2. Защо няма да гласуваме за ГЕРБ

Парламентът съществува формално – ГЕРБ изобщо не се съобразява с опозицията в Народното събрание – и управлява като режим, а не като правителство в парламентарна република

Продължение от 11 май

Как се реши и прокара зад гърба на парламента, синдикати и гражданство приемането на България в Евро+, как президентът Херман ван Ромпой каза, че се ангажираме с вноски на стотици милиони и няколко милиарда евро, заради това натискане България да е в пакта, а Борисов отрече, че ни чакат безумни плащания на вноски, и как ще спасяваме други държави – ние, най-бедните в ЕС!

Това е една мътна история, по която нещата се замазаха, в пресата бе отбелязано много малко и главно: се мълчи. Става дума за присъединяване на страната ни към Пакта Евро+, решение, които ще има непредвидими икономически и финансови последици за българите. Това Решение за присъединяване бе взето еднолично от премиера Борисов, в парламента се разгърнаха редовните словесени еквилибристики на Бойко Борисов на две заседания – а истински дебат така и не се състоя и не бе чут от нито един българин!

За какво иде реч: българският министър-председател си позволи най-скандално да пренебрегне народните представители и по взето лично от него и вероятно малък приближен кръг хора решение, което граничи със своеволие да подпише, че България се присъединява към Пакта Евро+! На заседание на правителството – Решението по присъединяването бе взето не в заседание, а на подпис...

След пет седмици очаквания и несъстоял се дебат – премиерът най-неочаквано са появи в парламента, дръпна една реч за това, колко е прав за едноличното си Решение по присъединяването на Пакта Евро+, а мнозинството послушно прие доводите му.

Дали се състоя дебат или не – така и не стана ясно. Чак след седмица от заседанието, когато сайтът на Народното събрание публикува стенограмата, вероятно ще се изясни точно какво се е случило в парламента. Прякото предаване по парламентарния канал от заседанието бе прекъснато без обяснения и гражданството бе оставено без да има възможност да чуе какво е е случило след речта на премиера Бойко Борисов – кой се е изказал, какво е казано по това скандално еднолично присъединяване – така и не бе дадена възможност да се чуе, въпреки че темата не представлява класифицирана информация...

И така, тръгваме по следите на събитията хронологично:

Ето как започна всичко по скандала с влизането на България в Пакта Евро+.   Министър-председателят Бойко Борисов се появи в парламента и уведоми народните представители, че отива в Брюксел и смята да присъедини страната ни към Пакта Евро+. /думите на Борисов цитирахме вчера в първата част на тази поредица – бел. Л. М./. Това съобщение на премиера Борисов бе изречено някак неочаквано, мимоходом, то бе по-скоро уведомление и няколко депутати от опозицията едва успяха да се включат с изказвания по проблема:

На 23 март, на заседание на Министерския съвет става ясно как е/не е прието Решението за присъединяване към Пакта Евро+:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

23 март 2011 г.

Заседанието започна в 10.25 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

===========================

Точка 34

Доклад относно одобряване на позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, който ще се проведе на 24 и 25 март 2011 година в Брюксел

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на външните работи.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, предлагам този доклад да се оттегли, защото след заседанието днес ми предстои среща с министър-председателя, министъра на финансите и управителя на централната банка, да го обсъдим, след което да го внесем отново на Министерски съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Желязков, имаме ли възможност приемането на тази точка да се направи в следобедните часове на подпис, защото искам да чуя и управителя на БНБ?

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Да, можем да го направим.

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да чуя мнението и на Иван Искров, и с министър Николай Младенов тогава да вземем категорично решение. Тази точка не се оттегля, а ще се гласува на подпис след съвещанието.

Запомнете тези думи на Борисов: “Ще се гласува на подпис след съвещанието...”

На 24 март, след задържането на така наречения банков обирджия в Сливен, премиерът Борисов се появи в парламента и ето какво се случи там:

Премиерът Бойко Борисов представи пред народните представители информация за Пакта за еврото, който ще бъде обсъждан на предстоящото заседание на Европейския съвет. В началото на изказването си премиерът съобщи, че е освободен и последният заложник от сградата на „Инвестбанк” в Сливен. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на изказването на премиера.

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Просто понеже преди секунди завърши драмата в Сливен, ми докладваха, и последното момиче е пуснато и тъй като похитителят слуша Радио „Фокус”, сега, понеже го е страх да се предаде, да не го застрелят, ако ме чува, дал съм изрични указания, предаде ли се, така както законът повелява, дето се вика един шамар няма кой да му удари. Така че ако ме чува, да излезе, важното беше да освободи жените, така че сме поели пълен ангажимент в тази посока. Дано бъде така добър да се предаде жив и здрав.

Конституцията на Република България предвижда предварително информиране на Народното събрание и даване на отчет за предприетите от Министерски съвет действия само по отношение разработването и приемането на актове на Европейския съюз, изготвени от институции, участващи в законодателния процес на ЕС, Европейския парламент, Комисията и Съвета на ЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че пактът за еврото, който ще бъде приет за обсъждане на предстоящото заседание на Европейския съвет, е по характера си политическо решение на политически орган, какъвто е Европейският съвет, а не законодателен акт на ЕС. Следователно министър-председателят няма задължение предварително да информира Народното събрание за позицията на Република България при обсъжданията в Европейския съвет. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда в член 113, алинея 2 единствено възможност за Народното събрание да провежда изслушване на министър-председателя относно представяне на позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че няма задължение за министър-председателя да представи предварително пред парламента позицията на Република България за предстоящите заседания на Европейския съвет, а инициативата и преценката за провеждане на такова изслушване е на Народното събрание. Към момента няма внесено искане за изслушване по тези въпроси. Уважаеми дами и господа, с цялото си уважение към вас, знаете и по тази теми вече и на предишното питане дадох доста разяснения по въпроса. И повтарям, с днешното си идване заедно с финансовия министър и с външния министър, които и след това ще бъдат на ваше разположение, ако има нещо допълнително да се пита и аз самият това, което ще кажа, е да знаете за днешната ми позиция, която ще изразя пред Европейския съвет, да я чуете от нас тук, за да не се научава от медиите. И в същото време, ако има във времето, докато пътуваме, докато участваме там, мнения или нещо различно от това, което ще предложим, съответно да имаме готовност да го чуем. Затова и моите колеги са тук с мен. В Европейския съвет ще бъде разгледано и обсъдено политическото споразумение „Пакт за еврото +”. Очаква се държавите – членки на ЕС, да заявят позиции за неговата подкрепа.

Финансовата и икономическа криза през 2010 г. показа, че политическото управление на Европейския икономически валутен съюз има нужда от подобряване и заздравяване. Днес разбрахте, че и португалското правителство подаде оставка, тъй като актуализираният им бюджет не беше приет от португалския парламент. А вие знаете, актуализиран бюджет означава по-ниски разходи и по-малки приходи. Затова лидерите на страните от Еврозоната се споразумяха за „Пакта за еврото +”. Политическата договореност между държавите – членки на Еврозоната, и други страни от ЕС, които искат да се присъединят към еврото, целта е повече от координация на икономическите и финансови политики на страните членки, за да се повиши конкурентоспособността, заетостта и стабилността на публичните финанси. Според правителството на Република България не бива да остава извън този ключов процес на интеграцията в рамките на ЕС. Приемането на България в Еврозоната е дългосрочна цел, която ще осигури участието ни в процеса на вземане на важни за българските граждани решения. Става дума за икономическо управление и финансова стабилност за бъдещето на българското стопанство. Ако нашата страна подкрепи политическото споразумение „Пакт за еврото +”, България ще избегне опасните последствия от установяването на Европа на две скорости, от оставането встрани на общите интеграционни процеси в ЕС. От началото на европейския път на България ние винаги сме работили за това да приближим България в икономически план до богатите страни в ЕС, да наваксваме изоставането в жизнения стандарт, в конкурентоспособността на икономиката ни, да направим невъзможно безотговорното фискално поведение, да вкараме в строг ред публичните си финанси. Валутният борд беше спешна мярка, която беше наложена, за да се овладее хиперинфлацията, оставена от правителството на БСП и Виденов през 1996 и 1997 г. Днес обаче това не е достатъчно, България трябва да се впише в актуалните процеси в ЕС, част от които сме вече четири години. „Пактът за еврото +” е пътят България да се превърне в активен член на Европейската общност, на европейското икономическо семейство. Затова правителството реши, че Република България ще се присъедини към „Пакта за еврото +”. Час преди отпътуването ми за Брюксел съм тук пред вас, за да ви информирам и да обоснова пред вас защо взимаме това решение. Нашата подкрепа е принципна, като на държава, чието присъединяване към еврото предстои през следващите години. Част от нещата, които се предвиждат в политическата декларация на пакта, вече сме постигнали, а по другите имаме сходни виждания. България е сред страните с най-малък дълг в ЕС, въпреки кризата успяхме да не натоварим данъчно бизнеса и гражданите и към момента сме с най-ниските данъци в целия съюз. Българското правителство вече е подготвило национален план за финансова стабилност като част от общата си управленска стратегия. В него са залегнали мерките, които ще предложим в рамките на обсъжданията на „Пакт за еврото +”. А те са: повишаване на конкуренцията и ограничаване на влиянието на монополните структури, модернизиране на системите на образованието и науката, повече иновации, подобряване на регулаторна рамка и на бизнес среда, реформиране на пазара на труда, насочено към въвеждането на принципа на гъвкавост, съчетан със сигурност и поддържане на ниски данъчни ставки за труда, за да стимулираме заетостта. Осъществяване на пенсионна реформа, насочена към ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и определяне на възрастта за пенсиониране съгласно продължителността на живота. Подобряване на фискалните рамки. По-добро и прозрачно управление на финансовия сектор.

По-голямата част от тези реформи и мерки вече са предприети от правителството. Искам да заявя и още нещо много важно. Времето, когато България казваше безкритично „да” на всичко, което се изискваше от нас, отмина. Ние ще отстояваме своите национални интереси ясно и категорично. Затова България ще дължи да запази своите конкурентни предимства. На първо място това са ни ниските данъци. Ще продължим да отстояваме независимостта на данъчната си политика и няма да допуснем пряко или косвено повишение на данъците. С това ще запазим привлекателността на България като място за инвестиции, както чуждестранни, така и български. Нашата цел е да повишим конкурентоспособността на българската икономика и да увеличаваме капацитета на България да догонва икономически другите страни – членки на ЕС. Трябва да сме наясно, че членството на България в Еврозоната няма да стане утре или другия месец, но присъединяването ни към политическата декларация за „Пакт за еврото +” е шанс, който ще направи възможността за бъдещото членство в Еврозоната реална. В противен случай аз съм убеден, че ако днеска ние не подкрепим този пакт, няма смисъл след това да отиваме и да кандидатстваме за Еврозоната. Днеска е моментът, в който се дават тези заявки. Политическата подкрепа, която ще заявим днес, ще осигури мястото ни в дискусиите и ще направи България част от решенията за завършването на общия европейски пазар и за бъдещите европейски икономически политики.

Уважаеми дами и господа, първата част, която прочетох, е становище на правната дирекция на Народното събрание, но повтарям, това е изключително важно политически. А днес много сме работили върху него, премерили сме и плюсовете, и минусите за това наше решение. И във финансовата, и във външнополитическата част. И аз съм убеден, че това е правилно решение. Разбира се, веднага след завършването на съвета по инициатива на Народното събрание съм готов отново да се явя и да ви информирам какво сме решили днес и утре в Брюксел. Благодаря за вниманието. Не приказвам много гладко, но това е заради кафетата, не е поради друга причина, да не ми изкарате и такова име. Благодаря ви.

Председател: Благодаря. Процедура.

Георги Пирински: Благодаря ви, уважаема госпожо председател, уважаеми г-н министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги. Г-н министър-председател, вие започнахте с процедурата, позовавайки се на това, че не предстои приемането на решения днес и утре със законодателен характер и се аргументирахте с пакта за стабилност като политическа декларация. Г-н министър-председател, аз вярвам, че вие знаете, че точка 1 от дневния ред на Европейския съвет не е само Пактът за стабилност, а е точка 1 – икономическа политика. И там са включени пет конкретни въпроса. Първият е приоритети на структурната и политиката за фискална консолидация, той също не е законодателен , вторият обаче е финализиране на решението за предложение за промяна на договора за функциониране на Европейския съюз. Това е пар ексаланс законодателен процес, въпрос. Третият въпрос е окончателно финализиране на шестте законодателни предложения на комисията във финансовата политика. Четвъртият е новият европейски механизъм за стабилност заедно със стабилизационния фонд. Петият въпрос е пактът за еврото. Следователно аз категорично не съм съгласен с вашата интерпретация, че нямате задължението другата седмица именно тук да се явите по силата на алинея 4-а от член 105-и на Конституцията и да дадете отчет за онова, което е извършила българската делегация на Европейския съвет.

Както сам съзнавате, тези въпроси са остро дискусионни, съобщенията са, че в Брюксел днес може да очаквате демонстрация, организирана от белгийските профсъюзи, където се очаква не по-малко от 15 хиляди души да участват и ще имате известни отклонения от маршрута, за да стигнете до залата на Европейския съвет. Приветствам готовността ви да се явите в Народното събрание, но не чакайте покана от Народното събрание. Имате задължението по Конституцията да внесете своя отчет. Предлагам, госпожо председател, изслушването на отчета или запознаването с отчета да бъде в режим най-малкото на изслушване, ако не на обсъждане с пълен обем време за тази процедура. Ето защо разчитам, г-н председателю, че ще внесете своя отчет още в началото на следващата седмица.

Председател: Благодаря, г-н Пирински. Както заяви министър-председателят г-н Борисов, той има готовност след приключване на срещата днес и утре в Брюксел да информира народните представители. Ако вие считате за нужно нещо да кажете допълнително...

Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Пирински. Аз не случайно казах, че това е становище, което имам от правния отдел на парламента...

Председател: И то е само по отношение на пакта за еврото.

Бойко Борисов: Никога не съм имал претенции за корифей в правните въпроси, така че именно във връзка с вашия въпрос поисках да имам това становище, да ви информирам за това, което сме решили днес, и, разбира се, с удоволствие ще ви информирам и в следващите дни.

Георги Пирински: (...) се говори за отчет.

Бойко Борисов: Да, за отчет, в който ще ви кажа какво и как сме решили там. Живот и здраве, когато се прибера. А иначе аз съм убеден, че и протести да има, за да бъде Европа конкурентна на големите икономики в света, този пакт за стабилност трябва да влезе в сила. С протести нито ще изравним икономиките на Китай, на Индия, на Бразилия или на САЩ. Само с работа може да се постигне благоденствие. Благодаря ви.

И така, за да повдигнем завесата по темата, публикуваме онази част от двете стенограми от НС и заседанието на кабинета на ГЕРБ, когато е бил повдигнат въпросът за Пакта Евро+. Но за какво конкретно иде реч, ще цитирам коментара на икономиста Силвия Нешева в предаването на журналиста Велизар Енчев от 28 март, както и ще спомена, че след новината за личното решение на премиера Борисов за присъединяване на България към Пакта Евро+, от Синята коалиция,   икономисти, експерти и политици коментираха, че това присъединяване е едно ново загробване, падане на българския социален стандарт, и за страната ще има тежки финансови последици...

А ето как коментира в Дискусионно студио на телевизия СКАТ, икономистът Силвия Нешева това еднолично” вкарване на България в Пакта Евро +:

“В петък ние бяхме информирани от премиера Бойко Борисов, че ние ще се присъединим към Пакт Евро+. Пакт Евро + е едно ново споразумение, в което освен 17 страни-членки, които са в Еврозоната на ЕС, влизат и още 6 страни /България, Румъния, Дания, Литва, Латвия и Полша/. Европейският съвет заяви, че оставя отворена врата за неприсъединилите се Швеция, Великобритания, Чехия и Унгария/ да влязат, въпреки че те категорично заявиха, че няма да влязат!

Освен вноската от 300 милиона евро, България става гарант за 3 млрд евро и още толкова впоследствие, които също трябва да внесе. Това е една тежест, което ние българите ще поемем върху другите тежести /от високи цени, ниски заплати и пенсии, безработица - уточнението е на Л. М./...Обяснението е, че ние така гарантираме едно бъдеще, ако евентуално при нас се случи някаква финансова нестабилност... Най-лошото, което се случи е, че г-н Борисов и неговите сътрудници не го предложиха на обсъждане това споразумение, а това се представи като един свършен факт... Даже депутатите, когато той изчете това, което му бяха дали и не разбираше толкова – даже той си призна че не разбира, това, което чете, дори депутатите нямаха време да го осмислят, а само излезе в медиите, че Дянков и шефа на БНБ, Искров имат известни резерви...

Това е някаква задкулисна игра, която се разиграва пред нас, според мен, защото преди два месеца самият Дянков предложи някакъв пакт за стабилност , с антикризисни мерки, за излизане от бедността, то по-скоро е пакт за финансова НЕстабилност, в която предложи няколко доста драстични мерки. И този пакт беше подложен на обсъждане, и почти всички, даже СДС, което сега критикува този Пакт Евро+, и РЗС, и Атака го приеха, единствено БСП го подложи на коментар.

Г-н Дянков предложи в своя антикризисен план бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента – това означава да е по-малко от 3 на сто, 1,5-2, максимум 3, държавният дълг да не надхвърля 40 процента от БВП, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37 процента от БВНП и съответно, когато се правят промени в данъчната система, да се гласуват с 2/3, т. е. с квалифицирано мнозинство, от парламента. Накратко, каво означава това:

Първо, бюджетният ни дефицит да бъде под 3 процента, за 2009 година той беше 3,8 процента, за 2010 година се очаква/данните не са излезли/ да бъде между 2,5 и 3 процента.

Т. е. ние трябва отново да се напъваме с някаква сврръхнепосилна данъчна дисциплина и с някакви рестрикции, за да държим този бюджетен дефицит под 3 процента. И още нещо – приемайки това със Закон, то ще бъде едно непосилно бреме и за следващите правителства, и ако следващото не е на ГЕРБ, това ще даде повод на Борисов да каже “Ето, те не се справят сега”. Това ще бъде един заложен подводен камък.

Другото, заложено в Пакта на дянков – държавният дълг да не надхвърля 40 на сто. Държавният дълг към януари беше 48 процента, докато на германия, Франция – държавният им дълг е над 60 процента, или малко под 60 процента. И ние трябва да се напъваме, да полагаме изъвсегашните усилия, още да стягаме коланите, за да поддържаме държавният дълг 40 процента.

Другото, което е още по-фрапантно и бе предложено от Дянков е преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 37 на сто. Средната преразпределителна роля на държавата за ЕС е 50 процента. Т. е. това са разходи на държавата в бюджетната сфера... за Великобритания преразпределителната роля на държавата е 51 процента, за Швеция, за Дания – да не говорим, те достигат и до 57 процента. За Франция цифрата е 56 процента, значи, не стига дето сме най-бедни, ами трябва да положим свръхусилия, за да поддържаме 37 процента преразпределителна роля на държавата. Това означава съкращения на социални разходи в бюджетната сфера, спиране на ивестиции в държавата, а това дава отражение в здравеопазването, и образованието...

И искам да подчертая, че само като се спомена това нещо в Европа, всички синдикати се вдигнаха на протести, защото това означава по-малко социални придобивки.

Нашите синдикати или не разбират за какво става дума, или са подведени от заместничката на Дянков, г-жа Пенчева, която каза, че влизайки в Евро+ и приемайки Пакта на Дянков – ние ще станем по-устойчива, ще имаме по-висока производителност, заетост и така..едни хубави думи, от които всъщност не стана ясно, че това е един нов воденичен камък, финансов воденичен камък върху нашата шия...”

Защо Дянков го игра на несъгласен за Пакта Евро+, а пробутваше своя пакт за стабилност? Това е една плоска игра на финансиста, за да покаже и да ни убеди, че прави нещо си...

Защо правителството на Португалия подаде оставка – там кабинетът предложи бюджетният дефицит да е 2 на сто, и португалците видяха, че това ще е непосилно за тях и скочиха, което пък от своя странап ринуди правителството да си отиде...

Може би България е единствената страна не проведе дебат, никой не обясни как ще се отрази на страната ни уеднаквяването на данъчното законодателство на Европа с българското, как ще се отразят новите социални изисквания с приемането на Пакта Евро+.

Обвързването на трудовото възнаграждение с производителността на труда означава, че работодателите няма да имат мотивация да въвеждат нови производствени мощности. Заплащането ще си остане същото, въпреки че цените могат да растат.

Уеднаквяването на данъчното законодателство, координиране на данъчното облагане и въвеждането на една и съща данъчна ставка. Навремето бе въведен плоският данък, за да излезе сивата икономика на светло, но това не се случи – сивата икономика стана още по-сива, това не повиши и заплатите и всичко си остана, така както си беше.  Очакваните инвеститори не дойдоха, а напротив – последва отлив на инвеститори, и то в пъти. Сега, когато се задава уеднаквяване на данъчната ставка и българската се повоши – инвеститорите ще се махнат, даже вероятно ще го направят още щом са научили, че България се присъединява към Пакта Евро+...

Трябваше ли да се бърза за присъединяване към пакта Евро + и въвеждането на еврото в близко бъдеще?

Минималната пенсия в Австрия е 660 евро, а максималната е 2 500 евро. Дори за австрийците, приемането на еврото беше невероятен, икономически шок.

Какво тогава ни очаква, ако се приеме бързо еврото,

преди икономиката да е дръпнала, преди със съответните социални мерки да се гарантира един минимум?

Минималната пенсия дори не се доближава до минималната работна заплата от 247 лева, а всички знаем, че социалната пенсия е 140 лева. По селата получават едва 60-80 лева, не трябваше ли да се изчака?

Великобратиня не приема еврото на този етап, Унгария отказва да влезе в Пакта Евро+ и не иска да зависи в своята данъчна политика от Брюксел.

България е във валутен борд и това гарантира собствената ни валута, докато Румъния е без борд и там валуетата е по-колеблива.

Дания, Литва и Латвия се включват в пакта Евро+, защото са в чакалнята, в ЯРЕМ2, и те изпълняват критериите на ЕС и за тях не е проблем приемането на еврото.

Полша се включи в пакта Евро+, защото е сред двойкаджиите по макроикономически показатели, и там се разчита, ако банките фалират да има осигурена възможност за едно финансиране.

Българите са “отличници” защото се води една свръхрестриктивна финансова политика, за да може премиерът като се озове в Брюксел, да го потупат по рамото. А че сме с най-ниски доходи, че сме най-бедното население в ЕС, и по последни статистики и най-тъжното население в Европа.

Всъщност България плаща повече на ЕС, отколкото получава, а това изобщо не се вписва в логиката на положението ни и натиска от страна на премиера да влезем в Пакта Евро+.

Ето какво каза  Иван Костов за влизането в Пакта Евро+ в предаването “Денят започва” в БНТ на 30 март, два дни след коментара на Силвия Нешева и седмица след като премиерът Борисов уведоми парламента за намерението за вкара страната в този Пакт:

Водещ: Последен въпрос. Правилна ли е позицията на българското правителство да се присъедини към пакта за еврото?

Иван Костов: Не е правилна е позицията и единственият ми аргумент и той е много солиден, че тази позиция е взета въпреки негативното отношение, тоест отрицателния отговор на Централната банка и Министерство на финансите. Министър – председателят не може да вземе такова решение, ако позицията на Министерство на финансите и Централната банка е против. Това означава да не си дава сметка правителството и премиерът какво казва целият финансов сектор за рисковете пред влизането в пакта за евро. И в момента критиките съсипват от всякъде, но аз само от управленска гледна точка бих поставил въпроса. Огромен риск се поема да се тръгне срещу становището на Централната банка и Министерството на финансите. Всъщност кой е компетентния в страната по отношение на пакта за еврото, защото това не е пакт за еврото, а това е пакт за спасяване на страни, които нямат финансова дисциплина и се намират в еврозоната. България не е такава страна.

Водещ: Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

Не може най-бедната страна да плаща за грешките на другите,         така коментира приемът в пакта Евро+ депутатът Антон Кутев в интервю за радио “Фокус”:

Водещ: А, г-н Кутев, вашите възражения какви са срещу присъединяването на България към този пакт?

Антон Кутев: Пак ви казвам, присъединяването означава цяла серия мерки, едната от които, примерно, са ангажименти по отношение на данъчната политика на държавата, тоест, такъв пакт предвижда изравняване на данъчната политика на държавите, които да го подписали, което ще рече, че България, която, знаете, че имаме плосък данък, тоест, че имаме изключителни данъчни преференции за фирмите, които работят в България, трудничко може да остане по същия начин, нали, със същата данъчна политика, ако тя се присъедини към пакта. Всъщност, този пакт какво представлява – той представлява логика, богатите страни в Европейския съюз, които събират една огромна сума пари, около 700 милиарда, които да гарантират срещу провали финансовите системи на Европейския съюз. Тоест, Гърция, Португалия, Исландия, страните, които вече имаха проблеми. Тоест, какво се оказва – че най-бедната държава на Европейския съюз само, защото се е оказала в ситуацията да има стабилна финансова политика, сега трябва да започне да плаща за грешките на държави, които са се развивали безкрайно по-отдавна в европейското пространство. Тоест, това е, коeто е напълно недопустимо за нас.

Водещ: А дали чрез присъединяването ни към такъв пакт правителството не цели да даде и един знак на международната общност за стабилизиране на икономиката в България и излизането й вече на релсите на едно развитие към едни по-добри перспективи, дали не е пък това?

Антон Кутев: Такъв знак, за какъвто вие говорите, не може да даде. Това, което може да даде, е знак, за което и говореше министър-председателят през миналата седмица преди да тръгне за Брюксел, е знак за това, че ние имаме стабилна финансова система и че ние претендираме да влезем в еврозоната. Тоест, за това той беше прав, че ако ние сме тръгнали към еврозоната, ние е добре сега да приемем тези условия, колкото и тежки да са те. Само че условията, това е неговата мисъл, само че условията са прекалено тежки и аз твърдя, че той като министър-председател няма правото да взима нито едно от тези решения сам. Да, възможно е Народното събрание, в което така или иначе доминира ГЕРБ, да се събере и да реши, че в края на краищата тези условия са поносими за българите. Mинистър-председателят, поемайки ангажименти за над три милиарда евро инвестиции, бъдещи участия и гаранции на България, поемайки ангажименти за данъчната политика за оттук нататък, не за десетилетия, а завинаги, това са неща, не само за финансовата, за дефицити, за един куп неща, които са показатели в този случай, това са нещо, които просто не може да си позволи министър-председателят, защото той няма тези правомощия.

Следва продължение по темата

 

Коментари 

 
+3 #1 Zvezdelina Mileva 2011-05-14 18:08
Не трябва да се гласува за ТЕРБ,зашото са фашисти,заштото и Бойко Борисов епростак и всички около него се съревновават кой да го надмине по простащина,тъпо тия и неграмотност по всички линии.Все комунистите му виновни ,все другите изяли парите,а че той и хората му съсипаха окончавелно с некадърността и бандитизма си народа и държавата - няма кой да им каже.Слаба орозиция и няма кой да поведе народа или никой не иска да се нагърби с това.Не оставяйте тизи нагъл и неграмотен тип да си развява бандитския байрак.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене