5. Партийният и съдебен чадър

Всичко започна и свърши с интересите и оцеляването на политици и партии *

Продължение от 27 април

"Всяка престъпност е свързана с властта."
Арлин Антонов, бивш шеф
на Контраразузнаването

"Химимпорт", "Нефтохим", Бело Белов, Константин Главанаков, Б. Божилов - Боби Бец, членове с фамилия Дионисиеви, се въртят в схемата на връзките, които се изграждат около Марк Рич, бизнесмен, ползващ се протекциите на Андрей Луканов в първите години след 10 ноември. По-късно към тези имена се присъединяват и други: на генерал Любен Гоцев, Николай Дамянов, Майкъл Чорни, Маргините и така до наши дни. Както стана дума в предишния откъс на тази публикация, въпросните имена бяха хора не случайни, а по-скоро внимателно подбрани от самия Андрей Карлович, като постовете и интересите им се свързваха и водеха до зам.-министър на външната търговия или зам.-министър на външните работи, посланици, и участие във винения бизнес, фармацевтиката, търговията с петрол.

В интервю на 24 септември 2005 г. за в. "Сега" генерал Любен Гоцев казва дословно следното: "Срещу мен има още една разработка по случая Чорни. В този доклад е написано черно на бяло, че Любен Гоцев и Чорни са партньори и Чорни защитавал моите интереси зад граница. Казах на генерала: "Намерете случай, подслушване, агент, който да докаже, че аз познавам това лице, и аз съм готов да отида в затвора." Нито звук повече. А след това фондация "Демокрация" прие 200 000 долара от същия този Чорни, когото изгониха. И Ершов беше изгонен, но след като си плати, се завърна и сега има голям бизнес в България. Обществото знае с кого работи, включително и с бившия министър г-н Паси."

Двама генерали от МВР лично предупредили о. р. ген. Любен Гоцев за готвения срещу него атентат, следовател пък посетил бизнесмена Никола Дамянов в офиса му заради същото, а полицай причакал Доктора пред дома му, за да му каже какво му се готви. Това казаха ключови свидетели по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргини, когато се гледа то в Софийски градски съд.

Свързаният с групировката ТИМ бизнесмен Никола Дамянов, който бе посочен за една от мишените на Маргините, заяви пред съда, че бил информиран от следовател за готвено срещу него покушение.
Това уточнение се появи в електронното издание "Mediapool" - изнесените данни така и не бяха опровергани и се приеха като нещо естествено.

Друг скандал със замесени лица около името на Марк Рич гръмна, когато в САЩ бяха повдигнати обвинения срещу българина Людмил Дионисиев /братовчед на известния бизнесмен Борислав Дионисиев. В началото на 90-те години Дионисиев учредява фирма в София - "Нефтоимпекс-ООФ" - бел. Л. М./. В В средата на месец април 2005 г. съобщението гласеше, че Людмил Александров Дионисиев е подведен под отговорност в САЩ заради предполагаемо участие в схема за плащане на милиони долари подкупи на режима на Саддам Хюсеин по програмата на ООН "Петрол срещу храни".

Дионисиев е бивш шеф на "Нефтохим" по време на правителството на БСП, след което емигрира в САЩ в края на лятото на 1991 г., като отива в Далас и работи там като брокер за "Тексако Ойл", фирма, която е във връзка с Марк Рич. Американските власти разследват Дионисиев заради сделки на базираната в Тексас компания "Бейойл", за която той също работи.

И тук излиза на светло един важен елемент - петролната търговия и връзките на арабските страни износителки и Русия. Появяват се и нови имена: тези на Денис Ершов и Майкъл Чорни. През 2000 година, изгоненият по-късно от България петролен бос Денис Ершов обяви чрез медиите, че ще изгражда край Русе рафинерия с годишен капацитет 1 млн. т. Явно той визира базата на "Петрол" между града и с. Пиргово, казват от "Строителен контрол" и общината. Складовете са с капацитет 400 хил. т и са най-големите на Балканския полуостров. Огромното нефтено хранилище бе предназначено за нуждите на Държавния резерв и според тогавашните планове е трябвало да бъде непрекъснато допълвано с петролни продукти от Русия.

Строежът на рафинерия на "Нафтекс" край Русе бил резервен вариант за Ершов в случай, че не се осъществи приватизацията на румънската рафинерия "Петромедия". Като собственик на "Нафтекс груп" Ершов притежаваше тогава мажоритарния дял от акциите на "Петрол". Идеята за подобно строителство се въртеше в Русе от години. Тя беше цел и на Боби Божилов-Бец, който имаше намерение да транспортира до Русе каспийски нефт и беше започнал да създава собствен специализиран флот. /В първоначалната схема на имена, свързани по един или друг начин с помилвания от президента на САЩ, Клинтън, петролен брокер Марк Рич - Боби Бец бе посочен като връзка чрез фирмата Комко, на която той се води търговски директор - бел. Л. М./.

Дионисиев бе посочен като съдружник в американската компания Бейойл /Bayoil USA Inc./, срещу чието ръководство бяха повдигнати обвинения в САЩ, а според Доклада на постоянната подкомисия за разследвания към американския Сенат, Бейойл е била "кукловодът" в схемата, изнесе около скандала "Хюстън кроникъл".

По комунистическо време Людмил Дионисиев е търговски директор, отговарящ за нефта, а впоследствие и заместник-генерален директор на Химимпорт, известен като "най-добрия специалист по нефта в България" с връзки в целия Близък изток, по думите на бившия шеф на държавната фирма Бело Белов. През 1990 г. Дионисиев оглавява учреденото, по идея на Андрей Луканов, външнотърговско дружество Нефтоимпекс, създадено с цел да осъществява износа на бургаската рафинерия Нефтохим, но то така и не проработило. Българската връзка на Людмил Дионисиев се простира и към фирмата "Машиноекспорт", обвинена в доклад на ЦРУ за участие в злоупотребите по програмата "Петрол срещу храни", твърдят запознати.
Бейойл е петролна рафинерия в Хюстън, която дистрибутира и търгува с петролни продукти. Тя е една от малкото американски фирми, които, взети заедно, са получили по-малко от 1 процент от общите петролни продажби по програмата, възлизащи на 64 милиарда долара.

В хода на разследването стана ясно, че Бейойл е закупила близо 6 млн. барела иракски петрол за около 100 млн. долара през 1997 г., малко след стартирането на програмата "Петрол срещу храни", сочеха данните в Иракското петролно министерство. Плащани са били подкупи с пари, предназначени за хуманитарна помощ, съобщи прокурорът Дейвид Кели. Прокурорът даде пресконференция, на която заедно с представител на ФБР оповести повдигнатите обвинения.

Садам е получил близо 1,8 млрд. долара подкупи от световноизвестни фирми, сред които е и "ЛУКойл". Това се посочваше в Доклад на независимата разследваща комисията "Волкер", която пое да разследва злоупотребите по програмата "Петрол срещу храни". Според Пол Волкер, бившия ръководител на Държавния резерв на САЩ, който ръководеше разкритията, корупцията не би достигнала такива размери, ако е била въведена по-добра дисциплина от страна на ръководството на ООН. По този повод той подчерта необходимостта от сериозни реформи в организацията. Волкер е на мнение, че успехът на програмата е постигнат на твърде висока цена и "това е подкопаване на доверието и единството в ООН." Фирмата на Марк Рич бе сред споменатите в доклада "Волкер" заради подозрения в злоупотреби по "Петрол срещу храни".

"Петрол срещу храни" приключи през 2003 г., след американската инвазия в Ирак. Най-мащабната хуманитарна програма на ООН целеше приходите от ограничени продажби на иракски петрол да се използват за внос на храни, медикаменти и други стоки от първа необходимост, за да се облекчи положението на иракския народ по време на международните санкции.

Проверка на Mediapool в наши дни показа, че през 1992-93 г. Л. Дионисиев е бил дарител на Републиканската партия на САЩ с 12 хил. долара, регистриран като собственик на фирма Корал ойл енд гес /Coral oil & gas/. Цитирам този факт, за да стане ясно, че в САЩ, дарителството на партии не винаги се превръща в партиен и съдебен чадър за дарителите.

Адвокатите на обвиняемия Дионисиев съобщиха, че възнамеряват да пледират, че клиентът им е невинeн по повдигнатите обвинения, включващи измами и забранени транзакции с Ирак. Дейвид Хауард, защитник на Людмил Дионисиев, посочи, че липсват каквито и да било конкретни доказателства срещу клиента му. Обвиненията срещу Людмил Дионисиев няма да издържат, предположи пред Mediapool бившият шеф на Химимпорт Бело Белов. Невъзможно е да са били дадени подкупи в посочения размер, защото това би означавало денонощно да са се точили в морето кервани от натоварени с петрол танкери на фирмата му, каза той.

Очевидно е, че той има сериозни аргументи за защита, щом не е пожелал да плати гаранцията от 500 хил. долара, поискана от съда и е останал в ареста, каза още Белов. Когато един обвиняем е сигурен в себе си и адвокатите си, той не излиза под гаранция, добави той.

И отново Марк Рич

В първата седмица на август миналата, 2006 година, името на Марк Рич изплува най-ненадейно около едно убийство в България. "Мощна експлозия разкъса тялото на Асен Николов", "Бизнесмен задействал неволно бомбата, която носел у себе си от месеци", "Страх скова Варна след поредното показно убийство", "Взривеният търговец си носел бомбата", "Асен Николов е разкъсан пред блока, по чудо няма други жертви", "Бомба за конкурент взриви бизнесмен", "Срещу Асен Николов имало дела, всичките са прекратени преди да идат в съда" - това бяха заглавията от първите страници в няколко столични вестника. Печатните издания писаха, че срещу взривения бизнесмен е имало няколко водени дознания за различни престъпления, но всички са били прекратени още преди да отидат в съда, поради липса на доказателства. Цитирана бе пресслужбата на Областната дирекция на полицията във Варна, според която, взривеният имал множество криминални регистрации в РПУ - Аксаково, в Първо РПУ във Варна, в РЗ БОП - Русе, и в ОДП - Русе, където срещу него са се водели дознания за рекет, побой и заплахи. Всички, свързани с бизнеса на Николов със зърно и зърнобази.

Една от публикуваните версии бе, че зърненият бос е взривен заради интереси в износа на жито. Големите международни компании, които изкупуваха тогава житото у нас бяха "Гленкор", "Доминион грейн", "Луи Драйфус" и "Тьопфер". И тъй като големите играчи работели с български фирми посредници. Фирма "Фарин" на убития бизнесмен от Варна Асен Николов е изкупувала жито за "Гленкор" и хамбургската "Тьопфер".

"Гленкор" и "Нидера" от своя страна пък се оказаха са свързани със скандалния милиардер Марк Рич и групировката ТИМ, написа тогава в. "Труд", а разследване на в. "Капитал" от януари 2003 г. е посочи преки връзки на Марк Рич с ТИМ. Твърдеше се, че милиардерът е налял милиони във "варненската империя", за да си осигури партньор в търговията със зърно.

Около вестта за убийството стана ясно, че контактът с Рич е бил направен от дългогодишния шеф на "Химимпорт", по-късно собственост на ТИМ, Никола Дамянов. По време на режима на Тодор Живков Дамянов е бил най-приближеният човек на тогавашния министър на търговията Христо Христов, човек на Андрей Луканов. Съобщено бе също така, че Дамянов от години живее в Лондон. Около делото срещу братята Маргини, Дамянов бе посочен като една от мишените, нарочени за убийство, наред с генерал Любен Гоцев. "Дамянов няма дялово участие в ТИМ, побърза да уточни за печата тогава корпоративният секретар на групировката, Николай Николаев.

Никола Дамянов, напуснал България през 1988 година, внася нефтени деривати, бензини и газьол, съобщиха източници от полицията. Дамянов се прехвърлил към американската фирма "Марк Рич", която доставяла нефт на "Нефтохим" и всъщност била основен доставчик за "Нефтохим" до приватизацията на рафинерията.

По време на съдебните заседания около воденото дело срещу братята Маргини, Никола Дамянов признава, че най-добре работи с ТИМ, която се състояла от "амбициозни момчета, израсли на улицата", коректни, но безкомпромисни към некоректните.

Името на Б. Божилов - Боби Бец бе замесено и около делото за производство на каптагон, след като същата година във Фармацевтичния завод в Станке Димитров, сега Дупница, са открити солидни количества от забранения препарат. След избухналия скандал, през 1992 г. Боби Бец потвърди, че няма никакво участие в производството на каптагона, тъй като по това време е директор по транспорта на "КОМКО". Около каптагоноваия скандал Божилов спомена, че присъствал на подписване на подобен договор, с чиито копия кой знае защо разполагал. От документите, които бяха предадени по следственото дело за каптагона, личеше, че цената на каптагона е платена с преводи на "Фармахим" и на "Химимпорт"...

Около вноса на петрол чрез съдействието на Марк Рич протекции и помощ е оказвал и Константин Главанаков, бивш министър на външната търговия, днес бизнесмен, чието име се появи около продажбата на Търговска лига ЕООД, като името на Главанаков, който е бил и бивш български посланик в Япония се свързва с това на Майкъл Чорни, руски бизнесмен, изгонен от България по време на правителството на Иван Костов, завърнал се по-късно отново.

Божилов - Бец почина, Главанаков продължава да прави пари, Бело Белов е член на Евроклуба, наред с висши държавни чиновници, дипломати наши и чужди, бизнесмени и журналисти. Скандалът с Дионисиев утихна...

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене