Президентът – удобна амнезия или къса памет?

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

 

Коментари 

 
0 #1 1 2010-02-15 22:11
"Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!"

с това не съм съгласен, може би бъркате деноминация с инфлация.Излиза че ако купя примерно хляб използвайки банкнота от 10лв. нови пари и касиерката ми върне банкнота от 5000лв. стари пари съм спечелил.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене