6. Партийният и съдебен чадър

Луканов и доверени лица * Майкъл Чорни и приятели

Продължение от 2 май

"Всяка престъпност е свързана с властта."
Арлин Антонов, бивш шеф
на Контраразузнаването

От показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. Бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора". Свидетелят Коджейков - работил в орионската Българска земеделска и промишлена банка, пък разясни как убитият политик бил агент на три разузнавания. И допълни, че научил информацията от разговори с Румен Спасов, който в момента е в ЮАР. От бащата на Румен Спасов - Мирчо Спасов, Коджейков разбрал друг ценен факт - че навремето Луканов тайно записвал заседанията на ЦК на БКП и лично Мирчо Спасов като зам. вътрешен министър го хванал веднъж.

Луканов не бил лично корумпиран, живеел скромно дори и като член на ЦК на БКП, за него била важна властта. Константин Чакъров сподели също, че Луканов се познавал с Павел Тренев /дилъра от скандала с изчезналите 6 млн. долара на Майкъл Чорни - бел. Л. М./, контактувал с Атанас Попов от БРИБ. Андрей Карлович поддържал и топли връзки с руснаците, по-специално със спецслужбите им, разкри още Чакъров. Дори лично ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на визитата пък Луканов само за 2-3 дни закрил външнотехническото разузнаване. Факти и някакви лични, доста неверни представи се объркаха пред гражданството след спомените на бившия Живков съветник, Чакъров. В последната година от живота на политика - 1996 г., до Чакъров достигнали приказки от руснаците, че вече не вярвали на Луканов и дори му организирали подслушване. В този контекст трябвало да се тълкува и отстраняването на покойния от "Топенерджи". След отстраняването дейният Луканов се хванал с някакъв западен консорциум, разработвал схеми за пренос на нефт и по този повод ходил в Турция. При среща между Луканов и бивш резидент на западна разведка у нас в хотел "Шератон", два дни преди убийството, западният шпионин предупредил бившият премиер, че го грози сериозна опасност, и го уговарял да напусне страната за 1 година. Експремиерът отказал - имал да урежда свои лични неща у нас. Два дни по-късно той е разстрелян на улицата пред входа на жилището му.

Журналистът от радио "Дойче Веле", Юрген Рот съобщи след убийството на банкера Емил Кюлев, че същият е имал бизнес отношения с Майкъл Чорни, който участваше в Росексимбанк, но свърза името на банкера с това на брата на Майкъл Чорни, Лев, който живее в Москва, уточни журналистът.

Двамата братя натрупват огромни богатства при приватизацията в бившата СССР. Те поемат и държат над 60 на сто от производството на алуминий в Русия, притежават пристанища, банки и др. Според швейцарска разработка Майкъл Чорни е свързан с престъпната групировка "Солнцевская" и боса й Сергей Михайлов-Михас.

Майкъл Чорни бе изгонен от България през 2000 г. заради заплаха за националната сигурност на страната ни и по-късно отиде да живее в Израел.
Братята Чорни са топфигури на международната престъпна сцена, твърди Рот. Когато подобни криминални структури имат определени очаквания или изисквания, които не се изпълняват, тогава, разбира се, идва ред на наказателните операции. Такива са обичайните правила на играта в тези кръгове, каза Рот.

Запитан чии интереси е засегнал Кюлев, чийто бизнес, по признанието на политиците и прокуратурата в България, е бил легален, Юрген Рот отговори: "Засегнати, естествено, са най-вече големите капиталови инвестиции в легалния бизнес. Тези инвестиции са най-вече в енергетиката, в телекомуникациите и в спорта. Трите най-важни бранша, в които в момента бандитите изливат огромно количество пари. Според мен тъкмо в една от тези три сфери трябва да се търсят и поръчителите на това убийство."
Името на външния министър от правителството на Андрей Луканов, генерал Любен Гоцев бе свързано като консултант и се появи заедно с това на Исмет Шабан чрез две от най-мощните структури, опериращи в съдружие с местни и транснационални групировки. Една от тях бе "Първа източноевропейска петролна компания" - ИЕПК ООД, основана на 28 май 1993 със седалище в комплекс "Орбита". Сред основните съдружници във фирмата е Тенчо Христов Тенев - Свинаря, свързан с Шабан Фатик и Иво Карамански. Свинаря, срещу когото се водеха дела за контрабанда, бе споменат като свързан и със задържания за разбития канал за трафик на кокаин от Боливия Боян Тодоров - Охлюва, който пък според МВР работел с Иван Тодоров - Доктора.

В Първа източноевропейска петролна компания на генерал Гоцев сътрудничи шефът на бившето икономическо Четвърто управление на Държавна сигурност, Красимир Саманджиев, който през 1990 поема за малко една от специалните служби. Генералът става възлова фигура и в Международна ортодоксална банка "Св. Никола", а през 1998 е консултант на "Юкос петролиум". След скандалите около банката, Гоцев я напуска. Петролът и "Юкос" са връзката му с руския бизнес и изгонения от България от правителството на ОДС Денис Ершов.

Времето доказа връзка на името на Майкъл Чорни с политическите среди у нас. "Юкос петролеум" бе посочен като свързващото звено не само с генералското движение на Любен Гоцев, но и с кръга около Красимир Премянов. Именно близостта с Премянов осигури стабилни позиции на "Юкос" в "Нефтохим" по времето на Жан Виденов. Твърдеше се, че тогава гръб там й давал Йордан Цонев /от СДС, а след време приближен на Ахмед Доган - бел. Л. М./. Кръгът от контактите на Чорни в СДС не се ограничаваше дотук. Много от известните лица от управляващите като Христо Бисеров, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски по различен повод са били свързани със структури, имащи общи интереси с Майкъл Чорни. Двама души повдигнаха публично въпроса с кого играе тенис Чорни в България и определиха, че това предопределяло просперитета на бизнеса му в България.

Самият генерал Гоцев побърза да отрече каквато и да било негова обвързаност с Майкъл Чорни: "Намерете случай, подслушване, агент, който да докаже, че аз познавам това лице, и аз съм готов да отида в затвора."

Самият Чорни казва нещо твърде любопитно в едно от редките си интервюта дадени в България, това в "Дарик радио":

- Какво знаете за така наречената "Измайловска" и "Солнцевска" групировка в Русия?
- Мисля това, което мислят и всички българи. От април 1994 г. не съм бил на територията на бившия Съветски съюз и в Русия. Ходил съм само по бизнесдела. Вероятно сред обществеността се говори за съвсем друг човек.
- Познавате ли Япончик?
- Само от книжките. По-точно от един знаменит български писател, не помня неговата фамилия, където той описва какви ли не неща.
- Христо Калчев ли?
- Мисля, че да.

Какво показаха документите?

Според Областния съд на Съединените щати за южната област на Ню Йорк, е била подадена Молба за оказване на правна помощ до българските съдебни власти, относно следствието против Лев Д. Брескин. Точно в тази Молба се появяват имената на Лев Брескин, Александър Корогодский, Николай Комнин, Яков Портнов, Жарж Йосифян и Владимир Байрон, барабар с името на българина Димитър Димитров, наречен по-късно Митко Шашмата, Едмон Дантес и какво ли още не. Въпросните лица, според този Областен съд са нарушили наказателното право на САЩ като са подбудили множество предприятия да купят вещи, които те никога не са имали намерение да доставят. Прокурорът на САЩ разследва и дали други лица, включително Михаил Черний, са нарушили наказателното право на САЩ чрез изпиране на печалбите от измамата чрез банкови сметки, включително и банкова сметка в България.

В какво се е състояла измамата. През 1991 г. Лев Брескин, Александър Корогодский, Николай Комнин, Яков Портнов, Жорж Йосифян, Владимир Байрон и други, като са използвали фирменото име "Нютел Ко" правят план за измама на фирми и бизнесмени по време на търговския панаир, който се провежда под името КОНСУМЕКСПО 92. Панаирът се е състоял в Москва през януари на същата година.

Междувременно през 1991 г. неизвестно длъжностно лице на Нютел се регистрира в Американо-съветския търговски икономически съвет /АСТЕК/ за да наеме павильон от Нютел за панаира, който щял да се проведе от 15 до 22 януари 1992 г. От Нютел заявяват, че ще вземат участие на панаира като продавач на компютри, видеокасетофони и други американски стоки на участниците в търговския панаир - стоки, които така и не са доставени на клиентите, за които те всъщност си плащат.

За да помогне на измамата, неизвестен ръководител на Нютел отваря банкова сметка в Ню Йорк, с помощта на фалшива шофьорска книжка и малък влог. Организирани са и телефонни услуги и фиктивни адреси на предприятия в Ню Йорк, които всъщност са били използвани като кредитни справки в Русия. През януари ръководители на Нютел отпътуват от Ню Йорк за Москва, за участие в панаира. Сред тях, като представители на фирмата са хора с фиктивни имена Лев Брескин, като Лео Берген, Ал Кей вместо Александър Корогодский, Яков Портнов като Денис Порт и Виталий Яковлевич или Руфел вместо Жорж Йосифян. Нютел предава на АСТЕК чек за 6 167 долара, който по-късно е върнат поради липса на пари в сметката.

На самия панаир ръководителите на Нютел подписват около 50 договора с отделни клиенти, на които са обещани стоки за 10 млн и 950 хиляди долара. Стоките включвали многобройни продукти от западни производители, електронни изделия, облекло и хранителни продукти. Пълната сума по стойността им получават от Нютел като предпоставка за изпълнение на договора.
След панаира, Ситибанк - Ню Йорк закрива сметката на Нютел като недействаща и поради невнесени пари, телефонните и пощенски услуги на фирмата са прекъснати.

За да бъдат улеснени в кражбата на пострадалите фирми, шефовете на Нютел сключили съглашение с руската компания Информсвязь, според което Нютел имали разрешение да използва московското бюро на Информсвязь и негова банкова сметка №2609909 в Куйбишевския клон на московската Индустриална банка. От Нютел внасят първоначално парите, получени от клиентите от пострадалите фирми и след това превеждат сумите в други руски банки. Накрая на операцията се превеждат пари в банкови сметки в България, Унгария, Австрия, Лихтенщайн, САЩ и Холандия. Потърпевшите фирми плащат общо около 4 млн 330 000 долара.

Сред фирмите, превели пари по сметката на Нютел е и така наречената Союз Чернобил, която се води най-пострадала от измамата, тъй като е била благотворителна организация за подпомагане на жертвите от атомната авария в Чернобил, Украйна. Союз Чернобил подписва договор с Нютел за доставки на храна, облекло и други стоки, като превежда първоначално 1,5 млн долара. По-късно, след като се разбира измамата и нищо от заплатеното не пристига, и не е доставено, Союз Чернобил прави опити, но не успява да си върне парите от Нютел.

Два месеца след закриването на панаира, по инструкции на представител на Нютел, Информсвязь превежда над 200 000 долара от своя сметка в банка Уником в Москва. След това още 150 милиона рубли са преведени на Красноленинск, Нефтгаз, Сибир. Тези два превода са последвани от трети, на около 2,3 млн долара на името на ANSA в Унгария. Извършените проверки показват, че тази сметка принадлежала на СовАвто Капитал, в която вложения имал и Чорни, като собственик на Чорни Трейдинг и Блонд Менаджмент в Ню Йорк.

От ANSA превеждат тези суми по сметки в банки в Унгария, Австрия и България, Холандия, и Лихтенщайн.
В Австрия преводът идва на името на Димитър Димитров - Шашмата* и Майкъл Чорни.
От Виена парите са преведени в сметка на търговска банка Биохим на името на Феста ООД - Варна. Феста, Юкос и петрол са продължението на темата - Марк Рич и връзките му в България. Връзки, които са продължени от Чорни, Премянов, та чак до наши дни.

Следва продължение


* Димитров е от Разград, роден е на 25 април 1948 г. и е собственик на книга като председател на корпорация в САЩ. Молбата за виза за Щатите, подадена от Димитров е била поддържана от фирма Блонд Менаджмент, притежавана от Чорни.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене