес Илиян Василев, а този адвокат не се занимава с разводи и подялба на съпружеско имущество или семейно наследство. Таки бе участник в побой, но пет години след инцидента делото в съда все не можеше да започне.

В печата се появиха твърдения, че след убийството на лидера на ВИС Георги Илиев на 25 август 2005г. Амантанидис поискал от вдовицата Мая дял от империята на доскорошния си шеф. Оказа се, че Таки имал претенциите да наследи Илиев, защото участвал в голяма сделка на покойния в Сърбия. В действителност Таки и Къро /Красимир Каменов - Къро Дебелия, който бе прострелян с два куршума в главата пред ресторант "Вини", на бул. "Цар Борис III" 205 и приживе бе съдружник на изчезналия Мето Илиенски - бел. Л. М. /наистина наследяват част от разпадналата се вече структура на "ВАИ холдинг".

Таки е едно от най-слабо осветените лица на бившата ВИС. Той е човекът, който според съобщения в медиите е искал едно или друго от Александър Тасев, той е човекът, с когото жертвата се е срещала и имала контакти приживе. Бившата групировка ВИС се стопи във времето, повечето от членовете й бяха убити. Защо завършвам случая с убийството на Александър Тасев с контактите му с Таки. Защото, когато имаш връзка със застрашен човек, ти самият също се превръщаш в застрашен. Тасев бе отстранен - да се готви Амантанидис, така изглежда посланието от това убийство. Територията на ВИС е вече в други ръце.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене