Външният министър продължава да се срамува от баща си!

В началото бе Лъжата, тлъста и непрекъснато повтаряна, където Николай Младенов седне и стане:

“Николай Младенов е роден във Варна, в семейството на дипломат от кариерата”.

Стоп! За незапознатите с понятието “дипломат от кариерата” това може да мине, но пред хора, близки до темата – тази лъжа в представянето на Младенов от Емил Кошлуков – няма как да мине!

И така: шифровчикът е служител на “репресивната” Държавна сигурност, но НЕ Е дипломат от кариерата! Той живее в посолството, не излиза от там, за да не бъде хванат и всички данни, с които работи той да се озоват в неподходящи ръце.

Друг въпрос е защо Николай Младенов е решил да приема лъжата, че е син на дипломат от кариерата, какъвто не е неговият родител, навъртял трудов стаж като шифровчик по посолствата! Може би защото самият той, като син няма нещо авторитетно свършено в трудовата си биография като “момче” на Сорос и чиновник на Световната банка?

Или има комплекс за малоценност от факта, че се хвали с магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон, а едва ли ще може да разглоби и сглоби една картечница!?

Програмен директор на фондация “Отворено общество”, програмен координатор в социалния отдел за България на Световната банка, основава Европейски институт в София, и е негов директор няколко години. Какво представляват тези длъжности освен едни “бля”, “бля”, “бля” за личната му биография?

Ще припомня за “Отворено общество”?

Кои бяха и са основните цели на Сорос  за България и кое спомогна той да ги изпълни? На първо място: поставянето при всички правителства след 10 ноември и то на възлови места в управлението на държавата и медиите - на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.

Другите фактори, с които в един момент стана ясно, че държавата в лицето на изпълнителната си, законодателна и съдебна власт не успя и не е в състояние да се пребори са: катастрофалният брой на аборти на фона на отрицателния прираст и ширещата се демографска криза, увеличаващата се до застрашителни размери наркомания, нахлуването на различни религиозни секти и общества, просперитет на хомосексуализма и насилието в училищата, бумът на детска порнография, наркомания и алкохолизъм - с тези реалности моралният код на християнството и по-точно на православието бе поставен под сериозна заплаха. В същото време "прането на мозъци" набираше и набира трудно възспираема скорост...

Хората на Сорос не се спряха и пред целта да бъде "вербувана" интелигенцията на България. Под различни форми се спонсорираше издаването на творчеството на видни интелектуалци, влияеше се избирателно на журналисти да пишат поръчково и насочено по неслучайни теми. Но най-"вярната" посока, по която работеха хората на Сорос бе тази, по установяването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история". Това бе другата от основните стратегии на Сорос и подобните му за дестабилизиране на България и държавите от Балканския район. Така през зимата на 1997 година хора на Сорос свършиха "мръсната" работа по дестабилизиране на държавата, като целта им бе да бъде сменено правителството и на власт да дойде това на СДС, в което имаше най-внушително присъствие на доверени на Сорос лица. Защо се бързаше? Предстоеше тотална приватизация, търпението на глобалистите да присъединят България към НАТО бе на изчерпване, моментът Западът да се противопостави на Русия с всички възможни средства и начини бе назрял...

Но да се върна към целта за "пренаписване на историята". Работата в тази насока започва още със свалянето на Живков, когато понятието "етнос" измества, с амбиция да замени, понятия като "националната принадлежност" и "идентичност"?

Получи се така, че в България, държава, в която православното християнство бе изместено на заден план /в продължение на близо пет десетилетия, по причина на идеологическата ни принадлежност към социалистическия лагер и съответната идеология/ се тръгна към отъждествяване на етническа с религиозна принадлежност, вероизповедание. И това започна да се насажда във време, когато в страни като Франция в Европа, САЩ всеки гражданин изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквото и да било друго като религия си остава и е единствено и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес".

През последните 10 години /1989-1999 г./ чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред, Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни или позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра...

Държава срещу 25 милиона долара?

Известно е, че за “Сапио” се чака години, докато изтече срокът и престъплението мине под чадъра на давността, за да се покрият над 400 милиона лева, не влезли в бюджета пари, от времето, когато курсът на долара бе 18 лева!

Не е известно обаче как през 1996 г. лидерът на СДС, Иван Костов замина /в деня на предварителните избори за определяне на кандидата за президент на опозицията - СДС/ в Будапеща, /в качеството си на бъдещ премиер на България/, за да договори с Джордж Сорос заем от 25 милиона долара за зърно. Връзката между милиардера и лидера на СДС осъществява Георги Прохаски /или Жорж Прохазка, бивш активен партиец в Моска преди 10 ноември, човек, който в бъдещия кабинет на СДС ще направи светкавична политико-икономическа кариера/. Признанията на Прохаски бяха поместени във в. “24 часа” от 18 април 1997 г.. Заемът е бил безлихвен, едногодишен – и досега не е ясно дали е закупено зърно с тези пари, или дали е върнат. Истината, че срещу милионите за зърно, които както се оказва впоследствие, че не са необходими, Иван Костов е дал гаранция на Сорос, че синьото правителство ще следва икономическите му препоръки!

След това пътуване на Иван Костов и вземането на властта от сините, Джордж Сорос действително упражняваше свое влияние върху развитието на България. Държава срещу 25 милиона долара? За доларите не се чу и дума, но затова пък СДС се замогна, току що правеният луксозен ремонт в централата на “Раковски” 134 бе разбит и повторен с нови, много по-скъпи материали. След ремонта офисите бяха обзаведени с мебели и техника от водещи западни фирми. За изборна агитация в дните на пролетта на 1997 г. не се жалеха средства, както се приемаха и спонсорства в зимата на 97 година. Лидерите на СДС се облякоха в скъпи маркови дрехи, колите, които караха за партийни мероприятия също бяха скъпи.

Та точно такъв “благодетел” на демокрацията като Сорос пое в свои ръце съдбата на България, и точно негов човек се оказва, че е въпросният, срамуващ се от родителя си Николай Младенов!

Той, който бе избран от Надежда Михайлова по препоръка и заради послушанието му, хвърли ловко оставка след изборния крах през 2001 година и тогава бе приютен от Световната банка да се труди. Хвърли оставка не защото бе засегнато достойнството му от слабата политика на сините, нима може да бъде засегнато нещо, което не е ясно дали е в наличност?

Известно време бе евродепутат, но преди изборите 2009 година господарите му подсказаха, че ще трябва да се готви за министър и той се съобрази с това.

Трябва ли да сме изненадани от начина, по който Кошлуков представи Младенов?

Да се върнем към 1990 година – Кошлуков бе представен като дисидент, който е бил хвърлен в затвора заради книгата “Фашизмът”.

Никъде няма черно на бяло, че именно заради това Кошлуков е бил разследван в казармата. Версиите за “репресията” към него са няколко, една от които е, че е бил даден на прокуратурата заради разпространение на порнографска литература. Логично към днешна дата такъв документ липсва!

Затова пък никой никъде не публикува истинската история от воденото разследване и осъждане на Кошлуков...

1989-1990 година – време за писане на дисидентски биографии. Атомен физик от института в Дубна се самопръвъзгласи за водач на православното християнство. Марксист-ленинец, почитател на Горбачов издаде книга, със заглавие “Фашизма” и публикува използвана литература на чужди езици, които към този момент не знаеше!

Да не отварям дума за това, че достъпът до чуждестранна литература на езици, които човек не знае, е доста съмнително действие, още повече, че въпросният “изследовател” на фашизма твърдеше, че е писал книгата си на село, където бил въдворен! Нима при въдворяването му бе заминал с каруца използвана чуждестранна литература и речници – това така и никога не бе разказано! Да не говорим за съвпадението, че точно този автор разказваше наляво и надясно колко бил репресиран един младеж, който по-късно бе разпознат като Емил Кошлуков!

Истината е, че въпросната книга бе продадена в 30 000 тираж и чак след това някой нареди да бъде обявена за инкриминирана!

Да не говоря и за това, че редакторът й, май единствен си изпати с истинско уволнение и бе доста сериозно стресиран от авторите на легендата за “инкриминирания” “Фашизъм”!

Кошлуков бе обявен за водач на студентското недоволство, председател на федерацията на Независимите студентски дружества – и като такъв той седна на така наречената Кръгла маса. Част от новата му биография съдържаше главно и единствено “разпространение” на “Фашизма”, която няма логично обяснение, тъй като зо казармата му нямаше книжарница!

След като “свърши” мисията му на водач на студентски протести, той бе изпратен да учи политология в Санта Барбара. Според свидетели – от външнотърговско дружество, чието наименование започва с “Техно-...” и свързано с поне едно, две от управленията на Държавна сигурност!

Според Справочника Omda, в биографията за Емил Кошлуков е записано следното:

1985 г. - като войник е осъден на 6 г. за опит да предизвика бунт в казармата; излежава присъдата в старозагорския затвор.

1988 г. - освободен предсрочно от затвора и армията.

1989 г. - приет за студент в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност английска филология.

Интересно как този Справочник пренебрегва твърденията на Желю Желев и не споменава и дума за това, че Кошлуков е бил репресиран заради “Фашизма”?!

Интересно и по каква причина осъден на 6 години затвор от военен съд, “за опит да предизвика бунт в казармата” е предсрочно освободен след 3 години, и от армията, и от затвора, не си дослужва годините присъда в казармата и кандидатства в СУ “Свети Климент Охридски”, специалност английска филология.

Кой помага толкова хуманно на младежа Кошлуков?

Освен това и други въпроси от героическата биография на студентския водач остават неизяснени, също провокирани от автора на Omda:

При пожара на Партийния дом (26 август 1990) бе набеден от про-комунистически среди, че е участвал в подпалването. Той се появява на мястото на пожара и се опитва да спре погромаджиите, за което има, както свидетели, така и видеоматериал. Но атаката срещу него беше много силна. Отнеха му международния паспорт. Забраниха му да напуска страната.

По сведения на СДС (верни или не) предстоеше да бъде арестуван. Зад него вървеше "опашка" от агенти. От името на СДС поисках от министъра на вътрешните работи да му се върне паспорта. Вечерта организирахме минаването му през границата. Това беше един от екшъните на 1990 година. Чрез "наши хора" Кошлуков премина през КПП Брегово (другите го "чакаха" на аерогара София и Калотина) и се озова в Белград. След два дни беше в САЩ.

1991 - 1996 г. - Завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ).

Въпросът е: защо никога и никъде не се чу, че Кошлуков е бил преследван и с отнет международен паспорт след пожара на Партийния дом? Та той даже май не беше разпитван за това?

Кой му даде учебна виза за Щатите – къде и кога?

Кой му плати обучението и пребиваването в Санта Барбара?

Та в събота, на 9 април стояха в студиото на тв7: един пишман студентски водач, с хиляди неизяснени моменти в биографията си и един син на шифровчик, който се срамува от професията, с която го е хранил и влачил по посолства баща му и затова е измислил, че е “дипломат от кариерата”!

Докога ще ни правят на луди някакви измислени отломки от демократичните процеси?

Не е ясно.

Както не е ясно и твърдението на Николай Младенов, че ние, България не сме във война с Либия?

А в какво сме? Може би Аню Ангелов праща “Дръзки” на пазар в Триполи и за по-сигурно са натоварили и малко оръжие на борда?

1400 полета на НАТО бяха извършени на 10 април, а генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че няма военно решение на конфликта в Либия. Той посочи, че за разрешаване на ситуацията в северноафриканската страна е необходимо да се търси политическо решение, предаде радио „Ехото на Москва”!

Тогава що ще българският "Дръзки" в либийски води? Защо два дена на 10 и 11 април никой не конемтира думите на Расмусен?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене