1. Колко пъти министър Симеон Дянков наруши Конституцията?

Никой от върховните магистрати не „забеляза”, че със спирането на парите на съдебната власт, министър Дянков всъщност наруши Конституцията, тъй като съществуват няколко решения на Конституционния съд по казуса. Ето едно от тях, според което в независимостта на съдебната власт влиза и самостоятелното разпореждане с финансите й, които са й дадени от Държавния бюджет.

Ето текста на самото Решение:

http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=133

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

РЕШЕНИЕ № 18

от 16 декември 1993 г.

по конституционно дело № 19 от 1993 г., съдия докладчик Милчо Костов

(Обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.1994 г.)

Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, Александър Арабаджиев, при участието на секретар-протоколчика Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 16 декември 1993 г. конституционно дело № 19 от 1993 г., докладвано от съдията Милчо Костов.

Конституционният съд е сезиран от 52-ма народни представители от 36-о Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията с искане за тълкуване на:

а) конституционната норма на чл. 117, ал. 3, съгласно която "съдебната власт има самостоятелен бюджет". Във връзка с искането за тълкуване на този текст са поставени и някои по-конкретни въпроси - от къде идат приходите по бюджета на съдебната власт, кои са разпоредителите с бюджетните кредити, кой упражнява контрол върху изпълнението на бюджета и др.;

б) глава шеста на Конституцията, като се отговори по-конкретно на въпроса "Е ли Конституционният съд институция в рамките на съдебната власт".

С определение от 7 октомври 1993 г. Конституционният съд конституира като заинтересувани страни по това дело Председателството на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Висшия съдебен съвет, главния прокурор, Върховния съд и Националната следствена служба. На предявителите на искането Конституционният съд указа да дадат някои допълнителни пояснения и уточнения. Това указание беше изпълнено и на Конституционния съд бяха изпратени с писмо от 18 октомври 1993 г. изяснения и уточнения на първоначалното искане. Както първоначалното искане, така и допълнителните уточнения и изяснения от предявителите на искането бяха изпратени на всички заинтересувани страни.

Заинтересуваните страни (с изключение на Министерството на правосъдието и Националната следствена служба) изпратиха своите становища по предявеното искане за тълкуване.

С определение от 3 декември 1993 г. Конституционният съд прие за разглеждане искането за тълкуване на чл. 117, ал. 3 на Конституцията, като реши да ограничи своята тълкувателна дейност само относно проблема за самостоятелността на бюджета на съдебната власт. Конституционният съд счита, че поставените допълнителни въпроси относно правомощията на разпоредителите с бюджетни кредити и относно източниците на приходи на самостоятелния бюджет на съдебната власт са предмет на правна уредба в устройствения закон за бюджета и не се решават чрез конституционни норми, респективно чрез тяхното тълкуване.

Със същото определение се прие да бъде тълкувателно обсъден и решен поставеният в искането въпрос дали Конституционният съд е институция в рамките на съдебната власт.

I

Тълкуването на чл. 117, ал. 3 предпоставя изясняване на съотношението между двете норми на Конституцията, които регулират бюджетна материя - чл. 117, ал. 3 и чл. 106. По силата на чл. 106 на Министерския съвет се възлага "да ръководи изпълнението на държавния бюджет". Това е конституционна норма с твърде общо съдържание: от една страна - отнася се за целия държавен бюджет, но, от друга страна, нормата визира само изпълнението на бюджета. Конституционният текст не съдържа по-подробна и по-конкретна правна уредба на компетентности на Министерския съвет в сложния процес на съставяне на проекта на държавния бюджет. Но това не е нужно. Такива компетентности предпоставя чл. 87, ал. 2 от Конституцията, който формулира задължението на Министерския съвет "да изготви" и "да внесе" проекта на годишния държавен бюджет в Народното събрание. Конституционният текст мълчаливо предпоставя, че предметната правна уредба на компетентностите на Министерския съвет във фазата на съставяне на проекта е оставена за обикновеното законодателство (устройствения закон за бюджета).

Нормата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията има за принципно предназначение да отдели бюджета на съдебната власт от бюджетните компетентности на Министерския съвет по чл. 106, за да осигури нейната независимост.

Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, гласи Конституцията, и следователно както съставянето, така и изпълнението му са извън сферата на изпълнителната власт (Министерски съвет, респективно Министерството на финансите).

Но самостоятелността на бюджета на съдебната власт не накърнява бюджетните правомощия на върховния представителен орган - Народното събрание. Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му (чл. 84, т. 2 на Конституцията), а съставна част на държавния бюджет е самостоятелният бюджет на съдебната власт.

Редът за съставяне и приемане на бюджета на съдебната власт според действуващите конституционни и законови разпоредби е следният.

Проектобюджетът на съдебната власт се съставя от Висшия съдебен съвет и се внася в ("предлага на") Министерския съвет (чл. 10, т. 8 от Закона за Висшия съдебен съвет - ДВ, бр. 106 от 1991 г.). Поради самостоятелния характер на този бюджет спрямо изпълнителната власт Министерският съвет не може да прави никакви промени в него (съкращения, изменения, размествания на кредити). Министерският съвет получава проектобюджета на съдебната власт, за да го включи в този вид, в който му е представен от Висшия съдебен съвет, в проекта на държавния бюджет, който съгласно чл. 87, ал. 2 се внася в Народното събрание.

Министерският съвет и министърът на финансите могат да направят цялостна или частична преценка на проектобюджета на съдебната власт, да изразяват несъгласие със съдържащи се в него позиции, да предлагат съкращения на незаконосъобразни или неправилни разходи, да изискват икономии и др. Но всичко това са преценки, несъгласия, възражения, които се правят пред Народното събрание и неговите парламентарни комисии. Само Народното събрание може да се произнесе по направените преценки и възражения и окончателно да реши всички въпроси относно общия обем на бюджета на съдебната власт и разпределянето на кредитите.

Съдебната власт е на бюджетна издръжка. Източниците на средства, които са необходими за балансиране на гласуваните от Народното събрание годишни разходи, се набират чрез приходната част на републиканския бюджет.

Правната уредба на източниците на средства по произход, основание и разпределяне се съдържа в устройствения Закон за бюджета (сега действуващия Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, 1960 г.).

По същия начин се отразява самостоятелността на бюджета на съдебната власт в процедурата по бюджетното отчитане. В отчета, който Министерският съвет внася в Народното събрание, е включен отчетът на съдебната власт, по който Министерският съвет не прави никакви корекции, промени и допълнения. Самостоятелният бюджетен отчет на съдебната власт само фигурира като част на общодържавния бюджетен отчет и по него се произнася Народното събрание (чл. 84, т. 2 от Конституцията).

II

Конституционният съд ограничава своето становище относно съотношението между институциите на съдебната власт и Конституционния съд само в рамките на Конституцията и въз основа на конституционните норми.

На тази основа отделянето на Конституционния съд от институциите на съдебната власт не може да предизвика съмнение. Въпреки че Конституционният съд носи названието "съд", той не е правораздавателен орган от типа на съдилищата по глава шеста на Конституцията. Това категорично отделяне се определя преди всичко от систематиката на основния закон.

Систематичното подреждане на правните норми в един закон, а още повече в Конституцията, е от съществено значение за тълкуването на всяка правна норма на закона (Конституцията). Систематиката на текстовете в законите е предмет на нормативна уредба (в Указа за прилагане на Закона за нормативните актове). Конституционният съд и съдилищата са уредени в две отделни глави на Конституцията (глави шеста и осма). Решението на конституционния законодател да извади Конституционния съд от главата за съдебната власт има твърде съществено значение за същността и статута на този орган.

Конституционният съд е извън съдебната система и не може да стои на "върха й" (изразът е на предявителите на искането), защото не фигурира между изброените правораздавателни органи по чл. 119, ал. 1 от Конституцията.

От този текст следва, че Конституционният съд въобще не извършва правораздаване по смисъла на глава шеста на Конституцията.

Конституционният съд не може да се включи в нито една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, нито организационно, нито функционално. Той е равнопоставен спрямо върховните органи на трите власти. Затова, като защищава Конституцията, той е призван да внася необходими корекции и да балансира при упражняването на държавната власт от органите, поставени на "върха" на трите власти.

За да се осигури пълна обективност за дейността на Конституционния съд като орган, който се намира между трите власти и балансира при упражняването на държавната власт от всяка от тях, самият състав на съда се формира паритетно и от трите власти. Четирима съдии се избират от Народното събрание, четирима се назначават от президента и четирима се избират от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховия административен съд.

Съществена е разликата с оглед назначаването на съдиите от съдебната система. Тук Конституцията решава друга задача - служебният статут на съдиите трябва да осигури тяхната независимост и подчинението им само на закона. Затова съдиите (а не само те!) от съдебната система се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 1 на Конституцията). Един единствен център (орган), който според Конституцията е разположен вътре в съдебната система (чл. 130) определя персоналния съдийски състав в цялата страна. По изключение председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд се назначават и освобождават от длъжност от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 2 от Конституцията).

За съдиите от Конституционния съд важи без изключение мандатността (чл. 147, ал. 2 от Конституцията), а за съдиите от съдебната система се прилага по принцип несменяемост и стабилност на служебния статут. По изключение за седемгодишен мандат се назначават само председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд с оглед на ръководните им функции.

От текстовете на Конституцията произтичат и други съществени разлики (компетентност, сезиране и др.), които изключват идеята на предявителите на искането да се помести Конституционният съд сред или на "върха" на органите на съдебната система. Но тези разлики са лесно установими и не се нуждаят от подробно изброяване. Това вече не може да се счита за тълкувателна дейност.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд

РЕШИ:

1. Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен. Органите на изпълнителната власт /Министерски съвет, Министерство на финансите/ не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част на годишния общодържавен бюджет, който Министерският съвет внася в Народното събрание.

2. Конституционният съд не е съставна част на съдебната система. Той е извън трите власти по чл. 8 от Конституцията.

Конституционният съд упражнява своите властнически компетентности независимо и наред с ръководните органи на трите власти.

Председател: Асен Манов”

Фактът, че съществува и Решение на Висшия съдебен съвет по разпореждането с финансовите средства на съдебната власт, което бе във връзка с раздаването на коледни бонуси на служителите на Темида – е последващ. Това Решение на ВСС е във връзка с по-раншни решения на Конституционния съд – т. е. като не е уважил финансовата независимост на съдебната власт, министърът на финансите Дянков е нарушил Конституцията на Република България!

Не мога да допусна, че никой от магистратите не се е сетил за „изпадането” в противоконституционност на действията или бездействието на министър Симеон Дянков със спирането на превода на коледните надбавки на магистратите - по-скоро ме изненадва мълчанието им.

Какъв гражданин е Симеон Дянков?

Симеон Дянков пристигна в България с двойно гражданство – българско и американско. Кога Дянков спря да е американски гражданин – това е вторият казус, евентуалното нарушение на който, би било второ нарушение на българската Конституция.

Според българската Конституция, член 65, ал.1, и член 110, депутати и членове на Министерския съвет трябва да бъдат само български граждани, да отговарят на условията за избиране на народни представители, а едно от тях е да имат само българско гражданство.

На 26 август 2009 г., списание „Правен свят” публикува следния текст: „След сформирането на новото правителство в пресата се появиха публикации, че Симеон Дянков има двойно гражданство – българско и американско. Самият той заяви, че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията. Чисто формално, избирането му за министър е в нарушение на основния ни закон....”

Да погледнем внимателно този текст: След сформирането на новото правителство... Симеон Дянков заяви, че ще се откаже от американското си  гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията.

На 16 август 2009 година в Интерент излезе информация: „Новият министър на финансите на България Симеон Дянков официално заяви, че се  отрича от Америка, за да бъде в полза на България. Експертът в кабинета на Бойко Борисов ще направи постъпки, за да се откаже от американския си паспорт, тъй като иначе погазва Конституцията на България.”

Т. е., според думите на Дянков, на 27 юли 2009 г. правителството, в чийто състав е бил и той, се закле в Конституцията на Република България. Три седмици по-късно самият Дянков, гражданинът с американски паспорт обяви, че ще се откаже от американското си гражданство! Пита се: като какъв тогава се е заклел в българската Конституция Дянков, след като три седмици след клетвата в парламента сам обяви, че тепърва ще се отказва от американското си гражданство?

Наскоро, на този сайт стана дума за прекратяването на Договора за натурализация между България и САЩ от 1924 година, който се счита за прекратен през 2003 година. Ето публикациите по темата:

България отне гражданството на българите с американско гражданство
Отнето ли ни е българското гражданство, питат българи от САЩ
Най-после Министерство на външните работи „призна” и „проговори” за гражданството на българите в САЩ!

По този казус зам.-министърът на правосъдието, Жанет Петрова е направила запитване до Дирекция „Международно право” в МВнР и е получила тълкуване на казуса в писмо N° 04-09-75 от 14.04.2009 от същата тази дирекция. Според тълкуването на експертите на Външно министерство "...в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т. е. българското си гражданство."

Договорът за натурализация между САЩ и Република България е договор за избягване на двойното гражданство и той се счита за прекратен от 17 април 2003 година.

Следва продължение



 

 

Коментари 

 
0 #2 Ник 2010-01-05 15:29
А испанското гражданство на "царя",кой ще коментира?Скриха го заедно с чиновника от испанско външно!А легитимността на ВНС?Цялата ни държава е вън от закона и си личи по политиката,коят о води по отношение на собственият си народ,който я създаде!
Цитиране
 
 
-2 #1 Българският шоп 2009-12-31 08:41
Дянков стана "идея фикс" на сайта. За съжаление забелязвам, че голямото мнозинство одобрява неговите решения, касаещи истинските институции и виновници. Резултатите ще ги видим през 2010. Мисля, че напразно се надявате да организирате неговата оставка. Иначе ЧН 2010 ГОДИНА!
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене