3. Иван Костов? А защо Едвин Сугарев мълчи?

Продължение от 17 март

„Някой изпреварва събитията със слухове” – заяви премиерът в кулоарите на парламента, по повод изтеклата от Министерство на финансите антикризисна програма с изключително рестриктивни мерки, който вероятно предстои да бъдет въведени.

Запитан кой пуска слуховете, Бойко Борисов отговори: "Тези, които са засегнати", и обясни, че "това са открадналите милиони от "Белене".

Ако погледнем прагматично съдържанието на документа – засегнатите са 2 млн пенсионери, 150 000 държавни служители, майки в майчинство, представителите на свободните професии – и прочие, и прочие. Т. е. близо 3 милиона българи при положение, че населението на страната е около 7, 5 милиона.

Точно тези „засегнати” едва ли пускат слухове – тук премиерът Борисов не е прав. А и мерките действително предизвикват потрес с цинизма, който съдържат до известна степен.

Колкото до „Белене” и неговите милиони – то крайно време е да се престане с празните приказки и да се говори конкретно: строежът на Атомната централа в Белене бе спрян пов реме на правителството на Филип Димитров и крайно време е това действително да се разследва, тъй като донесе загуби в милиони. Милиони от престоя с години в складовете на пристанище Братислава на поръчания и изработен реактор, за който само са плащани по 30 000 месечно за наем!

Към това ще прибавя поскъпването на строежа със замразяването на проекта – като се вадеха доводи – от сеизмично опасен, до прекалено обвързващ с Русия. Цялото време на отлагане на това строителство донесе и носи загуби при всяко едно правителство, което само е говорело против проекта и не започваше строителството му.

България губи милиони от непроизведен ток, от басните, че няма да има на кого да продава електроенергията, която ще произвежда. Само за сведение ще спомена мимоходом и че в София преди години се състоя една среща на балкански енергийни министри, на която среща министрите на македония и Албания настояха да не се закрива „Козлодуй”, а по-късно Гърция спаси провеждането без проблеми на олимпиадата си, като вкара допълнителни количества ток от България.

Но да се върна към документа, който „изтече” от Министерство на финансите и разтресе страната с ужасяващите си мерки за финансови рестрикции - всъщност документът май не е толкова неистински, след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова обясни, че това е работен документ, който бил в процес на обсъждане! Истината е, че бе разпространен работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – от намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии ... и все от този род рестрикции.

Парламентарният съратник на ГЕРБ, Иван Костов обяви, че пускането на документа е провокация и саботаж – но кое точно е провокацията той не уточни: изтичането на скандалния документ като информация, или съществуването му...

Няма бъдеще без да сме прочели страницата на миналото – днес публикувам края на Откритото писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов с надеждата монизина отново да си припомнят кой беше бившият лидер на СДС:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

Продължение от 17 март

Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подобаваща тържественост посрещнахте Симеон Втори през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”

Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”

Несъмнено държите на това “нещо”, след като  се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и

3.Източването на РВД

Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.

Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.

Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.

На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56 на сто от капацитета си, а през 2001 – с 52 на сто.

Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.

Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главболгарстрой” АД – за доизграждане на Единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.

Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –

4. Сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит

Вие освободихте Александър Божков от поста му на главен преговарящ с ЕС именно заради скандала с издадените на г-жа Енгибарова-Шмит компенсаторни записи на стойност 70 млн. марки и на базата на оценка, надвишаваща 250 пъти подлежащите на обещетение имоти. След като отстранихте и по този начин опозорихте човека, имащ най-големи заслуги за смяната на собствеността в България, би било редно да се позаинтересувате защо са издадени тези компенсаторки и какво по-точно се е случило по-нататък с тях. Би било логично да разнищите случая, да го възложите за разследване на подчинените Ви служби за сигурност. Няма такова нещо – нещата свършват с уволнението на Божков и неговата заместничка Едит Гетова, която впрочем е подписала компенсаторките. Липсата на интерес от Ваша страна се дължи най-вероятно на простия факт, че сте знаели за какво става дума.

Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са издадени от министерството на икономиката след гласувания от парламента Закон за обезщетяване на собствениците на недмижими имоти – известен като закона “Лучников”. Според този закон с компенсаторките могат да се извършват плащания по приватизационни сделки – проблемът е, че чак до 16 ноември 1998 г. просто няма издадени такива, а месеци след това са налице само тези на Енгибарова-Шмит. Само седмица по-късно обаче се състои първата сделка с компенсаторки в историята на българската приватизация – за 55 процента от акциите на Софийския мелничен комбинат, закупени от фирмата “Крапс Мел”, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Стойността е 15 млн. долара – 12 от тях са изплатени с компенсаторките на Енгибарова-Шмит, закупени с 55% отстъпка от номинала. Същите компенсаторки, заради които уволнихте Александър Божков.

Благословената с Вашата благосклонност троица не остава задълго в мелничарския бизнес. Собствеността върху мелничния комбинат е прехвърлена на “Пламс 2001” с управител Пламен Найденов и после продадена на “Лулис Мел – България”, регистрирана с гръцки капитали и представлявана от Стефанос Кромидас и Димитриос Куцукос. На 13.04.2004 г. Пламен Найденов завежда пред СГС иск, в който се заявяват претенции към “Лулис Мел – България” за дължими 1 135 005лв. – и се иска запор върху акциите на мелничния комбинат и дивидентите от тях. Жалбана е отхвърлена, а решението на СТС е обжалвано пред апелативния съд. Този път Борян Кръстев, адвокат на Пламен Найденов, залага на друга тактика – свързва  се с прокурора от ВКП Боян Тошев и търси възможности за въздействие върху шефа на Търговското отделение на апелативния съд. Висшият прокурор намира такива възможности – срещу съответното заплащане. Ефектът е налице: на 15 юли 2004 г. съда допуска обезпечение върху акциите на “Лулис Мел” по иска на “Пламс 2001”. Само че разговорите между прокурора и адвоката са засечени и записани – и така се стига до първото в историята на прехода наказание на висш прокурор за доказана корупция, наложено от ВСС – Боян Тошев е понижен в ранг и длъжност за две години.

Сделката с мелничния комбинат е използвана от братя Джанкови като възможност за овладяване на една по-апетитна бизнес-територия: хлебопроизводството в столичния град. И те осъществяват тази възможност – при това без да вложат и стотинка собствени средства. Милионите, получени от продажбата на мелничния комбинат, изчезват в ошфорни компании – вероятно като отплата за разтворения над тях политически чадър. Схемата, по която приватизират трите основни хлебозавода в София, е просто класическа за любимия на Вашето управление приватизационен метод – чрез РМД /впрочем метод, измислен от правителството на Жан Виденов/.

Първата сделка е за “Хлебни изделия – Подуене”, с дневно производство 40 000 хляба и реална печалба от над 400 000 лв. годишно. Създава се подставено РМД – “Хлебозавод 2” АД, което да участва в приватизационната сделка. Успяват на третия път – конкурсът е бламиран два пъти от СОАП, преди да бъде спечелен от “правилния” кандидат. Първоначалната вноска е изплатена със заварените оборотни пари, след което никакви плащания не са правени. Принадлежаща на завода магазинна мрежа се разпродава на фирми и физически лица, близки до братя Джанкови. Поточните линии и техническото оборудване се разпродават на минимални цени на фирми на братята, които после ги препродават вече на реалната им стойност. Така в рамките на по-малко от две години предприятието е доведен до фалит, приватизационната сделка е развалена, а следващият купувач заварва хлебозавода с над 700 хил.лв. задължения.

Следващата сделка е за “Хлебни изделия – Възраждане” АД, като целта е не само източване на наличните над 800 000 лв., но и реално придобиване на дружеството с оглед интереса към притежавания от него парцел земя. Схемата на предибиване е запазена, като първата вноска към СОАП в размер на 500 000 лв. е оформена като “заем” в полза на РМД “Хлебозавод 1” АД. Остатакът от цената е предоговорен и платен с компенсаторни бонове, закупени отново със средства на хлебозавода. Магазинната мрежа е продадена на фирми на Пламен Найденов – по цени равни или по-ниски от данъчната оценка. Допълнителни приходи се получават чрез доставка на суровини от “Крапси Холдинг” АД, като завода купува брашна и горива по цени по-високи от пазарните. По счетоводен път се обявява не повече от 70% от реалното производство, а останалите 30% се продават неосчетоводени направо от склада. Инвестиционната програма в размер на 1 200 000 лв. се отчита с фиктивни документи, като за произход на средствата се сочат бъдещи положителни резултати на хлебозавда – но това, изглежда, не впечатлява СОАП. След подписване на заключителния протокол по изпълнение на приватизационния договор, акционерният капитал в размер на 77,94% се прехвърля на Стефан Джанков от фиктивните носители на акционерно участие. Така – без да дадат и един лев, братя Джанкови изпълняват приватизационен договор за 2 500 000 лв. и придобиват активи за над 5 млн. лв. по днешна оценка.

Схемата се повтаря и при покупката на “Хлебни изделия – Люлин” АД, сключена през 2001 г. чрез РМД “Хлебозавод 5”АД. Първоначалната вноска от 350 хил. лв. отново е платена със заварените оборотни пари, разсрочените вноски към СОАП отново са платени с компенсаторни бонове, “Крапси холдинг” отново осигурява доставките на суровини по цени, по-високи от реалните. Има известно ноу-хау при изпълнението на инвестиционната програма: примерно австрийската линия за сухари, продадена по цени на скрап от “Хлебни изделия – Подуене” АД, е внесена в “Хлебни изделия – Люлин” и отчетена като нова инвестиция. В крайна сметка акционерните участия в РМД са прехвърлени на физическото лице Красимир Джанков, който става собственик на активи за 3 млн. лв. Като допълнителен бонус към вече създадената хлебна империя, на братя Джанкови е продадено и общинското транспортно предприятие “Автостопанство – хлебни изделия” – отново по схемата РМД: изплащане на приветизационния договор с пари на предприятието и компенсаторни бонове и после прехвърляне на акционерното участие – отново на Красимир Джанков. При тази приватизационна акция обаче е имало и недволни акционери – които са били изгонени от работа и заплашвани с физическа саморзправа – в случай че си потърсят правата.

Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.

Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.

Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?

Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.

Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.

Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............

Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –

5. Сделката с “Плама” ЕАД

И защото страна по тази сделка е не друг, а “Евроенерджи холдинг” ООД – най-скандалната фирма по време на управлението на Жан Виденов, забъркана в схеми за източване на милиарди лева от Петричка “Бизнесбанк” и ДСК /схеми, които са Ви много добре известни/; участвала в предварителното източване на “Плама” и пряко свързана с Красимир Премянов.

Спомняте ли си, че по време на митингите и шествията в началото на 1997 г. Вие лично обещавахте на хората, че виновниците за банковата криза ще бъдат наказани? Е – днес, повече от седем години по-късно, нито един от тях не е получил осъдителна присъда – благодарение на избрания с Ваше знание и съгласие главен прокурор. Това бе и Вашата индулгенция: не можем да се месим в работата на съда и прокуратурата. Само че имаше сфери, в които можехте и трябваше да се намесите: приватизацията по време на кабинета Виденов – и масовата, и касовата – бе една от тях.

“Евроенерджи холдинг” купи “Плама” на 05.09.1996 г. на цената на един средно голям апартамент – и не изпълни нито едно от приватизационните си задължения. Вместо да развалите приватизационния договор и да поискате неустойки за неговите клаузи, Вие допуснахте този червен концерн, известен като един от най-крупните кредитни милионири в България, да се измъкне без всякакви последици, като с легитимен договор прехвърли правата и задълженията си на “Plama Consortium” Limited, собственост на ошфорна фирма.

Договорът е сключен на 17.11.1998 г. и съгласно неговите клаузи “Plama Consortium” Limited замества “Евроенерджи холдинг” ООД във “всички права и задължения”, произтичащи от договора за продажба от 05.09.1996 г. /прил. 25/

Проблемът е каква е санкцията, ако това не се случи. Тъй като АП вече си е имала работа с инвеститор, който нито е възстановил производството, нито е спазвал инвестиционни програми, би следвало клаузите да са особено прецизни, когато формулират неустойки по договора. Случва се точно обратното. Съгласно чл. 6.1 от договора “Plama Consortium” Limited се задължава да финансира инвестиционна програма за възстановяване на пълната производствена дейност на рафинарията и поддържането й за срок не по-малък от три гдини. Неустойката при неизпълнение на тази клауза е формулирана в чл.9: “В случаите на неизпълнение на чл. 6.1 “Plama Consortium” Limited дължи неустойка от 1000 щ. д.” Хиляда долара – цифром и словом. Като че става дума за някакво малко цехче, а не за огромна рафинерия! Единствената по-голяма неустойка е в размер на 10 000 долара и се отнася чо чл. 1 от договора – тоест за поемането на “всички права и задължения” – т.е. влиза в сила, ако “Plama Consortium” Limited изобщо не изпълнява каквато и да е клауза от договора.

За сравнение – според чл. 37.1 от приватизационния договор между АП и “Евроенерджи холдинг” санкцията за неизпълнение на инвестиционната програмае 50% от ноизпълнената част на договорените инвестиции, които в рамките на пет години включват 40 млн. долара за възстановяване на производствената дейност и 20 милиарда неденоминирани лева за финансиране на петгодишната комплексна програма за дейността на предприятието. /прил. 26/ Предполагам, че можете и сам да изчислите разликата между сумите, с които е гарантиран държавния интерес от страна на Вашето и – уви! – правителството на Жан Виденов.

Естествено, при подобни нищожни неустойки новият собственик на “Плама” не гори от желание да спазва каквито и да е клаузи от приватизационния договор, което личи ясно от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол. /прил. 28/ За мащаба на неизпълнението можем да съдим по следните констатации: съгласно споразумение с кредиторите  “Plama Consortium” Limited трябва да изплати задълженията на рафинерията в размер на 231 милиарда неденоминирани лева чрез регуларни вноски в специално открита сметка в ТБ “Биохим” за период от 35 години. Сметката е открита, но нито през 1999 г., нито през 2000 г., нито през 2001 г. по нея има каквото и да било движение /прил. 29/ Иначе казано – новия собственик не е погасил нито лев, вместо това тихо и кротко си е плащал неустойките. От фигуриращиге в договора 1815 работни места са останали 550 работници, а производствената дейност, естествено, не е възстановена. В резултат на тези констатации започва сложна преписка между АП, министъра на финансиите, министъра на икономиката, дирекции и юридически експерти, които си блъскат главите в усилия да развалят договора, като между впрочем установяват все по-сериозни проблеми – тъй като акциите реално са прехвърлени със споразумение между “Евроенерджи холдинг” и “Plama Consortium” Limited, към което АП няма никакво отношение. Само че... всичко това става при следващото правителство, не при Вашето. Блъскат си главите Милен Велчев и Николай Василев, а не Муравей и Петър Жотев. Просто защото Вашето правителство е проспало цялото неизпълнение на сключения от него ключов договор.

На какво се дължеше специалното Ви отношение към “Плама” и “Евроенерджи”, г-н Костов? Дали на факта, че служител на “Евроенерджи” беше Владимир Агов, брат на изключително близкия днес до Вас Асен Агов? Или просто на носталгията по времената, в които Вашата семейна фирма “Булс” ООД продаваше огромни количества машинни масла в Македония /с ясното съзнание, че отиват за ембаргова Югославия/, купувани именно от “Плама” – включително и по време на режима на Жан Виденов?

Когато става дума за “Плама”, няма как да отмина и приватизацията на “Нефтохим” – единствената работеща българска рафинерия. Когато напускахте СДС, Надежда Михайлова Ви зададе публично пет въпроса и получи също тъй публично Вашите отговори. Единият от тях беше кога сте искрен – когато пишете статии за Русия или когато продавате ключови предприятия като “Петрол” и “Нефтнохим” на руснаците. Отоворът Ви за “Петрол” беше, че това е една от най-успешните приватизационни сделки, в която OMV, българският петрол и руският “Нафтекс” са имали равно участие. Пропуснахте да споменете, че всъщност руското участие не е толкова руско, колкото на руската мафия; че става дума не за друг, а за Дениз Ершов, изгонен от България като заплаха за националната сигурност; че “Нафтекс” преди се казваше “Юкас Петролеум” и руската компания “Юкас” официално отрече да има нещо общо с тази фирма; че същия този “Юкас Петролеум” неизменно снабдяваше с петрол “Нефтохим” с протекциите на Красимир Премянов по време на правителството на Жан Виденов и с протекциите на Йордан Цонев по време на Вашето правителство; че банката, която стоеше зад тези доставки и последващата сделка за “Петрол”, се казваше преди “Балканска ортодоксална банка”, бе създадена от хора на Държавна сигурност и функционираше като един от основните спонсори на БСП под контрола на ген. Любен Гоцев, а по-късно – вече като “Нефтинвестбанк”, бе тясно свързана с Майкъл Чорни.

По-интересен е другият Ви отговор – за “Лукойл”. Цитирам дословно: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.”

Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?

Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?

Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.

Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от

6. Двете фондации

свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.

Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.

Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.

Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.

Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/

По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.

Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.

Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.

Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.

Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.

Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!

Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.

Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.

Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.

Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.

Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/

Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.

За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.

Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.

Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.

Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги  и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.

Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.

За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.

Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и  67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.

Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.

Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.

Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж  и да я приватизира.

Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и

не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.

Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.

По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.

По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.

През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:

1. Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.

2. Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.

3. Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.

4. Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.

Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.

19.04.2005 г.

Без Уважение:

/Едвин Сугарев/

П. с. Тези дни Иван Костов каза, че фондацията на жена му е проверявана много пъти. А държавните предприятия, които й бяха спонсори - проверявани ли са?

А физическите лица, които внасяха в тази фондация - какво получиха срещу спонсорството си? това също ле бе проверявано? тогава само един въпрос бих задала тук: как Иван Костов прие двукартното спонсорство в "Бъдеще за България" от Барух Чакъров - един от преките виновници за съсипването на АК "Балкан"?

И още нещо: ако изнесените скандални факт в писмото на Едвин Сугарев са лъжа - защо Иван Костов не го осъди за клевета?

Край

 

Коментари 

 
0 #6 tomazow 2013-02-06 10:45
Иван Костов, повече познат като "Мистър ВСИЧКО ЗА 1 ЛЕВЧЕ" е национален предател който трябваше отдавна да е осъден за национално предателство, измяна и агентурство в ЦРУ ! Негови престъпления срещу България са огромни и с опустошителни последствия ! Едвин Сугарев просто си следва ционистките интереси в ущърб на България, както и като е бил политик така и като днешна платена Соросоидна (((словоблудниц а))) ...
Цитиране
 
 
-1 #5 ambros 2013-01-29 15:33
Иван Костов е най-големият български политик и каквито и глупости да пишат по негов адрес от параноици като Сугарев, те няма да променят този факт. Костов има огромна заслуга за приобщаването ни към цивилизования свят и за стабилизирането на икономиката в периода 97 - 2001 г. след комунистическат а катастрофа от 96-та г., когато умишлено бяха фалирани банки и предприятия.
Цитиране
 
 
0 #4 нЕ ВИ ЛИ ПИСНА 2012-08-01 13:00
питайте другаря Костов кой ги създаде такива като този - http://www.youtube.com/watch?v=fUrcgY7qbJg&feature=related
Цитиране
 
 
+2 #3 нЕ ВИ ЛИ ПИСНА 2012-08-01 11:03
Иван Костов - разрушителят на България !
съсипа индустрията земеделието и здровепазнето !
Разпродаде 60 % от икономиката на държавата за жълти стинки на себе си и на свои хора в СДС !
Самоковеца и Балевски - неговите хора в каналите се отчитаха на на скрития приватизатор на фамилия Костови - ресторантьорът Славчо Христов
и после има хора които ми обесняват какъв велик политик бил Гаргагмел ?????!?!?!??!
Цитиране
 
 
+10 #2 Prodaljenie 2010-03-21 08:22
И така, защо мълчи /оглушително мълчи/ Сугарев? Попитайте го. Може , би е помъдрял и е осъзнал глупоста на своето писание.

За мен по-интересен е въпроса за шума около Костов. Засягат се интересите на "държавни мъже" , а се плюе Костов.
Защо ПЛюЕщИТЕ КОСТОВ не се сетиха за писанието Сугарево преди месец, два, година?
ОчевАдно е, че защитават Гоце. Те пеят в хор с Гоце/Трактора и БСП-ДПС.
Точно сега хвърлят кал върху Костов, защото е очевадно, че той е единствения адекватен политик.
Аз харесвам Костов , но и му завиждам, защото много по-добре от мен се справя с дребните душици!
Цитиране
 
 
+1 #1 Антонов 2010-03-18 14:54
http://www.youtube.com/watch?v=oXl5ixBtjpY
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене