3. Икономическите досиета на прехода – политиците няма да разследват себе си

Продължение от 17 март

Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно.

Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост.

Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт

1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица.

Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС.

Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива.

Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт.

За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП.

Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им.

По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос.

Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване.

Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери.

Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България.

Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София.

Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон".

Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”.

Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка.

Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му.

След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов.

Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар.

Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо  съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица.

По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон.

След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка.

Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника.

Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия.

След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата.

Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни.

Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата.

В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...".

За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор.

"Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си.

На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения.

В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава...

Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност!

Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента?

Връзката власт - организирана престъпност

се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен.

Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата.

Следва продължение

 

Коментари 

 
+2 #2 marystaneva 2010-03-19 11:57
И все пак, МВР работи, за разлика от магистратите. Цветанов и Бойко много са им набрали - дано по-скоро докопат някой /а защо не и няколко/ корумпирани магистрати, та белким и останалите да се стреснат и да заработят в името на народа, както трябва да бъде.
Цитиране
 
 
+2 #1 Българският шоп 2010-03-19 09:47
Крайно интересни разследвания. Това е истинската Люба Манолова. Но... дали ще последва нещо от всичко това, тук е въпроса?! Наскоро някой написа по повод отварянето на досиетата на МВР (буква Б), че там и до сега на ръководни места стоят
бивши ченгета от ДС, вместо млади необременени и квалификувани където трябва специалисти. Доли нагло сравни школите на КГБ, ФБР, Мосад, МИ-5 като еднакво добри. Разликата е, че тези школи служат на различни интереси и това е трагично за България, която днес принадлежи на друго семейство (европейското).
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене