3.От бухалките до парламента - интеграция на необяснимото

Всяка прилика с действителни лица и събития
не е случайна, а поучителна...

Продължение от 16 март

Два дни вече разказвам един типичен случай за така наречения уж демократичен преход в нашата татковина. Преход, който в крайна сметка се оказа единствено криминален. Подобни случаи на безнаказаност в страните от бившия социалистически лагер - с лопата да ги рине човек, че и филми започнаха да правят по сюжетите. Няма как - нека знаят поколенията какво е било времето ни. И ако някои знаят правилото - което не става с пари, става с много пари, в тази история случаят е леко видоизменен: което не става с бой, отвличане и кошаревски свидетели, става с много бой, отвличане и кошаревски свидетели.

За първи път в практиката си като журналист имах възможност да чета самопризнания на платени свидетели от скроена клопка - в този случай клопката бе за един капитан от полицията, който бе обвинен в изнасилване. "Изнасилената" избяга в чужбина, след като й бе платено за ролята, целта капитанът да бъде отстранен бе изпълнена. Докато единият кошаревски свидетел "пропя" и призна как го извикали и му дали пари с думите: "Ела, трябва да бъдем кошаревски свидетели".

Другият свидетел бил попитан иска ли да си изкара някой лев. За целта му било поръчано да намери още едно момче и да чакат в хотел "Средногорие", за да видят как ще излезе едно момиче и че трябва да потвърдят как то е изнасилено. Проста работа, но последствията бяха сериозни. Капитанът, набеден от кошаревските свидетели загуби възможността да кандидатства за поста шеф на РПУ-то, за известно време той загуби и работата си. Така целта бе изпълнена - макар и за момента - несговорчивият капитан бе отстранен, в полицията вече кадруваха задържани за рекет, стрелба, побой и отвличане.

След доброволните самопризнания следственото дело е прекратено поради липса на извършено престъпление. Пет месеца съобщението за прекратяване бе скрито в РПУ-Пирдоп и се случи така, че самият бивш обвиняем, капитанът научи от мен, журналистката, че обвинението срещу него е паднало!

Но вместо край нещата като че ли започваха - тепърва предстоеше да се изясни кой е бил служителят на МВР, участвал в инсценировката /Данните за това бяха в приключеното дело - бел. Л. М./. Тепърва трябваше да се изясни и кои други служители от Окръжно МВР са били посветени с тази история. Може би същите, които криеха, че капитанът, обвинен в изнасилване е невинен?

Така се натъкнах и на един друг феномен: полицията участваше в престъпление срещу свой служител. Как, защо, срещу колко - това бе друга тема.

Около разследването за престрелката в Златица, отвличанията и побоите на младежи, изскочиха и други престъпления: в редакцията при мен дойде гражданинът Спас Делов, който поиска да съобщи допълнителни факти около задържания златишки бизнесмен Цветелин Кънчев. Ето неговия разказ, записан на касетофона: "Казвам се Спас Делов и съм предишния собственик на вила "Калето" /къщата, която в момента е собственост на Цветелин Кънчев - бел. Л. М./. В продължение на седем години я възстановявах, защото беше много порутена, изградих я камък по камък, направих гаража, облицовах я.

На първи май 1992 година открих денонощно заведение в самата вила, на долния етаж. Зарадваха се пастири, туристи, хора от Златица. Но ето, че вихрушката не отмина и "Калето". На 11 октомври с. г. в 9.30 сутринта отпътувах в София по работа. В 10.30 са били забелязани двама мъже с големи сакове с бели дънки. Видяла ги една жена от дом "Майка и дете". Отивали са от вилата към гората. В 17 часа, като се прибрах, забелязах, че страничната решетка на мазето лежи изкъртена, а рафтовете в заведението - празни. Липсваха телевизор, касети, магнетофонната уредба, даже свинските крачета за кучето от хладилника ги нямаше. Идваха от полицията, снимаха, гледаха и накрая един от тях ми рече: "Спасе, пий една студена вода!" Затворих заведението и цяла нощ не мигнах. Мислех си - отиде ми трудът на вятъра! Тогава реших да продам вилата и да се махна.

Кандидат за вилата ми беше златишкият бизнесмен Цветелин Кънчев. Продадох му я на безценица. Местни хора ми подмятаха, че кражбата е негово дело, за да ме принуди да се откажа от имота си. Действително Цветелин ми предлагаше 300 000, за да му я дам и аз му бях отказал. След кражбата вече ми даваше 250 000 и не отстъпи от тази цена. Вилата е двуетажна, с почти един декар земя към нея и овощни дръвчета. Не вярвах, че кражбата е негово дело, дори си мислех да го моля да ми помогне за разкриване на крадците, но когато правихме пазарлък, Цветелин ми рече: "Бай Спасе, обраха те, а можеха и да те запалят, че и на закачалка да те намерят!" Не знаех какво да си мисля. Сега, когато му откраднаха игралните машини се разбра, че той с помощниците си е стискал на менгемето в предишния ми гараж съмнителните!

Следователите стоят пред препълнени папки, сега очаквам да ме викнат и да закрият преписката - без нищо да са разкрили! Какво прави полицията, толкова ли не могат да стиснат някой да си признае и за кражби и за побои?"

Предложих разказа на Спас Делов на вниманието на следователя, който водеше разследванията по престрелката в Златица от август 1993. Дали щеше да приключи с резултат някога това разследване? Щеше ли да има осъден за престъпленията?

Никого не осъдиха. Минаха години, вестници пишеха за Кънчев като за съвременен български политик и отбелязваха, че той не бил женен официално, но бил семеен. Жена му била от цигански произход, а самият Цветелин се чувствал такъв по душа и затова е приел циганския начин на задомяване - чрез свещена клетва. Семейството на Кънчев имаше 4 деца - момчета. През септември 1997, Цветелин Кънчев влезе в парламента, от листата на БББ. По-късно той се прехвърли в Евролевицата на бившия вицепремиер Александър Томов. Междувременно Кънчев бе председател на инициативния комитет за учредяване на Национална асоциация "Евророма", а след основаването и? на 12 декември 1998 година стана и неин председател.

През 1999 г. имунитетът му бе свален и му бе наложен домашен арест, а на 9 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд го осъди с ефективна присъда на 6 години затвор и глоба за побой и отвличане. Обявен бе за национално издирване поради неявяването му за изтърпяване на наказанието. На 21 ноември 2001 г. Кънчев се яви доброволно в Софийския централен затвор.

На 28 август 2003 г. Софийският градски съд реши да го освободи от затвора предсрочно и условно за добро поведение. На 30 август 2003 г. Кънчев бе възстановен като председател на "Евророма". По-късно вицепрезидентът Ангел Марин го помилва, с което отмени изпитателния срок, остатъка от присъдата му и това му даде правото да се кандидатира за народен представител в предстоящите избори. Кънчев се възползва от това си право да е кандидат на Евророма в Бургас, но не бе избран за депутат.

В деня, в който окончателната му присъда бе потвърдена - 14 ноември 2001 година, Цветелин Кънчев, стана първият осъден действащ български народен представител /осъден за побой и изнудване - бел. Л. М./. Той бе и лидер на циганската организация Евророма, даде подкрепата си за Георги Първанов на предстоящите президентски избори. Чуха се мнения, че ще последва помилване за Кънчев, ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпрати Отворено писмо до Първанов, в което го обвини за това, че приема подкрепа от един престъпник и попита, дали ако бъде избран няма да го помилва. Във вестник "Демокрация" тогава се появи статия по случая със заглавие "Подкрепа за помилване?" През април 2005 г., Цветелин Кънчев е помилван от заместника на Първанов Ангел Марин. Според Марин, мотивът за помилването е бил доброто поведение на Кънчев в затвора!

В средата на месец февруари 2000 година седмичникът "Капитал" пише в свое заглавие: "Цветелин Кънчев стана първият осъден депутат". Седмичникът анализира политическата кариера на Кънчев, който като че ли "влиза зад решетките заради едно невръстно лудогорско гонче на стойност 22 нови лева". "А всъщност ситуацията е съвсем различна. Деянията на депутата имат по-скоро криминален характер, а понякога дори са битово насилие. Кънчев, който е известен повече като Дон Цеци, е просто представител на сенчестата икономика, който се скри зад депутатския си имунитет благодарение на Жорж Ганчев. Срещу сериозна финансова инжекция лидерът на БББ му осигури избираемо място в листите на партията на последните парламентарни избори. По-късно обаче Бизнесблокът се разцепи, а Кънчев инициира преврат срещу бившия си патрон и се преля в редиците на Евролевицата. В партията на Томов той отговаряше за връзките с ромската общност, тъй като се твърди, че Кънчев имал позиции на пазара на цветни метали и зад гърба на фирмата "Юнион Мениер" въртял съмнителни сделки с медодобивния комбинат "Пирдоп". За жалост осъждането на депутата от Евролевицата не може да попадне в графата "успешна борба с организираната престъпност". Цветелин Кънчев е просто една малко по-богата "мутра", попаднала в парламента по щастливо стечение на обсоятелствата", обобщи тогава в. "Капитал".

Друг седмичник, в. "168 часа" попита: "Кънчев добре, ами другите?" Коментарът бе: "Крайно време беше! С една дума, на всички вече трябва да им е ясно: депутатите у нас отговарят пред закона! Тези, които досега са се мислили за недосегаеми, сега вече ще трябва да се позамислят".

Наскоро, около възобновеното гледане на делото по убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, бе прострелян Христо Върбанов, за когото бе съобщено, че е член на Мешерето - висшият цигански съвет, който раздава и правосъдие между фамилиите. Оказа се, че Върбанов е намесен и в скандалното дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, след като е бил специално поискан като свидетел от защитата на обвинените за това кърваво убийство Орлин Аврамов и Пламен Калайджиев. Съдът допусна ромският бос да свидетелства.

Името на Христо Върбанов всъщност е било предмет на актуални питания на два пъти по време на парламентарния контрол на 38-то Народното събрание, когато премиер бе Иван Костов, а са отговаряли на въпросите бившите вътрешни министри - Богомил Бонев и Емануил Йорданов.

В печата бе коментирано, че циганският барон Христо Върбанов от Костинброд всъщност едва ли е познавал адвокатката Надежда Георгиева от Ямбол, за физически убиец на която вече двама свидетели по процеса посочват бившия главен прокурор Никола Филчев. Оказа се, че по делото имало протокол от негов разпит, в който Върбанов твърдял, че убийството е поръчано от военния прокурор Николай Колев.

Необяснимо защо, Върбанов е бил разпитван от Военна прокуратура, за която в някои печатни издания се твърдеше, че била близка с работата си до интересите на Филчев. Върбанов не бе сред свидетелите нито по време на разследването, нито пред съда. Защитата на подсъдимите по убийството на ямболската адвокатка поиска от съда Христо Върбанов все пак да бъде разпитан, и съдът го допусна.

През 2000 година и две години по-рано, името на циганския бизнесмен Върбанов бе предмет на парламентарни питания в 38-то Народно събрание. Първото бе от 30 октомври 1998 година, когато Цветелин Кънчев, тогава депутат, попита за него вътрешния министър в кабинета "Костов", Богомил Бонев. Според Стенографския протокол на парламента, Цветелин Кънчев разказал как на 5 октомври 1998 година, на спирката на софийското село Волуяк, шестима униформени полицаи спират ромското семейство Стефка и Симеон Владови от Костинброд. Отвличат ги, задържат ги с вързани очи в къщата на Велин Андреев в елинпелинското село Григорево, пет дни ги бият жестоко с единствения въпрос къде е закопано златото им. На петия ден пускат жената, за да предаде на роднините си, че искат откуп от половин милион долара. Още същия ден братът на отвлечения подава жалба в НСБОП, откъдето ги инструктират да съберат колкото може повече пари и при обаждане да определят среща на похитителите. Когато това се случва и Станчо Владов информира оперативните работници, единият от тях заявява, че лично шефът на НСБОП ген. Кирил Радев е наредил акцията да се спре, и започнали да го уговарят да оттегли жалбата си.

На питането на Кънчев, вътрешният министър Богомил Бонев призна, че Владов е бит жестоко и дори заплашван с убийство, като посочи от парламентарната трибуна извършителите, срещу които е било образувано дело. Те били от друг цигански клан, от Костинброд - Върбанови: босът на клана, Христо Върбанов и още трима. Така покрай името на Цветелин Кънчев се появи и това на Върбанов.

Години след парламентарното питане, Цветелин Кънчев посети в "Пирогов" простреляния Христо Върбанов, въпреки че го бе уличил преди време от трибуната на Народното събрание. По-късно стана известен и още един интересен факт: през цялото време на отвличането, за което Кънчев попита в парламента, там присъствал и подполковник Манол Николов от Дирекцията на полицията, който бил кръстник на един от задържаните цигани от клана Върбанови. Същият висш полицай бил чут от братята на отвлечения да прави опити да въздейства на антимафиотите от НСБОП, защото това били техни, цигански работи...

Две години по-късно, на 6 октомври 2000 година, Георги Дилков - Лорда, по-късно адвокат на Цветелин Кънчев, в питане до следващия вътрешен министър от кабинета "Костов" Емануил Йорданов цитира жалба на Христо Върбанов срещу районния началник на полицията в Костинброд Георги Георгиев. В нея се съдържаха много сериозни факти: даване на оръжие на хора от цигански произход срещу комисионна, вземане на подкупи за прикриване на преписки, и драстичен сигнал от нещатен служител до въпросния полицейски шеф срещу депутат, който обвинява депутата в рекет и искане на огромна сума пари от Върбанов, за да се прикрият негови престъпления... Животът продължаваше - не се случваше нищо ново.

Разказах за пътя на един българин, определил себе си като циганин, за да оглави политическа сила за циганите в България. В началото бе отвличането, побоите, рекета и клопката с кошаревски свидетели. Последва влизане в парламента, присъда и затвор, докато един вицепрезидент не си позволи да го помилва за добро държане?! Само защото предстояха избори и гласовете на циганите бяха важни за крайната победа на този кандидат за вицепрезидент и кандидатпрезидента му.

Докато пишех и разговарях със свидетели за действията на този бизнесмен колата на координатора на една политическа сила изгоря като факла, както бе паркирана пред дома му. Собственикът на опожарения автомобил имаше грях - не се бе държал правилно около ареста на Кънчев по престрелката, побоя и отвличанията. Пожарът не бе предизвикан от природно явление - бе дело на човешки ръце и ум.

Преди да сложа точка на тази история проверих: никога, никъде, в нито една държава, вицепрезидент не е помилвал осъден за рекет, побой и отвличане.


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене