Парламентът ни гласува в интерес на Турция?!

Иван КостовДепутати от българския парламент приеха на 11 януари Декларация, с която осъдиха така наречения възродителен процес и пратиха с гласуване българската държава, директно в съда в Хага!
Декларацията, която определи така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване беше внесена от Иван Костов.
Кой бе Иван Костов – един бивш министър-председател на Република България.
Към дата 11 януари Иван Костов тръгна за пореден път да играе своя, собствена игра, излагайки интересите на българските граждани и България за срам и позор!


Турската преса определи гласуваната Декларация като „пълен триумф”, всички турски вестници поставиха на първите си страници новината за тази срамна Декларация на българския парламент,


В. Тюркие

Историческа стъпка на на съседите



В. Радикал

Българският парламент отхвърли проекторешението за признаване на геноцида над арменците



122 000 изселници от Турция от 1989 година получиха правото да съдят държавата за социални права, пенсии и други обезщетения, които би следвало да им се полагат след този срамен и позорен акт на българския парламент!
На практика Народното събрание на Република България прие с гласуване Декларация, която изцяло обслужва интересите на Република Турция, като на същото заседание отхвърли Декларация за признаване на арменския геноцид!

С две думи ще припомня какво нарекоха историци и политици на прехода „възродителен процес”

В края на 1984 и началото на 1985 година българското комунистическо правителство тръгна към промяна на имената на българските мюсюлмани.
Пет години по-късно мюсюлманите „се възмутиха” от това преименуване и тръгнаха, подклаждани от емисари на Турция да напускат страната.
Това неслучайно инспирирано и закъсняло цели пет години възмущение бе една от брънките, която трябваше да подсили дворцовия комунистически преврат в политбюро на БКП и свалянето на Тодор Живков.
Редица български мюсюлмани напуснаха родината си и се запътиха към съседна Турция през 1989 година.
По-късно голяма част от тях се завърнаха и останаха в България.
Тази така наречена тогава "екскурзия" се прибави към добре организираните и отдалеч планирани "демократични промени" от комунистически стратези на прехода, промени, които предстоеше да се проведат и обособят в България: като дисидентски екологични протести, дисидентски синдикат в противовес на казионния до този момент профсъюз, както и етническо дисидентство.
Какъв е приносът на управляващата в 1984-1985 година в провеждането на преименуването на българските мюсюлмани – това са запазили партийни документи в архива на ЦК на БКП, които документи, аз цитирах още докато работех във в. „Демокрация”. Тогава нито един от така наречените днешни демократи, даже и Иван Костов не пожела да обърне внимание на цитираните документи.
Причината към днешна дата за мълчанието на Костов в 1992 година бе, че нито един от външните му спонсори и господари не му бе поискал тогава, в 1992-1993 г. да работи по тази тема, както стори това лидерът на ДСБ към днешна дата.

През 1991-1992 година в районите, където живееше население от български мюсюлмани бе извършено откровено турцизиране, като за целта бяха осигурени учители по турски език за тези хора.

Желю ЖелевВременна анкетна комисия от българския парламент извърши проучване по многобройните сигнали за турцизиране на малцинството от български мюсюлмани и внесе Доклад за депутатите.
С усилията на тогавашния президент Желю Желев този Доклад бе спрян, бе не дебатиран и остана единствено в архива на Народното събрание.

Документи от този Доклад аз проучвах и публикувах през годините, но нито един от гласувалите на 11 януари в парламента политици тогава не понечи да вземе отношение към работата и свършеното от тази Временна анкетна комисия.

Петър СтояновДруг български президент, Петър Стоянов, подписа Рамковата конвенция за малцинствата, пренебрегвайки Конституцията на България. В българския парламент започна все по-често да се чува как депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма, а и в Конституцията ни няма текстове, които да дават основание България да се приема за такава държава.



Според законите в съседна Турция,
създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз.
Реално погледнато, България се оказа първата държава, в която религията определи етноса – феномен, който е нечуван в други страни по света. Т. е. щом граничим с Турция, а новият Голям брат САЩ иска да подари на южната ни съседка още геополитическо влияние – то българските граждани, изповядващи исляма ще са български турци!
По същата логика ако граничехме с друга ислямска държава като Сирия, Тунис или Египет вероятно щяхме да имаме български сирийци, български тунезийци или български егитяни!

Двойният аршин на Запада
В страни като Франция, САЩ - всеки гражданин, изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквато и да било друга религия си остава, и е единствено, и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес" в първите години на прехода.
През годините след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред.
Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни и позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра.
Днес малцина от българите са чували, че професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата твърди, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи.
Още припомняне за „възродителния процес”
С медийни манипулации в първите години на така наречения демократичен преход, бяха слети различни събития, случили се в различно време, докато се стигна дотам, че малцина от българите към днешна дата да си задават въпроса: защо едва пет години след преименуването на част от българските граждани, изповядващи исляма започнаха "протестни" събития.
Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес?
„Възродителният процес” бе употребен и в схемата по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън етнически /!?!/ дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно /според Конституцията на България/ за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност, изпълняващи нейни задачи сред мюсюлманското българско население.

Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ в един по-късен етап на компактна част от това българско население на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава.
Що се отнася до начините, които бяха използвани в дните, когато се проведе преименуването /1984-1985 г./- то безспорно налице бе едно явно погазване на човешките права на българите мюсюлмани. Лошо бе, че жертви и страдания понесоха и българи християни.
Пет години по-късно, в лятото на 1989 г. насилствено бе провокирана "екскурзия" на няколко стотин хиляди българи мюсюлмани, както от разузнаването на съседна Турция, така и от нелегално действащи групи и лица на българската Държавна сигурност и то предимно мюсюлмани.
Обратно на случващото се в България – в Турция изселниците изобщо не бяха наречени турски българи.

Напротив: Турция, която очакваше и очаква да влезе в Европейския съюз, има една националност в рамките на своята територия - турската и други етноси, като българските мюсюлмани или кюрдите например, не се приема, че съществуват.
Да не отварям дума за факта, че в САЩ малцинството индианци са в резервати и се наричат от завоевателите си „коренно население”.
В края на 2007 година индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.
Индианците настояваха за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Естествено тази инициатива на индианското население бе потушена тихомълком от правителството на Буш и повече за права на индианци не се чу и дума!

В САЩ, по чийто модел се стремят да управляват българските политици на прехода има милиони етноси от китайци, италианци, латиноамериканци, жители на Африка, поляци и прочие, но тези етноси са наричат американски граждани, а не американски китайци, американски италианци, американски поляци и прочие.
Няма да се впускам в подробности по темата, тъй като тя е широко застъпена в различни разследвания през годините както в първата част на книгата ми: „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”, така и в разследвания и анализи, публикувани на този сайт:


Самоосъждането на една държава!
На практика с гласуването на Декларацията за „етническо прочистване” депутатите в националния български парламент поставиха позорно страната ни в небрано лозе, тъй като дадоха сериозно основание и международно-правна легитимация на всички, които желаят  - от Организацията Ислямска конференция до Република Турция да дадат на Трибунала в Хага България за „извършване на етническо прочистване”.
Странното в историята с това гласуване, е че именно Иван Костов „забрави” как наричаше лидера на ДПС Ахмед Доган – „проклятие”, но явно към дата 11 януари 2012 година приоритетите на Костов са други.

Ще припомня следното
Бойко БорисовНа 18 февруари 2010 година българският премиер Бойко Борисов, в отговор на въпрос на репортер на НТ  СКАТ ще гласува ли ГЕРБ Декларация за възродителния процес отхвърли тази възможност!
„Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме към тези мракобесни времена – те нищо няма да ни донесат – отговори Борисов. – Най-много някоя процедура в съда в Страсбург или в Брюксел...”
Не се изненадвам, че Борисов не е информиран, че Трибуналът в Хага е този, който се занимава с престъпления като етническо прочистване.
От 18 февруари 2010 година до 11 януари 2012 г. Борисов промени мнението си и  с парламентарното мнозинство на партията му, чийто лидер е той самият, гласува предложената от Иван Костов Декларация!

Да уточня каква е дефиницията за „етническо прочистване”:
„Етническото прочистване или етническа чистка е процес на планирано и координирано изтребване или насилствено изселване на даден етнос от неговото землище.”
Ясни примери за етническо прочистване са: Арменският геноцид, проведен от младотурците в началото на 20 век, когато 1,5 милионна арменци на турска територия са поголовно избити, без значение на техния пол или възраст в продължение само на 2 месеца.
Друг пример за етническо прочистване е Изселването на тракийските българи в началото на 20 век и заграбването на имотите им от турската държава, имоти, които и до днес не са върнати или компенсирани на наследниците им/.
Най-актуалният пример за етническо прочистване са позаглъхналите насилствени опити, включващи заплахи и убийства, от страна на косовските албанци за изселване на другите малцинства от Косово.

В случая с позорната Декларация на депутатите от 41 Народно събрание, еднозначна присъда на възродителния процес би означавало да се оневинят терористичните действия на определени лица свързани с Държавна сигурност и носещи мюсюлмански имена. По тяхна вина загинаха деца и жени от взрив на гара Буново. Еднозначна присъда, означава да се поругае паметта на загиналите от взрива от вагона на "Майки с деца", нещо за което мнозинството от българските политици се оказаха глухи.

Що за политик се оказа Иван Костов?
Единствената телевизия, която показа подробен репортаж от срамното гласуване в парламента и изказването на Иван Костов бе НТ СКАТ и то благодарение на агенция БГ НЕС.
Водещият на Дискусионно студио, Велизар Енчев посвети на този срамен акт голяма част от предаването си  на извършеното от парламента предателство на националните интереси на 11 януари 2012 г..
От парламентарната трибуна Иван Костов заяви: „На практика това, което проведе режимът на Тодор Живков беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране на несъгласните и принудително изселване на хора от български произход, а по този начин те бяха лишени от основни техни човешки права и свободи.
Това не е Армения, това не е далечна история, това не са въпроси на други нации, това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим. И трябва да приключим по този начин, назовавайки все още това, което се нарича „възродителен процес” с неговото собствено име! Това от една страна. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция, това, което е направено. Това е опит, донякъде полувинчато неуспешен, за етническо прочистване – това е било сърцевината на политиката, която е проведена...”
„Това е национално самоунижение, тогава когато се действа под натиск на външни сили и нашите политически... управляващата върхушка, се поддава на този натиск, това е национално самоунижение и нищо друго.”
- определи акта на Иван Костов и депутатите професор Борис Колев.

Споровете на Франция и Турция по арменския геноцид
На 22 декември Долната камара на френския парламент прие криминализирането на отричането на геноцида, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Проектозаконът заплашва с присъда за затвор всеки, който отрича, че масовите убийства на арменци през 1915 г. от войски на отоманските турци се равняват на геноцид.
Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция. Членовете на Френската търговска камара в Турция обявиха седмица по-късно в Истанбул, че ще окажат натиск над френските сенатори да не приемат проектозакона за криминализирането на отричането на арменския геноцид, който беше приет от Долната камара на парламента, предаде АФП.

„Ще предприемем решителни действия пред сенаторите, за да им покажем колко големи щети може да нанесе тази инициатива в страна, в която франкофилията и франкофонията са особено силни”
, заяви председателят на Камарата Зейнеб Неджипоглу.
"Турските репресии срещу френски предприятия в отговор на приемането на закона, криминализиращ арменския геноцид, биха били „незаконни”, тъй като са в разрез с правилата на Световната търговска организация /СТО/". Това предупреди в отговор френският държавен секретар за външната търговия Пиер Льолуш, цитиран от АФП.
„Не бих искал турците да тръгнат по този път, тъй като това би било напълно незаконно”, заяви Льолуш, като добави, че не вярва, че турците ще наложат ответни мерки срещу френските компании.
„Те са членове на СТО, подписали са договор за свободна търговия с ЕС и е извън всякакво съмнение, че някой ще дискриминира френските предприятия. Разчитам на мъдростта на турските управници”, подчерта Льолуш.

Френското правителство ще впише в дневния ред на Сената за 23 януари гласуването на Проектозакона за криминализиране на отричането на законово признатите актове на геноцид, заяви пред в. „Фигаро” френският министър, отговорен за връзките с парламента, Патрик Олие.
Първоначално, след гласуването на Проектозакона от Долната камара на френския Сенат на 22 декември Турция изтегли посланика си от Париж, но по-късно обяви, че ще той върне.
В същото време, босненско-сръбският лидер Милорад Додик заяви, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. Това предаде АФП, позовавайки се на изказване на Додик, който е президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Той заяви, че партията му ще предложи нов закон, който ще забрани отричането на геноцида срещу арменците през 1915 г.
„Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Защо Костов точно сега изви ръцете на депутатите с гласуване на Декларацията за „етническо прочистване”?
Иван КостовВ навечерието на окончателното гласуване на Проектозакона за криминализиране на отричането на арменския геноцид, на Република Турция бе необходима една външна подкрепа и тази подкрепа, неизвестно защо, знаково й оказа българският парламент с гласуването на Декларация за обявяване на така наречения „възродителен процес” за етническо прочистване!


В очакване на гласуването в Сената на Франция на Проектозакона за арменския геноцид, Иван Костов и едно предателско парламентарно мнозинство обслужи интересите на Турция
!
Декларацията отлежаваше цели две години в парламента, но сега, най-неочаквано бе извадена и гласувана!
Двойно по-голямо бе предателството на гласуващите народни представители на тази Декларация, тъй като едновременно с нея, в същото заседание на парламента, бе отхвърлена друга Декларация за признаването на арменския геноцид!
Геноцидът над арменците е признат в 22 държави. Повечето от страните на ЕС са признали този геноцид.

С приемането на тази срамна за България Декларация, че "възродителния процес" представлявал етническо прочистване, парламентът се обърна и срещу волята на редица общини в страната.

Много общински съвети в страната приеха декларации, осъждащи геноцида над арменците. В много общински съвети – в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Русе, Добрич, Ямбол, Плевен, те бяха гласувани.
В същото време, в мандата на кметуване на сегашния български премиер Борисов, Столична община отхвърли приемането на такава Декларация и така показа верноподаничество на южната ни съседка!



Нито дума не отрони Костов по време на дебатите около гласуването на Декларацията за възродителния процес за атентата на гара Буново и жертвите от този атентат
.
Костов удобно „пропусна” факта и за дълга от 8- до 10 милиарда, които Турция дължи на тракийските бежанци и техните наследници, както и неблагоприятните последици, които ще има това гласуване върху претенциите за наследниците на бежанците.
А изселването на бежанците от Тракия също е етническо прочистване.
На 11 януари 2012 година парламентарно мнозинство в 41-то Народно събрание, с гласуване на Декларация, осъждаща така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване, призна нещо, което не е реално и обслужва интересите на чужда държава.
На 11 януари бе затворена страницата с признаване от политиците на България на исковете за компенсации и права на тракийските бежанци, прогонени от Тракия, Одринско и Мала Азия както, и претенциите им за обезщетяване от изселването им.
На 11 януари 41-ото Народно събрание престана да бъде национален български парламент от морална гледна точка.
11 януари и гласуването на Декларацията за възродителния процес бе триумф както за ДПС, и политиците му, така и за Република Турция.
Със 112 гласа за, трима въздържали се и нито един против Народното събрание прие декларация за осъждане на "възродителния процес", предложена от Иван Костов и група депутати.

Двойният стандарт
По повод отхвърлената на същото заседание на парламента Декларация, осъждаща арменския геноцид, зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан заяви от парламентарната трибуна, че 41-ото Народно събрание в България не би трябвало да се занимава с тази тема, още повече, предложена от „Атака”. „Парламентът приема актове, с които разписва общозадължителни норми на поведение. С проекта за решение, се опитвате да разписвате задължителна посока на мисленето. Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката. Парламентът не е орган, който да раздава исторически истини като последна инстанция. Това не е във функциите на един парламент”, аргументира се Лютви Местан.
С две думи: едно може- друго – не може.

Радостта на турската преса от предателството на българските депутати
„България призна официално асимилацията”, под това заглавие вестник „Миллийет” посочи, че приетата декларация е много важна, защото е първият документ, с който официално се приема асимилацията против турците.
„Историческо решение от България”, е заглавието на вестник „Сабах”, който цитира думите на Иван Костов: "Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съда да направят необходимото, за да се завърши делото”.
„Сабах” обърна внимание на думите на Лютви Местан, че Декларацията има правна, политическа и морална страна.
„България осъди асимилацията срещу турците”, бе заглавието на вестник „Заман” по темата. Изданието коментира, че българският парламент е приел декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Вестник „Хюррийет” съобщи новината по заглавие „Решение от България за осъждане на асимилацията”. Всекидневникът написа, че според документа, прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.



За върналите се 170 000 български мюсюлмани в "Хюрриет" нямаше и дума.

За инсинуацията на "Хюрриет", че става дума за български граждани от турски произход – коментарът ще оставя на читателите.
За уникалното по своя характер определяне на етноса по религия – също никой нито в турската преса, а още по-малко в българската не си направи труда да коментира.

Реакциите от гласуваната Декларация предизвика мигновени претенции за обезщетение
След като българският парламент прие Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, организациите на българските изселници в Турция заявиха, че ще искат обезщетение за пострадалите по време на „възродителния процес”.
Председателят на Федерацията на изселническите дружества „Бал-гьоч”, проф. Емин Балкан, заяви, че са доволни от приетата от Народното събрание Декларация за осъждане на насилствената асимилация, но според него пострадалите от този процес трябва да получат обезщетение.
Председателят на федерацията „Бал-гьоч” подчерта, че приемането на подобна Декларация е знак за добрите отношения между България и Турция.
Председателят на „Бултюрк” Рафет Мурат коментира, че приетата Декларация е тласък за добросъседките отношения, но е закъсняла.
„Хиляди наши хора бяха травмирани психически и физически, време е тези хора да получат обезщетения...
Благодарни сме на Иван Костов, че предложи декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани да се приеме в българския парламент, а също така и на всички депутати, които гласуваха за нея
", каза Мурат.
В свое изявление турското Външно министерство също заяви, че Декларацията е закъсняла и в нея не се споменава за обезщетения.
„Декларацията е закъсняла но уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си", гласи официалното заявление на турското Външно министерство.
Искаме да вярваме, че вече е настъпил моментът виновниците за предприетата жестока кампания, причинила, както се отбелязва във въпросната декларация, вид етническо прочистване с изгонването през 1989г. на повече от 360 хиляди български граждани от турски произход, да бъдат предадени на правосъдието, като в същото време ще бъдат предприети конкретни действия за всестранно и пълно обезщетение на всички потърпевши”.

Национална телевизия СКАТ единствена съобщи,
че от дружеството за култура и солидарност на Балканските турци /BALTURK/ са заявили, че спрямо България може да се приложи "Кипърския пример", основаващ се на практиката за завеждане и спечелване на дела в Европейския със за правата на човека /ЕСПЧ/ от прогонените след военната окупация на Северен Кипър гърци.
До момента били заведени 2830 дела срещу Турция за изплащане на парични компенсации заради изоставените и заграбени от анадолските нашественици имоти и други материални активи. Турция била осъдена да заплати на потърпевшите кипърски гърци общо 130 млн. евро и тази практика следвало да бъде възприета и по отношение на България.
Т. е. това, за което е била осъдена Турция, сега, след предателството на българския парламент трябвало да даде повод на Турция да се приложи към България!

Навеждането продължава
Приемането на декларацията беше веднага последвано от посещение на турския посланик в София Исмаил Арамаз в Кърджали. На срещата с Иванка Таушанова - областен управител от ГЕРБ, е била обсъдена в "груби и предварителни рамки" планираната на м. март 2012 година официална визита на турския премиер Ердоган, която трябваше да се състои през втората половина на м. ноември м. г. Визитата ще премине под знака на решенията за новата балканска политика на Анкара, приети на съвещанието на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу с турските посланици /Одрин, 28 и 29 декември 2011г./ и обявяването от Турция за "ново летоброене в общата история, от която трябва да бъдат заличени лошите спомени и предрасъдъци, за да гледаме заедно в общото бъдеще".
С "парламентарния подарък" правителството на Борисов и неговите депутати изпратиха послание до Ердоган, че София стриктно изпълнява указанията на Белия дом и Анкара за "ново летоброене" и не са останали никакви "спорни, нерешени и висящи въпроси" в двустранните отношения.

Интерес представлява и информацията на крайно консервативния, проислямистки вестник "Йени Акит", озаглавена "Мисионерската опасност в България". Авторът Айхан Демир започва своето изложение със задължителната при подобни "теми" ретроспекция на събитията от времето на Тодор Живков, когато "в течение на 33 години било направено всичко възможно за обезличаване на живеещите в България мюсюлмански народи /турци, помаци, и роми/”.
"Йени Акит" нападна и отец Боян Саръев, като написа, че един поп, с родители  помаци-мюсюлмани, завършил полицейско училище през 1985 г., завършил полицейско училище и започнал работа за българското разузнаване в качеството си на "религиозен служител".
Вестникът ловко обърква МВР с разузнаване.
Та според това издание, Боян Саръев живеел в Кърджали и като председател на движението "Свети Йоан Предтеча" развивал мисионерска дейност най-вече сред турците и помаците. Раздавал много пари като помощ и така събирал около себе си онези, които "забравяли своята мюсюлманска религия". В същото време Саръев привличал за своята кауза мюсюлмански деца от сиропиталищата, като ги подлагал на "кръщаване в църква според православния християнски ритуал". Проявявал голям интерес към домовете за изоставени деца и сираци в Хасково и Кърджали. Нещо повече - пак по негова инициатива и с неговото участие се изграждали църкви в мюсюлманските села, където нямало нито един християнин...

Това ни чака оттук нататък след позорната Декларация, гласувана в българския парламент за обявяване на „възродителния” процес за етническо прочистване...
Питам: докога български политици ще унижават родината ни и защо други медии, освен НТ СКАТ и сайта „Хроники” не дадоха подробности за гласуването на позорния документ и реакциите, и евентуалните последици от него за България?

Цензура или автоцензура спряха темата за други български медии?

 

Коментари 

 
+4 #12 zvezdelina.mileva 2012-03-05 09:54
Ами ето една много патриотична и благородна кауза,с която Хроники би могла да се заеме- да събира гласова в подписка за отмяна на тази позорна декларация,коят о на всичкото отгоре и не кореспондира и за миг с действителностт а и ИСТИНАТА за случилото се в онези години.
Цитиране
 
 
+6 #11 д 2012-03-01 20:23
да се направи подписка и да се оспори декларацията в съда
Цитиране
 
 
+2 #10 д 2012-03-01 20:21
не може ли да се оспори тази декларация да се оспори в съда. има достатъчно доказателства че няма етнически прочистен район.Ако трябва с подписка да упълномощим подкрепящите ни партии.
Цитиране
 
 
+9 #9 георги 2012-02-02 18:40
Имам един въпрос към всички.Има ли някаква стъпка за отмяна на тази грозна и долна декларация?Това е голяма национална катастрофа,коят о ни докара иван костов.
Цитиране
 
 
+2 #8 звезделина милева 2012-01-30 13:34
Константинов!Не се изказвайте неук.Говоря Ви в учтива форма,не заради Вас,а от уважение към собственото ми достойнство.Първо,Люба Манолова не е "т.нар. журналистка",а е журналист от висока класа и за разлика от Вас е чиста проба ПАТРИОТ.Фашизоидно и истерично- антипатриотично е Вашето мислене,ако изобщо притежавате такова.За съжаление и литературата ни и живата ни история са пълни с подобни....като Вас и често са допринасяли за изпадане на България в неизгодна позиция.Проклети да са всички предатели на България и многострадалния и народ.
Цитиране
 
 
-11 #7 Константинов 2012-01-25 23:27
За всеки обективен и безпристрастен читател веднага ще стане ясно, че дописката на т.нар. журналистка люба манолова е откровено националистичес ка истерика подобаваща на фашизоидни медии като в-к атака и телевизия скат.
Костов може да си има много кусури, но цитираното от него е много вярно!
Цитиране
 
 
+12 #6 Костадинов 2012-01-17 17:03
Със всеки изминал мандат, все по-низко падат. Срамувам се от тези хора, но повече се срамувам от моите колеги журналисти в националните медии.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене