2. Иван Костов? А защо Едвин Сугарев мълчи?

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

 

Коментари 

 
+2 #2 Toni 2010-03-21 10:00
Така поднесена статията е полуистина.За да имаме по добра представа Сугарев трябваше да посочи и задълженията на "БАЛКАН".Доколкото си спомням тебяха
около 200 милиона долара - които трябваше да се изплащатот ЗЕЕВИ.
Редно беше Сугарев да наапише че към датата на приватизация в БНБ има толкова и толкова пари /$ ,лири марки иттн./
Доколкото си спомням по това време правитъелството разполагаше с около 50 милиона долара. Стези пари трябваше да се плаща на МБР, АРМИЯ лекари учителии не забравяйте около 2 милиона пенсионери.Всъщност можеше да се изчака и за около 5-6 месеца да се намери и по добра оферта.И цената щеше да е по добра и поне милион пенсионери щяхя да си заминат в по добрия свят.Когато искате да ни представяте истинат моля за цяката истина. Полуистината е по лоша и от лъжата.Когато се коментира за 'КРЕМИКОВЦИ ' отново се използва същия алгоритъми дума затова че освен наистина символичния долар заплатен от Захариев той пое и задължения от над 220 милиона долара.
Цитиране
 
 
+2 #1 Apropos 2010-03-20 17:22
Не крия , че за мен Костов е най-добрият наш политик. За сужаление не го познавам лично, а съдя по неговото поведение, логика, професионализъм и ако щеш великодуше.
Мнението ми за Сугарев... е просто никакво. Слаба личност, комплексар, която се стреми да блесне.
Самото писмо, или по-точно писание Сугарево, е по-скоро опит за литературно произведение. То не е коректно поради простата причина, че се изнасят "факти" които един обикновен човек като мен/т.е. граждадин на БГ, който не е навътре в материята/, не може да провери и оцени.
Икономическата логиката е МНОГО проста. Ако Костов наистина е толкова виновен и правната ни система не реагира, то цялата ви енергия трябва да я насочите към прокуратурата и съда, защото не е луд който яде баницата , а който му я дава. Заслужава си.
Политическата логиката е ... не е сложна, но трябва да си реалист и добронамерен, за да я разбереш.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене