2. Този път политическият туризъм май даде резултат или кой, кога и на какво основание опрости $58 млн от дълга на Сирия

Продължение от 26 април

Има ли разлика на политиката, водена преди 10 ноември 1989 година и политиката, водена след свалянето на ТодорЖивков от правителствата на различни партии по отношение на външния дълг и получаването на дължимите суми. Ще започна с една новина от последните часове: България, в лицето на своя премиер, Бойко Борисов опрости в движение 75 процента от външния дълг на Сирийската арабска република! Ето обяснението на Борисов по този акт:

Кой, къде и кога, на какво основание опрости 58 млн долара от дълга на Сирия

С Решение на Министерския съвет ли е станало? С Решение на парламента, след като по Конституция България е парламентарна република? Имало ли е дебат за това опрощение, излагани ли са мотиви България да се лиши от тези $ 58 млн?

Според все още действащата Конституция на РБ и текстове от нейния:

Чл. 85.

(1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

В друга глава на Конституцията:

Глава пета

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 105.

(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

..................................

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

...................................................

Чл. 106.

Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Решение на правителството аз така и не срещнах. Не чух и по време на разговора на премиера Борисов с водещата Лора Крумова някакви силни доводи, аргументи за това опрощение.

Не чух и МС да е решавал да се опрощава дълга на Сирия, нито пък беше изтъкнато, че парламентът е гласувал подобно нещо.

Остава това опрощение да е еднолично решение на някого много високо във властта, което няма как да е в съзвучие с Конституцията.

В момент, когато парламентът съвсем правилно ще проверява загубите на България от сделката за външния дълг, която проведе Милен Велчев, да се подаряват милиони на една богата държава като Сирия звучи доста нелепо.

В момент когато инвалиди са лишени от безплатен транспорт, от личен асистент /даже и болните от множествена склероза – бел. Л. Б./, за да се понапълни празната хазна на Симеон Дянков – точно в този момент да се опрощават десетки милиони граничи с престъпно поведение на властимащи.

Даже Живков не си позволяваше подобни „подаръци” и за всяко решение за кредит, отпускан на страна от Третия свят Решаваше Бюрото на Министерския съвет.

Вярно е, че в Доклада на Временната анкетна комисия на 39-то ОНС за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави има раздел озаглавен: ”Кредити, отпускани на трети държави по идеологически причини”. Както вече бе отбелязано в един от предните материали по темата, публикувани в бюлетина “Позиция”, трудно е да се каже, че друг подход за отпускане на кредити е съществувал изобщо. Защото мъчно можем да си представим дълбокия икономически замисъл на кредитите, отпускани на държави като Сомалия – страна, чиято централна власт постоянно е разтърсвана от междуособиците на племенните вражди, незатихнали и до ден днешен или на тези дадени на Конго, Бангладеш и Гвиана, заемащи челните места в десетката на най-бедни страни в света.

Освен Доклада, чието съдържание предоставяме на нашите читатели, в други документи, намиращи се в Министерство на финансите, архива на Политбюро, Секретариата и Валутната комисия на ЦК на БКП, в архива на Министерския съвет, БНБ, бившата Българска външнотърговска банка, понастоящем Булбанк, както и държаве архив отделните решения на Бюрото на министерския съвет са коментирани подробно:

Като теглим чертата, засега…

Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./.

Това далеч не е целият списък с държави-кредитополучатели...

Това бе на пръв поглед задължението на една група държави, към които България 20 години не предяви никакви претенции за връщане на външния дълг.

"Ние, държавниците, партийните ръководители в социалистическите страни сме и стопански дейци - заявява Тодор Живков на среща на бизнесмени от Изтока и Запада, състояла се във Варна на 11 май 1982 година. Запазили са го документите от това събитие. - Ние непосредствено участваме в изграждане на управлението на икономиката, а понякога се вмесваме толкова пряко в работата на стопанските дейци, че им създаваме трудности - хвали се правешкият диктатор. - Изобщо излиза, че аз съм и бизнесмен...".

"Човекът всичко” го наричаше интелигенцията с горчива ирония. /В годините на своето властване Живков се писа и писател, и художник, и какво ли не. "Достатъчно бе да излезеш от шумата, да разкажеш, че си носил хляб или да си стрелял  гората - шегуваха се шепнешком простосмъртни българи - и не ти трябва университет. Какъвто се наречеш, където те сложат или изпратят - все ставаш." Абсурдно тъжно, но вярно./.

Какво показваха цифрите?

Документите, с които имах възможност да се запозная сочеха, че Министерството на икономиката и планирането ТРИ пъти е връщало изчисленията за темпа на растеж на националния доход за 1988, докато вместо реалните 2,4 на сто не били записани 6,2 на сто. Как иначе генералният секретар и държавен глава щеше да твърди, че се развиваме "с най-високи темпове в света"?

Този епизод прилича ли ви на друг подобен от сегашно време?

Според Справка, изготвена единствено за лично ползване на най-високо партийно равнище, през 1980  салдото на търговския баланс в конвертируема валута е +965,8 млн. щатски долара, а националният доход е 5, 7 на сто. Ето числата, които съдържаше тази Справка за 1986, 1988 и 1989. Салдото на търговския баланс в конвертируема валута е било съответно: - 1094, -1189 и -921 /в млн. щатски долари/. Така се стига до 1989 година, когато националният доход е - 0,3 на сто!

Външният дълг на България се натрупа от ФАКТИЧЕСКОТО намаляване на валутните постъпления от износа и то при реално и непрекъснато увеличаващи се валутни разходи в и за държавата. Срещу долари се внасяше: фуражно зърно, торове, селскостопански стоки, произведения на леката промишленост. Казано с прости думи: това, което до момента е носило валута ОТ износ, в един момент започва да гълта валута ЗА внос.

Друг неблагоприятен фактор, който предшестваше събитията от 1989 г. бе, че намаля производството на редица основни стоки като: стругове, трактори, кранове, валцувани черни метали, хладилници, пишещи машини, азотни и фосфорни торове, карбамид и още много други.

Защо изреждам тези печални за икономиката ни факти? Защото зад тях стоят известни имена от хора в Политбюро на ЦК на БКП, така също и известни имена от Министерския съвет /членове на различни правителства/, имена на членове от комисии и институции – всички те довели до хаоса и икономическото ни затъване. Може ли днес всичко да се приписва на историческата ни обреченост от годините след края на Втората световна война и 9 септември 1944 година, на "Великата" сила - Съветския съюз, на попадането ни в социалистическата икономическа общност? Кой и как отиграваше на българска територия проблемите, за да стигнем дъното?

  • 180 милиона щатски долара се изразходват за изграждане на малки и средни предприятия - ефектът от тази инвестиция е нулев.
  • Нерационалната ни стопанска структура и посредственото технологично равнище на производство в отделни отрасли обуславяха ниската конкурентноспособност на произведеното в България. Независимо какво се говореше на редовните комунистически конгреси, машиностроенето на страната ни бе представено слабо на пазарите на индустриално развитите други държави. Практика бе задгранично дружество да извършва цялостен демонтаж и преработка, а след това монтаж на наши електрокари. Дефекти и оскъпяване - това е характеристиката на раздухваното десетилетия у нас чудо - кари.
  • Към тези неблагоприятни отлики се прибавят и постоянни рекламации от ниско качество на български стоки, които за периода 1980-1989 година са в размер на 60 млн. долара.
  • Експортна зависимост на България в конвертируема валута се наблюдава и в два важни отрасъла - специалното производство /оръжейната промишленост/ и продуктите на "Нефтохим". Тези два отрасъла на практика формираха половината от валутните постъпления на страната.

Защо бе закрит Комитетът за държавен и народен контрол?

Погледнато реално, този Комитет /КДНК/ беше органът, който извършваше проверки по сигнали за икономически престъпления. Така например точно този Комитет е сигнализирал, че 243 милиона долара е стойността на закупените с валута машини и съоръжения, които не са били въведени в действие за първото полугодие на 1988 г.. Установено е било и че други 548 милиона долара е стойността на частично използваните машини и съоръжения. Не би било пресилено ако се каже, че България натрупа своя външен дълг, без да изгради възможности и условия за неговото постепенно погасяване.

КДНК бе закрит, голяма част от архива му от извършени проверки бе разпилян, друга част бе внимателно прибран. Така и вълкът се оказа сит и агнето цяло - виновниците бяха прикрити, а разследвания повече не се предвиждаха, поне в близките няколко години след 1989. След което бе създадена Сметната палата.

*        *        *

Помня деня, когато в ръцете ми попадна писмо с гриф "Строго поверително”. Писмото е било изпратено до БНБ от висшия комунистически функционер, другаря Кирил Зарев, от съдържанието на което писмо му става ясно, че се създава Валутен фонд от следните източници: сумите от реализирана продажба на злато, сребро и монети, от годишния дивидент за участието на БНБ в капитала на МБИС, МИБ и банката за международни плащания в Базел, а също така и от печалбите на банките в Бейрут.

След това писмо се откриват валутни сметки на БНБ в преводни рубли и долари, като за записванията по валутните сметки на БНБ е решено да се уведомява чрез поверителната служба, Софийския градски клон на БНБ. Поверителни преводи, аналитични сметки и опитен служител за работа със строго поверителни материали - така се започва.

След 14 години

членът на Политбюро, другарят Гриша Филипов получава Докладна записка от председателя на БНБ Васил Коларов, в която пише: "По решение на висшите партийни и държавни органи беше създаден фонд "Валутен" към БНБ, по който да се отнасят постъпленията в несоциалистическа валута от лихви по установения ред".

Каква е причината Коларов да се обърне към Гр. Филипов? До края на 1982 година отчисляваните средства от печалбата на фонд "Кредитиране в лева" са осигурявали заплащането на откупената валута. Със завишаване на процента за данъчно облагане на печалбата от 70 на 80 на сто /от 1 януари 1983 година /полагащите се отчисления за фонда вече не са в състояние да осигурят закупуването на валутата. Как да се покрива недостигът?

"...След изчерпването на тези средства предлагам покриването на недостига да става от печалбата на банката, преди нейното облагане с данък върху печалбата. Председател В. Коларов." "Съгласен" е резолирал Гриша Филипов. Като се краде от държавата - ще се ощетява държавата. Гениално!

*        *        *        *

Нямаше икономическо решение, взето без знанието и участието на Тодор Живков сочат документи и свидетели. Валутната комисия и партийно-държавната Комисия по научно-техническата политика при ЦК на БКП са два от факторите, вземали решения и давали мнения по решаването на основни проблеми от икономиката на България. Тези две комисии са давали насоки на научно-техническата политика на страната, както и на валутното финансиране на важни отрасли. Решения със строго поверителен характер - а всъщност, погледнати днес - ПРОТИВОЗАКОННИ.

Документи и факти за огромни щети и пропуснати ползи за държавата сочат вина и за хора, които десетилетия наред са присъствали най-високо както в партийната йерархия, така и в изпълнителната власт, е това са: Гриша Филипов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Огнян Дойнов, Дража Вълчева, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Емил Христов, Атанас Малеев, Ангел Цанев, Станко Тодоров, Георги Атанасов, Петко Данчев, Андрей Луканов, Тано Цолов, Григор Стоичков, Тодор Божинов, Станиш Бонев, Стоян Овчаров, Стоян Марков, Иван Пръмов, Стамен Стаменов, Тончо Чакъров, Върбан Джамбов. Подписите на тези хора стояха под едни или други недалновидни решения и когато става дума за конкретизиране на размера на личната и персонална отговорност, нещата като че ли се преливат, тъй като веднъж едни са подписвали недалновидни решения, а при друг случай - същите хора са сигнализирали за недалновидност.

Изброените от мен хора не са лична моя прищявка, истината е че те бяха посочени от Комисията по разследване на причините, довели страната до тежка политическа и икономическа криза в резултат от управлението на тоталитарния режим към Великото народно събрание.

Дали действията на тези високопоставени български граждани са били самоцел, некомпетентност, липса на професионализъм или са били налице и други фактори за крайните негативни резултати. Не може да не се вземе в предвид, че ролята и правата на Министерския съвет и парламента по Живково време са били силно принизени, те или са изпълнявали вече взети решения от Политбюро на ЦК на БКП, или даже не са питани и решенията направо са отправяни за изпълнение - свидетелстват документи и хора, запознати с механизма на властването от тези години.

Валутната комисия

/Живков я оглавява от 1977 до 1986/, като разрешаваше изразходването на валутни средства и вземаше решения по валутния план на страната. Преките щети от безобразията й, по документи до които се добрах са:

Предоставени кредити на арабски страни - от 966 вал. лв стигат до 3082 млн валутни лева;

  • Българска нефтена концесия в Либия – над 200 млн долара - до този момент никакъв резултат и възвращаемост и огромни загуби;
  • Валутни кредити за нецелесъобразни задгранични инвестиции на български смесени дружества - с личен подпис на Т. Живков. Щетите и пропуснатите ползи са огормни и още се констатират при проверки и ревизии;
  • Решение от 19. 01. 1987 г. за създаване на Валутен фонд от 10 млн долара за внос на машини и оборудване на старо. Разпореждане на Бюрото на МС е последвало след горната дата под номер 17 от 19. 02. 1987 г.,
  • Решение №5 от 30. 09. 1986 г., с което Валутната комисия приема организация за провеждане на промишлено разузнаване в развитите страни. Одобряват се два секретни проекта: "Нева" и "Монблан". МС издава свое секретно решение № 120 от 29. 07. 1988 г., подписано от Г. Атанасов.

Малка, но съществена подробност бе, че за всичко, написано в първата част на това разследване, документи и решения от най-високи етажи на властта от периода на управлението на Живков издирвах в продължение на месеци. Вярно - Живков не бе вече на власт, но хора, близки до него и хора, участвали в отстраняването му се бяха погрижили голяма част от документацията да изчезне. Причината бе една и съща - да изчезнат имената на замесените в икономически несполучливи решения, стрували на държавата - милиони в долари. "Строго секретно", "Поверително", "Само за служебно ползване" с тези грифове документите придобиваха конфиденциален характер. Дали средствата за производство принадлежаха на държавата или срастването на единствената управляваща партия с държавата изместваха стопанина и собственика? Интересно е тук да припомня отново прозрението на Сталин, според който на даден етап на развитие, "Държавата отмира, загубвайки своето значение".

Проверка в архива на Министерския съвет /МС/ ми показа "полезността" на решенията, подписани от Георги Атанасов като председател на МС. Част от тях имат своя влог към натрупания външен дълг - тъй като това са отпусканите безвъзмездни помощи и заеми на страни като Никарагуа, Ангола, Етиопия, /за което стана дума в началото натази книга, в главата “Милиони за смърт и вяра в комунизма” – бел. моя/. Сумите са заеми и са били разсрочвани в годините на плащане, факт, който не навежда на мисълта, че България е печелела от тази дейност. Не бива да се пропуска фактът, че именно Георги Атанасов е човекът, който прекъсва дебатите по оставката на Живков на пленума на 10 ноември 1989 г. и обявява да се гласува незабавно оттеглянето на Първия.

Ето част от тези решения, и опрощения на кредити, на които се натъкнах докато разследвах темата с натрупания външен дълг. Решения, под които бе подписът на Георги Атанасов:

  • Решение №51/30. 03. 1989 г. на МС: отпуска безвъзмездна помощ на Република Никарагуа в размер на 2 млн. лв. годишно за 1989 и 1990 г.
  • Опрощава заплащането на 13, 6 млн. долара, дължими от Република Никарагуа на НР България по междуправителствената кредитна спогодба за комплектни обекти от 27 януари 1981 г.
  • Решение №21/19. 01. 1987 г. на МС: дава съгласие да се отсрочат за 1989 и 1990 г. плащанията на сумите, дължими от НР Ангола по предоставените й кредити с падежи 1986 и 1987 г.
  • Решение 199/24. 09. 1987 г. на МС за създаване на Българско-зимбабвийско минно дружество и утвърждаване на Спогодба...2. Обявеният и внесен дялов капитал на дружеството да бъде 3,4 млн. зимбабвийски долара, равностойни на около 2 млн. щ. д., разпределени в съотношение 60 на сто за Корпорацията за минно развитие на Зимбабве и 40 на сто за СО "Булгаргеомин".
  • Решение 132/12. 06. 1987 на МС за увеличаване на капитала на търговското сдружение "Техноимпортекспорт" - София по участието му в българо-турското д-во "Умсаш". Необходимите средства са в размер на 233 100 000 турски лири, равностойни на 305 000 щ. д. Г. Атанасов нарежда да бъдат осигурени от СО "Минерални суровини" чрез ползване на целеви валутен заем от БВТБ. Този заем е трябвало да бъде възстановен не по-късно от 30. 09. 1991 г. През 1991 никой не връщаше и не възстановяваше пари...

С други решения /номера:103 от 24. 04. 1987 г., 27 от 28. 01. 1987 г., 20 от 3. 02. 1988 г., 120 от 28. 07. 1989 г., 73 от 23. 03. 1987 г., 16 от 16. 01. 1987 г., 260 от 29. 12. 1987 г., 142 от 9. 08. 1987 г., 17 от 16. 01. 1987 г., 140 от 16. 07. 1986 г., 206. От 21. 10. 1986 г., 200 от 10. 10. 1986 г., 21 от 19. 01. 1987 г., и №В-2 от 28. 08. 1986 г., не друг, а Георги Атанасов дава своя личен дял в предрешаването на важни събития от сферата на икономическия живот на държавата, като в крайна сметка резултатът е – щети изагуби в милиони долари. Какво имам в предвид: по отношение на Никарагуа – от една страна отлагане на всички плащания, дължими към 31 1988 г. и то за период 1989 – 1991 г., а от друга – увеличаване с 20 млн долара на кредитната спогодба за доставка на специално имущество. Пак на Никарагуа е отпуска безвъзмездна помощ в размер на 5 млн лв годишно за две години. И ако на Етиопия помощта е за подпомагане на населението, застрашено от глад и суша, то за Ангола се продължава срока на валидност на Спогодба за погасяване на кредит – без да се погасява.

Не само страни от Третия свят са били обект на щедрост по решения на МС, носещи подписа на Г. Атанасов – премиерът Атанасов има дял и в изтичането на капитали към задгранични фирми и то няколко години преди 10 ноември 1989 г., т. е. точно в периода на активно натрупване на външния дълг на България.

Настоящето е в резултат на миналото. Какво предстои да се случи в бъдеще – има го в миналото и това, на което сме свидетели днес. Тук публикувах част от миналото, както и доклада на една Временна комисия в 39-ото народно събрание. От усилията по тези документи – засега резултатът е нулев.

Даже още по-лошо – продължава опрощаването на кредити и дългове спрямо държави, за които не е проблем да ни се издължат.

Всички помним уверенията на Соломон Паси, че включването ни в една чужда война в Ирак ще помогне да си върнем заем от 3, 4 млрд долара. Поредната лъжа, на поредния барабанчик на Белия дом ни остави с пръст в уста.

С дълга ни „платихме” свободата на българските медици от Либия...

А с другите дългове – какво трябва да очакваме? Управниците ни да правят подаръци без причина и с нелепи аргументи?

Оставям темата за външния дълг отворена, защото тепърва по нея ще има много да се случи и още повече да научим...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене