Черни ангели убиха невинни хора и тази част от историята ни трябва да се прочете...

Едно интервю на журналистката Анна Заркова във в. „Труд” от 16 септември т. г.

със зам.-министъра на вътрешните работи Валентин ВУЧКОВ /експерт по сигурността и доктор по право, автор на книги, изследовател/ ме върна към мое разследване, излязло в в. „Неделна демокрация” на 16 април 1995 година...

Тогава бяха минали 52 години от екзекуцията на полковник Атанас Пантев, за когото събеседникът на Анна Заркова казва: „бивш шеф на полицията и председател на Върховния касационен съд”.

Интервюто е по повод предаване на полицейските архиви, събирани от 1 януари 1923-а до 9 септември 1944 година, на Държавния архив и в него Вучков споменава убийствата, които са извършили така наречените „черни ангели”...

Вучков разбира се няма представа, че съденият от Народния съд полковник Пантев е бил оправдан - н 29 април 1945 г., с влязла в сила законна присъда, разстреляният полковник е бил обявен за невинен, но да се признае това тогава, една година след като партизаните са слезли от горите и комунистите са завзели властта е било невъзможно. Защото това признание би повлякло друго - че полковник Пантев е убит от терористи, а не е починал. Същите, които са държали съдбата на българите в ръцете си и след 9 септември 1944 г...

Каква е истинската история на това убийство, какво се случи докато го разследвах, ще излезе в книгата ми „Без място в историята”.

Разказът ми бе публикуван и в този сайт, но със съкращения – припомням историята за убийството на полковник Пантев:

ЧЕРНИ " АНГЕЛИ" УБИВАТ НЕВИНЕН ЧОВЕК*

/първа част/

"Как чужд и безсмислен, плосък ми се вижда
тоз свят със нравите му!"


/У. Шекспир, "Хамлет"/

Животът ни показва непрекъснато, че съществува малко Нещо и голямо Нищо. Пак животът ни учи, че няма една истина. Тук ще разкажа история за действителни събития, която и днес все още е неизвестна и мнозина тънат в заблуда за случилото се. За едни българи борбата преди 9 септември 1944 година е била борба за справедливост, а борците от това време са герои. За други българи - същите събития са време на терористични актове и убийства в името на една илюзия.

За тази илюзия бе написана книга " В името на народа", бе направен и филм "Черните ангели", който мнозина днес все още приемат за достоверен. В следващите редове ще стане ясно, че всичко около сценария на този филм е измислено, но не художествено, а исторически реално. Героите ще сменят местата си с тези нарочени за престъпници. Престъпниците ще се окажат жертви на заблуда, поддържана доста умело в десетилетията от тогава.

*   *   *

Светът, той е много голям и много малък. В миг от човешкия живот - целият свят е любимият или любимата, той е детето, което си създал, той е родителското рамо - той е постигнатата мечта. Този свят, личният, е малък, крехък и прекрасен - непремерена дума или жест, миг невнимание или съдбовна предопределеност и малкия свят рухва, изчезва.

Докато другият, - големият свят продължава да съществува, с лъжи и истини, с радости и скърби, в непрекъснат низ от събития, които, както никога не спират, така и никога не се повтарят. Продължават все напред във времето - без край...

Загубил своя личен свят - човек се озовава във въздуха, отделен от земята, на която доскоро е бил стъпил здраво - благодарение на най-скъпото и ценно нещо - малкия личен мир. Онзи мир, от който е черпил сили и вдъхновение, там, където е намирал радост и надежда, щастие. Загубил своя свят - човек като че губи себе си, защото какво друго сме ние човеците, освен една несвършваща емоция от добро и зло, отчаяние и вяра, упование и безнадеждност?

Отидат ли се те - отива си и нещо съкровено от нас самите. Физическото присъствие все още не значи оцеляване, защото важен е духът.

Историята, за която ще стане дума в следващите страници е разказ за един човек, станал свидетел на убийството на баща си. Той бе оцелял защото живееше с убеждението, че баща му е унищожен невинен - това му бе дало сили да оцелее, за да изчисти бащиното име...

Помните ли онзи български филм, в който нелегални комунисти от бойни групи раздават възмездие като терористи? Филм, създаден по книгата на една от участничките в тези събития, Митка Гръбчева? "В името на народа". Гледала бях филма, на изпита в университета повтарях прочетеното от учебниците и двутомната "История на антифашистката борба". Докато не свалиха Тодор Живков...

Честно казано не вярвах, че някои факти и събития от историята ни ще излязат на бял свят в толкова различна светлина! Докато случайността не ме срещна с един мъж... Бях го виждала, тъй като той идваше често в редакцията на "Демокрация", обикновено брадясал, с вехти, но чисти риза и панталони.

- Един ден ще Ви разкажа много интересна история!
- спря ме мъжът веднъж във фоайето на пропуска. Очите му светеха някак особено:
- Люба, познаваш ли този човек? - попита ме колегата ми Петър Оббов - приближавайки се към нас.
- Не - признах си веднага аз. - Често се срещаме, поздравяваме се, но никога не е ставало дума кой точно е той. - Спомням си, че този човек идваше и влизаше в съдебната зала на делата, когато ме съдеше Роза Георгиева - Ей така, за подкрепа.
- Запознайте се тогава - подкани ни Петьо Оббов. - Това е Марин Друмев, говори ли ти нещо името?
- Не - бързо казах аз, мъчейки се да изровя от главата си кой би могъл да бъде мъжът.
- Много се радвам да се запозная най-после официално с Вас - протегна ми ръка човекът.
- Това всъщност е синът на полковник Пантев - продължи да обяснява колегата ми.
- Полковник Пантев - бавно повторих аз.
- Да, кимна мъжът. - Спомняте ли си, как Ви казах наскоро, че ще Ви изненадам.Очаквам тези дни да мине едно събитие и тогава ще говорим. След тези думи той се обърна и си тръгна.
- Ти знаеш ли нещо? - попитах аз колегата си, но той само вдигна в недоумение рамене.

На следващия ден, рано сутринта отидох в Народната библиотека "Кирил и Методий" и потърсих вестници от деня на убийството на полковник Пантев. Съобщения бяха поместили "Зора" и "Утро":

"Вчера в 13.30 часа бе убит пред дома му от неизвестни убийци запасният полковник Атанас Пантев... Преди известно време покойният полковник Пантев мина в запаса и се отдаде на адвокатска практика. Той си остана голям и чист българин". /Един факт от "Зора" ме изненада: в момента на убийството Пантев е бил в запаса и е работил като адвокат? Това досега никъде не се споменаваше./ Върнах се в къщи и потърсих книгата "Куршуми на възмездието", по която имах смътен спомен, че авторът й Величко Николов е бил в бойната група на Митка Гръбчева.

Ето какво пишеше Николов за събитията от тогава:

"Фашистът /полковник Пантев е наречен така от автора - бел. Л. М./ вървеше видимо спокоен... Охраната на палача избърза напред... По лицето ми премина гореща вълна. Готов бях да се хвърля в бой... Пантев дишаше тежко-тежко, Изкашля се, посегна с лявата си ръка да отвори масивната двукрила врата, но аз избързах - изпреварих го. Един изстрел, още един в тила му и край. Не беше нужно да хабя повече патрони. Падна с пяна на устата, сгромоляса се на площадката. Веднага разбрах, че е свършил. Ударите бяха точни. Шапката му се търкулна. Така куршумите на народното възмездие настигнаха и него. Присъдата му бе изпълнена."
Същият ден, след прочита на сцената на убийството, потърсих чрез колегата си среща с Марин Друмев. Той се появи още следобяд в редакцията. Отново не пожела да каже какво очаква да се случи, но затова пък говорихме за деня, в който е бил убит баща му. Ето част от този разговор:

- Помните ли деня, когато бе убит баща Ви?
- Разбира се, че помня този ден. Бях 10-годишен, живеехме тогава на булевард "Хитлер" /сега "Евлоги Георгиев" - бел. моя/. Позвъни се на вратата и баща ми отвори - тогава изтрещяха изстрелите, 6 ли 7 ли бяха...
- ...но според Величко Георгиев и книгата му, баща Ви е бил застрелян на улицата, когато охраната му е избързала напред? - прекъсвам аз събеседника си.
- Не беше така. Когато изтрещяха изстрелите пред вратата на дома ни, ние с мащехата ми се намирахме в една от стаите на жилището - стана някак много бързо. Не ме пуснаха при баща ми, Казаха ми, че е много тежко ранен, успях само да го зърна отдалеч. После дойдоха хора от кооперацията, полиция, разбрах, че е станало нещо страшно. Беше 3 май 1943...
- Какви версии чухте след убийството на баща Ви?
- Моето обяснение е следното: изглежда татко е бил следен - той ходеше без охрана, не вярваше, че може да му се случи такова нещо. А по-късно стана ясно, че убийството е било добре подготвена наказателна акция. След 9 септември убийците се хвалеха, че имали определен маршрут за акцията. Синът на наш съсед, инженер Зюмбюлев, след разстрела взема колелото си и хуква да преследва убийците на татко.
От спомените на Митка Гръбчева после разбрах, че Виолета Якова и евреинът Калора, които са били втора резервна двойка по екзекуцията на баща ми, са откачили предварително веригата на колелото на Зюмбюлеви. Някъде наблизо около дома ни се е намирал и Славчо Радомирски, като контролиращ и готов да се намеси при провал. Той всъщност е разпределял кой кого и кога да убие. И в неговите спомени го има убийството на баща ми.
С акцията е свързана и още една жена - Здравка Кемилева, тя е наблюдавала провеждането й. След 9 септември стана професор.
- Какво се случи след изстрелите на 3 май?
- Изнесоха баща ми, но ние вкъщи още чувахме изстрели отвън. Оказа се, че след екзекуцията, убийците и тяхната охрана са стреляли срещу невъоръжени граждани, които са се опитвали да ги настигнат и хванат. Мен, понеже бях дете, ме заведоха при наши роднини, а на другия ден бях само на опелото на татко, на погребението не ме заведоха, за да ми спестят жестокия спомен.
- Кои са физическите убийци, извършителите на разстрела на Вашия баща и по каква причина той бе убит?
- Убийците са известни: Митка Гръбчева и Величко Николов. Гръбчева умря, но Николов доколкото знам е жив.
Колкото до причината за това убийство - ще говоря с Вас за това след няколко дни, сега не мога...
- Но защо е бил убит баща Ви?
- Комунистите са смятали, че татко е много силен човек и че ако генерал Луков образува кабинет, е щял да го вземе. По тази причина са решили, че е много опасен. Вижте, с годините същите тези комунисти създадоха някакви страхотни митове за баща ми, че е палач, че е детеубиец, кръвопиец - кого е убил, кого е клал и бил - не е известно. Днес все още има хора, които нямат понятие от истината и продължават да живеят с комунистическата представа за моя баща. А ето: когато баща ми е директор на полицията, това е времето на пакта Молотов-Рибентроп. По инструкции отгоре даже не е имало такива гонения срещу комунистите, колкото срещу опозицията на англофилите. Германия и Съветският съюз бяха в добри отношения, но това не попречи на комунистите през 1943 година да направят списък на хора от властта, определени за екзекуция. Знаят се кои бяха тези хора: това са генерал Христо Луков /застрелян от Виолета Якова и Иван Бураджиев- бел.Л. М./, адвокатът Сотир Янев /народен представител - бел. Л. М./ и баща ми.


Минаха няколко дни, разговорът със сина на убития от комунистите полковник Пантев стоеше още на лентата на касетофона, когато веднъж, най-неочаквано, вратата на стаята в редакцията се отвори и Мартин Друмев, синът на убития Пантев ме повика с кимване навън.

- Бях Ви обещал да донеса нещо интересно, нещо, което не сте и предполагали, че съществува...

Мъжът ми подаде няколко страници - ето какво съдържаха те:

Документ първи:


"ПРЕПИС - ИЗВЛЕЧЕНИЕ!
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
НАРОДНИ ОБВИНИТЕЛИ: БОРИС ДИМИТРОВ И ВАСИЛ Н. АХТОПОДОВ - СОФИЯ
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ
............................................................
Въз основа на изложеното и по силата на чл. 2, п. 8, п.9 и п. 10, във връзка с чл. 4, ал. III от закона и за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, от името на българския народ

О   Б   В  И   Н   Я   В   А   М   Е:
ЧАСТ I.  ............................................................II.
............................................................
4. Полковник АТАНАС ПАНТЕВ, починал,
загдето.......................... и четвъртият като членове на Военно-касационния съд при разглеждане на дела 168/42 г. и 133/42 г. са проявили с издадените присъди явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие.
............................................................
За извършените престъпни деяния от горепосочените лица, същите се предават за съдене от Народния съд в град София.
............................................................

гр. София, март 1945 г.

НАРОДНИ ОБВИНИТЕЛИ: БОРИС ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Н. АХТАПОДОВ 3. 12. 1993 г.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ПЕЧАТ на служба "Архив" на МВР, БИУД

--------------------------------------------------

*Откъс от готовата за печат книга "Без място в историята"

И продължението на историята за това убийство....

ЧЕРНИ " АНГЕЛИ" УБИВАТ НЕВИНЕН ЧОВЕК

/втора част/

"Как чужд и безсмислен, плосък ми се вижда
тоз свят със нравите му!"


/У. Шекспир, "Хамлет"/

В името на народа, монархо-фашистка власт, бойни групи, разстрели, тези думи днес имат различно значение. Бойните групи всъщност се оказват група от фанатизирани млади хора, които изпълняват като войници заповеди за взривове, саботажи и убийства. Убийствата за изпълнителите преди 9 септември и повече от четири десетилетия след това в България се наричаха изпълнение на смъртна присъда, като лозунгът за това бе "В името на народа".

След 9 септември една от участничките в събитията срещу монархо-фашистите, Митка Гръбчева написа книга, със заглавие "В името на народа". По книгата бе направен филм "Черните ангели" с едни от най-добрите български актьори. В този филм и в книгата един от разстреляните показно от бойна група е полковник Атанас Пантев, като дълги години, повечето от българите живееха с убеждението, че той е бил фашист и едва ли не си е заслужил смъртта.

Докато настъпи мига, в който Тодор Живков бе свален - тогава започнаха да излизат много истини за времето от така наречената антифашистка борба. Борците против фашизма и капитализма, останаха само борци против фашизма, докато капитализмът бе прегърнат в най-дивия му вид - започна първоначалното натрупване на капитала.

Точно в това време на истини и промени имах възможността да се срещна със сина на полковник Атанас Пантев - Марин Друмев. Човек изживял по-голямата част от живота си с една дълго пазена и жестока тайна - тази за смъртта на баща си. Синът на полковника изчака да излезе Определение от Народния съд, в която баща му е бил обявен за невиновен и оправдан, и чак тогава ми разказа какво всъщност се е случило всичко. Как е бил застрелян неговия баща на прага на дома му.

Оказа се, че още през 1945 година синът на набедения за враг на народа Атанас Пантев е бил обявен за невиновен и оправдан, но това Определение на Народния съд никой не е огласил и връчил на близките му! Никой не им е съобщил, че Пантев е оправдан, за да не живеят в постоянен страх, за да не бъдат репресирани и мачкани.

На 29 април 1945 г. с влязла в сила законна присъда разстреляният полковник е бил обявен за невинен, но да се признае това тогава, една година след като партизаните са слезли от горите и комунистите са завзели властта е било невъзможно. Защото това признание би повлякло друго - че полковник Пантев е убит от терористи, а не е починал. Същите, които са държали съдбата на българите в ръцете си и след 9 септември 1944 г...

Документ втори

"ПРЕПИС - ИЗВЛЕЧЕНИЕ!

М О Т И В И:

............................................................
Няма доказателство за проявено пристрастие и престараване и от страна на подсъдимите:........... и покойния АТАНАС ПАНТЕВ.............................., а последните в качеството и на съдии на същия /Военно Касационния съд/ по н. д. номера 168, 133/42 г., поради което и те ще следва да бъдат оправдани. Понеже подсъдимият АТАНАС ПАНТЕВ е починал, то за него не може да се издаде присъда, обаче на същия не следва да бъде присъден целия или част от имота му в полза на държавното съкровище. По-скоро неговата отговорност е, така да се каже гражданска, която е поставена в зависимост от това, дали същият подсъдим е извършил едно престъпление. Понеже съдът намира, че той не е извършил престъпление, то не следва и да се занимава в присъдата и по-специално в диспозитивната част, да се постанови отделен и самостоятелен пункт. Това би било основателно да се направи, ако същият бе признат за виновен и се разпоредеше да се присъди част или целия му имот. ............................................................

а покойният подсъдим ПАНТЕВ е участвал в същите дела като съдия. От проверката, която съдът направи, се вижда, че развитата дейност, както от прокурора, така и от съдиите...........е законосъобразна и в хармония с установената касационна практика, следователно, липсват доказателства за престараване и пристрастие. Съдът и подсъдимите са могли при приложението на чл. 573 от В. С. З сами да определят и наложат наказание, щом като същото е определено от инстанцията по същество в нарушение на закона. Подсъдимите не са били властни да вземат друго становище, касателно фактическата страна на делото, защото действуват като формална инстанция....Изобщо, както съдиите, така и прокурорът от военно Касационния съд, не са излезли вън от рамките на нормата и главно не са сторили това, за да увредят интересите на подсъдимите-касатори....Вън от това се установи, че подсъдимите са действували, за да се замени смъртното наказание по н. д. 59/1942 г....."

Документ трети

"Препис-извлечение!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 4 май 1945 година
народният съд, IX състав в разпоредително заседание на 4 май 1945 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ЛОЗАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ГЕОРГИЕВ
ИЛИЯ БЕНЧЕВ
СОФРОНИ СТАВРЕВ
БАРЪМОВА
като взе пред вид:
1. Че с влязла в законна сила присъда от 29 IV 1945 г. същото дело, на същия съд, са признати за невиновни и оправдани по обвинението им по член 2, т. 9 от Закона за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, лицата:
............................................................
3. Че със същата присъда не са присъдени в полза на държавното съкровище и имотите изцяло или отчасти останали в наследство от АТАНАС ПАНТЕВ, бивш жител на гр. София, като е констатирано и прието от съда, че не е доказано същият да е извършил отдаваното му с обвинителния акт престъпление по чл. 2, т. 9 от казания закон, намирам, че следва да се вдигнат наложените забрани и секвестри върху имотите на всички гореизброени лица по същото дело..., поради което

ОПРЕДЕЛИ
вдига наложените забрани и секвестри върху имотите на гореизброените лица - подсъдими по дело 9/1945 г., по описа на Софийския Народен съд, IX състав, като се отменяват и извършените описи на имотите по тия възбрани и секвестри.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се четат
1,2,3.
30. 12. 1993 г."

"Нямало е причина за убийството на моя баща. Съдиха го навремето като военен съдия, съдиха го като директор на полицията, но към датата на убийството, баща ми е бил отдавна, с месеци отдалечен от тези длъжности, тъй като ги е бил напуснал. В деня на застрелването му той е имал вече половин година адвокатска практика. Даже "народният" съд, /този, който създадоха веднага след 9 септември комунистите - бел. М. Д./, го призна за невинен, оправдаха го" - разказа синът на убития полковник Пантев, Марин Друмев.

Оправдан, признат за невинен, но пък с присъда от бойните групи и застрелян. Та нали, именно тези, които членуваха в бойните групи взеха властта на 9 септември 44-та година... Опитвах се да подредя събитията.

"Наредбата за така наречения "Народен" съд, включваше в списъка на определените за присъда и живи, и вече мъртви. Тази е причината в него да попадне баща ми, полковник Пантев. А всъщност той напуска полицията още през ноември 1940 и става съдия във Военно-касационния съд. Като военен съдия, след няколко години, съдиите от "народния" съд заключават, че "развитата дейност от баща ми е законосъобразна и в хармония с установената касационна практика. Следователно липсват доказателства за престараване и пристрастие" - обясни Друмев.

Синът продължаваше да живее с кошмара от разстрела на баща си...

 

Превратът на 9 септември го заварва в село Казичене. Мащехата му не е в къщи, когато чуват по радиото, че е извършен преврат и че на власт идват комунистите. Два дни след 9-ти пристигат на обиск - ровят и разхвърлят къщата. "Гледаме, имате много дрехи" - казват тези, които правят обиска. - Вие сте богати, а нашите хора нямат" - вземат голяма част от намерените дрехи и си отиват...

През 1949 година изселват мащехата на момчето от дома на Пантев на "Евлоги Георгиев". Момчето се спасява като отива да живее при дядо си, бащата на починалата му майка. През 1952 се прекръства, сменя си името - осиновява го собствения му дядо. И двамата са наясно, че с истинското му име за него няма да има живот. С големи усилия и с помощта на приятели учи и завършва полувисше образование - педагогическо, специалност, за която по това време няма много кандидати. Изпратен е на работа в провинцията, но често е принуден да сменя адреса си - по един или друг начин все се разбира чий син е, въпреки името, което носи - Марин Друмев.

- Два пъти ме викаха в милицията - припомни си синът на полковник Пантев онези години. - Близките ми ме упрекваха, че съм си сменил името, но трябваше да оцелея някак при управлението на комунистите. Не ме пускаха в чужбина - даже ми се случи и такъв куриоз, предложиха ми да замина за Съветския съюз, за да ме пуснат в Турция. Отказах. През 1989 бях първият, който получи задграничен паспорт.
- А успяхте ли навремето да гледате филма за убийството на баща Ви - "Черните ангели"?
- Гледах го - пълна фалшификация. Обяснимо е, като се знае кога бе направен. Истината е, че баща ми, полковник Пантев загина невинен от куршумите на комунисти. Жалко е, че това не се знае! Колко поколения бяха възпитани с лъжата, че полковник Пантев е убивал и клал! Поне днес трябва да се знае истината, че даже болшевишкият народен съд не намери начин да го осъди и го обяви за невинен на 29 април 1945.


Това бяха документите и историята, които ми разкри Марин Друмев - синът на полковник Пантев. Изчакал бе да ги намери и получи, за да ми донесе и последното доказателство за извършването на едно убийство. Убийство на невинен човек - неговият баща.

Публикацията ми за това откритие се появи в "Неделна Демокрация", 52 години след екзекуцията, на 16 април 1995. Заглавието, което поставих на първа страница бе: "ЗАСТРЕЛЯНИЯТ ОТ МИТКА ГРЪБЧЕВА И ВЕЛИЧКО НИКОЛОВ ПОЛКОВНИК ПАНТЕВ Е БИЛ ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН ОТ "НАРОДНИЯ" СЪД!"

Беше неделен ден. На другата сутрин в коридора на редакцията ме срещна главният редактор на в. "Демокрация" от това време Иво Инджев:

- Вчера дъщерята на Митка Гръбчева, Иванка беше бясна от това, което излезе!
- Ти къде пък я срещна точно нея - попитах го аз, изумена от бързината на реакцията по публикуваното.

- Някаква германка по линия на европейска международна организация бе доведена от нея /от Иванка Г. - бел. мои/ във вестника. Трябва да ти кажа, че Иванка сипа толкова злъч и закани по твой адрес, че даже самата гостенка, германката се изуми и ме попита за какво става дума! Замазах нещата и не дадох обяснение, но ти се пази...
Разбира се, че нямаше от какво да се пазя - истината за едно събитие, рано или късно излиза на бял свят. Тогава има и щастливи, и недоволни, и гневни...

В архива си все още пазя, както

записки от в. "Зора", 4 май 1943 г.,

в. "Утро", 4 май 1943 г., които могат да се намерят в "Народна библиотека "Кирил и Методий". Пристъпих към писането на тази история след справки и проверка в

книгата "Куршуми на възмездието" - с автор - Величко Николов, изд. Народна младеж, София., История на антифашистката борба в България, том 1 и 2., София...

Даже след смяната на Живков, синът на полковник Пантев не потърси възмездие от хората, замесени в убийството на баща му, тези, които бяха още живи. Той бе щастлив, че лъжите около образа на баща му са опровергани и името му е изчистено.

А кой ще седне да напише тази част от историята на България - това вече е друга работа.

 

Коментари 

 
+1 #8 Антоанета Маждракова 2013-09-25 19:01
Уважаема г-жо Манолова,
Моля приемете моите най-сърдечни благодарности за Вашия разказ. Попаднах на него, зашото търсих информация за генерал Луков, на днешния ден България иска примирие в Солун 1918, а генерал Луков е участвал в делегацията.
Бъдете здрава и още веднъж Ви благодаря сърдечно.
Антоанета Маждракова
Цитиране
 
 
0 #7 Звезделина Милева 2010-09-26 16:14
Г-н Николай Колев,жал ми е за Вас и още по-жал за България,защото такива като Вас въртят колелото на историята назад,с което връщат не историята назад,а цяла една държава.Не сме ли вече на прага на пещерите?!На България са и необходими по-умни,по-образовани ,по- съзидателни,по-мислещи,по-разумни и благородни хора.Хора,които умеят да вървят и да гледат напред.
Цитиране
 
 
+3 #6 Николай Колев 2010-09-25 06:57
Една трагична история.Трябва да си особено твърдоглав и чугунен комунист, за да не признаеш греха на родата си, подобно на г-жа Гръбчева-младша. Или поне да замълчиш от срам. Подобно чувство Иванка Гр. вероятно не притежава или е оперирана по наследство. Ето защо продължава да се кипри в българските медии и да ни залива с умилителни спомени за убийците - мама и татко Гръбчеви. И за блудкавите си филми. За разлика от г-н Пантев-Друмев, за който едва ли ще чуем нещо повече!Каква ирония! Децата на убийци да морализаторства т над децата на жертвите си! За това сме на този хал уважаеми автори на послеписите! А Вие г-жо Манолова продължавайте да четете историята ! Четено е опасно само за тези, които е крайно време да се оттеглят от нашия обществен живот - Гръбчеви, Такови, Живкови, Велчеви и т.н.
Цитиране
 
 
+8 #5 Македонски 2010-09-20 09:09
Изпълнената "присъда" вероятно е била трагична грешка... за съжаление. Грешка поради войната, която се е водела тогава - гражданска война. Тази война според някои и в момента не е приключила. Статията, дори да разкрива истината (а дали е цялата, кой да ти каже), налива вода в мелницата на тия, които твърдят, че в България не е имало фашисти и фашизъм, удобно забравяйки, че т.нар. народен съд се е състоял по императивно искане на победителите във Втората световна война. Т.е., те тогава са считали, че фашисти е имало, а ние сега, поради политическа целесъобразност твърдим, че е нямало. Съмнявам се, че подобни внушения допринасят за намаляване на политическото противопоставян е у нас.
Цитиране
 
 
+6 #4 Звезделина Милева 2010-09-19 09:58
По "червените" точки,които получавам, разбирам какви хора са прочели мнението ми.Жал ми е за тях,защото отношението им към мнения като моето говори за непонятна за самите тях злоба и за незачитане на всички факти от миналото ни.С тази си статия отворихте кутията на Пандора,а това меко казано не е хубаво.Двадесет години се промиват у нас мозъци и виждате докъде стигнахме-до никъде.Ще цитирам мнението за "Фашизмът" на Ж.Желев на един високообразован юрист-философ:"Пишейки тази книга Ж.М.Желев забравя,че основната отличителна черта на фашизма е яростния антикомунизъм".Помислете си не създадохме ли една фашизоидна прослойка в обществото през последните 20 години.Прослойка предимно от папагали,повтар ящи неверни и глупави клишета.Животът е много по-сложен,историят а също ,от това,което си мислят неуките и скудоумните.
Цитиране
 
 
+5 #3 Звезделина Милева 2010-09-18 17:31
Бих Ви препоръчала да поразровите историята и ако искате да сте честна пред себе си и почитателите си ,г-жо Манолова,напише те цялата истина,за сниманите с отсечени глави,за убийците на деца,за избитите цели семейства и изгорените им домове,за жълтите звезди на евреите,за тези които разстреляха Вапцаров за интелектуалците изпратени в лагерите Ени Кьой и Гонда вода.Това са тежки времена,натовар ени с много емоции от двете страни и разказвайки единични случаи,изслушва йки само едната страна,рискуват е да изпаднете в непочтеност.Тези черни ангели във Франция и днес са на почит и във всеки град стоят и се почитат паметниците им.В България,съюзни к на хитлеристка Германия,някои твърдят,че не е имало тук фашизъм ерго фашисти.Смешно!!!
Цитиране
 
 
+8 #2 Асен 2010-09-17 15:04
За съжаление истината винаги има две страни, а историята е показала, че насилието ражда насилие и покрай безумията страдат най-вече почтените хора. Убийците преди 9.9.1944 са си живели живота непокътнати и след девети, просто защото са станали верни на народа "комунисти". След 10.11.1989 голяма част от "комунистите" станаха "демократи" и "социалдемократи "! Просто нашата история е пълна с безумия и реваншизъм!
Бих се радвал да прочета Ваш материал и за неудобните комунисти от това време. Те също са били репресирани от режима, но никой нищо не пише за това.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене