1. Иван Костов? А защо Едвин Сугарев мълчи?

Иван Костов? Да дадем думата на Едвин Сугарев, който след избора на Георги Първанов за президент подава оставката си като посланик с мотива, че не желае да работи с бивш комунист.

19 април 2005  - поредната обществена фигура, срещу която насочва стрелите си Едвин Сугарев е Иван Костов, като пише до него Открито писмо, разпространено включително и в интернет. В това пространно писмо, придружено с множество приложения /част от които с гриф "Строго секретно"/ той обвинява Костов за:

  • загубата на изборите през 2001 г.,
  • за приватизацията на БГА “Балкан”,
  • за договора за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД,
  • за източването на РВД,
  • за сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит,
  • за сделката с “Плама” ЕАД,
  • за двете фондации, свързвани с неговото име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от съпругата на Костов Елена, и политическата фондация “Демокрация”.

Фондация "Бъдеще за България"

Основана на 12 декември 1996 г. под съпредседателството на съпругата на президента Стоянов - Антонина Стоянова, съпругата на премиера Костов - Елена Костова, и съпругата на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски  - Алиса Софиянска. През 1998 г.  Антонина Стоянова се оттегля и самостоятелно учредява и председателства фондация "Ценности".

Постепенно и Алиса Софиянска, без да го афишира, се оттегля от активна дейност в "Бъдеще за България", която оттогава досега се свърза само с името на Елена Костова. Във фондацията заедно с Елена Костова работят и съпругата на Красимир Стойчев - Слава, и на ексминистъра на държавната администрация Марио Тагарински - Вяра.

Повече за „Бъдеще за България” може да прочетете тук

http://www.omda.bg/bulg/news/party/Budeshte_za_Bulgaria.htm

"Бъдеще за България", че е получавала пари от фирма, свързана с КГБ и руската мафия.

На 4 април 1997 г.фондацията "Бъдеще за България" е получила по сметката си в БНП - Дрезднербанк, София, като "помощ" 80 000 USD от регистрираната в Швейцария фирма "Теленорд", зад която стои Григорий Лучански. От банковите документи става ясно, че доларите са преведени чрез Банк фюр Хандел унд Ефектен" В суифта е написано и предназначението им: "Подкрепа за благотворителната организация "Бъдеще за България". В списъците на спонсорите на фондацията, с които "Труд" разполагал", не фигурирали за 1997 - 1998 г. имената "Теленорд" и Лучански. В издадената за 1998 г. книжка на фондацията се представят набраните за 1997-1998 г. суми - общо 4 629 257 лв. За миналата година фондацията е отчела, че в нея са влезли 5 176 105 лв., информира "Труд".

В края на май 2000 г. Елена Костова обяви, че няма да публикува списък на дарителите на "Бъдеще за България, тъй като в страната нямало такъв почин. Тя отрече всички намеци за рекетиране на български фирми и лобиране, като нарече подобни слухове за "приказки на волнодумци". На въпроси на журналисти дали при нея идват "мръсни пари" г-жа Костова отговори за медиите, че проверява произхода на парите на дарителите си. Имаме си начин, тайна е, заяви тя в интервюта за пресата. На 8 септември 2000 г. Елена Костова официално призна, че "Бъдеще за България" е получила пари от Лучански.  Фондацията съобщи, че на 4 април 1997 г. са постъпили 80 000 щатски долара, равни на 127 992 000 стари лева, дарение от фирма "Теленорд", и са изразходвани за летни лагери на деца от 41 домове за сираци и социално слаби семейства.

Едвин Сугарев разпространи отворено писмо до Иван Костов,

след като преди вече бе предупредил, че ако бившият премиер, бивш лидер на СДС и сегашен лидер на Демократи за силна България не напусне политиката до 25 април, ще извади необорими и съкрушителни факти за него. В 43 страници Сугарев припомни изказвания на бившия премиер и лидер на СДС и ги противопостави на по-сетнешните му действия, описва скандални сделки и оценява ролята на Костов от 1989 година насам.

„Г-н Костов, нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте, и политическият дух, който поругахте", започва писмото на Сугарев.

„Обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Тогава какво търсехте вие там в течение на толкова години? Нарекохте Софиянски „помияр", защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото.

От днес, в продължение на няколко дни започвам публикацията на пълния текст на писмото, защото дава много отговори и връща в паметтта важни факти от годините на преход:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Иван Костов

I.

Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.

Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.

Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?

Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения  и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?

Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.

Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.

Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.

Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.

Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.

Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.

Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.

Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.

Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.

Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.

Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.

Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.

Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.

Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?

Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.

Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.

Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”

Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.

Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.

Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.

Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.

Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.

Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.

А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.

Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.

Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:

“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”

И още:

“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”

И още:

“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”

И още:

“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”

От Вас, г-н Костов.

Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.

Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.

Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.

Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.

Утре – продължението на писмото

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене
Анкета

Съгласни ли сте правителството да даде милиарди за въоръжаване, тъй като сме член на НАТО?

(11 votes)

9.1%
72.7%
9.1%
9.1%