7. Партийният и съдебен чадър

Продължение от 3 май

"Всяка престъпност е свързана с властта."
Арлин Антонов, бивш шеф
на Контраразузнаването

В зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Пак вчера стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което производство те се оказват със 60 на сто в ръцете си. В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Както и да е, вървейки по връзките на хора от върховете на партийната и политическата власт и бизнеса в България, непосредствено след 10 ноември 1989 г., стигнахме до името на генерал Любен Гоцев /зам.-министър на външните работи в правителството на Андрей Луканов - бел. Л. М./. Гоцев бе човекът във властта, за когото се твърдеше, че е свързан с търговията с петрол от времето на доставките на Марк Рич. Гоцев е генералът, който потвърди, че не познава Майкъл Чорни, но затова пък името му излезе около Международната ортодоксална банка "Св. Никола" и фирма "Юкос петролиум". Последната фирма бе с корени във Виена и по време на описаните връзки и събития е имала договор за доставки и преработка на нефт за Нефтохим - Бургас.

Финансовото обслужване на петролните плащания минава от "Нефтохим" към МОБ "Св. Никола", като варненският клон на МОБ работи с един сериозен клиент, Феста ООД. Тази частна банка оперира на левовия и валутен пазар с подопечната "Биохим" на съветника на премиера Жан Виденов, Владимир Жеглов. И така идваме до превода от Виена на 2 млн долара, който е по сметка в "Биохим" на името на фирма "Феста" ООД.

Фирмата "Юкос петролеум-България" /с участието на Денис Ершов и Митко Събев - бел. Л. М./, като един от основните доставчици на суровина за "Нефтохим", в края на 1996 компанията поиска да стане собственик на банката "Св. Никола", като предложи 3,5 млн. лева за придобиването на 60 на сто капитала. С влизането на "Юкос" в банката, в Управителния є съвет се настаняват о. з. генерал Любен Гоцев заедно с Митко Събев от фирма "Росойл".

На валутния пазар не са изненада заявките за купуване на 5-7 млн долара месечно, за да се плати петрола за Юкос, като петролът се плаща винаги в чужбина - и то не единствено при подобни сделки. Фирма "Феста", на сметка на която идват двама милиона на Чорни чрез Димитър Димитров е свързана с покупките на петрол, а финансовото обслужване на петролните плащания /от "Нефтохим" към "Юкос" - бел. Л. М./минава през гражданина Митко Събев, което живее и регистрира фирмата си във Варна. Събев е обявен за протеже на Красимир Премянов. Заедно с "Юкос петролеум", за която се говори, че се финансира от Огнян Дойнов във Виена, в УС на банката влиза и фирма "Феста" ООД на Митко Събев. Тя се оказава свързващото звено между кръга "Орион", МОБ и "Юкос". "Феста" е донор на БСП и пощенска кутия за милионите на Майкъл Чорни според запознати. Когато тази информация се появява в медиите никой не я опровергава.

Митко Събев и Петя Славова - Баракова /обявена за най-богатата жена от медиите миналата 2006 г., и закупила от вдовицата на Самоковеца подлежащия му на запор хотел в Боровец - бел. Л. М./имат поименни акции във "Феста холдинг". "Феста" и "Нафтекс" са връзките на българските доставки на петрол и бизнес интереси на американски, руски и родни капитали.

Като основни доставчици на нефт за "Нефтохим" през 1997 г. и 1998 г. официално са посочени: "Юкос", "Росбулнефт", "Гленкор", "Марк Рич" "Литекс Комерс", Тук следва да уточня отново следното: През 1996 г. генерал Любен Гоцев влиза в Националния приватизационен фонд "Св. Никола", а две години по-късно в управата на Международна ортодоксална банка със същото име. През годините, бизнес интересите му се преплитат с тези на бившия депутат и шеф на "Селена холдинг" Асен Мичковски, както и с тогавашния директор на оръжейната фирма "Тератон" Младен Мутафчийски. През 1999 г. Гоцев става член на Съвета на директорите на "Юкос петролиум България"-АД, трансформирана по-късно в "Нафтекс", чийто собственик Денис Ершов беше изгонен от страната за 10 години, заедно с още няколко руски бизнесмени, сред които бе и Майкъл Чорни, като заплаха за националната сигурност.

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компанията притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" със сегашно име "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" има и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което става с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появява се финансова институция, назована "Нефтинвест".

След кратка паузи "Юкос" отново попада и сред доставчиците на петрол за "Нефтохим". За тази промяна, обяснението е, че източникът на горивото е "Роснефт", което е сигурен знак, че фирмата е със стабилни позиции във властта. По време на управлението на СДС, всички решения на борда на директорите на "Нефтохим" се съгласуват с промишления министър Александър Божков, който бе ресорен и за Агенцията за приватизация.

На пръв поглед, участието на "Юкос" в приватизацията на "Петрол" не възникват никакви съмнения. Влизайки в коалиция с нея, "Роснефт" не рискува да бъде дисквалифициран, стига спорът между претендентите да не стигне до съда. Може само да се гадае какви са предварителните договорки между Чорни и Чижов или покровителите му.

Промяната в руската позиция изненадва и хвърля в смут част от българското правителство. Междувременно става ясно, че всички договори на "Нефтохим" вече ще трябва да носят и подпис на зам.-промишления министър Едит Гетова, която е шеф на борда на директорите. Налице е смяна в изпълнителната власт, Жан Виденов е заместен на премиерския пост от служебният премиер Софиянски и следващия министър-председател - Иван Костов. До този момент документите по договорите на "Нефтохим" са се подписвали само от изпълнителния директор. Мярката се въвежда, за да затегне контролът и е препоръчана от вицепремиера Александър Божков. Според запознати, така щяло да се следи отблизо определянето на доставчиците на петрол. Сред тях вече липсва близката до БСП варненска фирма "Юкос Петролиум - България", която е изместена от швейцарската "Марк Рич Инвестмънт".

Политика и петрол вървят ръка за ръка - Марк Рич навлезе в българските доставки на петрол чрез Андрей Луканов, а фирмата му си възвърна позициите отново при поемане на управлението на държавата от Иван Костов и десните политически сили. Завръщането на "Марк Рич Инвестмънт" на пазара на петролните доставки се случва още преди Бил Клинтън да помилва, живеещият в Швейцария американец, милиардер изгнанник. Това се случва и преди съпругата на Рич да закупи златен саксофон на президента на САЩ.

Докато "Юкос" започне да работи с "Нефтохим" за доставки и преработка на петрол, Митко Събев успява да закупи за удобство частния самолет "Чесна" на съпругата на друг президент на САЩ - Нанси Рейгън. Събев навлиза активно и в бизнеса с метали. Междувременно във варненската "Феста" ООД, съдружници са генерал Любен Гоцев, човек с международни връзки от сферата на дипломацията и бизнеса, Ботьо Томов - баща на скандално известния зам.-министър на отбраната Христо Томов.
Софийският филиал на "Феста" се пренася в Парк хотел "Москва", където е и офисът на Любен Гоцев за известен период от време. Енергийните доставки минават от едни ръце в други, съобразно политическата конюнктура в държавата.
Борбите и позициите за доставките на петрола винаги са били гаранция за стабилност в политиката. Вицепремиерът в кабинета на Иван Костов, Евгений Бакърджиев открито лобираше за интересите на "ЛУКойл", а в същото време името му се свързваше с това на Майкъл Чорни. При визитата на президента Петър Стоянов в Москва, присъствали на събитието потвърдиха, че вицепремиерът разговарял близо два часа с шефа на руския петролен гигант Вагит Аликперов. По време на разговора, той обещал на Алекперов да пусне "ЛУКойл" да направи собствен финансов анализ на "Нефтохим" и да предложи най-добра схема за приватизацията му. Първият проблем, който възниква пред вицепремиера, е, че "ЛУКойл" винаги е разглеждал рафинерията в комплект с дистрибуторската фирма "Петрол". Посредникът "Артур Андерсен" и Агенцията за приватизация обаче решават да ги продават отделно. Докато "ЛУКойл" се ориентира, той изпуска сроковете за подаване на оферти. АП дава знак, че няма да се поддаде на натиска, е намерен резервен вариант - съюз с "Роснефт", който е допуснат в наддаването след редица срещи и приплъзвания около закона. Точно тогава се появи неочаквано в България не друг, ами самият руски зам.-министър на горивата и енергетиката, Сергей Чижов със съобщението, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум". Това събитие тотално обърква плановете на Бакърджиев. За всички в правителствените среди бе ясно, че по време на разговорите с Вагит Алекперов, вицепримиерът е поел някакви ангажименти, но явно бе пропуснал възможността да се прави интервенция от България и по неправителствени канали. А такива интервенции понякога са далеч по-силни от реалните събития, които се случват във властта. На карта бе поставена стабилността на Бакърджиев на поста вицепремиер. В случай, че "ЛУКойл" не бе сред кандидатите за приватизацията на държавната фирма "Петрол" на строителния министър щеше да му се наложи да дава отчет и на руските партньори, защо не са се изпълнили поетите от него лично ангажименти. Нещата се развиваха така, че ситуацията бе на път "ЛУКойл" да се откаже изобщо от купуването на "Нефтохим".

Схемата на вицепремиера не беше измислена зле, но той бе пропуснал възможността, неправителствени интереси и мощни люде да работят зад гърба му в защита на други интереси. Докато Бакърджиев бе в Москва и поемаше ангажименти, Виктор Черномирдин бе и. д. премиер, и "ЛУКойл" бе в комбина с "Газпром". Същият "Газпром", на който Бакърджиев толкова се стараеше да се хареса. Пристигането на Сергей Чижов, който освен зам.-министър бе и и. д. шеф на "Роснефт" обърка драматично очакванията на българският вицепремиер. Никой не бе наясно какви разговори е провел Чижов с единствения високопоставен държавен служител, който го приема, - шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Сигурно бе, че разговорите са били докладвани на премиера Иван Костов. Самият Костов отказа среща с Чижов, поради разбирането за разлика в ранговете на йерархията.

Българският министър-председател отдавна се стремеше да посети Москва, като очакванията за подобен вариант на покана за това бяха отложени за след заседанието на Смесената икономическа комисия. На това заседание се очакваше да бъде направен преглед на договорките между двете страни, като една от точките бе именно руското участие в приватизацията у нас.

Визитата на Чижов извади на показ още данни за интересите му и връзките на политици и бизнес в родината му. Зам.-министърът бе обслужван при посещението си от кола на "Мобилтел", все пак "Мобилтел" и Майкъл Чорни бяха сред най-големите акционери в Росексим, където също присъстваше и една от фирмите на Валентин Златев - "Агрохолд". Владимир Грашнов, Валентин Златев и Майкъл Чорни бяха в приятелския кръг на друг министър от кабинета "Костов" - МВР-шефът Богомил Бонев... Времето отсяваше, сваляше и издигаше едни или други имена и интереси в кръга - търговия с петрол - политика. Делът на Марк Рич в тази търговия се извършваше с протекциите на един министър-председател, първият, убит в историята на държавата - Андрей Луканов. Негови хора влизаха или отпадаха от сделките с петрол, след това на власт дойдоха и други премиери - съответно с хора и фирми. Останаха печалбите от политическите протекции, които влязоха в съответни банкови сметки. Печалби, натрупани на ръба на закона, с политическа протекция изместила закона. Така търговията с петрол смени много политически интереси и лица, сред които бизнес и криминални деяния вървяха ръка за ръка. Случи се във времето на първоначално натрупване на капитала в България.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене