Виденов напуснал БСП заради предложение на Доган за политическа коалиция

Има няколко факта от най-новата ни история, които никой не може да отрече. Първият е, че убийството на Андрей Луканов беше консенсусно убийство. Спиралата на събитията в България се затвори в кръг и оттук нататък всички събития бяха един резултат от това убийство. Има нещо еднакво в края на Андрей Луканов и Максуел – и двамата са разчитали, че ще останат живи заради тайните, които носят. А всъщност и двамата си отидоха, за да не видят бял свят тези тайни...

Разстрелът на Андрей Луканов - едно консенсусно убийство

Убийството на Андрей Луканов ще остане неразкрито

Що се отнася до разкриването на убийците и поръчителите: и в двата случая те едва ли ще станат известни. Поне не в близките 20-30 години.

Ако Луканов беше жив, Муравей Радев едва ли щеше да стане министър на финансите. Едва ли партията на социалистите щеше да продължи точно по сегашния път развитието си. И ако Луканов бе останал жив, едва ли ДПС и Доган щяха да тръгнат толкова устремно нагоре... Едва ли групировки, контрабанда и олигарси щяха да са във вида, в който са в момента.

Ако Андрей Луканов не бе забравил ключовете от дома си в колата, паркирана пред „Топенерджи”, заради които се бе върнал до домофона - едва ли щеше да бъде убит пред входа на дома си... Ще се намерят опоненти, които ще ми припомнят, че този ден Луканов е освободил шофьора си, който му е бил и охранител.

Ще се намери някой да припомни, че Луканов е трябвало да лети за САЩ броени часове след трагедията. А може би точно, за да не излети...

Консенсусно убийство. Консенсус отвън и консенсус отвътре.

Ако Луканов не бе разстрелян с четири куршума пред дома си на втори октомври... нямаше да се случат...

Вчера, от интервю на бившия премиер и лидер на БСП, Жан Виденов с Кирил Вълчев от Дарик радио научих, че Виденов си е тръгнал от конгреса на БСП заради присламчването на Ахмед Доган и протегнатата му десница за съвместно политическо управление.

Ето точните думи на Виденов, с които той си припомня напускането от партийните редици:

„Това е конгресът, на който поздравление към кандидатите отправи Ахмед Доган, който заяви, че сме се поправили, че сме пораснали в неговите очи и той благоволява да ни дари с политическата си подкрепа оттук нататък. Аз изпреварих това изказване, като напуснах президиума на конгреса по някакъв повод. Оттогава насам не се смятам член на тая партия, не се държа като такъв и не приемам да й бера срама. Отдавна беше - 2000 г.”

Днес двумандатният държавен глава и бивш партиен лидер на социалистите Георги Първанов е оставил зад себе си, опитите на съпартийците му да го излъчат за кандидат за президент. Номинация, която бе, за да го елиминират от партията след смърта на Добрев. Съдбата си направи шега и не само „го постави” на поста президент, но той остана и втори мандат на този пост.

Вместо да му извадят очи, му изписаха вежди...

Ще отмина с мълчание предложението на Първанов – да се кръстят улици в София и Гоце Делчев, на името на починалия му съпартиец и житейски другар – Николай Добрев.

Ще отмина с мълчание и много от фактите и събитията, които се случиха на 4 февруари 1997 година. Времето ще им даде своя отговор – рано или късно.

Най-добре е да продължа с поредицата от разследването за 4 февруари 1997, която годините оставиха актуална и не обориха.

2. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Не сделка и две срещи между Иван Костов и Николай Добрев, а поредица от срещи и договорености са осъществени преди протестите * Смъртта на Андрей Луканов инжектира смелост у Костов да вземе нещата в свои ръце* Предизвиканата инфлация, за която всички мълчат оглушително

Продължение от 4 февруари

Телевизионните екран и вестниците тези дни бяха затрупани от информация за датата 4 февруари 1997 година. Внезапно "просветление" озари Петър Стоянов и той се засини да обяснява какъв юнак е бил по време на мразовитата зима преди 10 години и как ако не е бил той България е нямало да бъде спасена.

" Не давах интервюта, защото съм изумен от лъжата, тиражирана усърдно през последните години - че този ден е на Николай Добрев и на „добрите" в БСП. Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Те бяха принудени да сторят това. Нещо повече - и двамата по онова време бяха част от проблема - единият бе вътрешен министър в кабинета на Виденов, а другият -председател на партията. Отстъпиха, защото категорично отказах да приема предложението им за второ правителство на БСП. И защото никога дотогава българският народ не бе показвал толкова недвусмислено волята си за промяна. Отстъпиха, но техният отказ от мандат не може да бъде опакован в героична романтика. Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замерваше с камъни."

Така "се събуди" паметта на Петър Стоянов за събитията и 10-годишната му "амнезия" бе излекувана, за да му проправи път към избора за евродепутат. Просто и от сърце. Скучаещите напоследък българи се оживиха, след като разбраха, че не друг, а Петър Стоянов сам взел на крехките си плещи решението за недопускане на втори мандат на правителство на БСП! За което в СДС знаели, а предишният държавен глава, Желю Желев не посмял да поеме отговорност! Лесно се говори, когато зад гърба ти са два гроба и мъртвите не могат да станат и да ти натрият носа... А казват, че мъртвите отваряли очите на живите! Ето защо оттук нататък ще се позова на спомените и свидетелствата от онези дни, факти, които са залегнали в готовата ми книга за печат "Без място в историята".

Какво се случи през 1996 година

Моите спомени начеват с едно дълго изчезване на Петър Стоянов, който бе пратен в Лондон да учи английски - немски си знаеше от гимназията. В СДС за това не се говореше, не се питаше. В тези месеци аз работех все още във в. "Демокрация".

Тук ще спра, за да уточня, че далеч не само две срещи е имало между Иван Костов и Николай Добрев, а поредица от срещи, като моето предположение е, че в дъното на уреждането на тези контакти нищо чудно да е бил Андрей Луканов. Като политик, който е бил с амбиция да си върне властта в БСП и като перестройчик, който е имал влияние над Иван Костов - въпреки, че Командира днес яростно отрича това.

Така че срещите Николай Добрев - Иван Костов са били повече, като някои от тях са се провели в конспиративна квартира, каквато е предоставило неофициално контраразузнаването. Тук, около тези срещи, контраразузнавачи, работещи тогава в НСС поясниха, че е имало съдействие и на бившия служител от НСС, Вл. М.

На тези срещи първите договорености /а не сделки - бел. Л. М./ са за това: СДС да поеме Президентството, а БСП да продължи да управлява, макар и с промени в кабинета. Това е причината, споделиха същите колеги на Вл. М. от НСС тогава, на Петър Стоянов да се проведе 10-месечна кампания за президентските избори, която да го направи разпознаваем за гражданството. Идеята за това е американска.

/Преди тази кампания Стоянов беше зам.-министър на правосъдието, което далеч не прави чиновникът, заемащ подобен пост известен. Сам Светослав Лучников твърдеше, че Стоянов е непознат, а на събрание в залата на "Красно село" на ръководството на СДС и парламентарната група, достолепният юрист се ядоса от недомислиците, които се вършат като се уволняват журналисти от вестник "Демокрация" и се провикна: "Не стига, че те правим от Нищо президент!", след което възмутен напусна събранието. Присъствах на това срамно заседание, тъй като аз бях една от шестимата уволнени журналисти от вестника. Уволнение, което дойде след разговор с Иван Костов, който ме извика на стълбите на редакцията и ми заяви: "Не е време сега да се пише срещу Жан Виденов!" Беше няколко дни преди 24 юни 1996, денят на моето уволнение.

Аз естествено онемях от това, тъй като разследванията за зърнената криза и СПИН-заразяването на хемофилици със заразен кръвен продукт - фибриноген, ми бяха отнели доста сили и време. След разговора, по Костовски обичай, лидерът на СДС замина за САЩ, а мен и колегите ми ни уволниха. Дълго време не можех да намеря обяснение на този разговор с Иван Костов, но минаха месеци и нещата заеха своите места - бел. Л. М./ 10-месечната кампания на Петър Стоянов започна с вътрешен избор за кандидат президент между Александър Йорданов, Асен Агов и Петър Стоянов, избор, който бе предизвестен. След него последва избор между демократичните кандидати: Желев и Стоянов, който Стоянов също спечели. Така дойде есента на 1996 година, аз получавах информация за срещи на Иван Костов с Николай Добрев, на които договореността е била вече за съставянето на експертен кабинет на широка политическа основа, с който е бил запознат и Андрей Луканов. Има версии, че сам Луканов е имал предложение за кабинет, на който начело като премиер е бил Кръстьо Петков. Но това все още не е разказано от запознатите с варианта за правителство.

Президентството на Стоянов е осигурено. Според договореностите БСП предлага кандидати /Георги Пирински и Иван Маразов/, които за този етап са неизбираеми. Това действие на ръководството на "Позитано" бе навежда на мисълта, че и хора от висшето ръководство на БСП са били наясно с договореностите, направени на срещите Иван Костов - Николай Добрев.

Нещата вървят добре, докато на 2 октомври застрелват Андрей Луканов. Този ден е повратната точка в договореностите Костов - Добрев. Срещи и договорености, в които аз лично не виждам нищо срамно, а по-скоро това са нормални контакти между политици, каквито се правят навсякъде в развитите държави. Ако тези срещи са били необявени, то това е било вероятно за да се осигури без проблеми осъществяването на правителствените промени.

След смъртта на Андрей Луканов Иван Костов разрежда срещите, даже ги спира. В едни от последните срещи Иван Костов вече предлага съвсем друго нещо: 100 дни да се дадат на БСП, за да минат някои важни закони и след това да се проведат парламентарни избори.

След като Луканов вече го няма Иван Костов е много зает. Той заминава тайно, до Будапеща, където се среща с хора от "Отворено общество". Според публикация на в. "24 часа" там Костов договаря заем от 25 милиона за излизане от зърнената криза - пари, за които след Жорж /Георги/ Прохаска никой не обели и дума. Срещу парите на Сорос от ръководството на опозицията в България, в края на 1996 е дадено обещание да се следват икономическите му препоръки в бъдещото правителство на малката балканска държава. Освен това в Будапеща Иван Костов получава обещание за подкрепа при евентуална смяна на властта.

След завръщането си от Будапеща Костов споделя в много тесен кръг, че нещата са се променили и те, като опозиция трябва да вземат властта. А не да я споделят с БСП на експертно равнище, каквито са били договореностите докато Луканов е бил жив. Добрев все още не знае за промененото "виждане" на Костов. На 19 декември 1996 от НДК до храм-паметника "Александър Невски" започват всекидневни протестни шествия на лекари, медици, учители, интелигенция, безработни, шофьори, ученици, студенти, пенсионери, хора, недоволни от управлението на Жан Виденов. Хора от ръководството на СДС се дърпат и твърдят, че нямат нищо общо с тези протестни шествия, тъй като те били синдикални.

Иван Костов, който дотогава е твърдял: "..."неслучайно не влизам в партии - наистина не искам политическа кариера, нямам желание да бъда лидер. Това не е моето ниво на ефективност", вече е лидер на СДС и поведението му трябва да бъде като на водач на най-голямата дясна политическа сила. Запазила съм едно интересно изявление на Ренета Инджова от 22 октомври 1996 г. /служебен премиер от октомври 1994 до януари 1995/: "Никакви коалиции не могат за изместят трайното съглашение между СДС и БСП /опозиция и управляващи - бел. а./. Лидерите на СДС казват например, че "Сегашното правителство /на Жан Виденов/ е най-доброто социалистическо правителство, а ако има следващо правителство, то няма да се ползва с такава подкрепа."

Йордан Соколов /адвокат по граждански дела, стигнал до поста председател на Парламента/, на 6 декември 1996 заявява: "Още не е назрял моментът за внасяне на вот срещу Виденов." Според Александър Божков протестните шествия са синдикални и политиците нямат работа в тях. Това увъртане продължава до приближаване на датата, на която Петър Стоянов трябва да встъпи в длъжност за държавен глава. Междувременно в първите редици на шествията вече се забелязва Надежда Михайлова, Иван Костов и други партийни функционери на СДС.

Тогава идва моментът на предизвиканата инфлация. Заем от чужда банка, след като е бил отпуснат се озовава в няколко банкови сметки на друга европейска държава потвърдиха банкери от това време. Виденов е бил викнат и му е било съобщено това. Оказва се, че той изобщо не е в час. Но след това действие вече нищо не може да задържи протестиращите и в първите дни на януари 1997 те окупират, вече организирани и ръководени от хора на СДС парламента.

Хората започват да теглят парите си от банките, настава хаос... Напрежението нараства успоредно с предизвиканата инфлация. Инфлация, за което нито "смелият" Петър Стоянов, нито интервюираните Стоян Денчев, Красимир Райдовски и Павел Найденов не обелиха и дума вчера в предаването на Нова телевизия, "Здравей България".

Зимата на януари и февруари 1997 година. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене