2. Икономическите досиета на прехода – политиците няма да разследват себе си

Продължение от  16 март

Срастването на икономическата власт с политическата, срастването на представители на групировки с политици – това са формулите за олигархически кръгове и мафия.

Ще се превърне ли държавният глава, Георги Първанов след изтичането на мандата му в нашенски Шрьодер, като оглави голям руско-български енергиен проект – тази посока на обстрел от страна на Иван Костов, бе в основата на разпиляване на вниманието на гражданството, докато министърът на финансите С. Дянков ту караше парламента да гласува изменение на размера на данъци и осигуровки, ту се отказваше от току що прието двойно данъчно облагане.

Президентът да каже за убийството на неговия съветник Емил Кюлев, - призоваха хора от подкрепящите властта политически партийки.

Всяко българско правителство, което идва на власт след 10 ноември 1989 г. си има своите черни дни с поръчкови убийства. Каквото и да отричат, каквито и заклинания да правят политици от "Позитано" или „Раковски 134” - безспорен факт е, че след трудното раждане на кабинета „Станишев” поръчковите екзекуции не закъсняха.

Мнозина си зададоха по-късно въпроса: защо точно Емил Кюлев бе застрелян и за да не се тръгне и в посока -  защо точно в този момент - от парламента и кабинета дружно се надигнаха щатни викачи и разяснители на разстрела на собственика на ДЗИ, че видите ли екзекуцията била, за да бъдем посрамени пред Европа! Като че ли бе възможно да бъдем дискредитирани повече в очите на старите-членки на Евросъюза с натрупаните десетки поръчкови разстрели.

За целта бе развят и току що излязъл Доклад на ЕС - за по-убедително. Истината за тази смърт обаче не бе в дискредитацията, а още по-малко пък в негативния Доклад за България. Отговор на въпроса: защо бе убит Емил Кюлев трябваше да се търси в много посоки, назад във времето и единствено с безспорни аргументи. Ето някои от тях, на които се натъкнах:

Началото

Малцина помнят или са наясно, че бившата банка на Кюлев "Туристспортбанк" бе регистрирана на 3 юни 1991 г. с уставен капитал от 50 млн лв. Още по-малко са запознатите с имената на първите акционери в ТСБ, а сред тях бяха:

Емил Кюлев /100 хил лв/,

Недим Генджев /5 млн лв/,

Метим Тургут /3 млн. лв/,

Георги Агафонов /3 млн лв/.

След регистрацията на ТСБ, Общо събрание на акцонерите решава да увеличи капитала до 150 млн лв, като нови акционери стават:

фирма "Исмет Тюркмен" на бащата на убития след време Фатик - бел мои/;

Роберт Стамбули,

БКК, и още, и още.

Към акционерите на банката се присъединяват "Прайм инвестмънт Тръст" ООД със съдружници Любомир Гибински, Николай Златев, Светослав Божилов и др.

Две години след регистрацията на банката е отчетена брутна печалба и уставният капитал е увеличен на 200 млн лв., сменени са хора от управата. Запознати твърдят, че сред експертите е близка на Филип Димитров - Е. Д., които инициали ме навеждат по-скоро на името на съпругата на бившия син лидер – Филип Димитров – Елена. По този въпрос се мълчи и никой не обелва и дума, нито преди убийството на Емил Кюлев, нито след него.

Създава се консорциум: от ТСБ, Минералбанк, Капиталбанк, Пощенска банка и банка "Славяни". Името на ТСБ тогава се свързва с финансиране на в. "Рикошет", издание на синдикалиста Константин Тренчев и Центъра за нова политика на Димитър Луджев.

Интерес представляват приятелствата на Кюлев: като това с Луджев. Споменава се, че бившият секретар на МВР, по-късно и министър на вътрешните работи, Богомил Бонев е получавал добри хонорари за юридически консултации, като се цитира сумата от първоначални 150 хил. - за посрещане на неотложни нужди. Твърдят го хора от ТСБ. ТСБ се консултира и от Таня Градинарова - бившата съпруга на Богомил Бонев.

Името на Емил Кюлев бе споменато редом с това на Исмет Шабан в разпространената в парламента Справка за Богомил Бонев по голяма сделка с пистолети, пушки и автомати от складовете на МВР и МНО, изнесени за Канада - за продажба на колекционери. Плащанията по тази сделка твърдят недоброжелателите на Бонев от Справката се осъществявали с кредит по сметки в ТСБ. Във въпросната сделка се цитират още и имената на зам.-министъра на отбраната от кабинета на Филип Димитров - Никола Даскалов и Пиер Табаков - съветник на президента Ж. Желев. В печата тези факти не бяха опровергани от нито един от цитираните лица.

Известно време акционер в ТСБ е "Макулан холдинг" - Австрия, който кредитира дългосрочна програма на банката за подпомагане на малкия и среден бизнес в туризма и спорта. В банката работи и Александър Новков, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. Изгражда се звено за сигурност, ръководено от бивш служител на Шесто управление на бившата Държавна сигурност.

Ако се върна назад в годините, ще трябва да спомена, че в младостата си, Кюлев работи известно време в отдел "Тежки убийства", откъдето се познава и Богомил Бонев, и с частния детектив Янко Димов, убит в първите години на демократичния преход при неизяснени обстоятелства. По-късно банкерът е съветник на Румен Георгиев /председател на "Минералбанк/. Заедно със Степан Ерамян /бивш отговорен секретар на в. "Работническо дело"/

Емил Кюлев създава издателска къща "Еркюл" и издава вестниците "О кей", "Куриер 5", "Новинар", "Струма" и "Марица". След време Кюлев прехвърля дяловете си в "Еркюл" на пловдивската икономическа групировка на Христо Александров, любимият сервитьор на Андрей Луканов, известен като Ицо Салфетката.

В бизнеса с недвижими имоти Кюлев е съдружник с и Дилян Буновски – Дорон, който бе съден, пратен в затвора и обвинен в доста тежки икономически престъпления от годините на прехода.

В едно от дружествата около ТСБ се появява името и на Владимир Жеглов /журналист от "Работническо дело", акционер в "Биохим", известно време в управата на "Нефтохим", икономически съветник на премиера Жан Виденов, получил доверието да води преговори с "Топенерджи"/.

Преди няколко дни пожар стана причина да бъде спрян порталът dir. bg, чийто изпълнителен директор е същият Владимир Жеглов. Изпепелена бе техниката и спрян сървърът. Дали е случайност? Аз лично не вярвам.

Когато в края на 1993 г. Александър Томов /бивш вицепремиер в кабинета на Димитър Попов/ решава да се откъсне от БСП, той цитира името на Емил Кюлев като на човек, от когото ще бъде поискана финансова подкрепа за бъдещата му политическа формация ГОР /Гражданско обединение за републиката/.

Бизнесменът милионер Илия Павлов бе свързан и подпомагаше и БСП, и ДПС и хора от синята централа. Това не попречи той да бъде поръчан и разстрелян показноа милионите му разпределени по съответни места.

Емил Кюлев също бе разстрелян показно като милионер и свързан със спонсорство и финансово подпомагане на СДС, БСП и споменаван официално като близък до държавния глава.

След всичко споменато по-горе трудно би могло да се определи на коя власт точно е бил човек убитият Емил Кюлев и дали е представлявал определени тесни политически интереси. Безспорно обаче е друго: когато в България натрупаш милиони, перспективата е:

убиват те, или те убиват.

Все още. Независимо на колко души си дал работа, дали си развил бизнес, кого познаваш и с кого си работил в различните периоди от бизнескариерата си. Затова след убийството, определени хора с възможности бързат да надникнат в касата на жертвата, където се предполага, че има бележки за отпуснати заеми. Другото, което предстои да се случи след подобно убийство е, да се проследи дали, и в каква посока ще се източат капитали от фирми на Емил Кюлев - традиция след всеки поръчков разстрел. Третото, което редовно се случва след показна екзекуция е  - ще го последват ли в Пътя към небитието, негови бизнеспартньори?

Без връзка с тази смърт ще спомена един вероятно несвързан с екзекуцията факт -как бащата на убития банкер бе сред водещите полицаи и разследва една твърде спорна смърт - тази на генерал Кашев, бивш шеф на УБО. В зората на прехода нелогично и необяснимо си отиде и още един генерал - Савов. И по двете кончини вече 16 години се мълчи и разследванията събират прах в архива. Версиите за самоубийство на тези двама мъже едва ли ще бъдат приети някога от близките им.

 

*        *        *

Преди няколко години известният "Дейли Телеграф" цитира мнения на български политици, според които убийците на поръчковите разстрели по улиците в България били под височайше покровителство. "Дейли Телеграф" се позова на мнения на бивши служители на МВР, според които българите били свидетели как престъпниците се избиват един друг, а ето че вече бил налице и трети играч. Под заглавие "Българските тайни служби са замесени в убийствата на гангстери" британският вестник "Дейли телеграф" помести в електронната си страница статия по повод убийството на Георги Илиев, като заглавието й бе, че " Българските тайни служби са замесени в убийствата на гангстери".

Насочено твърдение, че убийствата са дело на специални служби – но нали такива бивши спецслужби не съществуват от години? И кой дава насоката за подобно твърдение? Един политик. Не е ли странно? Или по-скоро е неслучайно и показателно?

„Дейли Телеграф" се позова на бившия български премиер Иван Костов, че убийците на всеки бос от престъпния свят никога не биват залавяни, а това за малка страна като България би могло да означава единствено, че извършителите са под закрила на властите.

„Сънди телеграф” цитира през 2006 година бившия главен секретар на МВР - Славчо Босилков, с твърдението му, че е налице продължаваща ликвидация на водещи фигури в криминалния свят. Вестникът коментира, че за разлика от другите европейски мафии, които обикновено прикриват дейността си от очите на обществеността, българските гангстери често пъти използват показно насилие за да запазят империите си от наркотици, оръжия, порок и изнудване.

Тук ще припомня, че Иван Костов бе два пъти финансов министър в годините на преход и веднъж премиер. През това време доста фигури от сивата икономика намериха смъртта си, но през 2006 година – Костов бе вече опозиция и можеше да твърди каквото му душа иска. Т. е. излиза, че за периодите 1991-1992 и 1997 – 2001 не е имало закрила от властта за поръчковите убийства, а веднага след като Костов е слязъл от постовете си на финансов министър и премиер – показните екзекуции са се подновили!

Казаното от Костов и Босилков за чуждите издания, е поредното и добре познато повторение за хвърляне на вина на служители от бившите тайни служби. Версия, които у нас звучи несериозно и смехотворно, но извън страната явно правеше впечатление. Несериозно звучеше чужди издания да "разследват" чужда престъпност, използвайки "прозренията" на изпаднали от рейтинговите класации политици, но това бе въпрос на избор.

Насоченото оплюване на държавата от един бивш главен секретар на МВР като Босилков бе намерило отражение и в обяснението му, че "Не е съвпадение фактът, че за последните 4 години бяха извършени 60 професионални покушения, а в същото време нямаше нито един съдебен процес за убийствата, нито пък най-малък опит за събиране на доказателства", нещо, което изданието цитира, без да си даде сметка, какво представлява един бивш МВР-служител, който се е подложил в служба на политически интриги и е готов на всичко, за да угоди на партийните си господари.

Само че Главни прокурори в периода, посочен от Босилков бяха доверените на Иван Костов – Иван Татарчев и Никола Филчев.

Да проследим поръчковите убийства във времето, когато Иван Костов е бил във властта:

 

1992 г.

6 юни, София

Убит е шефът на Интерпол в България, Свилен Панайотов

В годината на смъртта на Свилен скорост набираше автомафията - износът на крадени коли и вносът на такива в държавата. Специално прието законодателство пък отвори широко врати за безпрепятствено навлизане на всякакви секти в държавата, което позволило да нахлуят и представители на чужди разузнавания, а дейността на въпросните секти много бързо започна да се криминализира.

И последното, което би могло да доведе до смъртта на Свилен беше формирането на различни криминализирани структури от бивши спортисти, които постепенно поемаха трафика на крадени автомобили, трасфера на наркотици /тъй като в България в тази години не било развито добре пласирането на наркотици сред населението - бел . Л. М./и все още не регламентирания законно хазарт.

1992 година беше времето, в което масови уволнения на служители от МВР станаха причина те да започнат работа в групировки на бивши спортисти, като подпомагаха със знания и връзки бизнеса им.

1992 година беше времето на транзитното вкарване на големи количества акцизни стоки в страната, това беше времето на данъчните измами и на появата и закриването на фирми еднодневки, които се появяваха за броени месеци, източваха както е възможно държавата, натрупваха дългове от неплатени данъци, мита, такси и акцизи и след това много бързо биваха закривани и обявяваха фалит. !992 година беше времето, в което чрез регистрирани кооперации и фондации можеше безпрепятствено да се вкарват обмитени стоки за милиони. Държавата губеше от този безмитен внос, а в държавата се натрупваха парични наличности, които поставиха началото на необходимостта от появата на десетки банки и финансови пирамиди. Започна голямото пране на капитали.

Всичко изброено от мен по-горе можеше да стане причина и да доведе до преждевременната смърт за Свилен Панайотов, българинът, който работеше за Интерпол. Той самият бе не само свидетел на процесите на криминализиране на икономиката на държавата, но и наблюдаваше като всички българи как чрез липсващо законодателство се даваше зелена улица на шепа люде да натрупат милиони.

Разговорите, които имах през 1992 г., а и след това за смъртта на Свилен Панайотов с негови приятели и колеги, винаги свършваха до едно, убеждението, че Свилен не се е самоубил. Той беше твърде млад и тези, които го познаваха бяха наясно, че Свилен никога не би изоставил децата и близките си, избирайки такъв ужасен край за себе си. Това убеждение вървеше успоредно с друго - Свилен бе събирал и притежаваше данни за процеси и хора, които са доказвали източване на държавни милиони и преминаването им в частни ръце, както в България, така и извън нейните граници. Той знаеше много, бе твърде млад и жизнен, Свилен Панайотов бе пълен с енергия и убеждения, че на България й е нужно да се спрат някои процеси и хората, свързани с тях да получат заслуженото.

 

15 септември 1992 г.

При неясна катастрофа загива депутатът от ДПС, Свилен Капсъзов.

 

5 декември 1992 г.

При катастрофа загива депутатът от СДС, Красимир Чернев.

Малцина се тези, които помнят, че на 15 септември 1992 година при катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. В същата година, на 5 декември го последва и депутатът от СДС Красимир Чернев. Смъртта на двамата депутати стана повод за шум и догадки, но след това случилото се покри забравата. ДПС продължи да е във властта през всичките години след това произшествие и запази мълчание по тази неясна смърт.

В случая с Красимир Чернев, който бе народен представител от СДС не бе по-различно – той остана в спомените единствено на близките и приятелите му, докато в синята централа нахлуха хора, които даже не бяха чували за него.

Съпругата му Зора Чернева намира в бележника му записана на няколко места фразата "мафията в търговията с въглища". Проясняване на трагичната катастрофа така и не настъпва.

 

19 декември 1992 г.

В центъра на българската столица София беше разстрелян египтянинът Мурси, като тутакси бяха пуснати версии за неиздължени пари от наркотици.

 

*        *        *

Всеки досег с хора, свързани с политици и власт рано или късно завършва със смърт, особено ако са намесени големи суми, големи интереси. Това показват събитията от 20-те години преход.

"Преди да ме назначат, ме извикаха в партийната централа - точно както ставаше преди 10 години. Вярно, тогава се стоеше прав, а сега ти позволяват да седнеш. Иначе е същото - дори ме питаха защо не съм член на СДС." Така новоназначен директор на държавна фирма в Русе описа "процедурата" по избора си в медиите.

Годината е 1997, градът е в ръцете на хора, свързани със сините, които са поели изпълнителната власт в държавата под ръководството на Иван Костов, като премиер.

След време, някои от хората, въвели "правилата", се озовават в предварителния арест. А директорът на държавна фирма е мъртъв.

27 септември 1997 г.

Шефът на "Хлебна мая" ЕАД, Кръстан Радев, бе намерен прострелян в стая на 13-ия етаж на столичния парк-хотел "Москва". Това се случи само седмица преди да приключи сделката за покупката на фирмата от работническо-мениджърския екип. Заговори се за самоубийство. Мнозина в Русе, запознати в детайли със случващото се бяха наясно, че друг е натиснал спусъка. Така приватизацията се сдоби с труп, а най-новата история на българите с висша корупция и летален изход за някои от участниците. Неясно остана кой е платил за увеличението на капитала на дружеството при "Хлебна мая". Това, както стана ясно бе, че не са хората, които се озовават в ареста.

Скандалът тръгва на 23 септември, когато окръжният прокурор на Русе Люлин Матев обявява, че има данни за незаконна приватизация на "Хлебна мая". Тогава са арестувани трима служители на фирмата, които са обвинени за източването на 17 милиона лева от нея. Два дни преди Радев да бъде открит мъртъв, икономическата директорка на "Хлебна мая" Лиляна Михайлова сама се предава в полицията в Русе. Спрямо нея и Радев прокуратурата вече е определила мярка за неотклонение "задържане под стража".

На 1 октомври на летище София, при завръщането им от САЩ са арестувани председателят на СДС в Русе Юлиан Гарелов, областният координатор Йордан Георгиев и местният шеф на КТ "Подкрепа" Валентин Димитров. Тримата веднага са откарани в арест в Русе. Ден по-рано, на специално заседание НИС на СДС сваля политическото си доверие от Гарелов и Георгиев.

 

*        *        *

В последната седмица на м. ноември 1998 година гражданството бе потресено от вестта, че бивш член на Съвета на директорите на оръжейната фирма "Тератон", Красимир Банков Станев се е самоубил в службата си, в частната фирма "Селена". Тялото на 42-годишния бизнесмен е било открито в офис на "Селена холдинг" на ул. "Московска" в столицата от чистачката, която се грижела за офиса. Двете врати били заключени. До трупа е открит законно притежаван пистолет "Берета", собственост на "Тератон". Полицията намира и гилза в стаята. В помещението, където е жертвата не са установени следи от насилие и боричкания. По първоначални данни Красимир Станев останал последен предишната вечер, а съседи чули около 21 часа подобие на изстрел.

Красимир Станев беше сменен заедно с шефа на "Тератон" Младен Мутафчийски и Петър Андонов през пролетта на тази година от правителството на Иван Костов. Колеги на жертвата поддържаха версията за самоубийство от депресия, новоназначеният шеф на "Тератон" обаче бе на мнение, че търговецът е бил самоубит. Доводите му за това били, че Станев ходил в "Тератон" и молил да го върнат на работа, като положителен отговор получил почти веднага... да се самоубиеш след като си разбрал, че си върнат на работа – бе повече от странно.

Според източници от следствието, версията е, че Станев е проникнал в кабинета на Мутафчийски във фирма "Селена" през заседателната зала, като насилил вратата, след което счупил стъклото на кутията, в която се съхранявала беретата на Мутафчийски. Станев е бил бивш служител на Второ главно управление на ДС преди да се захване с търговия - разказаха негови колеги, но това едва ли има връзка със смъртта му.

Оръжейната търговия с Турция се водела жертвата и в "Тератон" и от името на турската фирма "Хай Пауър" в "Селена". Фирмата "Хай Пауър" била пряк купувач на продукцията на Вазовските заводи, които заводи, кой знае защо намалили напоследък контактите и износа, когато ръководството на "Теротон" се сменило. В уволнението на Станев, който е бил отстранен заедно с Салджийски и Мутафчийски служители от министерството на търговията спрягаха имената на Христо Бисеров, зетят на Йордан Соколов - Христо Михайловски, и министър Василев.

"Сменихме членовете на директорските бордове в "Кинтекс" и "Тератон", защото те показват рязко влошаване на финансово-икономическите си резултати", обясни няколко дни след намирането на мъртвия Станев зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски.

"Истината е точно обратната. За първото шестмесечие имаме реално увеличение на обема на продадената продукция", контрира Младен Мутафчийски. "Брутната печалба от комисионни от износ на българска специална продукция е голяма. Миналата година сме внесли данъци в бюджета за 70 млн. лева. Държавата е получила 20 млн. лева дивидент", категоричен беше тогава Мутафчийски.

"Шефът на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров стои зад обезглавяването на най-големите държавни фирми за търговия с оръжие", съобщиха пред мен запознати. Задачата, поставена от Бисеров, била на овакантените места да се поставят верни на СДС хора. Новите шефове трябвало до 3­4 месеца да ликвидират оръжейните фирми. Това щяло да постави в трудна ситуация военните заводи, чиято продукция все по-трудно се продавала. Цените на заводите ще паднат и те ще бъдат приватизирани за жълти стотинки, заявиха тогава експерти от ВПК.

Политически интереси, преплетени с големи суми и комисионни от търговия с оръжие и специална продукция – схемата е именно показателна за срастването на политика и икономически интереси...

 

20 декември 1998 г., София

В частна вила намираща се в столичния кв. “Симеоново” Стефан Въжаров застрелва собственика на “Корона инс” Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.

 

24 април 2000 г.

В кабинета си се самоубива прокурорът Николай Джамбов.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов бе магистратът, оплакал се от действията на главния прокурор Никола Филчев, затова че е бил командирован от него на два пъти и то без основание. На 29 март, почти месец преди трагичния край, Джамбов бе изслушан от Висшия съдебен съвет, като говорителят на ВСС Здравко Трифонов каза тогава пред журналисти, че според Николай Джамбов в прокуратурата се е била създала обстановка на страх и смут.

Броени часове преди да се застреля, прокурорът Николай Джамбов внесъл във Висшия съдебен съвет възражение срещу предложение на главния прокурор Филчев, в което той възразявал срещу желанието на Филчев да го накаже за немарливост и забавяне на дела.

След смъртта на прокурора Джамбов, Главният прокурор е разпитван като свидетел във връзка със самоубийството му. По-късно стана известно, че в предсмъртното си писмо от 24 април 2000 г. Джамбов е приканил главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. Дълго време не се знаеше Филчев да е давал показания по случая. Разследването приключи, след проверка по 6 версии, като остана версията за самоубийство. Колкото до причините довели до него - информация така и не бе разпространена. След смъртта на прокурора Джамбов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков обясни пред журналисти, че е убеден, че главният прокурор Никола Филчев е отговорен за смъртта на прокурора Николай Джамбов.

"В тази насока вече има доказателства по следственото дело", каза в дните след смъртта на колегата си пред радио "Дарик" самият Миков. По-късно пред БТА той потвърди думите си и уточни, че става въпрос за свидетелски показания. Миков отказа да назове източника си на информация, но сподели, че гарантира за нейната достоверност. Следственото дело за самоубийството на Джамбов в началото се разследваше от Столичната следствена служба, но впоследствие се разбра, че е било изпратено във Върховната касационна прокуратура. "За мен е необичайно, че делото е образувано за убийство, а не за склоняване към самоубийство, след като е имало двама очевидци на смъртта на Джамбов", заяви Миков пред БТА в коментар по случая.

 

В края на август 2000 година в местността "Дъбовете" край Добрич бе намерен обесен петролният бизнесмен Юлиян Оприков, на 38 години. Оприков е притежавал 33 на сто от акциит в местния добрички вестник "Нова добруджанска трибуна" и три бензиностанции в града. Броени часове преди да бъде намерен Оприков обесен, в една от бензиностанциите му се изсипали много мутри.

Самият Оприков е имал пистолет, с който също е могъл да сложи край на живота си, а не да прибягва до мъчителния начин да си надене въжето... Дали е било самоубийство? Това никога не се изяснява.

 

15 ноември 2000 г., София

Бомба в хотел “Амбасадор” в София убива на място Арташес Тер Овсепян и Александър Романов. Гледката на взрива, разрушенията и жертвите е страшна! От МВР свързват имената на Овсепян и Романов със СИК.

 

16 ноември 2000 г., София

Момчил Бенев е взривен в столичния кв. "Бояна" на ул. “Беловодски път”. Бенев е сравнително високо в йерархията на СИК. Той е собственик на верига зали за хазартни игри заедно с един от столичните лидери на групировката Любен Боянов Пехливанов.

 

22 януари 2001 г., Бургас

В Бургас при взрив в заведение са убити Добрин Кафеджиев - Кафето и Димо Колев - Чирпана. Имената им се свързват със СИК. Атентатът, при който мощна бомба разкъса двамата мъже в кафене в морския град, е бил насочен срещу боса на групировката в Бургас Пламен Дишков - Кела.

 

8 март 2001 г., Аруба

Босът от СИК Поли Пантев е застрелян на остров Аруба.

 

16 септември 2001 г., София

В дома си в София са убити наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето от ВИС и приятелката му.

След всичко изнесено дотук трябва ли да попитаме Иван Костов – какво ще каже за тези убийства, случили се по време на неговото пребиваване във властта?

Някой изтребва хора от СИК, докато вървят слухове, че януарските събития са подпомогнати от хора на ВИС. Има ли това връзка с дошлото на власт правителствто на Иван Костов? Или със самия Иван Костов?

В парламентарното питане на депутата Петър Димитров към вицепремиера Петър Жотев четем следния текст:

“Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т. г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07. 06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13. 07. 1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет.”

Спонсор на „Бъдеще за България” е ликвидираната АК „Балкан”, като преките виновници фигурират сред имената на дарителите на фондацията.

Примиерът съпруг извършва приватизацията на „Балкан”, а виновникът за съсипването на авиокомпанията е спонсор на съпругата на премиера. Има ли връзка в двете събития?

В контекста на днешните събития и „скандалните” въпроси, които бяха зададени на президента по раздухания скандал със министър Симеон Дянков ще уточня, че сред спонсорите на протестите от зимата на 1997 са и: убитият по-късно Емил Кюлев, и фирма „Трон”, и Отворено общество... така че да се вменява виновност на днешния държавен глава с укори, че е бил убит негов човек в лицето на Емил Кюлев е меко казано идиотско!

Та Кюлев спонсорира януарските събития възкресили връщането на Иван Костов във властта, но вече като премиер! Остава да попитам: дали го е направил като човек, свързан с Георги Първанов?

Доколко има връзка днешното плачевно състояние на БДЖ и споменаването му като дарител на „Бъдеще за България”? Фактът съобщава Едвин Сугарев – отговор и досега няма.

Сред дарителите са и фирми на Булгартабак, чиято цена рязко спадна заради отлаганата удобно и непрекъснато в годините приватизация.

Неведнъж и два пъти Иван Костов споменаваше сред виновните за ликвидацията на „Балкан” бащата на финансовия министър Милен Велчев. В мига, когато НДСВ дойде на власт – това бе забравено и изоставено.

С идването на НДСВ на власт спряха и поръчковите екзекуции на хора от СИК, продължиха поръчковите убийства с представители на други групировки и икономически интереси.

Всички политици, присъствали във властта в последните 20 години имат връзки с лица от икономическите и силови групировки. Така че, когато става дума за икономическите досиета на прехода – нека в тях да не липсват и имената на политиците.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене