Некадърност или дискредитация на следствието лежат в основата на гафовете около съдебния процес?

Убийството на бившия премиер Андрей Луканов ще остане неразкрито - това е новината, която никой не се нае да изрече в деня, в който Апелативният съд оправда подсъдимите по делото и ги пусна на свобода. След като полицаят Ботьо Ботев и следователят Богдан Карайотов се клеха, че това са поръчителите и извършителите на разстрела на Луканов - единственият извод като прогноза, който може да се направи, е че това престъпление няма да бъде разкрито, поради оправдаване на подсъдимите. След като излязат мотивите към оправдателната присъда, от които ще стане ясно, че без веществени доказателства, без мотив и по признания, изтръгнати насила присъда за доживотен затвор не може да се потвърждава. Друг въпрос е, защо след като в България законите са едни и за Софийския градски съд и за Апелативния съд - единият съд постанови доживотна присъда и призна подсъдимите за виновни, а другият съд ги оправда и ги пусна на свобода. Едно законодателство, две съдебни инстанции, две противоречиви присъди. По принцип решения на съда не е прието да се коментират, но при такава очебийна разлика, няма как да се отмине противоречието с мълчание.

Още факти по случилото се на 2 октомври 1996 г.

Четирите изстрела, които покосяват Луканов попадат в гръба му, тъй като той се връща към домофона, за да попита нещо съпругата си. Същият ден личната кола на Луканов е паркирана пред "Топенерджи" и пред входа на дома му го чака шофьорът в служебен автомобил. Този шофьор е единственият свидетел, който и видял убиеца и дълго време след разстрела се намира под специална охрана. На 15 април гардовете на Националната служба за сигурност спират да го охраняват и Луканов наема гардове от фирма "Омега БМ", които са го пазели и преди. Момчетата, които са охранявали бившият премиер този ден не са се явили, тъй като самият Луканов така го е пожелал. По този повод излязоха версии, че той е усещал, знаел е какво ще му се случи, но това не бе доказано, а още по-малко пък проверявано в хода на следствието. Съучастие на тези момчета е абсурдно да се търси, още повече, че едното е било в отряда на баретите и е бил близък със семейството на премиера.

На 2 октомври сутринта, в момента, когато Луканов излиза от входа на кооперацията си, момчетата от личната му охрана се намират пред фирма "Топенерджи" в очакване на неговото позвъняване, за да отидат да го вземат. Не споменавана в печата досега версия за връщането на току що излезлия Луканов към домофона във фаталната сутрин ми уточни свидетелка, която не е разпитана изобщо, тъй като от години не е в България. Оказва се че, след като прочитат съобщението по радиото за разстрела, момчетата от охраната отворили колата му и там намерили, паднали между седалките ключовете му за в къщи и кабинета във фирмата. Така свидетелката си обяснява връщането на Луканов към входа - той е усетил, че му няма връзката с ключове и решил да позвъни, за да попита съпругата си дали не са забравени някъде горе в апартамента. И тогава точно преди да позвъни, той е застрелян с четири куршума от убиеца си пред очите на шофьора. Необяснимо е защо шофьорът е пожален и е оставен жив, вероятно убиецът е бързал и е разчитал на добрата си дегизировка.

Пред фирма "Топенерджи" охраната отваря колата и намира ключовете. Оказва се, че вечерта, преди 2 октомври Луканов е ходил някъде с колата си, изпуснал е връзката с ключове, но не се усетил, паркирал е пред "Топенерджи" и след това се е прибрал в къщи. Тези факти бяха пропуснати при следствието - никой не попита къде е бил вечерта преди разстрела Луканов, защо колата му е била оставена пред "Топенерджи". Така оставянето на колата пред фирмата и падналите ключове между седалките стават причина Луканов да се върне и да бъде застрелян в гръб. Не твърдя, че ако е имал в ръка ключовете си е нямало да го застрелят пред дома му, но това връщане става причина той да се забави и убиецът да стреля необезспокоен в гърба му.

Друго обстоятелство около убийството също не се проверява. Само 15 минути след разстрела на мястото на убийството е вече руският посланик Авдеев. Вярно е, че домът на Андрей Карлович е близо до Руското посолство, но също така е вярно и че 15 минути са твърде малко време, за да се разбере за току що случилото се убийство и да се тръгне към мястото на разстрела. Никой не разпитва Авдеев за тези обстоятелства.

Никой не проверява и за неестествено увеличаване на банкови сметки на определен контингент хора в хода на разследването - убийството е платено и сумата за това не е била малка. Тогава как едно такова плащане не е пуснато за проверка в българските банки, все пак не е невъзможно да се хване трансферът на голяма сума по сметка. Има си начини, но никой не си мърда пръста да провери за такъв трансфер. Никой не проследява да неестествено големи и скъпи покупки хора, от контингента, всеки от които е бил в състояние да убие на улицата Луканов с точни изстрели и без да трепне и се провали. Ако се теглени пари кеш, пак е имало следи за такава операция, все пак тогава, през 1996 полицията все още имаше хора, които можеше да разпита и събере сведения.
Самият ход на следствените действия се предрешава от твърдението, че убиецът е мълчал. Веднага се прави извод, че е бил чужденец и се тръгва само по тази следа. А причини за мълчание - много, даже българин би мълчал, след като има да върши такава сериозна задача като уличен разстрел на бивш министър-председател. Но умни глави от полицията прегръщат версията за чужденец убиец и връщане назад - няма.

Какво е съдържанието на документите на Андрей Луканов, намерени в кабинета му в "Топенерджи"? Никой не проверява и не търси повод за конфликт в тази документация, а още по-малко пък на харддиска в личния му компютър. Намереното в кабинета е описано и толкова, никой не е анализирал съдържанието на документите, а още по-малко пък съдържанието на качените в личния му компютър материали. Не са разпитани най-близките негови сътрудници за обяснения и разчитане на документите.

Далеч съм от мисълта на умряло куче нож да вадя с цитираните по-горе твърдения за пропуски в разследването. Зная от следователи и служители от НСБОП, че по случая е работено сериозно и съвестно, ето защо е необяснимо как при сигурност в събрани доказателства се стига дотам, да се упражнява насилие, за да се изтръгне признание и вина. Изтръгнати с насилие признания са мотивът на българската защита да не се приемат признанията в делото на медиците ни. А у нас, някой си позволява да оплеска цялата работа по делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов, с нанасяне на побой? На подобна ситуация хората му казват малшанс или припомнят, че власите на края на Дунава се давят. Защото какво като Ботьо Ботев дава 7 часа показания в съда, след като пак в същия съд той бе уличен за оказване на натиск и шантаж върху свидетели, с цел, изтръгване на признания. И пак повтарям: възможно е да е имало реално намерени факти за вина в поръчителство и извършване на убийството, но не е възможно намерените факти да се потвърждават с бой, натиск и шантаж. В разследването на подобни поръчкови разстрели няма норматив за срокове при разкриването и вкарването на делото в съда. Има единствено закони и те трябва да се спазват. Ето защо убийството на бившия премиер Андрей Луканов ще остане неразкрито, след съдебния провал. Виновниците за нарушенията при събиране на доказателства са в пенсия и на друга работа - в българското законодателство няма текстове за търсене на отговорност за зле свършената от тях работа. Освен гражданската, която вероятно ще потърсят оневинените по делото "Луканов".

И още нещо навежда на размисъл: усилията на следователи бяха съсипани в този случай - това нечия цел ли беше или стана случайно? Последвалото закриване на следствието показа, че това няма да доведе до нищо добро. Дознателският апарат все още не е комплектован - тогава? Определени дела изчезнаха, други чакат да бъдат поети за разследване - няма логично обяснение, че това, което провали обвинението в съдебния процес е било сторено случайно от законодателната и изпълнителната власт. Оттук нататък дела няма да се връщат за доразследване, полицията ще води дознанието - затова забравете за професионално вкарани в съда дела. Няма да се случи, поне не в българския съд. Колкото до прокурора Кокинов, който освен по делото "Луканов" е прокурор и по делото срещу Маргините - тук има много да се мисли и размисля, дали той да продължи участието си и по това дело. Все пак като прокурор Кокинов е бил наясно, че признания се събират с бой, натиск и шантаж - едва ли е държан в неведение за това. За този български начин на събиране на доказателства писаха немалко вестници. А Кокинов прави впечатление на грамотен човек. Защо той не се е противопоставил на похватите за събиране на доказателства от обвинените за убийството - само той си знае. Но днес вече знаят всички, тъй като точно това недоглеждане и подминаване на нарушенията Кокинов е пропуснал да предотврати. Така че сега и да чака мотиви, и да се връща и чете и препрочита делото - поправителен няма да има.

Следва