3. Партийният и съдебен чадър

Слухове, факти и бездействие витаят около името на международния аферист Марк Рич * Имаше ли интереси за влияние и чии в сделките с петрол

Продължение от 25 април

"Всяка престъпност е свързана с властта."
Арлин Антонов, бивш шеф
на Контраразузнаването

Появата на Марк Рич в България се свързва с протекцията на Андрей Луканов. Името на Марк Рич е непознато за по-младите българи, то се появи изведнъж, когато стана ясно, че преди края на мандата си като американски президент, Бил Клинтън го помилва. В САЩ журналисти атакуваха Клинтън за тази негова "благотворителност" и тогава стана ясно, че бившата съпруга на Рич, дарила Демократическата партия за период от близо 10 години, с около 1, 2 милион долара. След облагодетелстваните политици и кандидатпрезидентските им кампании, тогава се цитираха имената на Ал Гор, Клинтън и съпругата му Хилъри Клинтън. Но това да речем са си американски работи. И данъците, които Марк Рич не плаща в САЩ са вътрешни работи на Щатите, където да подобно укриване се дават много години затвор.

Как се вписа в зората на демокрацията Марк Рич в нашата страна? За тези, които обичат слухове ще цитирам предположението че търговецът на петрол Рич изнесъл Пенсионният фонд на родината, а също така фирмата му участвала активно в нарушаване на югославското ембарго. Името на Марк Рич, живеещ в Швейцария присъства в една схема, в която Рич е свързан с известни имена на българи и фирми от близкото минало. Имена, играли съществена роля в първите години на демократичен преход.
Първото име, което се чете във въпросната схема е на "Химимпорт", Бело Белов, /генерален директор - бел. Л. М./, Илиев /зам.-ген. директор по петрола - бел. Л. М./, Константин Главанаков /зам.-министър по външно-икономическите връзки, посланик в Япония, с големи и разностранни бизнес интереси - бел. Л. М./.

Офисът на брокерската фирма на Марк Рич в тези години /1989-1991 г- -бел. Л. М./ се намира в Швейцария, в Цуг, където е и офисът на фирма "Вениса Естаблишмънт" - Мултигруп. Другите имена в схемата, за връзки на Марк Рич са: "Нефтохим", "Комко" и съответно Г. Неделчев, Бело Белов, Б. Божилов - Боби Бец и Б. Дионисиев.

Марк Рич започва кариерата си на търговец във фирма "Филип Брадърс", като специалист по петрола. В началото на 70-години на миналия век тази фирма търпи загуби, направени са кадрови размествания, но Рич не е включен в тях. А той е разчитал да се издигне при кадровата промяна във "Филип Брадърс" и когато това не се случва, Рич напуска, създавайки своя собствена фирма. Запознати с кариерата му смятат, че от този период е и враждата, съществуваща между "Филип Брадърс" и Рич.

Като начало Рич се установява в Ню Йорк и започва търговия с ирански петрол, като за кратко време натрупва големи печалби. Как става това натрупване на печалби - Рич, като опитен търговец играе с търговската отстъпка, която е лична уговорка между търговеца и посредника. Така например, ако се увеличи от 50 на 60 цента тя на барел - това донася тутакси милиони за посредника, какъвто е бил Марк Рич в тези сделки. Уведомен, че делата му са обект на интерес откъм страна на ФБР, Марк Рич товари документацията и архива на фирмата си на самолет и бяга в Испания. Там той се уповава на една малко известна особеност на испанското законодателство: от историята се знае, че Изабела Кастилска и Филип изгонват евреите от Испания, като окончателното им изселване завършва в 1594 година. След време, като компенсация е приет закон, според който всеки евреин, който е извършил каквото и да било престъпление, освен убийство, където и да е по света, може да поиска убежище и поданство в Испания. Така Марк Рич се превръща в испанец, който впоследствие се настанява да живее в Швейцария. По време на ирано-иракския конфликт, не без намесата на "Филип Брадърс" Марк Рич понася тежки финансови загуби и бизнесът му едва оцелява.

По-късно Рич се запознава с Танака, зет на тогавашния президент на Нигерия и започва бизнес с нигерийски петрол, като междувременно успява да си възстанови и връзките с Иран. В този период, бизнес интересите на Марк Рич се пресичат с тези на фирма "Никем", която също търгува в нигерийския петрол и е дъщерна на известната, "Елф Актен".

Марк Рич не е производител, а още по-малко пък инвеститор на петрол и петролни продукти, каквато е първоначалната представа, създадена в България за него. Той е силен в посредничеството и търси да купува и продава, при изгодна за него, като посредник търговска отстъпка. А търговската отстъпка в сделките с петрол означава милиони в долари. Така че слуховете около името му в първите години на демократичния преход, че уж щял да участва в търг за български бензиностанции изобщо не отговаряха на истината.

В България фирмата на Марк Рич участва в сделка с "Химимпорт" и тъй като фирмата на Рич бе посредник, това оскъпяваше закупения петрол. Но фирмата на Рич бе и връзката за експорт на ирански петрол, което в момент на настъпила петролна криза в България правеше подобна връзка много ценна Какво бе сложното в политическата обстановка, което възпрепятстваше в известен смисъл сделки с ирански петрол, с посредничеството на Марк Рич? След отстраняването на Тодор Живков от власт, редовното снабдяване на България с петрол от Съветския съюз, който да се реекспортира и спечелят пари в милиард долара вече е невъзможно. Горбачов се е оттеглил от тази благотворителност, която е вървяла в продължение на десетилетия управление на Живковия режим.

След 10 ноември 1989 година, Съветският съюз изпитва много затруднения от хаоса на перестройката и изобщо не му е до бившия сателит България. Условията около уреждане на посредничеството на Марк Рич в търговията с петрол бяха повече от добри. Основните контрагенти и конкуренти за този вид търговия - Шел и Ойл къмпани липсваха все още на родния пазар. В един момент стана ясно, че "Химимпорт" не разполага с дългосрочна програма, не се отчитат преимуществата на значимостта на Бургаското пристанище и геостратегическото положение на страната, като връзка на Европа с Близкия и Среден изток.

Към това се прибавя и липсата на интерес у западноевропейските фирми към българския пазар - за тях мащабите на България са повече от неизгодни, тъй като държава с население 8 милиона е колкото един средноевропейски голям град. Оставше единствено фактът, че сме значими като изходна база за икономическа инвазия и трамплин, както от Европа към Изтока, така и от Изтока към Европа - още повече, че Черно море е район спокоен и лишен от напрежението и несигурността на военните конфликти. Освен това, северната ни граница е добрият във всяко едно отношение воден път на река Дунав, чрез който директно се навлиза в сърцето на Европа и прави транспортна връзка Дунав - Рейн - Северно море. И освен гореизброените преимущества, България бе крайната точка за най-кратък морски път, свързващ Европа и богатия на природни ресурси Съветски съюз.

България не е страна богата с природни ресурси, но само умелото използване на геостратегическото й положение за търговия между Стария континент и Близкия и Среден изток, и възможността да предостави пътища за директни връзки на Гърция и Изтока, Гърция и Европа бе повече от достатъчно като даденост, за да просперираме икономически. Но това нито един от политиците след Живковото сваляне от власт не осъзна и използва. Още повече, че преимуществата на територията на държавата ни бяха и са обект на интерес както от страна на САЩ, така и от страна на Европа и Изтока. Ето защо САЩ, Европа и Изтока вече 17 години се борят чрез търговски посредници и големи икономически субекти да сложат ръка на България в политически план.

Петролът е основополагаща суровина, с която е свързана 60 на сто от българската промишленост. По тази причина всеки, който осигуряваше петрол за България бе добре дошъл. Елф Актен, / с която бе свързан известно време Марк Рич - бел. Л. М./започна преговори с българските управници, но в хода на преговорите стана ясно, че те се протакат умишлено от хора, свързани с интересите на Рич. Офертата на Елф Актен беше изгодна, още повече, че бе обявено, че има швейцарска банка, готова да извърши трансфера лева-долари. Подобен трансфер означаваше единствено далечен стратегически ход за завоюване на източно-европейския пазар.

Ето защо да се гледа на интереса на Елф Актен или на друга голяма фирма, търгуваща с петрол като на субект, движен от хуманни подбуди към намиращата се в икономически и законодателен хаос България, бе повече от наивно.

На българския пазар, в първите години на прехода, като кандидат за сътрудничество се появи и една жена, гъркинята Мамидакис - солидна, агресивна бизнес дама, със сигурни позиции в четирите най-големи рафинерии на южната ни съседка и големи складове за бензин, един от които в Одеса. Мамидакис вече бе създала верига от бензиностанции в Гърция, която по основните артерии достигаше до границите с България. Тук ще припомня, че във връзка с Ирано-иракския конфликт гръцката петролна промишленост понесе огромни загуби, които се изчислиха на 1,5 млрд драхми. /Тук ще спомена, че при преговорите за навлизане на руската Лукойл в пазара на съседна Македония от 2004 г. се коментираше, че македонската Нико петрол щяла да посредничи в начинанието. Точно в този момент се появи и името на гръцки петролен магнат Мамидакис, който също бе с намерение да извоюва влияние и позиции на този пазар. През 1998 година стана ясно, че Македония бе на път да хлътне в енергийна криза, ако не бъде уреден спорът между гръцката държавна компания "Елиника петрелеа", която наскоро изкупи 54 на сто от акциите на рафинерия ОКТА в Куманово, и гръцкия магнат Мамидакис. Президентът Глигоров отказал да ратифицира спогодбата, подписана от премиера Георгиевски с гръцката държава. Лондонски съд уважи иска на Мамидакис да продължи да доставя петрол на Македония. Поради спора македонската рафинерия, доставчик на деривати за Югославия бе принудена да не работи известно време.… - бел. Л. М./.

Как се извършва доставката на петрол? Известни са два начина:

Плаващ карго - когато купувачът дава оферта за определен брой барела петрол, доставени франко посочено пристанище на предварително уточнена дата. Тази дата не може да се променя, тъй като не е изгодно и за двете страни, участнички в сделката - причина за това е че се плаща по датиран бренд /бренд - англ. Brand, се използва като стоков знак, търговска марка , употребяван в маркетинга, включващ комплекс информация, свързана с определени продукти или услуги. Фирмата доставчик оглежда морското пространство, намира танкер, който да е на такова разстояние от съответната крайна точка по сделката, че да може да се достигне до нея на предварително уточнената дата. И чак тогава товарът петрол се отправя към купувача. В тези случаи, купувачът заплаща фрахта от пристанището, от което е тръгнал танкера, до другото пристанище, в което достига като крайна точка. Т. е. при този вид карго, продавачът не губи нищо, не губи и фирмата натоварила танкера, но губи онзи, който купува. Твърд карго - при него купувачът има договор с продавача, че на период от определени дни ще получава определено количество барели петрол. При това положение, ако продавачът не успее да натовари навреме в началното пристанище, пак отклонява танкера от пътя му, но фрахтът се плаща от точката на отклонението и не може да надхвърля предварително уговореният.

Същественото в случая с втория вид карго е, че фирмата посредник не е в състояние да сключва договори на твърд карго, тъй като производителите не дават подобна възможност. В този смисъл и договорите с Марк Рич криеха опасности от оскъпяване на доставките...

Паяжината от сделки и контакти

През 90-те години на миналия век Марк Рич доставяше петрол на бургаската рафинерия "Нефтохим", а по-късно стана един от основните купувачи на зърно. Като зам.-министър на външната търговия Константин Главанаков бе наясно с протекциите, с които се ползва Марк Рич в България. Освен това Главанаков, Белов и Г. Неделчев се даваха сметка, че сделка с Рич е неизгодна, тъй като фирмата му е посредническа и това ще оскъпи петрола. В България имаше сведения, че фирмата на бизнесмена Рич на два пъти е фалирала. Тук обаче се намеси един факт: търговската отстъпка, която за българските партньори на Рич е минимална, за мащабите на България бе купища пари. Всички българи, осъществили връзка с Марк Рич бяха наясно и че Марк Рич не е производител и не би могъл да инвестира в нефтопреработващата промишленост. А българите печелеха и от всеки преработен танкер /не за вътрешни нужди/, нещо, което не бе в интересите на Марк Рич.

"Нефтохим" се интересуваше живо от таксите за преработка, като стремежът на шефовете й бе да я повишат от 7-8 долара, при положение, че нормално се е плащало по 4 до 6 долара.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене