4 февруари 1997 г. – влиза ли се в историята с лъжи?

Лесно се измисля, когато политическият ти опонент е мъртъв. Преди 13 години на Евгений Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие, а след това стана ясно, че такива не е имало!

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента?

“Финансовият триумвират “Симеон Дянков - Мартин Димитров - Иван Костов” е опасен за България. И ако първите двама нямат нужния опит, много ми е интересно защо врял и кипял икономист като Костов подкрепи бюджета за 2010 г.”, отсече Софиянски.

„Аз съм работил така през 1997 - ръчно, всяка сутрин. Тогава инфлацията бе 200 процента. Всяка сутрин имах конферентна връзка с гуверньора на БНБ и икономическия екип. Ситуацията беше толкова тежка, че решавахме много от проблемите ден за ден...”

200 процентна инфлация в зимата на 1997 година. Протести свалиха Жан Виденов. В тези две изречения се крият много въпроси, те са свързани с десетки изречени полуистини, и други неизречени още истини.

Една от неизречените истини се съдържа във въпроса: Как, конкретно, с какви инструменти Стефан Софиянски овладя инфлацията? Не беше ли тази инфлация предизвикана, за да бъде сменено правителството на Жан Виденов и десните да поемат властта?

Какво предизвика инфлацията и как нещата дойдоха по местата си?

13 години по тези въпроси се мълчи и се говори само за края на овладяната инфлация. Така, както се мълчи за изчезналия и непотърсен от нито едно правителство Пенсионен фонд на държавата.

Има ли истина в твърденията, че траншове на Световната банка са били получени и веднага изнесени в няколко банкови сметки в чужбина? Това ли предизвика така наречената инфлация?

Инфлация се преодолява дълго – а в 1997 година тя бе „преодоляна” като с магическа пръчка. Как? Като се върнаха изнесените милиони обратно?

Какво отчая Жан Виденов толкова, за да вземе лично решение сам да си подаде оставката от властта, от лидерството на социалистическата партия?

В едно разследване от 2007 година на този сайт бяха дадени отговори на повечето от въпросите. Поставени бяха други. Повдигнах завесата за повтаряни до втръсване версии за дните в периода 10 януари – 4 февруари 1997 г.

Ето това разследване:

1. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв * Комисар Красимир Петров прояви въображение за случилото се преди 10 години * На Евгени Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие * За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата

 

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

"Евегени Бакърджиев:

"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха някалко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Непредпазливите деяния са наказуеми според действащия Наказателен кодекс. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил.

Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Крамисир Петров са наказателно отговорни лица, в състояние на вменяемост, когато участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента, вредите и последиците са безспорни, налице са свидетели, доказателствен материал. Само че двете следствия са са прекратени тихомълком от прокуратурата и така търсенето на вина се отлага.

Наказателен кодекс на Република България:

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:

 

Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/.

 

Какво се случва всъщност пред парламента - Стоянов, Костов и Петров

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!" 8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало какво правят някои кметове, много служители на столични общини. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Всички си спомнят и как сегашният Главен комисар Красимир Петров пази с тялото си Николай Добрев, участва в спирането на набезите към парламента, и прочутата му фраза: "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!"

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване:

"Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодеска на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество."

Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента. Всъщност Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежданията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София.

"Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран - признава Петров, с което доказва, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им.

"Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните".

Защо Петров не подсигурява подстъпите на парламента с един кордон още от университета, преди да се събере тълпата, след като е имал информация за това какво предстои да се случи - остава неизвестно и до днес. Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск!

Днес, 10 години по-късно Красимир Петров излиза с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си е работил не за службата, която е оглавявал, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев Красимир Петров постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където Александър Божков е в ръководството. Оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата.

След срива на Туристспортбанк и и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев?

Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент.

Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат.

При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Градоначалникът не сезира прокуратурата, тъй като пряко участва в събитията.2010-02-04

"Най-опасно е за държавата да продължат безвласието и агонията

казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов. По случая 10 и 11 януари вървяха две следствени дела - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите и другото на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР.

"Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона - казва три месеца по-късно Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се!"

"Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? - разсъждава Добрев. - Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност".

В дните на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добрев намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите.

На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев, номиниран на 8 януари 1997 г. от парламентарната група на Демократичната левица, връщат мандата за съставяне на правителство.

До това се стига след политическа криза, преминала през окупация и нападение на българския парламент, национална политическа стачка, гражданско неподчинение, протестни шествия... Жестът на Николай Добрев беше високо оценен от всички политически сили. Десет години по-късно Добрев получи посмъртно почетен медал на МВР "Правосъдие, свобода, сигурност".

Решението преди десет години и връщането на мандата от страна на БСП промени историята на България. Това каза вчера Петър Стоянов, председател на СДС, в предаването "Реално" по БТВ. Той допълни, че нито реформаторите в БСП, нито Георги Първанов, тогава председател на социалистическата партия, са спасили България от по-големи проблеми на управлението. Според бившият президент Стоянов, БСП прави опит да пренапише историята и определи събитията тогава като "закъсняла Пражка пролет". Петър Стоянов бе категоричен, че истинските герои тогава са били българските граждани, а не водачите на социалистите.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене