На 19 октомври Амнести интернешънъл съобщава в свой доклад, че десетки държави от ЕС, САЩ, Русия са доставяли оръжие на диктаторските режими в навечерието на протестите в държави в Северна Африка.

Оръжейни трофеи за Близкия изток и Северна Африка са намерени като доказателство за добра търговия с оръжие, която са имали страни като Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен от 2005 година до наши дни.

Протестиращите са се натъкнали на испански касетъчни боеприпаси, които са били открити в Либия.

Държави като САЩ, Русия и редица европейски страни, сред които и България, са доставяли големи количества оръжие на свалените в 2011 година и определени като репресивни правителства от Близкия Изток и Северна Африка.

Въпросните държави доставчици са търгували с оръжие и боеприпаси, въпреки, че били налице данни за бъдещи протести, преврати, въстания и размирици, съобщава Амнести интернешънъл.

Разкритията сочат за слаб и неефективен контрол на износа на оръжие, както и къде, доколко и как се извършва глобалната търговия с него, подчертава Хелън Хюз в доклада на Амнести Интернешънъл.

"Правителствата, които сега твърдят, че са солидарни с хората в целия Близък изток и Северна Африка са същите като тези, които доскоро са доставяли оръжия, куршуми, и военни и полицейски оборудване, които са били използвани, за да убиват, нараняват в държави като Тунис и Египет, а дори и сега се използват от силите за сигурност в Сирия и Йемен” – отбелязва доклада.

Като основни доставчици на оръжие и боеприпаси за пет африкански държави са посочени: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Франция, Германия, Италия, Русия, Великобритания и САЩ.

Най-малко 11 държави са предоставяли военна помощ или са разрешавали износа на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване за Йемен, където около 200 протестиращи са загубили живота си през 2011 г.. Сред тях са България, Чешката република, Германия, Италия, Руската федерация, Турция, Украйна, Великобритания и САЩ.

Въпреки продължаващите брутални репресии срещу протестиращите, международната общност не успя да предприеме сериозни действия за спиране на оръжейните трансфери в Йемен.

Авторите на доклада отбелязват, че получаването на данни доставено оръжие за Сирия е трудно, но е известно, че най-големият доставчик на оръжие в Сирия е Руската федерация, твърди Амнести интернешънъл и се позовава на факта, че Русия не публикува годишен доклад за износа на оръжие, което означава, че трансферите й на оръжия в региона не може да бъде достоверно засечено.

Друга държава, който се споменава в доклада е Индия, която разрешила доставката на бронирани превозни средства до Сирия, докато Франция, в периода между 2005 и 2009 г. е продала много боеприпаси.

Във цитирания доклад "Амнести интернешънъл" определя 10 държави, чиито правителства са лицензирани за доставки на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване на либийския режим на полковник Муамар ал-Кадафи от 2005 г. като са цитирани: Белгия, Франция, Германия, Италия, Русия, Испания и Великобритания.

Испански касетъчни боеприпаси, МАТ-120, снаряди са били лицензирани за продажба през 2007 г., и същите са били намерени в либийския град Мисрата от "Амнести интернешънъл". Това оборудване вече е забранено от Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която Испания е подписала по-малко от година след предоставяне на касетъчните боеприпаси в Либия.

Голяма част от тежките оръжия, намерени в Либия от изследователи на "Амнести интернешънъл" са били произведени по време на съветската ера - руски или съветско производство, особено ракетите Град, които по своята същност са били безразборно и широко използвани и от двете воюващи страни по време на конфликта.

Някои от намерените боеприпаси са китайски, български и италиански, като противотанкови мини, ракетни предпазители и артилерийски установки.

Най-малко 20 са държавите, които са продавали и доставяли оръжия, боеприпаси, сълзотворен газ и други средства за борба с масови безредици, каквито бяха използвани в Египет.

САЩ е посочена като най-голямата  държава доставчик на оръжия и боеприпаси за държавите от Близкия изток и Северна Африка с годишен дял от 1,3 милиарда долара. Другите държави доставчици според доклада на Амнести интернешънъл са: Австрия, Белгия, България, Италия, Швейцария и Швеция.

Докладът посочва че пушки с опустошителен смъртоносни ефект са били широко използвани от силите за сигурност, както в Египет, така и в Бахрейн.

Амнести интернешънъл признава в доклада си, че международната общност предприела някои стъпки през 2011 година, за да се ограничат международните трансфери на оръжия за Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен. Но организацията признава, че въпреки съществуващия контрол върху износа на оръжие не е успяла да предотврати прехвърлянето на оръжия и боеприпаси през предходните години.

"Към ембарго на оръжие обикновено се пристъпва твърде късно, когато вече са налице кризи с правата на човека", коментира Хелън Хюз.

"Това, от което светът се нуждае е строга оценка за всеки отделен случай” се отбелязва в доклада. Необходима е също така и оценка на всяка сделка за доставка на оръжие, особено когато е налице значителен риск в съответната държава, че доставеното оръжие и боеприпаси могат да бъдат използвани за извършване или улесняване на сериозни нарушения на човешките права. В такива случаи съответните правителства трябва да спрат сделките – заключава Амнести интернешънъл в доклада си.

Крайно време е да се възобнови работата по проекта в ООН по отношение на доставките на оръжие и търговията с него – според проекта, ако най-големите оръжейни износители не приемат бъдещия проект след гласуването му и безразсъдно продължат "бизнеса си, както обикновено" – то това поведение ще подхранва други кризи, при които се нарушават правата на човека, такива, на които станахме свидетели в целия Близък изток и Северна Африка тази година – заключава Амнести интернешънъл. Това ще отнеме живота и разбие стотици хиляди човешки съдби, като ще се подкопае глобалната сигурност".

Бележка на „Хроники”.

Докладът на Амнести интернешънъл е интересен, но не ни съобщава нищо ново. Документът не уточнява дали държавата или частни фирми са търгували с оръжие и боеприпаси със страни от Северна Африка и Близкия изток. А това е съществен лемент за точност и коректност.

От друга страна липсват данни кой снабди протестиращите с оръжие, боеприпаси – кои бяха доставчиците след като даден конфликт в африканска държава вече бе факт.

Не без значение е и колко жертви от цивилното население бяха дадени от бомбардировките на страните на Алианса – техният живот също бе разбит и унищожен.