4. Партийният и съдебен чадър

Слухове, факти и бездействие витаят около името на международния аферист Марк Рич * Имаше ли интереси за влияние и чии в сделките с петрол

Продължение от 26 април

"Всяка престъпност е свързана с властта."
Арлин Антонов, бивш шеф
на Контраразузнаването

Подкупи, плащани с пари, предназначени за хуманитарна помощ" - така американският прокурор Дейвид Кели се произнесе по скандалите около "Петрол срещу храни". Скандали, в които бяха замесени и имена на българи. Вчера започнах разказа си за един международен аферист, Марк Рич и връзките и дейността му в България, в началото на демократичните промени след свалянето на Тодор Живков от власт. Рич бе помилван от Бил Клинтън в последния ден от мандата му като президент на САЩ. "Твърд и безмилостен в условията на сделката, която сключва - това са констатациите, характеризиращи един от най-известните брокери в търговията с ирански петрол брокер Рич. - За Марк Рич няма значение от кого купува и продава, стига да е изгодна за него търговската отстъпка".

В първите години след 10 ноември на българската икономическа сцена и търговията с петрол се появиха няколко имена: Марк Рич, "Елф Актен" и гъркинята, госпожица Мамидакис. Интересите на Рич са се преплитали с тези на дъщерната на "Елф Актен" фирма "Никем" показваха справки от тези години. 1990 г. България бе на прага да приватизира бензиностанциите си, търсеше инвеститори, имаше нужда от сигурни доставчици на петрол, тъй като от петрола зависеше 60 на сто от българската индустрия. И ако Марк Рич бе лансиран най-много в тези години, то това лансиране вървеше със слухове, че видите ли той щял да инвестира в преработка на петролни продукти, както и че имал интереси в бъдещата приватизация на бензиностанциите в страната. Нито едното, нито другото се оказаха верни - Рич беше и си остана единствено посредник в търговията с петрол, тъй като ролята му на брокер му осигуряваше достатъчно приходи в милиони долари и други главоболия не му бяха нужни. Българският комбинат "Нефтохим" имаше нужда от внос на петрол, но също така проявяваше жив интерес и от таксата за преработка на петрола и производството на петролни продукти. В стремежа си да получи по-голяма печалба, "Нефтохим" спъваше други производства, чрез които също можеше да се получат постъпления от валута. Това бе политиката, която провеждаха хората, ръководещи комбината: генералният директор Бело Белов, зам.-директора по петрола Илиев, Г. Неделчев и зам.-министъра на външната търговия от онези години - Константин Главанаков. Синът на Неделчев работеше тогава в частната фирма на бизнесмена Дионисиев, а всички изброени имена имаха връзка с брокерската фирма на живеещият в Швейцария, Марк Рич. За Рич работеше и фирма "Комко", като най-сигурен по сделките му бе петролът, който идваше от Иран.

За разлика от Марк Рич, "Елф Актен" и Мамидакис проявяваха интерес, както към приватизация на вериги бензиностанции, така и към инвестиции в преработката на петролни продукти. "Още при първите преговори с "Нефтохим" от "Елф Актен" предложиха да доставят и монтират система за оксигениране, което щеше да поевтини цените на петролните продукти - разказа търговец, експерт по външна търговия, запознат с историите по петрола от това време. - До предложението на "Елф Актен", "Нефтохим" изпращаше българският бензин за блендиране в чужбина."

Оказва се, че от "Нефтохим" отказали изгодното предложение под предлог, че били в преговори с холандска фирма за доставка на подобна инсталация, която по неизвестни причини месеци наред нито беше доставена, а още по-малко пък монтирана в комбината в Бургас.

Междувременно са били направени и опити да се пренасочи "Елф Актен" към комбината в Плевен, но това било изгодно единствено, ако преработеният продукт останел в България. В противен случай се извършвал двоен транспорт: Варна-Плевен- Варна.

"Елф Актен" са били готови да снабдяват "Нефтохим" - Бургас с уралски нефт, което като се вземе в предвид евтиният транспорт през Черно море можеше да бъде изгодно за крайните цени. И това предложение не бе прието след разтакаване на преговорите.

Протакането на преговорите, нерешителността да обсъди изгодни оферти за българската индустрия обезкуражават "Елф Актен" и в един момент те се колебаят дали изобщо си струва да пристигнат в България. На българската страна в трудните проговори било внушено, че който владее бензиностанциите, ще има приоритет при доставките с петрол, което ясно я разколебава.

Около присъствието на Марк Рич в България в Софийски градски съд е била регистрирана и фирмата "Петролимпекс" /на 26 декември 1990 г. - бел. Л. М./. В момента, когато са се водили последните разговори с "Елф", при вицепрезидента Атанас Семерджиев българските участници са били наясно, че ще има такава фирма. Обявата излиза в "Държавен вестник", като посоченият основен капитал бил в размер на 50 000 лева, а за представител било обявено името на Людмил Дионисиев. В съобщението тогава не се посочват кои са учредителите, но това са "Нефтохим" - Бургас - с 80 на сто участие, "Петрол" с 10 на сто участие и Дионисиев също с 10 на сто участие. Тази регистрация става повод за много въпросителни като: как е било допуснато директорът и зам.-директорът на "Нефтохим", които нямали право по закон да участват в подобна фирма, са се включили във фирма "Петроимпекс" с активите и пасивите на самия "Нефтохим"? Неизвестно остава и как е било допуснато останалите участници във фирма "Петролимпекс" да ползват производствените мощности на държавно предприятие. Вярно е, че фирмата е регистрирана като такава, с ограничена отговорност, но все пак налице е било допуснато коопериране с държавно предприятие, неизвестно на каква база. Да се случат подобни нарушения на закона е било възможно единствено с височайша политическа и властова подкрепа. С тази така регистрирана фирма, на практика Людмил Дионисиев се превръща посредник между Марк Рич и преработващото държавно предприятие. Да се разреши фирма като регистрираната "Петролимпекс" да работи с бургаския комбинат, означавало, че някой трябва да плати на държавата "Нефтохим"-а, или "Петролимпекс" да плаща на "Нефтохим" Бургас за преработката и по-нататък сама да пласира готовата продукция, което поставя нещата в абсурдна ситуация. Партньор във фирма да плаща на другия партньор в същата фирма! Или партньор във фирмата "Петролимпекс" да плати на партньора си "Нефтохим", тъй като при преработката на петрол, "Петролимпекс" се явявала посредник на партньора си?

Казано накратко и ясно: някой решил да източва в частна изгода държавен нефтопреработвателен комбинат, само с регистрация на фирма по Търговския закон, в която фирма партньори се явяват поради възникващи бизнес отношения и посредник и получател. Никой е обръща внимание на това, защото 1990 година е време на хаос и законодателни абсурди под политически чадър.

Така към посредника Марк Рич се прибавя и друг посредник - Людмил Дионисиев, който доставя чрез Рич петрол за преработка на фирмения си партньор "Нефтохим" - Бургас. Държавният комбинат плаща доставеният петрол /един танкер струвал средно 20 млн долара - бел. Л. М./, а комисионната за Дионисиев само от доставката на закупения от държавата петрол на танкер е била най-малко 200 000 долара. Това оскъпявало получените от преработка петролни продукти, още повече, че практика фирма производител да контактува директно с продавачите на петрол нямало. Поне в България. Така Марк Рич и Людмил Дионисиев изсмукват от посредничеството си комисионни в стотици хиляди долара за сметка на използването на държавен комбинат за преработка на нефтопродукти.

В света няма компания за преработка на нефт или получаването му, освен САЩ, която да не е под контрола на държавата. Било чрез преобладаващо до 51 на сто държавно участие, било чрез комисари, които да контролират стратегическите финансови операции на фирмата. Все пак петролът е както основна суровина за индустрията на една държава, така и военно-стратегическа суровина.

Към края на лятото 1991 година, Людмил Дионисиев се готви да напусне страната, констатират в спецслужбите, което се и случва. Той отива в Далас и работи там като брокер за "Тексако Ойл", фирма, която е във връзка с Марк Рич.

Къде бяха в началото на демократичния преход хората, свързани с Марк Рич и къде се оказаха те в годините след това? Людмил Дионисиев, Андрей Луканов, Любен Гоцев, Константин Главанаков, Стефан Полендаков, Бело Белов. Нито един от тези хора не бе случаен, те бяха внимателно и строго подбрани от Андрей Луканов и получаваха от него своите задачи. Посланици, специалисти във външната търговия, хора, служили или съпричастни на тайните служби - следите им водеха през годините от Марк Рич до интереси във винения износ, приватизация във фармацията, та чак до поръчани убийства от хора от сенчестия бизнес.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене